№ 233
гр. гр. Добрич , 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на втори декември, през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
Секретар:Румяна И. Радева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20203200500732 по описа за 2020 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД - гр.София, чрез
упълномощения юрисконсулт, срещу решение №185/05.12.2019г. по гр.дело
№22/2019г. на Балчишкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от
въззивника срещу Р. М. Р. от с.О., общ.Балчик, иск за установяване
съществуването на задължение на ответника към ищеца, за което по ч.гр.д.
№689/2018г. на БРС е издадена заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на
парично задължение, а именно: сумата 808.33 лева - главница по 9 броя
погасителни вноски за периода от 05.08.2017г. до 05.04.2018г.; сумата 236.20
лева - договорна лихва за периода от 05.05.2017г. до 05.04.2018 г.; сумата
120.00 лева - такса разходи при изискуем кредит; сумата 57.80 лева - лихва
/обезщетение/ за забава за периода от 05.08.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда.
1
Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно,
постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. В жалбата
се възразява срещу приетото от първоинстанционния съд, че цедирането на
вземанията на кредитора по договора в полза на въззивника – цесионер на
вземането не е съобщено на длъжника. Поддържат се съображения за
допустимо и надлежно съобщаване на цесията, извършено по пощата преди
образуване на заповедното производство и после - с връчване на исковата
молба на особения представител по чл.47 ал.6 от ГПК на ответника.
Подкрепено с цитирана от въззивника съдебна практика, се поддържа
становище, че недобросъвестното поведение на длъжника, възпрепятствало
възможността фактически и лично да му бъде съобщена цесията не следва да
е в тежест положилия усилия за неговото откриване кредитор. По тези
съображения се настоява за отмяна на обжалваното решение и
удовлетворяване на предявените искове по чл.422 от ГПК за установяване на
вземанията на въззивника.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор и в съдебно заседание особеният представител на
въззиваемия Р. М. Р. оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението
на районния съд.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства намира за установено следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявен от
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу Р. М. Р. иск по чл.422 ал.1 от
ГПК за установяване съществуването на вземанията на ищеца от ответника,
за които по ч.гр.д.№689/2018г. на БРС е издадена заповед №451/05.10.2018г.
за изпълнение на парично задължение, а именно: сумата 808.33 лева -
дължима главница от неплатени месечни вноски за периода 05.08.2017г. -
05.04.2018г. по договор за стоков кредит №2396032529296/05.01.2017г.,
сключен между „Банка ДСК”ЕАД и Р. М. Р.; сумата 236.20 лева - договорна
възнаградителна лихва за периода 05.05.2017г. - 05.04.2018г.; сумата 120
лева - такса разходи при изискуем кредит; и сумата 57.80 лева - обезщетение
за забава за периода от 05.08.2017 г. до датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, както и законна лихва от подаване на заявлението до
2
окончателното погасяване на главното задължение.
Претенцията е обоснована с твърдения за инициирано заповедно
производство по ч.гр.д.№689/2018г. на БРС и издадена в полза на заявителя -
ищец на заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение,
произтичащо от облигационни отношения, породени от договор за стоков
кредит №2396032529296/05.01.2017г. между кредитор „Банка ДСК”ЕАД и
кредитополучател Р. М. Р., вземанията на кредитора по който договор били
цедирани на ищеца с договор от 24.04.2018. С договора за потребителски
кредит, сключен при общи условия, на кредитополучателя бил предоставен
кредит в размер на 1 358.99 лева, със задължение за връщане на 15 месечни
вноски в срок до 05.04.2018г., с фиксирана възнаградителна лихва в общ
размер на 393.45 лева. С подписването на договора кредитополучателят се
съгласил да плаща такси по тарифа на кредитора, с която декларирал, че е
запознат и въз основа на която дължал 120 лева такса при изискуем кредит.
Същият се съгласил и за обезщетение за забава в размер на договорната
лихва, увеличена с десет пункта, върху просрочената главница.
Кредитополучателят платил само 550.66 лева от главницата и 157.25 лева от
договорната лихва. За цедирането на вземанията по договора в полза на
ищеца кредиторът изпратил уведомление до ответника, но уведомлението
било върнато в цялост с отбелязване, че ответникът се е преместил на друг
адрес.
Особеният представител по чл.47 ал.6 от ГПК на ответника е оспорил
иска с възражение липса на надлежно съобщаване на цесията и липса на
активно материалноправна легитимация ищецът да претендира вземанията по
договора за кредит.
Установено е по делото, че по договор №2396032529296/05.01.2017г.
„Банка ДСК”ЕАД предоставила на Р. М. Р. кредит за закупуване на стоки
/описани в т.1 от договора/ в размер на 1 358.99 лева. Кредитополучателят се
задължил за връщане на кредита в срок до 05.04.2018г., с петнадесет месечни
вноски, с фиксирана възнаградителна лихва от 40.33%, т.е. в общ размер от
393.45 лева. Установено е от вещото лице по изслушаната счетоводна
експертиза, че кредитът е усвоен на 05.01.2017г., като ответникът е погасил
550.66 лева и 270.44 лева – съответно от главницата и от договорната лихва.
3
Други плащания ответникът не е извършвал, а срокът за погасяване на
задълженията му е изтекъл. Съгласно заключението на вещото лице, по
договора за кредит ответникът не е погасил задължението си за главница в
размер на 808.33 лева, за договорна лихва в размер на 118.57 лева, а
обезщетението за забава за просрочените погасителни вноски от главницата
възлиза на 438.98 лева. Съгласно т.11 от договора за кредит ответникът се е
съгласил да заплаща такси по Тарифа на кредитора за извършваните услуги и
е декларирал, че е запознат с действащата към датата на сключване на
договора Тарифа. По делото не е представена Тарифа на лихвите, таксите и
комисионните, прилагани от „Банка ДСК”ЕАД по извършвани услуги на
кслиентите; такава не е представена и на вещото лице по повод извършената
експертиза. Следователно не е доказано кредитополучателят да дължи по
договора такса в размер на 120 лева за разход при изискуем кредит.
С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.04.2018г.
и приложение №1 към него от 24.04.2018г. кредиторът „Банка ДСК”ЕАД е
прехвърлил на ищеца вземанията си от ответника по горния договор за
кредит. Съобщението на първоначалния кредитор до ответника за цедирането
на вземанията, изпратено по пощата на адреса, посочен от кредитополучателя
при сключване на договора, е върнато в цялост с отбелязване, че длъжникът е
напуснал този адрес. Съобщението е приложено към исковата молба.
Съгласно разпоредбите на чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор
трябвя да уведоми за цесията длъжника, за когото тя има действие от деня, в
който му е съобщена. Константна е съдебната практика, че цесията е
надлежно съобщена, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е
предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Ефектът на
уведомяването настъпва и при връчване на книжата на назначения по реда на
чл.47 ал.6 от ГПК особен представител на длъжника - ответник в исковия
процес. Приемането на изявления е деятелност, покриваща се с т.нар. пасивно
представителство и представлява част от правомощията на особения
представител да получава адресираните до отсъстващия ответник изявления
на съда и на ищеца. Ако особеният представител не разполага с такова
правомощие, неговото участие в процеса би било лишено от смисъл.
Приемането от особения представител на материалноправното изявление по
4
чл.99 ал.3 от ЗЗД до отсъстващия ответник е допустимо, защото не е с оглед
личността на длъжника и не се свежда до негови строго лични субективни
права /решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018 г. I ТО на ВКС/. Отделно,
че длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване, само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор до
момента на уведомлението. Такива възражения в случая липсват, а и е
установено, че вземанията не са погасени .
Следователно в настоящия спор цесията е надлежно съобщена на
длъжника Р. М. Р. и е породила действие спрямо него. Ищецът „Агенция за
събиране на вземания”ЕАД е активно материалноправно легитимиран да
претендира от ответника изпълнение на задълженията му по горепосочения
договор за стоков кредит, а именно сумата 808.33 лева - дължима главница от
неплатени месечни вноски за периода 05.08.2017г. - 05.04.2018г., сумата
118.57 лева - договорна възнаградителна лихва за периода 05.05.2017г. -
05.04.2018г. и сумата 57.80 лева - обезщетение за забава за периода от
05.08.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, както и
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателнотой погасяване. Установителните претенции за тези суми са
основателни и следва да бъдат удовлетворени след отмяна на неправилното
отхвърлително решение в съответните части.
Както се посочи по-горе, ищецът не е доказал, произтичащо от договора
за кредит задължение на ответника за такса разход при изискуемо вземане в
размер на 120 лева, както и задължение за договорна възнаградителна лихва в
повече от 118.57 лева до претендирания размер от 236.20 лева. За тези суми
претенциите са неоснователни и отхвърлителното първоинстанционно
решение в тези части следва да се потвърди.
С оглед резултата по спора и на осн.чл.78 ал.1 и 8 от ГПК, съразмерно
следва да се ангажира отговорността на ответника за разноските на ищеца за
заповедното и за исковото производство.
За заповедното производство на ищеца следва да се присъдят – държавна
такса в размер на 20.15 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
40.30 лева.
5
За исковото производство ищецът има право на юрисконсултско
възнаграждение в размер на по 100 лева за всяка от двете инстанции -
съгласно чл.25 ал.1 от НЗПП, доколкото действията по процесуална защита са
извършвани писмено, без явяване в проведените открити съдебни заседания.
Съразмерно на изгодния за него резултат по иска, на ищеца следва да се
присъдят – сумите 141.05 лева и 80.60 лева държавни такси за първата и
въззивната инстанция, сумите 282.10 лева и 280 лева възнаграждения за
особения представител на ответника и сумата 166.84 лева разноски за вещо
лице.
На ответника разноски не се присъждат, тъй като такива не са сторени от
него.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №185/05.12.2019г. по гр.д.№22/2019г. на Балчишкия
районен съд, с което е отхвърлен предявеният от „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД срещу Р. М. Р. иск за установяване, че ответникът дължи на
ищеца сумите, за които по ч.гр.д.№689/2018г. на БРС е издадена заповед
№451/05.10.2018г. за изпълнение на парично задължение, в частите за сумата
808.33 лева, съставляваща дължима главница от неплатени месечни вноски за
периода 05.08.2017г. - 05.04.2018г. по договор за стоков кредит
№2396032529296/05.01.2017г., сключен между „Банка ДСК”ЕАД и Р. М. Р.,
сумата 118.57 лева, съставляваща договорна възнаградителна лихва за
периода 05.05.2017г. - 05.04.2018г., сумата 57.80 лева, съставляваща
обезщетение за забава за периода от 05.08.2017 г. до датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 03.10.2018г. и законната лихва върху
главницата от 808.33 лева, считано от 03.10.2018г. до окончателното й
погасяване, като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземанията на
„Агенция за събиране на вземания”ЕАД – гр.С., от Р. М. Р. с ЕГН **********
от с.О., общ.Балчик, ул.”***”№2, за които по ч.гр.д.№689/2018г. на БРС е
издадена заповед №451/05.10.2018г. за изпълнение на парично задължение, а
6
именно: сумата 808.33 лева, съставляваща дължима главница от неплатени
месечни вноски за периода 05.08.2017г. - 05.04.2018г. по договор за стоков
кредит №2396032529296/05.01.2017г., сключен между „Банка ДСК”ЕАД и Р.
М. Р., сумата 118.57 лева, съставляваща договорна възнаградителна лихва за
периода 05.05.2017г. - 05.04.2018г., сумата 57.80 лева, съставляваща
обезщетение за забава за периода от 05.08.2017 г. до датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 03.10.2018г. и законната лихва върху
главницата от 808.33 лева, считано от 03.10.2018г. до окончателното й
погасяване.
ПОТВЪРЖДАВА решение №185/05.12.2019г. по гр.д.№22/2019г. на
Балчишкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от „Агенция за
събиране на вземания”ЕАД срещу Р. М. Р. иск за установяване, че ответникът
дължи на ищеца сумите, за които по ч.гр.д.№689/2018г. на БРС е издадена
заповед №451/05.10.2018г. за изпълнение на парично задължение, в частта за
сумата 120 лева, съставляваща разход при изискуемо вземане и в частта за
горницата над 118.57 лева до пълния претендиран размер от 236.20 лева,
съставляваща задължение за договорна възнаградителна лихва.
ОСЪЖДА Р. М. Р. с ЕГН ********** от с.О., общ.Балчик, ул.”***”№2, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД – гр.С., разноски за
заповедното производство – 20.15 лева държавна такса и 40.30 лева
юрисконсултско възнаграждение, разноски за исковото производство – 200
лева юрисконсултски възнаграждения, 141.05 лева и 80.60 лева държавни
такси за двете инстанции, 282.10 лева и 280 лева възнаграждения за особен
представител, 166.84 лева разноски за вещо лице.
На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7