РЕШЕНИЕ
№
30.07.2019 г., гр.П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на дванадесети
юли през
две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица
Караджова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №627 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В.С.П., ЕГН ********** *** против Електронен
фиш за налагане на глоба с.К, №.... на ОД на МВР гр.П., с който за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100 лева.
Жалбоподателят моли електронният фиш, като
незаконосъобразен да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован не се явява и не изпраща представител. Сочи нови
доказателства.
Ответникът по жалбата ОД на МВР П., не
изпраща представител. Депозира писмено становище, че жалбата е неоснователна и електронният фиш следва
да бъде потвърден.
Съдът като провери основателността на
жалбата, прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
На
жалбоподателя е издаден електронен фиш, затова че на 28.01.2019 г. в 10:03 часа
на главен на АМ „Тракия“ км 69 в посока
гр.Пловдив е заснет АТСС (ARH CAM S1) №11743bb и отчетен толеранс от минус 3% от
измерената скорост да управлява МПС – „..” с ДК №.., със скорост 161 км/ч при
разрешена скорост за АМ от 140 км/ч.
Жалбата
е процесуално допустима и по същество ОСНОВАТЕЛНА.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на писмените доказателства
приложени по делото.
Безспорно е, че с последните изменения на
ЗДвП в чл.184, ал.4 от закона е въведен нов специален спрямо ЗАНН начин за образуване на
административнонаказателното производство за установяване на административни
нарушения чрез издаване на електронен фиш за налагане на глоба.
Електронният фиш съгласно чл.189, ал.8 от ЗДП подлежи на обжалване по ЗАНН, а разпоредбата
на чл.189, ал.11 от закона предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята
за влязло в сила наказателно постановление. Следователно ел.фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие, не и
по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл.189, ал.4,
изр.2 от ЗДвП реквизити, поради
което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов
подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението./Вж. ТР №1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. №1/2013 г./.
Същите съображения важат и по
отношение на датата на издаване на ел.фиш, тъй като тя не е част от
задължителните реквизити определени в чл.189, ал.4,
изр.2 от ЗДвП.
В този смисъл съдът намира, че от
формална страна ЕФ отговаря на законовите изисквания.
От приложените към
административнонаказателната преписка доказателства - удостоверение за одобрен
тип средство за измерване се установява, че използваното в случая техническо
средство е мобилно многофункционално устройство
за контрол на скоростта
на МПС тип ARH CAM S1, за която е издадено Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 от 07.09.2017 г., валидно до 07.09.2027 г., т.е. същото е технически изправно е и отговаря на
метрологичните изисквания за употребата му на територията на България.
При така
установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че при издаването
на фиша не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят
неговата отмяна, за което се настоява в жалбата. Фишът съдържа всички
необходими реквизити, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, в това число посочване на териториалната структура на МВР, на
чиято територия е установено нарушението, с конкретно посочване на пътя,
пътната отсечка от този път, датата, точния час на извършване на нарушението,
марката и регистрационния номер на моторното превозно средство, с което е
извършено нарушението, описание на нарушението, включително максимално
допустимата скорост, конкретно измерената скорост и стойността на превишението,
нарушените законни разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото
на доброволното й заплащане.
Фишът е издаден при
кумулативното наличие на всички предпоставки за издаването му, съгласно чл.189, ал.4,
изречение първо от ЗДвП – при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител. За извършеното нарушение е издаден електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Тук следва да се
държи сметка за легалната дефиниция на понятието "електронен фиш",
съгласно §6, т.63 от
ДР на ЗДвП - електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи. В установените от закона реквизити на
електроннния фиш, с оглед легалното му определение, неслучайно не съществува
изискване да се сочи датата му на издаване и той да бъде подписан. Тези
специфики следват пряко от естеството на фиша като електронно изявление,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Тъкмо
поради това фишът не представлява "документ" в обичайния смисъл на
понятието, защото се генерира от електронна система въз основа на въведените
данни за нарушението и собствеността/ ползването на автомобила. При тези факти
съдът приема, че в случая е бил изцяло спазен реда за установяване, фиксиране,
заснемане и въвеждане на данните за нарушението в административно-информационна
система на ОДМВР-гр.П., последвалата им обработка и окомплектоване с данни за
собственика на автомобила, и най-сетне издаването на обжалвания електронен фиш.
В случая нарушението
е установено от мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1 №11743bb, надлежно калибрована, при която
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система
камера-лазерен датчик-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с
което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване
на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма
това качество.
С измененията на
ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с
изложените в Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно
използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията
на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4
от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо
средство, а съгласно § 6, т.65 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически
средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава
ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и
демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния
процес от контролния орган.
В настоящия случай
обжалваният ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити. А от събраните по
делото доказателства безспорно се установява осъществен състав на нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДП, която предвижда забрана за водача при избиране скоростта на движение на пътно превозно
средство да превишават установена стойност
на скоростта на
автомагистрала, като в случая максимално разрешената скорост е 140 км/ч, а
водачът се е движил със скорост 161 км/ч.
При установяване на
скоростта на движение е отчетен толеранс от минус 3 % от измерената скорост,
което е в рамките на техническата грешка допустима за техническото средство за
измерване, поради това посочената на снимковия материал, отчетената скорост на
движение на МПС от 166 км/ч, съответства на описаната в ЕФ скорост от 161 км/ч.
Не на последно място съгласно чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, при работа с временно
разположена на участък от пътя автоматизирана техническа система за контрол на
скоростта, какъвто е конкретния случай, е попълнен протокол за мястото за контрол, съпровожден със снимка на
разположението на уреда.
В този смисъл по аргумент на противното на чл.11, ал.2 от Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 г. няма пречка реализирането на
административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение да се
извърши с издаване на ЕФ.
Следва да се отбележи, че към датата на извършване на нарушението
разпоредбата на чл.7 ат Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., която
изискваше мястото за контрол с мобилно техническо средство да е обозначено с пътен знак Е24,
поставен преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на
автоматизираните технически средства е отменена.
Освен това по делото са представени данните за извършеното нарушение,
изготвени с АТСС, под формата на снимков материал, съобразно изискванията на
чл.16 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Спорният въпрос е относно собствеността на заснетия лек автомобил, което
определя и нарушителя. Навеждат се възражения и за авторството на жалбподателя
за извършване на нарушението.
Разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДП изрично предвижда, че когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство.
Видно от представената справка, в регистрационната система автомобилът е
вписан, като собственост „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД. Като ползвател е
посочен „Оптикоелектрон груп“ АД.
По делото обаче са представени извлечение от Търговския регистър за
актуално състояние на горепосоченото дружество, протоколи за проведно събрание
на СД на дружеството и на Общо събрание на дружеството. Въз основа на тези
докателства и след служебна проверка в Търговския регистър, който е публичен се
установи, че към 28.01.2019 г., а и понастоящем, не жалбоподателят П. е
изпълнителен директор на дружеството, т.е. негов законен представител, а това
са лицата Никодим Георгиев Казанджиев и Иван Луков Гарчев. Действително жалбоподателят
П. е председател на Съвета на директорите на горепосоченото дружество, но това
не го прави негов законен представител. Този въпрос еднозначно е решен в чл.235, ал.1
от Търговския закон, според който членовете на съвета на
директорите, съответно на управителния съвет, представляват дружеството
колективно, освен ако уставът предвижда друго.
Факт е, че с оглед вписаните в ТР обстоятелства, в чл.53 от Устава е
предвидено, че изпълнителните директори на дружеството го представляват, но жалбоподателят
П. не е натоварен с тази функция.
Следователно към датата на установяване на нарушението 28.01.2019 г.,
жалбоподателят не може да бъде субект на административнонаказателна
отговорност, тъй като не е законен представител на дружеството, позвател на
автомобила.
По делото не са представени доказателства от АНО, върху който лежи
доказателствената тежест, че именно жалбоподателя е управлявал или ползвал
заснения с автомобил.
В този ред на мисли, съдът намира, че
в конкретния случай липсват категорични и убедителни доказателства
жалбоподателят да е осъществил състава на административно нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
В този
смисъл съдът счита, че електронен фиш, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба с.К, № .... на ОД на МВР гр.П., с който на В.С.П., ЕГН ********** *** за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание
чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението
за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: