МОТИВИ: Плевенска районна прокуратура е повдигнала обвинение против Ю.Е.А.
***, за
това, че на 20.09.2014 година, в село Беглеж, ***, при условията на опасен
рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот,
отнел чужди движими вещи – парична сума от 200 лева; ЛЕД телевизор „LG 26 LT 380” на
стойност 240 лева; посребрена бонбониера с гравюри на стойност 20 лева; 5 броя
ключодържатели на обща стойност 20 лева и 3 броя значки на обща стойност 3
лева, всичко вещи на общо стойност 483 лева от владението на И.В.Н. ***, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.
196 ал. І т. 2 във вр. с чл. 195 ал. І т. 3 във вр. с чл. 29 ал. І буква А от НК
Подсъдимия дава обяснения
по така повдигнатото му обвинение. Твърди, че е намерил всички вещи – предмет
на внесеното обвинение в двор, съседен на този на пострадалия И.Н.. Отрича да е
влизал в къщата. Моли съда за минимално наказание. Представлява се от защитник-
адвокат ***, ПлАК.
Представителят на РП - Плевен подържа изцяло така
повдигнатото против подсъдимия обвинение за престъпление по чл. 196, ал.І, т.1
от НК. Счита, че същото е установено по
несъмнен начин въз основа на всички събрани в хода на досъдебното производство
и съдебно следствие доказателства. Предлага на съда да определи и наложи на подсъдимия
справедливо наказание като вид лишаване то свобода, което да се търпи ефективно
при строг режим.
Защитникът на подсъдимия, адвокат ***, ПлАК, счита, че събраните до момента доказателства не
обосновават по категоричен начин обвинителната теза. Въпреки това моли съда,
при евентуална осъдителна присъда да наложи на А. наказание в минималния
законов размер като приеме, че се налице многобройни смекчаващи отговорността
му обстоятелства.
СЪДЪТ,
като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият
Ю.Е.А. e роден на *** ***,
***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, работи,
осъждан, ЕГН **********.
Свидетелят И.Н. притежава наследствен имот, находящ се в ***. Свидетелят Н. *** като посещавал често и
имота си в провинцията. Негови съседи са свидетелите И.Ц. и И.А..
В началото на месец септември на 2014 година, свидетелят И.Н.
***. Планувал завръщане около 20.09.2014 година по повод предстояща сбирка на
випуска, в който учил.
На
21.09.2014 година, свидетелят И.Н. ***.
Тогава установил, че вратата на задния вход на къщата била разбита. Когато
влязъл вътре установил, че е разбита и вътрешната врата на етажа – касата на
вратата била счупена и стърчала. Свидетелят Н. незабавно сигнализирал органите
на полицията.
На
място пристигнал полицейски екип. Извършен е оглед на местопроизшествието,
отразен в нарочен протокол. Било установено, че в къщата на Н. е проникнато чрез взломяване на една от халките на поставения на входната
врата катинар – същата била напълно извадена от стената. Пред същата врата била
намерена метална тръба с дължина 80 см. В единия и край било навито
водопроводно коляно, а в другия била извита Г- образно. Вратата, водеща към
вътрешността на къщата била намерена отворена. В бравата имало ключ, а заключващият механизъм
бил в извадено работно положение. Металната планка за заключване, монтирана на
касата била разместена и на пода в помещението имало трески.
В хода
на извършения в присъствието на поемните лица И.Ц. и И.А.
оглед, във вътрешността на къщата били установени дактилоскопни
следи. В една от стаите, разположена на първия етаж, на етажерка за книги била
намерена порцеланова чаша, във вътрешността на която била установена и иззета дактилоскопна следа. Други дактилоскопни
следи били намерени върху метална газова запалка с надпис “Россия”,поставена
вътре в същата чаша; върху бял разклонител с три гнезда, поставен в близост до
приемник на “ Булсатком”. Във втора стая, на същия
етаж, върху скрин бил намерен сувенир” Камбанка” в пластмасова опаковка, от
която също била иззета дактилоскопна следа за криминалистическо изследване.
По
данни от собственика И.Н. бил конкретизиран и предмета на престъпление, а
именно: парична сума от 200 лева, ЛЕД телевизор „LG 26 LT 380”; посребрена бонбониера с гравюри; 5 броя ключодържатели
и 3 броя значки.
Започнато
е наказателно производство.
В хода
на извършените процесуално следствени действия, ЛЕД телевизор „LG 26 LT 380” бил
намерен в оказион, находящ се в ***, стопанисван от
свидетеля П.Д.Т.. Последния съобщил, че е закупил телевизора от лице с ***
произход, което познавал визуално и знаел , че се занимава с коли. С протокол
за доброволно предаване, свидетелят Т. предал на органите на полицията ЛЕД
телевизор „LG 26 LT 380”,
предмет на извършената то дома на свидетеля Н. кражба.
Заключението
по назначената и изготвена дактилоскопна експертиза
установило, че две от общо четирите иззети от местопрестъплението дактилоскопни среди не са годни за идентификация.
Останалите две, а именно дактилоскопни следи, иззети
от вътрешната страна на порцеланова чаша и от опаковка на сувенир “Камбанка” съвпаднали
с пръстовите отпечатъци съответно от
показалец на дясна ръка и палец на лява ръка на подсъдимия Ю.Е.А.. Същият бил
привлечен към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 196 ал.
І т. 2 във вр. с чл. 195 ал. І т. 3 във вр. с чл. 29 ал. І буква А от НК.
Във
владението на подсъдимия А. били намерени и предадени от него доброволно посребрена
бонбониера с гравюри; 5 броя ключодържатели и 3 броя значки, всички собственост
на свидетеля И.Н..
Горната фактическа обстановка се установява от събраните в
хода на съдебното следствие гласни доказателства, обективирани
в показанията на свидетелите И.Н., П.Т., И.Ц. и *** А., дадени непосредствено в
хода на съдебното следствие, както и от присъединените като доказателства по делото по реда на чл. 283 НПК писмени доказателствени
средства–протокол за оглед на местопрестъпление от 21.09.2014 година и
придружаващият го фотооалбум, протокол за оглед на
веществено доказателство от 29.09.2014 година, протоколи за доброволно
предаване от 29.09.2014 година, находящи се на страници
46,47 от материалите по досъдебното производство; разписка от 30.09.2014
година, удостоверяваща връщането на част от противозаконно отнетите движими
вещи във владението на техния собственик И.Н.; заключение по назначената дактилоскопна експертиза, изслушано непосредствено и в
съдебно заседание, заключение по изслушаната оценителна експертиза. Съгласно
последното, стойността на всички вещи – предмет на извършеното престъпление,
към момента на извършване на деянието възлиза на 483 лева.
В хода
на съдебното следствие са разпитани и лицата *** и А.Р., с която подсъдимият
живее на съпружески начала.
Показанията
на свидетеля *** установяват, че в средата на месец септември на 2014 година
вечерта подсъдимият и жена му гостували и си тръгнали около 22:00 часа.
Свидетелката
А.Р. на свой ред установява, че действително именно в деня когато гостували на ***,
на връщане към дома си минали покрай къщата на пострадалия И.Н.. Тогава видели,
че портата на съседната къща била отворена. Подсъдимият решил да провери какво
става. Влязъл вътре, свидетелката Р. се прибрала вкъщи. Впоследствие
подсъдимият А. донесъл в дома им завити в нещо телевизор, сребърно изделие,
приличащо на кошничка, медали и значки. Тези вещи впоследствие подсъдимият А.
предал на полицията, с изключение на телевизора, който вече бил заложил. От
съпруга си свидетелката Р. разбрала, че същите вещи А. намерил до дувара на
къщата, чиято порта била отворена.
При
така възприетата фактическа обстановка съдът намери повдигнатото против
подсъдимия Ю.А. обвинение за извършено престъпление по чл. 196 ал. І т. 2 във вр. с чл. 195 ал. І т. 3 във вр.
с чл. 29 ал. І буква А от НК за доказано по категоричен и несъмнен начин.
Всички гореизброени както преки, така и косвени писмени и гласни
доказателства по категоричен начин установяват авторството на деянието в лицето именно на
подсъдимия *** Е.А.. Съдът даде вяра на показанията на свидетелите И.Н., П.Т., И.
*** и И.Ц. и ги възприе като достоверни. Същите са последователни,
непротиворечиви, установяват идентична фактическа обстановка и дават и
обосновават по категоричен начин именно така възприетата от съда фактическа
обстановка. Тяхната взаимна съпоставка и съвкупна преценка заедно с останалите
, събрани по делото доказателства най- вече със заключението по изготвената дактилоскопна експертиза обосновават категоричния извод, че
на 21.09.2014 година през нощта именно подсъдимият А. взломил
двете входни врати в дома на свидетеля Н., проникнал във вътрешността на
жилището и отнел всички посочени в обвинителният акт движими вещи, негова
собственост. Така събраните, в съответствие с всички процесуални правила и
посредством законоустановените способи доказателства опровергават по
категоричен начин твърденията на подсъдимия, че не бил влизал в дома на
свидетеля Н., а намерил процесните вещи в двор, съседен
на неговия имот. В подкрепа на тези негови
твърдения са единствено показанията на съпругата му свидетелката А.Р., която
обаче не пресъздава свои непосредствени впечатления а свидетелства за факти,
съобщени и от подсъдимия А.. Освен това по същината си показанията на тази
свидетелка са твърде лаконични, уклончиви, непоследователни и противоречиви. Същите
изхождат от лице, намиращо се в близки интимни отношения с подсъдимия, двамата са емоционално
обвързани, което предопределя нейната пряка заинтересованост от изхода на
делото. Ето защо съдът възприе показанията на свидетелката Р. като пристрастни
и недостоверни, насочени единствено към изграждане на защитна теза на
подсъдимия.
Що се
отнася до показанията на свидетеля *** съдът възприе същите като неотносими към предмета на доказване. Същите установяват
единствено обстоятелството, че вечерта на 20.09.2014 година подсъдимият и
свидетелката А. ***а му гостували и си тръгнали около 21:30 часа.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери,
че с поведението си подсъдимият Ю.А. е осъществил с поведението си престъпление по чл. 196, ал. І, т. 1 във вр.
с чл. 195, ал. І т. 3 във вр. с чл. 29, ал. І, букви А от НК с оглед данните по делото за предишните
му осъждания.
От обективна страна - на 20.09.2014
година, в село Беглеж, ***, при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване
на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи –
парична сума от 200 лева; ЛЕД телевизор „LG 26 LT 380” на
стойност 240 лева; посребрена бонбониера с гравюри на стойност 20 лева; 5 броя
ключодържатели на обща стойност 20 лева и 3 броя значки на обща стойност 3
лева, всичко вещи на общо стойност 483 лева от владението на И.В.Н. ***, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна страна деянието е осъществено при наличието
на ясни представи в съзнанието на А. за обществената опасност на извършеното,
осъзнавал е и неговите неблагоприятни правни последици- неправомерно получаване
на облага и лишаване на собственика от владението върху вещта. Налице са всички
интелектуални и волеви признаци на прекия умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК
и на съставомерното, но отстоящо извън вината намерение
отнетата движима вещ да се свои, като
пряко свидетелство за това е извършената разпореждане с една от вещите а именно
ЛЕД телевизор „LG 26 LT 380».
Последният подсъдимият оставил в заложна къща като получил за това определана
парична сума, която изразходил за свои нужди. По отношение на останалите вещи
явно манифестирал желанието си да ги ползва в домакинството на семейството си
като свои.
Ето защо съдът призна подсъдимия Ю.Е.А. за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. І, т. 1 във вр. с чл. 195, ал. І т. 3 във вр. с чл. 29, ал. І, букви А от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимия, съдът взе предвид както смекчаващите отговорността му обстоятелства
– причината за извършване на престъплението, конкретната степен на обществена
опасност на извършеното и на дееца, семейното и социалното му положение / скоро
той и съпругата му очакват да им се роди дете/, оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина, доброто му процесуално поведение и изразеното съжаление за
стореното, така и отегчаващите я такива –
желанието за облагодетелстване по неправомерен начин и незачитането на
установения в страната правов ред и богатото му криминално минало, което
индицира за високата му лична степен на обществена опасност и липсата на оказан
спрямо същия какъвто и да е превъзпитателен ефект на налаганите му досега наказания.
При
преценка на горните обстоятелства, в процеса на индивидуализация на наказанието
съдът намери, че на А. следва да бъде определено и наложено наказание при
превес смекчаващите отговорността обстоятелства. Ето защо съдът определи и
наложи на подсъдимия наказание към минимума на предвиденото в разпоредбата на
чл. 196 т. 1 НК – три години лишаване от свобода, което да изтърпи при строг
режим в затвор.
С така определената санкция съдът намира, че спрямо
А. ще бъдат изпълнени ефективно всички цели на наказанието, посочени в
разпоредбата на чл. 36 от НК.
При този
изход на делото съдът постанови
връщането на 5 броя ключодържатели
и 3 броя значки, находящи се към
кориците на делото - веществените доказателства по НОХД № 3235 от 2014 година по описа на
Районен съд – Плевен /досъдебно производство № Д-2115 от 2014 година по описа
на Районна прокуратура – Плевен/ във владението на техния собственик
И.В.Н. *** СЛЕД ВЛИЗАНЕ НА ПРИСЪДАТА В
СИЛА.
При
този изход на делото и на основание чл. 189, ал.ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия Ю.Е.А. да заплати сумата от 60 лева,
представляваща направените разноски по делото за възнаграждение на вещо лице в
полза на Районен съд – Плевен.
При
този изход на делото и на основание чл. 189, ал.ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия Ю.Е.А. да заплати сумата от 85,61 лева,
представляваща направените разноски в досъдебната фаза
на процеса за възнаграждение на вещо лице в полза на ОД на МВР - Плевен.
При
тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: