РЕШЕНИЕ
№ 2195
гр. Варна, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20243110110730 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от Д. Г. З. срещу Е. В. К. иск за осъждане
на ответника да плати на ищеца сумата от 3000 лв. / три хиляди лева/- обезщетение за
вредите, търпени от ищеца вследствие на спиране на изпълнение на съдебно решение
71/24.01.2023 г. по в.гр.д. 1968/2022 г. по описа на ВОС, с което ответницата е осъдена да
предаде на ищцата владението върху 56,30/128,04 ид.ч. от банята на ап. 7 в гр. *** за
периода 13.03.2024 г. / дата на спиране на изпълнението на решение 71/24.01.2023 г. по
в.гр.д. 1968/2022 г. по описа на ВОС с определение 931/29.02.2024г. по ч.гр.д. 529/2024 г. по
описа на ВКС/ до 22.08.2024г. / датата предшестваща датата на подаване на исковата молба/,
ведно със законната лихва от 23.08.2024 г. / датата на подаване на исковата молба/ до
окончателното плащане на главницата, на осн. чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. чл. 309 във вр. с чл.
282, ал. 2, т. 2 вр. чл. 282, ал. 4 ГПК.
Ищецът твърди, че с влязло на 21.12.2023 г. в законна сила Решение №71/24.01.2023 г.
по в. гр. д. №1968/2022 г. по описа на ВОС, ответницата е осъдена да й предаде владението
на 56.30/128.04 ид. части от помещение с предназначение „баня" в съсобственото ни
жилище, находящо се на адрес: гр. ***.
Въз основа на решението на ВОС било образувано изпълнително дело №***по описа
на ЧСИ *** с район на действие ОС – Варна, по което изпълнителното дело бил насрочен
въвод във владение за 26.03.2024 г. С разпореждане от 13.03.2024 г. на***изпълнението било
спряно, на основание Определение №931/29.02.2024 г. по ч. гр. д. №529/2024 г, I г. о. на
ВКС, по силата на което изпълнението на влязлото в сила решение на ВОС е спряно до
приключване на инициираното от ответницата производство за отмяна на постановеното
решение, по реда на чл. 303 ГПК.
В уточнителната молба от 30.01.2025г. сочи, че ап.7 е съсобствен между страните
като ищцата притежава 56,30/128,04ид.ч., а ответницата 71,74/128,03 ид.ч., отразени като
самостоятелни обекти с кад.номер. Счита, че в производството по водения от нея иск за
ревандикация на ид.ч. от помещението баня е установено, че всички помещения са част от
един апартамент, който не е законосъобразно разделян на два самостоятелни обекта,
независимо от претежаваните от страните нотариални актове за собствени върху
самостоятелни обекти. Помещенията ползвани от страните са свързани с вътрешна врата,
чийто отвор бил зазидан от ответницата, което лишило ищцата от достъп до банята, което
довело до негодност за обитаване на двете стаи в частта за ползване на ищцата.
1
Посочва, че с искането за спиране на изпълнението ответникът е лишил ищеца от
правото му да ползва собствените му 56,30/128,04 ид.ч. от ап. 7 находящ се в гр. *** –
включващи антре, стая, хол, баня, балкон и 1/2/ ид.ч. от избата при ползване на клозета общо
от договарящите страни, както имотът е описан в нот. акт за покупко-продажба на недвижим
имот номер *** която сума представлява стойността на средния месечен пазарен наем на
имота на ищеца. Посочва, че за периода 13.03.2024г. до датата на исковата молба била
лишена от възможността да ползва своите 56.30/128.04 ид.ч. от имота от жилището по
предназначение, тъй като при невъзможност да се ползва помещението баня няма достъп до
вода и съответно цялата нейна част не може да се обитава. Съизмерява вредите с със
средния пазарен наем на 56,30/128,04 ид.ч. от имота за периода на забавяне изпълнението на
посоченото решение на ВОС. Твърди, че е налице връзка между вредите и действията на
ответницата, изразяващо се в искане спиране на изпълнението на решението на ВОС.
При изложеното иска уважаване на претенцията.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който е изложил, че
искът е неоснователен. Излага, че решението на ВОС по в.гр.д. 1968/2022 г. се ползва със
СПН само по отношение на помещението баня, а не по отношения на целия имот вкл.
тоалетната, за която ищеца има претенции. Сочи, че помещението баня е разположено така,
че да няма общи стени с имота на ищцата – ап.***и съдът не се е произнасял за правото на
ищцата да преминава през имота на ответницата- ап.***. Поддържа, че страните не са
съсобственици в ап.7. През 1956 г. с нот.акт № ***. нейният праводател *** продал на
Г***/баща на ищцата/ само реална част от имота, а именно антре, стая, хол, баня, балкон и
1/2 ид.ч. от избата, след което се оформили два имота- ап.***/собственост на ответницата/ и
имот № ***/собственост на ищцата/, като по отношение на банята- прехвърлена на Гаврел
Златев и тоалетната- собственост ма ***било уговорено преминаване през коридора на
ап.***. Тази уговорка счита, че не я обвързва, тъй като е трето за нея лице. Посочва, че след
като продава част от имота си ***преустройва тоалетната си в баня-тоалетна и така се
обособяват два самостоятелни обекта- апартамент № ***- отговарящ на изискванията за
жилище и имот № ***, който няма характеристиките на жилище, тъй като няма кухня и
тоалетна. Намира, че решението на ВОС, от забавеното изпълнение на което ищцата твърди,
че търпи вреди е неизпълнимо. По отношение на размера на претенцията, счита, че той е
необоснован, тъй като площта на помещението баня е 4,81 кв.м., а ищцата е собственик на
около 1/3 ид.ч. от него. Иска отхвърляне на претенцията.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. чл. 309 във
вр. с чл. 282, ал. 2, т. 2 ГПК вр. чл.282, ал.4 ГПК.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест в производството се
разпределя, както следва: в тежест на ищеца е да установи, 1. че е собственик на сочената
56,30/128,04 ид.ч. от ап.7 целият с площ от 128,04 кв.м., както и от помещението „баня“ в
него ; 2. че е лишен от възможността да ползва изцяло своята част от ап.7 по
предназначение 3. поради поведението на ответника изразяващо се в искането за спиране на
изпълнението на решението на ВОС за предаване на владението върху ид.ч. от правото на
собственост върху помещението „баня“, което искане е уважено от ВКС и изпълнителното
дело е спряно; 4. изпълнението по изп. дело 157/2024 г. по описа на ЧСИ Л. Станев е спряно
на 13.03.2024г., 5. размера на вредата- средния пазарен наем на собствената му 56,30/128,04
ид.ч. от имота
В тежест на ответника е да докаже възраженията си: 1. че на ет. 6 на бул. „Сливница“
8 са разположени два самостоятелни обекта на правото на собственост – ап.***собственост
на ответника и ап.***собственост на ищцата.
С доклада по делото като безспорно е отделено, че с влязло на 21.12.2023 г. в законна
сила Решение №71/24.01.2023 г. по в. гр. д. №1968/2022 г. по описа на ВОС, е признато за
установено, че ищцата като собственик на 56,30/128,04 ид.ч. от ап.7 с площ 128,04 кв.м.
находящ се в сграда с идент. ***построена в ПИ с иден. ***по КК и КР на гр. Варна с сред:
гр. ***е собственик на 56.30/128.04 ид. части от помещение с предназначение „баня" и
ответницата е осъдена да предаде владението върху тази част от банята. В мотивите на
решение на ВОС е прието, че ищцата в настоящото производство е собственик на ид.ч. от
2
правото на собственост в апартамент находящ се в гр.*** и конкретно на 56,30/128,04 ид.ч.,
и такава част притежава и от помещението „баня“ находящо се в апартамента.
С определение 931/29.02.2024 г. по ч..гр.д. 529/2024 г. по описа на ВКС е спряно
изпълнението на посоченото влязло в сила решение на Окръжен съд-Варна, на осн. чл.309,
ал.1, изр.2 ГПК. Това определение на ВКС е окончателно.
С разпореждане от 13.03.2024 г. на *** на осн. чл.432, ал.1, т.1 вр. чл.309, ал.1 вр.
чл.282, ал.2, т.2 ГПК е спряно изпълнението по изп. дело 157/2024 г., което е било
образувано въз основа на изпълнителен лист от 24.01.2024г. по гр.д. 8423/2021г. по описа на
ВРС.
С определение 2436/20.05.2024г. по гр.д. 1635/2024г. по описа на ВКС, постановено в
производство по реда на чл.307, ал.1 ГПК, е оставена без разглеждане молбата на Е. В. К. за
отмяна на влязлото в сила решение №71/24.01.2023 г. по в. гр. д. №1968/2022 г. по описа на
ВОС. Това определение е потвърдено от друг тричленен състав на ВКС с окончателното
определение 3916/20.08.2024г. по ч.гр.д. 2368/2024 г. по описа на ВКС.
С доклада по делото е отделено за безспорно, че процесното помещение „баня“ от
4,81 кв.м. площ се ползва от ответницата и към момента.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице след
оглед на място, на която съдът, като компетентно изготвена, ясно и последователно
мотивирана, съдът дава вяра. Вещото лице установява, че на ет.4 в сграда в гр. *** са
отразени имот с идент. ***по КК като ап. ***и площ 71,74кв.м. и имот с идент. ***по КК
като ап. ***с площ 56,30 кв.м. Посочено, че ап. ***е самостоятелен обект, съобразно
действащите нормативни изисквания за това, а ап.7а- не е самостоятелен обект, според
същите. Сочи че помещението баня от 4,81 кв.м. площ / отбелязано с „10“ на скицата към
експертизата- л.82// е функционално свързано с отразения в КК ап.7 от него се влиза чрез
коридор на ап. 7, към който коридор има врата от едно от помещенията в ап.7а, която врата е
зазидана с блокчета итонг. При изслушването на вещото лице в о.с.з., то излага, че в
помещението баня от 4,81 кв.м. има мивка и бойлер, няма тоалетна чиния. По проект
помещението е баня и следва да може да се водоснабди, като на място няма вертикален
канализационен клон Фи160. Сочи, че е теоретично е възможно да се отвори вход за това
помещение от стълбището към банята, но е необходимо съгласието на всички собственици.
Вещото лице е формирало извод за пазарни наем на имот площ от 128,04 кв.м., с
предназначение жилище, т.е. общата за двата отразени в КК имота от 2500 лв. месечно към
2024 г., в която попада процесния период. В таблица на л. 11 от експертизата е посочила, че
наема за 56,30/128,04 ид.ч. от ап. 7 за периода 13.03.2024г.-26.08.2024 г. е 6009,00 лв.
Изчислено е, че наемната цена на баня от 4,81 кв.м. от ап.7 за периода 13.03.2024г.-
26.08.2024г. е размер на 510 лв.
Друго относими за спора доказателства не са събрани.
Заявеният иск от Д. З. е иск за обезщетение на вреди от забавянето на
изпълнението с правна квалификация чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. чл. 309 във вр. с чл. 282, ал. 2,
т. 2 ГПК вр. чл.282, ал.4 ГПК. Именно в тази посока са фактическите твърдения на ищеца,
уточнени в молба от 30.01.2025г., като се излагат твърдения за търпенето на вреди следствие
на забавеното изпълнение на влязлото в сила решение.
Аналогично на изрично предвидения чл. 403 ГПК иск за обезщетение на
настъпилите вследствие на обезпечението вреди, претенцията на ищеца касае иск за
ангажиране отговорността на ответника по причина, че в резултат на неговото макар
правомерно процесуално поведение - допустимо и уважено от страна на съда искане за
спиране предприетото принудително изпълнение на едно осъдително решение в рамката на
отменителното производство на основание чл. 309 ГПК, поради неоснователността на
искането за отмяна, установена с влязло в сила решение, взискателят търпи вреди.
Претърпяната вреда не е пропусната полза, вредата на ищеца на първо място е ползата от
която е лишен като собственик. Не се касае до предполагаема вреда от реализиране на други
облаги или ползи, които биха довели до увеличаване имуществото на собственика, а до
реална вреда, резултат на невъзможността да упражни правото си на собственик в пълен
обем за времето на наложеното, с определение на от съда, спиране изпълнението на вялото в
сила осъдително решение чрез спиране на принудителното изпълнение чрез въвод в имота.
Отговорността на ответника- лицето по чието искане е наложено, в рамките на съдебното
производство, спиране на предприето срещу него принудително изпълнение на влялото в
3
сила осъдително решение в полза на взискателя, почива на принципите за реализиране на
деликтната отговорност, макар и като безвиновна, като обхваща обезщетяване на
причинените вреди. Конкретния размер на вредата се изчислява на база средния пазарен
наем за периода на неоснователното забавяне на изпълнението, /Решение № 32 от 11.07.2017
г. на ВКС по гр. д. № 60028/2016 г., II г. о., ГК/
В случая, взискателят по спряното изпълнение ищец по делото търпи вреди за
това, че като собственик на недвижим имот- ид.ч. от ап. *** на ет. ***от сграда в гр. ***, не
може да бъде въведен във владение на имота и да упражнява правото си на владение и
ползване. Въпросът за съсобствеността в спорното помещение баня е решен с влязло в сила
решение и не може да бъде пререшаван. По отношение на собствеността върху двете стаи,
които към момента са нанесени в КК като ап. ***също няма спор, че принадлежи на
ищцата. Формирана е трайна съдебна практика, че административният акт за одобряване на
кадастрален план или кадастрална карта няма вещноправно действие. Отразяването на даден
имот в тях не рефлектира върху действително притежаваните вещни права и възможността
тези права да бъдат защитавани по съдебен ред. Отразяването на даден имот в кадастралния
план или кадастралната карта няма пряко действие върху действително притежаваните
вещни права и това не води до промени в имуществената сфера на заинтересованите лица. /
Решение № 33 от 29.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 401/2012 г., I г. о., ГК/. По обвързващ със
сила на пресъдено нещо страните в настоящото производство начин, в диспозитива на
Решение №71/24.01.2023 г. по в. гр. д. №1968/2022 г. по описа на ВОС, е признато за
установено, че ищцата като собственик на 56,30/128,04 ид.ч. от ап.7 с площ 128,04 кв.м.
находящ се в сграда с идент. ***построена в ПИ с иден. ***по КК и КР на гр. Варна с сред:
гр. *** е собственик на 56.30/128.04 ид. части от помещение с предназначение „баня". При
изложеното всички възражения на ответника във връзка със собствеността и твърденията за
необвързващ я договор между праводателите на страните са неотносими в настоящото
производство.
По делото се установява, че ищецът е възпрепятстван да упражни правото си на
собственик в пълен обем за времето на наложеното, с определение на от съда, спиране
изпълнението на вялото в сила осъдително решение чрез спиране на принудителното
изпълнение чрез въвод в имота. Ответникът твърди, че не възпрепятства достъпа до имота
като в случая фактическото препятстване не е елемент от фактическия състав, доколкото
действията с които ответникът забавя изпълнението е искането за спиране изпълнението на
влязло в сила решение, с оглед депозирана от него молба по чл.303 ГПК, което обаче е
оставена без разглеждане. Именно поради това, неотносимо за спора е установеното
фактическо положение на зазидване на вход към коридора водещ до процесната баня от
имота на ищеца, което зазидване все пак няма спор, че е извършено назад във времето от
ответника.
С оглед изложените характеристики на отговорността по иск по чл. 45 ЗЗД във вр.
с чл. 309 ГПК във вр. чл. 282, ал. 2, т. 2 ГПК и чл. 282, ал. 4 ГПК като безвиновна такава,
неоснователни са твърдения на ответника наведени в о.с.з., че той е упражнявал свои
законни права искайки спиране на изпълнението на влязло в сила решение, докато се
разглежда молбата му по чл.303 ГПК.
При изложеното иска на основание чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 309 ГПК във вр. чл.
282, ал. 2, т. 2 ГПК и чл. 282, ал. 4 ГПК за обезщетяване на вреди от забавеното изпълнение
на осъдителното решение по чл. 108 ЗС, съставляващи паричния еквивалент на ползата от
която ищецът като собственик е лишен от правото си на такъв по отношение на процесната
ид.ч. от собствеността, за времето на спиране на изпълнителния процес, се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По отношение на размера, както бе посочено по-горе в практиката на ВКС е
възприето размер на вредата да се изчислява на база средния пазарен наем за периода на
неоснователното забавяне на изпълнението. Изпълнението е забавено за времето от
спирането му от ЧСИ на 13.03.2024 г. до датата на исковата молба / 22.08.2024г./. Съдът
възприема твърденията на ищеца, че вредата се измерява с пазарния месечен среден наем за
56.30/128,04 ид.ч. от ап.7, а не твърденията на ответника, че се търпят вреди единствено от
неползването на помещението баня от 4,81 кв.м. Следва да се посочи, че забавяйки
изпълнението на решението за предаване на помещението баня, всъщност се възпрепятства
ползването на целия имот на ищеца, тъй като ползването на течаща вода е фундаментално
4
необходимост. Ползването на жилище по предназначение изисква в него да има достъп до
течаща вода и тоалетна, който в случая може да се осъществява именно в помещението баня
с площ от 4.81 кв.м. Именно с предназначение за баня, т.е. водоснабдено помещение е
същото според архитектурния проект, като липсата на тоалетна чиния и течаща вода към
момента е ирелевантна, тъй като осигуряването на такива е възможно в помещението и е
според предназначението му.
Вещото лице е изчислило, че пазарния наем за 56,30/128,04 ид.ч. за периода
13.03.2024г.-22.08.2024г. е в размер на 6009 лв.- над претендирания размер и доколкото
съдът е обвързан да се произнесе в рамките на заявената от ищеца претенция, искът следва
да се уважи за 3000 лв. / три хиляди лева/- обезщетение за вредите, търпени от ищеца
вследствие на спиране на изпълнение на съдебно решение 71/24.01.2023 г. по в.гр.д.
1968/2022 г. по описа на ВОС. Следва като последица от уважаване на иска за главница, да
се уважи и искането за законна лихва.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът.
Същият претендира и е доказал заплащане на 120,00 лв.- държавна такса, 400,00 лв.-
възнаграждение за вещо лице и 900,00 лв. - адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на
1420,00 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. В. К., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр.*** да заплати на Д. Г. З.,
ЕГН:**********, съдебен адрес: гр. ***, на основание на осн. чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. чл. 309
във вр. с чл. 282, ал. 2, т. 2 вр. чл. 282, ал. 4 ГПК, сумата от 3000,00 лв. / три хиляди лева/-
обезщетение за вредите, търпени от ищеца вследствие на спиране на изпълнение на влязлото
в сила съдебно решение 71/24.01.2023 г. по в.гр.д. 1968/2022 г. по описа на ВОС, с което
ответницата е осъдена да предаде на ищцата владението върху 56,30/128,04 ид.ч. от банята
на ап. 7 в гр. *** за периода 13.03.2024 г. / дата на спиране на изпълнението на решение
71/24.01.2023 г. по в.гр.д. 1968/2022 г. по описа на ВОС с определение 931/29.02.2024г. по
ч.гр.д. 529/2024 г. по описа на ВКС/ до 22.08.2024г. / датата предшестваща датата на
подаване на исковата молба/, ведно със законната лихва от 23.08.2024 г. / датата на подаване
на исковата молба/ до окончателното плащане на главницата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Е. В. К., ЕГН: **********, съдебен адрес:
г*** да заплати на Д. Г. З., ЕГН:**********, съдебен адрес: гр. Варна, ул. *** сумата от
1420,00 лв. – разноски в съдебното производство
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5