№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
с участието на секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от младши съдия Димитров в. гр. д. № 7021 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от
03.04.2019г., обективирано в протокола от проведеното на същата дата открито
съдебно заседание, постановено по гр. дело № 8675/2019г., Софийски районен съд
(СРС) е уважил исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ за
признаване уволнението на Д.Т.И., извършено със Заповед № 01-000380/24.01.2019г.
на изпълнителния директор на „П.на БНБ“ АД, за незаконно и неговата отмяна,
като е постановил възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност „Ръководител сектор” в сектор „Човешки ресурси“ в ответното дружество.
Първоинстанционният съд е уважил частично предявения осъдителен иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение в размер
на 1386,18лв. за оставане без работа за периода 25.01.2019г.-12.02.2019г., като
го е отхвърлил за разликата над уважения размер до пълния претендиран от 10170лв.
и за останалия период до 25.07.2019г.
Срещу така постановеното
решение са подадени въззивни жалби от ищцата и от ответника, в които се излагат
съображения за незаконосъобразност на крайния съдебен акт, постановен от СРС, в
обжалваните от страните части.
Въззивникът-ответник по
исковата молба поддържа, че неправилно решаващият съд е достигнал до правния
извод, че заеманата от ищцата длъжност към момента на уволнението не е
ръководна по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ. Твърди, че длъжността е
ръководна, тъй като включва ръководни функции и дейността й е относима към
цялостния производствен процес. Посочва, че е ирелевантно обстоятелството, че
ищцата е била на пряко подчинение на Директор на дирекция „Административна и
стопанска дейност“, тъй като за да се определи една длъжност като ръководна е
без значение дали йерархически над нея има друга ръководна длъжност. Твърди, че
са били налице всички кумулативно предвидени предпоставки на чл. 328, ал. 2 КТ
за законосъобразното упражняване правото на уволнение. Поддържа, че към датата
на уволнението е спазен и 9-месечния срок. Съобразно изложеното се иска от
въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли кумулативно
предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба
от страна ищцата.
Въззивникът-ищец в
своята въззивна жалба твърди, че първоинстанционният съд неправилно е уважил
само частично предявения осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Поддържа, че поради допуснато от районния съд
процесуално нарушение доказателствения материал е останал непълен. Моли за
отмяна на решението в тази част и присъждане на целия претендиран размер на
обезщетението за оставане без работа.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от страна ответника, с който се
оспорва същата.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с
наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изр.
1 ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваните му части.
Софийски районен съд е бил сезиран с обективно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 вр. чл. 225,
ал. 1 КТ.
Тъй като по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК
тежестта, т. е. процесуалното задължение за установяване законността на
уволнението носи работодателят, е необходимо в съдебното производство той да
установи осъществяването в обективната действителност на всички материални
предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ – поради сключване на договор за управление
на предприятието.
Законността на едностранното прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ се предпоставя от
проявлението на следните юридически факти: 1. компетентен орган на
работодателска власт да е прекратил трудовото правоотношение; 2. ищецът да е
бил измежду лицата, които представляват „ръководство на предприятието” по
смисъла на § 1, т. 3 КТ; 3. преди прекратяването на трудовото правоотношение да
е бил сключен договор за управление на предприятието, т. е. на работодателя по
смисъла на § 1, т. 1 КТ и 4. да е започнало изпълнението на договора за
управление, като уволнението да е извършено в 9-месечен срок от този момент.
Между страните не се спори, а и от представеното
допълнително споразумение № 03-0502/19.05.2014г. към трудов договор №
08/07.09.2006г. се установява, че между страните в настоящото съдебно производство
е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е
полагала труд при ответното дружество на длъжността „Ръководител сектор в
сектор „Човешки ресурси“ в дирекция „Административно обслужване“.
От Заповед № 01-000380/24.01.2019г., издадена от изпълнителния
директор на ответното дружество, връчена лично на ищцата на 25.01.2019г., се
установява, че считано от 25.01.2019г. процесното трудово правоотношение е било
прекратено едностранно от работодателя на основание чл. 328, ал. 2 – поради
обстоятелството, че заеманата от ищцата длъжност е от ръководството на
предприятието, а съобразно решение № 23/17.12.2018г. по протокол № 01-003842/17.12.2018г.
на Съвета на директорите на ответното дружество е сключен договор от
02.01.2019г. за управление на дружеството с изпълнителния директор на основание
чл. 244, ал. 7 ТЗ.
От представения договор за управление от
02.01.2019г., сключен между ответното акционерно дружество и К.М.като
изпълнителен директор на същото, се установява, че на последния е възложено да
управлява и представлява дружеството, да организира дейността му и да
осъществява оперативното ръководство с цел постигане на най-добри икономически
резултати. Съгласно чл. 1.3, договорът влиза в сила от датата на вписването на
изпълнителния директор в Търговския регистър, а при извършена служебна проверка
се установи, че това обстоятелство е вписано в същия ден.
Договорът за възлагане на управлението по своята
правна природа представлява гражданскоправен договор за поръчка със страни
принципалът на предприятието и лицето, на което се възлага управлението на същото.
Съгласно константата практика на ВКС, същественото за всеки договор за
управление, за да може да бъде упражнено законосъобразно потестативното право
по чл. 328, ал. 2 КТ, е същият да съдържа бизнес задача с конкретни
икономически показатели, които управляващият трябва да постигне, а именно
производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на
определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа
на бизнес задачата управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която
да предложи и следва да изпълни по време на действието на договора. Същностното
съдържание на договора се свързва с възлагане и преследване на бизнес цел.
Бизнес задачата с конкретни икономически показатели, които управляващият
предприятието трябва да постигне, може да бъде поставена и с други актове и
документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице връзка
между тях /Решение № 198/19.12.2016г. по гр. д. № 601/2016г., III ГО на ВКС/.
В настоящия случай в чл. 2.1. от представения
договор за управление от 02.01.2019г. е уговорена единствено общата цел, която
управляващият трябва да постигне, а именно „най-добри икономически резултати“.
Тази формулировка не е достатъчна, за да изпълни горепосочените изисквания за
необходимо съдържание на договора за управление, тъй като не поставя конкретни
цели и конкретни икономически показатели, които управляващият трябва да
постигне. Но както бе посочено, тези цели може да стоят и извън самия договор,
в друг акт или документ, стига да се намира във връзка със сключения договор.
По делото е представен бизнес план на „П.на БНБ“ АД за 2019г., който е приет
единодушно от съвета на директорите на дружеството, съгласно приложения по
делото протокол № 3 от 15.01.2019г. В страници 10-21 от този бизнес план се
съдържат конкретни цели пред изпълнителния директор на дружеството, които
следва да постигне. Посочени са конкретни икономически показатели, които следва
да бъдат достигнати, в това число процент увеличение на приходите, процента на
разходите спрямо предходната година, планираните дейности и необходимите
средства за тяхното осъществяване. В изготвения бизнес план са включени
прогнозна инвестиционна програма за 2019г., реализиране на определена печалба и
други бизнес задачи.
Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав
намира за установено, че бизнес-задача с конкретни икономически показатели,
които управляващият предприятието трябва да постигне, е поставена с друг акт –
приетия бизнес план, който стои извън самия договор за управление, но между
този акт и договора за управление е налице връзка, в който случай следва да се
приеме, че е налице сключен договор по чл. 244, ал. 7 ТЗ за възлагане на
управлението. Следователно, процесната мандатна сделка, сключена с управителя,
представлява договор за управление на предприятието по смисъла на чл. 328, ал.
2 КТ, поради което органният представител е имал право да прекрати с едностранно
волеизявление трудовите правоотношения със служителите от ръководството на
предприятието по смисъла на § 1, т. 3 КТ.
Между страните не се спори, а и от представената
заповед № 01-000380/24.01.2019г. се установява, че трудовото правоотношение
между страните е прекратено на 25.01.2019г. – датата на връчване на заповедта
на служителя. Следователно това се е случило в 9-месечния срок по чл. 328, ал.
2 КТ от започване изпълнението на същия, което е станало на 02.01.2019г.
Между страните не се спори и относно това, че
изпълнителният директор на ответното дружество е разполагал с работодателска
власт да прекрати трудовото правоотношение.
От изложеното следва, че въпросът, който е спорен
между страните, и е от съществено значение за изхода на делото, се изразява в
това дали длъжността, която е заемала ищцата, попада в кръга на длъжностите,
които са от „ръководството на предприятието“.
Съгласно легалното определение на понятието
„ръководство на предприятието“, дадено в § 1, т. 3 ДР на КТ, в ръководството на
предприятието се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено
ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на
предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански
съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни). Това
са специфичен кръг от служители, от които зависи успехът на управлението и
постигането на резултати в предприятието, за които е поел ангажимент
управляващият, което предполага, че това могат да са лица и извън ръководителя
и неговите заместници. При съмнение дали даден служител е от ръководството на
предприятието, т. е. дали заеманата от него длъжност е ръководна, следва да
бъдат съобразени задълженията по длъжностната характеристика, както и мястото
на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието и включените в
длъжността трудови функции. Само по себе си обстоятелството, че длъжността носи
наименованието ръководител не обосновава извод, че служителят има качеството на
лице от ръководството на предприятието. Същото се отнася и по отношение на
факта дали длъжността е определена като ръководна в Единния класификатор на
длъжностите.
В мотивите на Решение № 123/13.09.2016г. по гр. д.
№ 117/2016г., IV ГО на ВКС, които настоящият съдебен състав споделя, е
разяснено, че приложното поле на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 328, ал. 2 ГПК е ограничено до служителите от
ръководството на предприятието, като това ограничение следва от целта на
основанието – да се даде възможност на управителя да определи своя ръководен
екип. Дали един служител е част от това ръководство или не, е винаги фактически
въпрос, при разрешаването на който наименованието на длъжността не е определящо.
От съществено значение са възложените на служителя трудови функции, както и
мястото на длъжността в системата на управление на предприятието. Основанието
по чл. 328, ал. 2 от КТ намира приложение независимо
дали служителят е пряко и непосредствено подчинен на управителя или е подчинен
посредством други служители в управленската структура на предприятието. То
е приложимо по отношение на всички лица, на които е възложено управлението на
трудовия процес във всяко едно отделно звено на предприятието. Приносът на
различните звена за резултатите от работата на предприятието обаче не е
еднакъв. Целта на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328,
ал. 2 от КТ е да улесни управителя за постигане на предвидените в „бизнес
плана“ стопански резултати като му дава възможност да формира ръководния екип,
с който да работи за постигането на тези цели. Затова то трябва да се прилага
само по отношение на онези ръководни служители, които ръководят звена от
работата, на които зависят стопанските резултати на предприятието, но не и по
отношение на такива, които ръководят звена, от работата, на които постигането
на тези резултати не зависят.
Към момента на уволнението ищцата е заемала
длъжността „ръководител сектор“ в сектор „Човешки ресурси“ на предприятието.
Основните функции и задължения на длъжността се установяват от представената по
делото длъжността характеристика /л. 17-21/. От нея е видно, че лицето ръководи
дейността по управление на човешките ресурси в ответното дружество; планира
организира и ръководи дейността в сектор „Човешки ресурси“; разработва
вътрешните документи по управление на човешките ресурси; планира, организира и
осъществява контрол за ефективното провеждане на професионалното обучение на
служителите и мероприятията за повишаване квалификацията на персонала; изготвя,
извършва промени и актуализира длъжностното и поименното щатно разписание на
дружеството; изготвя проекти и предлага, при необходимост след даване на
указания от изпълнителния директор, на нова организационна структура за
подобряване на производствения процес и повишаване ефективността на
дружеството; осъществява методическо ръководство при набиране, подбор и
обучението на персонала, оценяване на трудово представяне и заплащане на труда
на служителите; ръководи и участва в разработването на инструкции, методически
указания и други материали, свързани с управлението на човешките ресурси;
разработва и актуализира длъжностните характеристики; разработва системата за
оценка на трудовото представяне; осъществява контрол за правилното формиране и
изплащане на трудовите възнаграждения и внасяне на осигурителните вноски; контролира
правилното оформяне и съхранение на документацията, разработва бюджет за
разходите за обучение на персонала и годишен план за обучение на персонала;
организира курсове, семинари и конференции и следи за качеството на проведените
занятия, удовлетвореността на участниците и ефективността от обученията и др.
Посочено е, че при необходимост може да изпълнява и допълнителни задачи, имащи
отношение към дейността на организационната единица и дружеството, отговарящи
на квалификацията на служителя, възложени от изпълнителния директор или
директора на дирекция „Административно обслужване“.
При тези възложени задължения, свързани с
упражняване на контрол върху дейността на други работници и служители в
предприятието и организиране на дейности, пряко свързани с ръководството на
трудовия процес и спазването на трудовата дисциплина, следва да се приеме, че
длъжността е ръководна по смисъла чл. 328, ал. 2 КТ. Лицето ръководи,
организира и контролира цялостния трудов процес в административното звено, което
оглавява, но нейната дейност има значение и за трудовия процес в цялото
предприятие. Ищцата контролира и отговаря за цялостната дейност на отдела по
разработване на производствения щат на предприятието, заплащането на труда на
различните категории персонал, обработката на първичната трудова документация.
На нея са възложени задълженията да извършва промени в щатното разписание, да
изготвя нова организационна структура с цел подобряване цялостния производствен
процес в предприятието и повишаване на неговата ефективност, да разработва
система за оценка на трудовото представяне на всички служители, да организира
курсове и семинари, отнасящи се до всички работници и служители, и да следи за
тяхната ефективност. Без значение е обстоятелството дали ръководителят на
сектора има намиращи се на негово подчинение служители и техния брой. След като
с длъжностната характеристика са възложени ръководни функции за длъжността, то
тя притежава качеството „ръководна“, тъй като естеството й предполага възлагане
на задачи и упражняване на контрол по отношение на всички работници и служители
в предприятието във връзка с посочените в длъжностната характеристика дейности,
без да е необходимо за целта да съществува в предприятието структурно звено,
подчинено на съответния ръководен служител. В случая обаче дори и това е
налице, тъй като ищцата е пряк ръководител на обособеното структурно звено
„сектор Човешки ресурси“, в което има трима пряко подчинени служители съгласно
представеното поименно щатно разписание на предприятието към 24.01.2019г.
Както бе изяснено по-горе, не е от съществено
значение и обстоятелството, че ищцата е подчинена непряко на управляващия
предприятието, а опосредено чрез директора на дирекция „Административна и
стопанска дейност“, която длъжност към момента на уволнението е вакантна, видно
от представеното поименно длъжностно щатно разписание на ответното дружество.
Основанието по чл. 328, ал. 2 КТ е приложимо по отношение на всички лица, на
които е възложено управлението на трудовия процес във всяко едно отделно звено
на предприятието. В случая дейността на ищцата е от съществено значение не само
относно ефективното изпълнение на задълженията на служителите, заети в сектора,
който ръководи, а е от значение и за цялостния трудов процес, тъй като ищцата отговаря
за структурата от длъжности на предприятието, ефективността на провежданите
обучения на работниците и служителите, начинът, по който ще се оценява
изпълнението на трудовите функции от работниците и служителите. Също така
отговаря и за създаването на вътрешните правила на предприятието, които също са
приложими и задължителни спрямо целия трудов колектив.
В горния смисъл е и практиката на ВКС по сходни
дела – Решение № 68/07.04.2015г. по гр. д. № 2712/2014г., III ГО на ВКС; Решение № 442/08.06.2010г. по гр. д. №
1621/2009г., III ГО на ВКС и др.
От изложеното следва, че характерът на
изпълняваните от ищцата трудови функции са от съществено значение за дейността
на цялото предприятие, както и за реализиране на поставените с бизнес плана
задачи. Същото е залегнало и в самия бизнес план, където в т. 4 е посочено, че
управлението на човешките ресурси е насочено към разширяване на възможностите
им за ефективно изпълнение на поставените задачи. Отдадено е съществено
значение на това звено от предприятието, чието правилно и целесъобразно
ръководство и управление би се отразило върху производителността на
предприятието и постигане на високи икономически резултати. Не е без значение и
обстоятелството, че за заемане на длъжността „ръководител сектор „Човешки
ресурси“, работодателят е поставил като изисквания висше образование, минимум 3
години опит на същата, сходна или подобна позиция, и ръководни умения и
способности.
Всичко изложено сочи, че заеманата от ищцата
длъжност е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, от която зависят
стопанските резултати на предприятието. Поради тези съображения настоящата съдебна
инстанция приема, че работодателят е уволнил законосъобразно ищцата на
основание чл. 328, ал. 2 КТ, вследствие на което предявеният иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен. Тъй като исковете с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ са
обусловени от изхода на правния спор по иска с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ, при отхвърляне на този конститутивен иск, следва да бъде отхвърлен и
конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и осъдителният иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на
обезщетение за причинени вреди от оставянето на ищцата без работа вследствие на
уволнението.
С оглед на обстоятелството, че изводите, до които
въззивната инстанция достига, не съответстват на съжденията на първоинстанционния
съд относно уважаването на исковете, то обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която са уважени исковете.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски за двете инстанции има ответникът. Съгласно
задължителните разяснения, дадени в т. 1
от ТР № 6/2013г. по тълк. дело № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това. За
първоинстанционното производство ответникът е представил договор за правна
защита, в който е уговорено възнаграждение в размер на 2500лв., което е платимо
по банков път в 5-дневен срок от подписването на договора. По делото обаче
липсват годни доказателства за установяване на извършеното плащане. Намиращият
се на л. 39 документ не представлява нито извлечение от банкова сметка, ***,
поради което не може да се приеме за доказателство за плащането на договореното
възнаграждение. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение в
размер на 2500лв. за въззивното произвдство съгласно представения списък, съдът
намира, че по делото липсват доказателства за сключен договор между ответника и
неговия представител за осъществяване на процесуално представителство във
въззивното производство. Представеният в първоинстанционното производство
договор за правна защита се отнася само за производството пред СРС, видно от
съдържанието му. За въззивното производство е представен единствено документ
/л. 37/, който има същият вид и е със сходно съдържание с посочения по-горе и по
същите съображения съдът счита, че не може да се приеме като доказателство за
договарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ответника. По тези съображения на ответника следва да бъдат
присъдени единствено направените разноски за държавна такса за въззивното
производство в размер на 107,72лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение от 03.04.2019г., обективирано в протокола от проведеното на
същата дата открито съдебно заседание, постановено по гр. дело № 8675/2019г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 62-ри състав, в частта, с която са уважени
предявените от Д.Т.И., ЕГН: **********, срещу „П.НА БНБ” АД, ЕИК: ******искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, в частта, с която СРС на основание чл.
78, ал. 3 ГПК е осъдил „П.НА БНБ” АД да заплати на Д.Т.И. сумата от 600лв.
разноски по делото, както и в частта,
с която СРС е осъдил „П.НА БНБ” АД да заплати на основание чл. 78, ал. 6 вр. с
чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК в полза на бюджета на СРС държавна такса в размер на по
80лв. за всеки от неоценяемите искове и 55,44лв. за оценяемия, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Т.И.,
ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, офис 613, срещу „П.Н.Б.Н.Б.” АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление:***, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, извършено
със Заповед № 01-000380/24.01.2019г., издадена от изпълнителния директор на „П.НА
БНБ“ АД на основание чл. 328, ал. 2 КТ – в 9-месечен срок от пораждане
действието на договор за управление на предприятието; с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването на Д.Т.И. на заеманата преди
уволнението длъжност „ръководител сектор“ в сектор „Човешки ресурси“ в дирекция
„Административна и стопанска дейност“ при „П.НА БНБ“ АД; и с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за
оставянето без работа поради незаконното уволнение за периода от 25.01.2019г.
до 12.02.2019г. в размер на сумата от 1386,81лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 03.04.2019г.,
обективирано в протокола от проведеното на същата дата открито съдебно
заседание, постановено по гр. дело № 8675/2019г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 62-ри състав, в останалата част, с която е отхвърлен осъдителният иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за горницата над
1386,81лв. до пълния предявен размер от 10170лв. и за останалия период от
13.02.2019г. до 25.07.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 Д.Т.И., ЕГН: **********, да заплати н.
„П.Н.Б.Н.Б.” АД, ЕИК: ******, сумата от 107,72лв.,
представляваща съдебни разноски пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.