Р Е Ш Е Н
И Е
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
№..........,гр. София, 18.06.2019г.
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, ІV „в” състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав : ПРЕСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.съдия Велизар Костадинов
при участието на секретаря Валентина Илиева, като разгледа докладваното
от съдия Зл.Чолева
гр.дело № 6887 по описа за 2016 година , за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение под № І-24-79 от 15.07.2015г.,
постановено по гр.дело № 50598/ 2013г. на СРС, 24 състав, на основание чл.32,
ал.2 от ЗС по искането на В.Г.Т. срещу Д.И.К. е разпределено ползването на
следния недвижим имот: парцел ІІ-2262 от кв.37,м. „Вилна зона- Банкя“, с площ от
987 кв.м. , а по действащия регулационен план на гр.Банкя- представляващ УПИ
VІ-1121 от кв.37, нанесен в
кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-13/ 17.01.2012г. с идентификатор № 02659.2194.1121, с
административен адрес: гр.Банкя, ул.“*******– съгласно скица № 1 към
заключението на СТЕ, изготвено от вещото лице К., представляваща неразделна
част от решението, както следва: за ползване от В.Г.Т. – ДЯЛ І, представляващ
западната част от дворното място , с площ от 570 кв.м. по букви А-Б-В-Г-Д-Е-А,
оцветен в зелен цвят на скицата, като за В.Г.Т. остава съществуващия вход за
дворното място, съответно- за ползване от Д.И.К.- ДЯЛ ІІ , представляващ
източната част от дворното място с площ от 285 кв.м. по букви Б-Ж-З-Д-Г-В-Б,
оцветен в червен цвят, с обособяване на втори вход за дворното място от улицата
в източната част, като септичната яма остава в източната част, а ДЯЛ ІІІ, с площ от 59 кв.м., оцветен
в жълто, обхващаш съществуващия тротоар около жилищната сграда с обща площ от
56 кв.м. и достъп до водомераната шахта с площ от 3
кв.м.- остава за общо ползване от страните. С решението е разпределено, на
основание чл.32,ал.2 от ЗС по искането на В.Г.Т. срещу Д.И.К.- ползването на
избените помещения и таванското помещение при съществуващото архитектурно
разпределение на сградата, построена в гореописаното дворно място, както
следва: за В.Г.Т.- за ползване ДЯЛ І, представляващ целият сутерен на сградата,
състоящ се от мазета със светла площ от 31,40 кв.м. , 1-ви жилищен етаж, а за Д.И.К.
– ДЯЛ ІІ- 2-ри жилищен етаж, цялото подпокривно
пространство със светла площ от 22,40 кв.м., като дял ІІІ - съществуващият вход
на сградата и стълбищната клетка за достъп до втория етаж- остава за ОБЩО
ПОЛЗВАНЕ.
С решението е отхвърлен предявеният от В.Г.Т.
срещу Д.И.К. иск с правно основание чл.109 от ЗС, с предмет- осъждане на
ответника да прекрати ползването на собственото на ответника антре, разположено
на първия етаж на сградата, построена в гореописаното дворно място.
С решението Д.И.К. е осъден да заплати
на В.Г.Т. – разноски по делото в размер на 580лв. , на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението се обжалва от двете страни по
делото.
Въззивникът-
ищец
В.Г.Т. обжалва първоинстанционното решение в частта,
с която е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл.109 от ЗС. Поддържа неправилност на извода на СРС, с
който е прието, че след като ответникът преминава през единствената външна
врата и антре на първия етаж на сградата, която е изцяло изпълнена по проект
като еднофамилна с един вход, ответникът не извършва действие, което да
противоречи на режима на ползване на имота и не нарушава съответно- неговото
/на ищеца/ право на собственост. Въззивникът –ищец твърди, че от събраните по делото
доказателства се установява правото му на собственост върху първия етаж от процесната сграда, който включва и процесното
антре, а ответникът е собственик на втория етаж. Въззивникъ-ищец
счита, че след като са налице обособени
два самостоятелни жилищни обекта /етажи/, къщата вече няма статут на
еднофамилна, поради което и с преминаването на ответника през собственото му /на ищеца/ антре, нарушава правото му на
собственост. Твърди, че ответникът е
имал много пъти възможност да си обособи собствен вход за притежавания от него
втори жилищен етаж, но не желае да го реализира, независимо от оказаното
съдействие от страна на ищеца. Въззивникът-ищец твърди, че от събраното по делото гласно
доказателство безспорно се установява нарушението му на правото на собственост,
чрез неправомерното ползване на собственото му антре от страна на ответника, като
последният често предоставя и достъп на
трети лица до собствения си имот на втория етаж, отново чрез неправомерното
преминаване през антрето на ищеца.
Последният факт налага на ищеца непрекъснато да заключва вратите на
останалите помещения от собственото си жилище, тъй като достъпът до тях се
осъществява през антрето и с това се създават пречки за ползването на
собствения му имот. С изложените доводи, подробно развити в жалбата и писмени
бележки на процесуалния представител- адв.Ч., въззивникът – ищец
мотивира искането си за отмяна на първоинстанционното
решение в атакуваната от него част и вместо него- постановяването на друго, с
което предявеният иск по чл.109 от ЗС да бъде уважен. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Въззивникът –
ответник ,
Д.И.К. атакува първоинстанционното решение в частта,
с която на основание чл.32,ал.2 от ЗС е разпределено ползването на съсобствените имоти. Поддържа довод за допуснато
процесуално нарушение от първата инстанция, основано на твърдението за
нередовно връчен препис от исковата молба и доказателствата и лишаването му,
като последица от това процесуално нарушение, от правото на отговор на исковата
молба. Заявява възражение за нарушение
на разпоредбата на чл.146 от ГПК, поради липса на указания за разпределение на доказателствената тежест. Въззивникът-ответник
се позовава и на нарушение на процедурата по призоваването му за първото по
делото съдебно заседание. Поддържа, че разпределението на ползването ,
постановено с обжалваното решение, е
извършено в нарушение на притежаваните от страните квоти от съсобствените
имоти, като твърди, че те са равни- по ½ ид.ч. Твърди, че неправилно с решение в обжалваната
от него част, е включен в разпределението на ползването таванският етаж, тъй
като същият не представлява отделен и самостоятелен обект, а е подпокривно пространство, което не може да бъде ползвано пълноценно.
По отношение на избените помещения
поддържа, че разпределението на ползването, постановено с обжалваното решение, създава
за него значителни неудобства, свързани с преминаването през двора, /за разлика
от съществуващото положение, при което си ползва вътрешното стълбище на
сградата/, което ще бъде особено трудно през зимата, както и изисква
извършването на значителни преустройства, /разбиването на съществуващ бетонен пояс за
отварянето на нова врата/ и промяна на фасадата на сградата. Що се отнася до разпределението на ползването
на дворното място, възразява, че с
възприетия с обжалваното решение вариант на него му е предоставен дял за
ползване, който е сенчест, поради сянката, създавана от сградата и в който има 6 броя около 80 годишни борови
дървета и кипариси, чието отсичане е
невъзможно и които допълнително възпрепятстват
пълноценното ползване на имота. Въззивникът-ответник заявява искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната от него част и
вместо него- постановяването на друго, с което да му бъде предоставено
ползването на 1/ 3 от лицевата предна част на дворното място, която е облагородена от него със собствени
средства с лице около 10,30 метра и дълбочина 32,40 метра, като декларира
готовност при това разпределение- да премести изградения от него навес в
западната част на имота – в предната част, която да ползва. Заявява искане за
присъждане на направените по делото разноски.
По въззивните
жалби и на двете страни няма постъпили писмени отговори от съответната насрещна
страна в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В съдебно заседание ищецът оспорва като
неоснователна жалбата на ответника и заявява искане за потвърждаване на
решението на първата инстанция в частта, обжалвана от ответника. От своя страна ответникът също заявява чрез
допълнително депозирана писмена молба становище за неоснователност на жалбата
на ищеца.
Софийски
градски съд,
като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че
обжалваното решение е валидно и е допустимо, с изключение на частта, с която е
разпределено по реда на чл.32,ал.2 от ЗС ползването на 1-ят и 2-ят етаж от жилищната сграда, построена в процесното дворно място, както и ползването на
съществуващия вход към сградата и стълбищната клетка
за достъп до втория етаж. Както двата етажа /1– ви и 2-ри/, така и
съществуващият вход на процесната сграда и стълбищната клетка за достъп до втория етаж, като общи
части на сградата, не са предмет на заявената от ищеца претенция по чл.32,ал.2
от ЗС. С исковата молба от ищеца се претендира разпределение на ползването
единствено на съсобственото с ответника процесно дворно място, както и на избените помещения и тавана.
Ето защо, произнасянето с обжалваното решение по разпределението на
ползването на 1 –вия и 2-ри жилищни етажи от процесната
сграда, както и на съществуващия общ вход на сградата и стълбищната
клетка за достъп до втория етаж, се явява в нарушение на императивната норма на
чл.6 от ГПК, /установяваща принципа за диспозитивното
начало в гражданския процес/ и като постановено при липсата на надлежно
сезиране - „свръхпетитум“, в посочената част обжалваното решение следва
да бъде обезсилено, като недопустимо. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение е допустимо, поради което въззивната инстанция дължи произнасяне по съществото на
правния спор, в рамките на доводите, заявени с въззивните
жалби, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2
от ГПК.
Съдът е сезиран с претенция с правно основание чл. 32, ал. 2 от
ЗС и с иск с правно основание чл.109 от ЗС.
По иска с правно основание чл.109 от ЗС
Предмет на иска по чл.109 от ЗС е установяване правото
на собственост на ищеца върху процесния имот и
неправомерното поведение /действие или бездействие на ответника/, което пречи
на ищеца да упражнява правото на собственост в пълен или ограничен обем.
С
първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца част,
претенцията му по чл.109 от ЗС е отхвърлена като неоснователна.
Настоящият
съдебен състав намира за правилен крайния правен извод на първоинстанционния
съд за неоснователност на предявения иск, като в допълнение на мотивите на
първата инстанция, с които е мотивирана неоснователността на иска, към които
препраща, на основание чл.272 от ГПК, приема следното: Законосъобразен и
правилен е изводът на първата инстанция, с който е прието, че процесната сграда е изградена и съществува и към момента на
приключване на съдебното дирене в настоящото исково производство като
еднофамилна – в съответствие с архитектурния проект за нея. Този факт се установява
безспорно от представеният по делото архитектурен проект и неоспореното
заключение на СТЕ. Законосъобразен, обоснован и правилен е изводът на първата
инстанция, че по архитектурен проект за процесната
сграда е предвиден само един вход , не предвиден втори- отделен и самостоятелен
вход за втория етаж. Ето защо, законосъобразни и правомерни са действията на
ответника по ползването на общия вход на сградата и преминаването му през
антрето на първия етаж,тъй като през този вход и процесното антре се осъществява единственият достъп до втория етаж на процесната сграда. Като допълнителни мотиви към тези на
първата инстанция – за неоснователност на
предявения негаторен иск следва да се посочи,
че от събраните по делото доказателства не се установява както при сключването на договора за дарение от
27.06.1975г., с който общият праводател на страните Г.Т.
Г. е дарил на наследодателката на ответника- И.Г.К.–
втория етаж от процесната сграда, така и към последващия момент- на сключването на съдебната спогодба от
30.01.1979г. по гр.дело № 16064/ 1977г. на СРС, 39 състав, да е бил налице
надлежно одобрен архитектурен проект , с който процесната
еднофамилна сграда да е обособена /разделена/ на два отделни и самостоятелни
жилищни обекта, включително и чрез изискуемото предвиждане на отделен
самостоятелен достъп до всеки един от
обектите поотделно. При така доказаната липса на надлежно одобрен архитектурен проект за разделянето на процесната
еднофамилна жилищна сграда и за обособяването на два отделни и самостоятелни
жилищни обекта от нея – на първия и втория етаж /такъв проект не е описан като
доказателство нито в нот.акт, нито в протокола за
съдебна спогодба, не е представен и по делото/, настоящият съдебен състав
приема, че макар договорът за дарение и
съдебната спогодба да не са с невъзможен предмет, независимо от така доказаната
липса на обособени и самостоятелни
обекти, които да са предмет на същите, съгласно задължителното разрешение на ТР
№ 3/ 28.06.2016г. по т.дело № 3/2014г. на ОСГК на ВКС, тези сделки не са
породили целяният вещно-правен прехвърлителен
ефект. От приетото по делото заключение на СТЕ категорично се установява, че
двата жилищни етажа от процесната еднофамилна сграда
фактически и правно могат да бъдат обособени като отделни и самостоятелни
обекти, съгласно нормите, установени с приложимата към момента на сключването
им Наредба за площите и елементите на жилищата от 1973г. /отм./ и Наредба за
правилата и нормите по териториално и селищно устройство от 1977г. /отм./ и
няма правна пречка да бъде одобрен архитектурен проект за разделянето на двата
етажа и обособяването им като отделни жилищни обекти. Ето защо и съгласно
посоченото ТР № 3/2016г. на ОСГК на ВКС, настоящият съдебен състав приема, че
както договорът за дарение, така и съдебната спогодба не са с невъзможен
предмет и са действителни сделки. Поради липсата, обаче, на надлежно одобрен архитектурен
проект по чл.62 от ЗТСУ /отм./, приложим към релевантните минали моменти на сключването на сделките и към датата на
приключване на съдебното дирене по настоящото дело, съгласно задължителното
разрешени, дадено с ТР № 3 на ВКС, въззивната
инстанция приема, че не е завършен фактическият състав на сделките, необходим
за пораждане на тяхното вещно-правно прехвърлително действие.
Този фактически състав ще бъде завършен и съответно - сделките ще породят целяният разпоредителен ефект- на прехвърляне и съответно-
придобиване на собствеността, в момента, в който бъде одобрен по надлежният ред
архитектурният проект за разделяне на еднофамилната жилищна сграда на два
отделни и самостоятелни жилищни обекта- на 1 – ви и 2-ри етажи, като
настъпването на този момент зависи изцяло от волята на двете страни по делото.
До този момент, еднофамилната сграда е общо притежание на страните по делото- в
съсобственост- при равни квоти – по ½ ид.ч.,
на наследяване от общия праводател и първоначален
собственик на сградата Г.Г.. При така доказаната съсобственост върху цялата сграда между страните по делото,
всеки от съсобствениците има правото да ползва цялата сграда, като това
ползване е правомерно. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че не е налице твърдяното от ищеца
неправомерно ползване на антрето на първия етаж от страна на ответника,
доколкото то е част от общата съсобствена вещ и
ответникът има правото да ползва тази част от вещта в същия обем права, както и
ищецът.
С
оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск по чл.109 от ЗС е
неоснователен и като такъв- правилно е отхвърлен с обжалваното решение, което
следва да бъде потвърдено в тази му част.
По иска с правно
основание чл.32,ал.2 от ЗС
Предмет на претенцията с правно основание чл.32,ал.2
от ЗС е осъществяването на съдебна администрация
на гражданското правоотношение между съсобствениците по повод служенето с общата вещ, за която не може да
бъде формирано мнозинство
относно ползуването, както и в хипотезата, при която решението на мнозинството за
ползването е във вреда на вещта. В този случай съдът
замества мнозинството от собственици и преценява целесъобразността, както и възможностите, съобразно участието на страните в съсобствеността
за разпределяне ползуването на общия имот.
Първият и
основен елемент от фактическия състав по чл.32,ал.2 от ЗС, който следва да бъде
доказан по делото е общото притежание /съсобствеността/ между страните по
делото върху процесната вещ и съответно- делът, който
всяка от страните притежава от нея. В
конкретния случай съдът приема, че по делото се установява общото притежание на
процесното дворно място , което има статута на
отделен и самостоятелен обект на правото на собственост, от страните по делото
при равни дялове – по 1/2 ид.ч. Ответникът Д.К. се
легитимира като собственик на 1/3 ид.ч. от процесното дворно място на основание наследяване по закон
от праводателката му И.Г.К.- съгласно удостоверение
за наследници № 162/27.05.1994г. Наследодателката на
ответника - И.К.е придобила 1/3 ид.ч. от процесното дворно място по силата на договора за дарение от
27.06.1973г. , останалите 2/ 6 ид.ч. наследодателката на
ответника е придобила на основание наследственото правоприемство
от баща й Г.Г. – след смъртта му през 1994г. От събраните по делото доказателства се
установява, че на основание съдебната спогодба от 30.01.1979г. общият
наследодател на страните /баща на ищеца и дядо на ответника/ Г.Г. е придобил 2/ 3 ид.ч. от процесното дворно място в съсобственост /общ дял/ с ищеца В.Т.
– т.2 от дял І на спогодбата. Т.е., по
силата на съдебната спогодба и на основание чл.30,ал.2 от ЗС, общият
наследодател Г.Г. и ищеца са придобили всеки по 2/ 6 ид.ч. от процесното дворно
място / = на ½ от 2/ 3 ид.ч./. Ето защо, след смъртта на общия наследодател Г.Т. Г. през 1994г. , собствените му 2/6 ид.ч. от процесното дворно място са
наследени по равно / по 2/12 ид.ч. / от ищеца- като
негов син и от ответника- като негов внук, последният – по заместване на
починалата преди наследодателя негова дъщеря И.К., на основание чл.10,ал.1 от ЗН. Като последица от това, на основание
наследяване от Г.Г. и съдебната спогодба от 1979г.
ищецът се легитимира като собственик на
½ ид.ч. от процесното
дворно място / = 2/12ид.ч. по наследяване от Г. Г. и 2/6 ид.ч.
– на собствено основание- съдебната спогодбата/. Съответно, на основание
наследяване от И.К.и Г.Г. /по заместване на И.К./,
ответникът се легитимира като собственик на останалата ½ ид.ч. от процесния имот / = 1/3 ид.ч. по наследяване от И.К.и 2/12 ид.ч.
по наследяване от Г.Г. – по заместване на И.К./.
При така
доказаните равни дялове, /обуславящи основателност на възражението на ответника
относно размера на дяловете/, съдът приема, че ползването на дворното място
следва да се разпредели по равно, като на всяка от страните по делото се
предоставят за ползване по ½ ид.ч. от 928
кв.м. Съдът приема, че следва да кредитира заключението на СТЕ, тъй като
дадените от него варианти за разпределение на ползването не са съобразени с
притежанието на действителния размер на дяловете на страните.
Съдът приема, че
от общата площ на дворното място от 987 кв.м. следва да се изключи площта от 59
кв.м., като последната следва да остане
за общо ползване на страните, тъй като тя включваща площта от 56 кв.м. на
съществуващия тротоар около цялата жилищната сграда и 3 кв.м.- площта около
водопроводната шахта. Площта от 56 кв.м.
около сградата и 3 кв.м. около водопроводната шахта съдът приема, че трябва да
останат за общо ползване, тъй като са необходими – първата - за достъп и поддръжка на фасадата на сградата, като обща
част на сградата, а втората- за достъп до водопроводната шахта, която обслужва
целия съсобствен имот- дворно място и сграда.
Останалата площ от процесното
дворно място 928 кв.м. / = 987 кв.м., площ на имота по скица
– 59 кв.м.- за общо ползване/, съдът приема, че следва да бъде
разпределена за ползване между страните по равно, предвид установените равни
дялове на страните. Т.е. всяка от страните по делото следва да получи за
ползване по 464 кв.м. от дворното място.
Настоящият съдебен състав приема, че на ищеца следва да се предоставят за
ползване 464 кв.м. , попадащи в източната част по дължината на процесното дворно
място, с обособяването на отделен вход за
дворното място откъм улицата в източната част, а на ответника- останалите 464
кв.м., попадащи в западната част по дължината на дворното място, в която част
има обособен вход за дворното място. Съдът приема, че това разпределение на
ползването съответства действителното фактическото положение, а именно- съобразено е
с наличната и изградена от ответника
временна постройка- барбекю в западната част на процесното дворно място- последният факт се признава
изрично от ищеца с исковата молба. По
делото не са ангажирани доказателства от страните, от които да е видно двете
части на процесния имот- източна и западна- по
дължината на имота, да не са равностойни за ползване, с оглед конкретното им
фактическо състояние, включително и с оглед евентуална растителност, която да
заема част от тях. Не са ангажирани и
доказателства за наличието на други постройки, извън гореописаната, които да се
ползват индивидуално от страните, за да бъде зачетено това фактическо положение
при разпределението на ползването.
По отношение на
избените помещения, с оглед гореизложените мотиви по иска по чл.109 от ЗС,
настоящият съдебен състав приема, че страните притежават по ½ ид.ч. от тях. От
неоспореното заключение на СТЕ се установява, че в сутерена на сградата има
четири мазета, като трите от тях са оцветени в зелен цвят на скицата към
заключението, а четвъртото- в червен цвят с означението – „помещение за
сечива“. Съдът намира, че на ответника
следва да бъде предоставено голямото избено помещение с площ от 15,42
кв.м., / с обща дължина от 5,50м. и
ширина от 2.78 м., съгласно описанието в архитектурния проект на сградата/,
разположено срещу входа на сутерена , а
на ищеца да бъде предоставено ползването на мазето с площ от 9,81кв.м., / с
дължина от 3,35м. и ширина от 2,93м., съгласно описанието в архитектурния
проект на сградата/, разположено непосредствено до входа на сутерена, както и избеното помещение с площ от 6,19 кв.м.. /
с дължина от 2,98м. и ширина от 2,08 м, съгласно описанието в архитектурния
проект на сградата./, разположено между „помещението за сечива“ и избеното помещение
с площ от 15,42кв.м. За да приеме този
вариант на разпределение на ползването съдът съобрази, че общата площ на двете
избени помещения, предоставени за ползване на ответника от 16 кв.м.,
приблизително съответства на площта на избеното помещение, предоставено на
ответника и съответства в най-пълна степен на равните дялове на страните от
тези избени помещения, като общи части.
Съдът приема, че за общо ползване от двете страни следва да остане
избеното помещение с площ от 4,39 кв.м. / с дължина от 2,93м. и ширина от
1.50м./, означено на архитектурния проект като „помещение за сечива“, съгласно
описанието в архитектурния проект на сградата.
По отношение на
таванското помещение, настоящият съдебен състав приема, че от представеният по
делото архитектурен проект и неоспореното заключение на СТЕ се установява, че
такова таванско помещение не съществува, а е налице едно общо подпокривно пространство, което не може да бъде ползвано
като обслужващо помещение, тъй като в най-високата му част /до билото/ то е с
височина от 1,50 м. , а в най-ниската част от 0.50м. Поради това, съдът приема,
че по отношение на това подпокривно пространство претенцията по чл.32,ал.2 т ЗС следва да бъде
отхвърлена.
На последно
място, настоящият съдебен състав намира за неоснователни заявените от въззивника-ответник възражения за допуснати процесуални
нарушения от първата инстанция, основани на твърдението за нередовно връчване
на препис от исковата молба и доказателствата и нередовно призоваване за
първото по делото заседание, както и на твърдението за нарушение на чл.146 от ГПК. Видно от върнатото по съобщение на л.23 от първоинстанцонното
дело, което представлява официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК и като
такъв се ползва с формалната и материална доказателствена
сила относно удостоверените в него факти- препис от исковата молба и
доказателствата към нея са връчени редовно на ответника при условията на
44,ал.1 от ГПК – при отказ на 22.06.2014г. Нещо повече, повторно съдебните
книжа са му връчени на ответника чрез лице от домашния му адрес- Марин М. на
дата 20.09.2014г., като именно с оглед последната датата, от първата инстанция
е зачетен като подаден в срока по чл.131 от ГПК отговорът на исковата молба,
подаден от ответника на датата 22.10.2014г.
Що се отнася до призоваването за първото по делото съдебно заседание- то
е редовно. Призовката е връчена отново на лицето от домашния адрес на
ответника- Марин М. на датата 23.02.2015г. /л.43 от делото на СРС/. Изготвеният
от съда доклад, инкорпориран в определението по чл.140 от ГПК от 29.01.2015г.
напълно съответства на изискванията на чл.146 от ГПК.
С оглед
изложените съображения, съдът приема, че обжалваното решение в частта на
постановеното разпределение по чл.32,ал.2 от ЗС относно процесното
дворно място , избените помещения и тавана на процесната
сграда следва да бъде отменено и вместо него- постановено друго, с което
разпределението на ползването на дворното място и избените помещения да бъде извършено,
съгласно приетите от настоящата въззивна инстанция
варианти, а по отношение на тавана, за който се установи, че представлява подпокривно пространство- претенцията да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК, на ищеца се дължат разноски за първата инстанция, /включващи ДТ от 224,44лв., адв.възнаграждение от 700,00лв. и депозит за вещо лице от
200,00лв./, съразмерно на уважената част от исковете /за съответната уважена част от претенциите по чл.32,ал.2 от ЗС/ - от 562,22лв.
За разликата над сумата от 562,22лв.- до пълния присъден размер от 580,00лв.- първоинстанционното решение следва да бъде отменено. Съдът
приема, че за въззивното производство на ищеца
разноски не се следват , предвид неоснователността на подадената от него въззивна жалба.
Съответно, на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът има правото на разноски за първата инстанция съразмерно на
отхвърлената част от исковете, но доколкото от него не са ангажирани
доказателства за реално извършени такива- те остават в негова тежест така,
както са направени. За въззивното производство
ответникът има правото на разноски , съразмерно на уважената част от жалбата му
срещу решението по претенциите по
чл.32,ал.2 от ЗС от 29,00лв. /включващи държ.такса от
72,00лв.- по въззивната жалба и 15,00лв.- държ.такса по частната жалба/. На въззивника
не се дължат разноски за въззивното производство, претендирани за адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от
ЗА. В представения по делото договор за правна защита и съдействие, сключен
между въззивника-ответник и процесуалния му
представител на 06.12.2017г. /л.53 от въззивното
дело/ са вписани две взаимноизключващи се клаузи. От
една страна е посочено, че правната помощ ще бъде предоставена безплатно на
ответника по чл.38,ал.2,т.2 от ЗА, а от друга страна е вписано договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв., за което е указано, че следва да
бъде заплатено в брой. При тези взаимноизключващи се
клаузи настоящият съдебен състав не може да изведе чрез тълкуване по реда на
чл.20 от ЗЗД действителната воля на страните по договора за правна защита и
съдействие относно съществения елемент
от него- цената на предоставената услуга, поради което приема, че на ответника
не се дължат претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение.
Воден от горните мотиви, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА , като недопустимо, решение под №
І-24-79 от 15.07.2015г., постановено по гр.дело № 50598/ 2013г. на СРС, 24
състав, в частта, с която на основание чл.32, ал.2 от ЗС по претенцията
на В.Г.Т. срещу Д.И.К. е разпределено ползването на 1-ви жилищен етаж – на В.Г.Т.
и и 2-ри жилищен етаж – на Д.И.К., както и за общо ползване от страните
по делото са разпределени - съществуващ
вход на сградата и стълбищната клетка за достъп до
втория етаж от сградата, построена в парцел ІІ-2262 от кв.37,м. „Вилна зона-
Банкя“, с площ от 987 кв.м. , а по действащия регулационен план на гр.Банкя-
представляващ УПИ VІ-1121 от кв.37, нанесен
в кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-13/ 17.01.2012г. с идентификатор № 02659.2194.1121, с
административен адрес: гр.Банкя, ул.“********.
ОТМЕНЯ
решение
под № І-24-79 от 15.07.2015г., постановено по гр.дело № 50598/ 2013г. на СРС,
24 състав, в частта, с която на
основание чл.32, ал.2 от ЗС по претенцията на В.Г.Т. срещу Д.И.К. е
разпределено ползването на следния недвижим имот: парцел ІІ-2262 от кв.37,м.
„Вилна зона- Банкя“, с площ от 987 кв.м. , а по действащия регулационен план на
гр.Банкя- представляващ УПИ VІ-1121 от кв.37,
нанесен в кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-13/
17.01.2012г. с идентификатор № 02659.2194.1121,
с административен адрес: гр.Банкя, ул.“*******– съгласно скица № 1 към
заключението на СТЕ, изготвено от вещото лице К., представляваща неразделна
част от решението, както следва: за ползване от В.Г.Т. – ДЯЛ І, представляващ
западната част от дворното място , с площ от 570 кв.м. по букви А-Б-В-Г-Д-Е-А,
оцветен в зелен цвят на скицата, като за В.Г.Т. остава съществуващия вход за
дворното място, съответно- за ползване от Д.И.К.- ДЯЛ ІІ , представляващ
източната част от дворното място с площ от 285 кв.м. по букви Б-Ж-З-Д-Г-В-Б,
оцветен в червен цвят, с обособяване на втори вход за дворното място от улицата
в източната част, като септичната яма остава в източната част, а ДЯЛ ІІІ, с площ от 59 кв.м., оцветен
в жълто, обхващаш съществуващия тротоар около жилищната сграда с обща площ от
56 кв.м. и достъп до водомераната шахта с площ от 3
кв.м.- остава за общо ползване от страните, в частта, с която е разпределено, на основание чл.32,ал.2 от ЗС по
претенцията на В.Г.Т. срещу Д.И.К.-
ползването на избените помещения и таванското помещение при съществуващото
архитектурно разпределение на сградата, построена в гореописаното дворно място,
както следва: за В.Г.Т.- за ползване ДЯЛ І, представляващ целият сутерен на
сградата, състоящ се от мазета със светла площ от 31,40 кв.м. , 1-ви жилищен
етаж, а за Д.И.К. – ДЯЛ ІІ- 2-ри жилищен етаж, цялото подпокривно
пространство със светла площ от 22,40 кв.м., като дял ІІІ - съществуващият вход
на сградата и стълбищната клетка за достъп до втория етаж- остава за ОБЩО
ПОЛЗВАНЕ, както и в частта, с която Д.И.К.
е осъден да заплати на В.Г.Т. – разноски по делото за разликата над сумата от
562,22лв.- до пълния присъден размер от 580лв. , на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание
чл.32, ал.2 от ЗС по претенцията на В.Г.Т. срещу Д.И.К. ползването на следния недвижим имот: парцел
ІІ-2262 от кв.37,м. „Вилна зона- Банкя“, с площ от 987 кв.м. , а по действащия
регулационен план на гр.Банкя- представляващ УПИ VІ-1121 от кв.37, нанесен в кадастралната карта, одобрена със
заповед № РД-18-13/ 17.01.2012г. с
идентификатор № 02659.2194.1121, с административен адрес: гр.Банкя, ул.“********,
както следва: ЗА ОБЩО ПОЛЗВАНЕ- 59 кв.м.
от дворното място, включващи площта от 56 кв.м. на съществуващия тротоар
около цялата жилищната сграда, изградена
в дворното място и 3 кв.м.- площта около водопроводната шахта ; ЗА ИЩЕЦА
В.Г.Т.- ползването на 464
кв.м. , попадащи в източната част по дължината на гореописаното дворно място,
с обособяването на отделен вход за дворното място откъм улицата в
източната част и ЗА ОТВЕТНИКА Д.И.К.-
ползването останалите 464 кв.м.,
попадащи в западната част по дължината на дворното място, в която част има
обособен вход за дворното място.
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.32, ал.2 от ЗС по
претенцията на В.Г.Т. срещу Д.И.К.
ползването на избените помещения,изградени в жилищната сграда, построена
в парцел ІІ-2262 от кв.37,м. „Вилна зона- Банкя“, с площ от 987 кв.м. , а по
действащия регулационен план на гр.Банкя- представляващ УПИ VІ-1121 от
кв.37, нанесен в кадастралната карта,
одобрена със заповед № РД-18-13/ 17.01.2012г.
с идентификатор № 02659.2194.1121, с административен адрес: гр.Банкя,
ул.“********, както следва: НА ИЩЕЦА В.Г.Т. – ползването на мазето с площ от 9,81кв.м., / с дължина от
3,35м. и ширина от 2,93м., съгласно описанието в архитектурния проект на
сградата/, разположено непосредствено до входа на сутерена, както и избеното помещение с площ от 6,19 кв.м.. /
с дължина от 2,98м. и ширина от 2,08 м., съгласно описанието в архитектурния
проект на сградата /; НА ОТВЕТНИКА Д.И.К.- ползването на голямото избено помещение с площ от 15,42
кв.м., /с обща дължина от 5,50м. и
ширина от 2.78 м., съгласно описанието в архитектурния проект на сградата /,
разположено срещу входа на сутерена , като за
ОБЩО ПОЛЗВАНЕ на страните остава избеното помещение с площ от 4,39 кв.м. /
с дължина от 2,93м. и ширина от 1.50м./, означено на архитектурния проект като
„помещение за сечива“.
ОТХВЪРЛЯ претенцията с правно основание чл.32,ал.2 от ЗС , предявена от В.Г.Т.
срещу Д.И.К., с предмет- за разпределение ползването на подпокривното пространство на жилищната
сграда, построена в парцел ІІ-2262 от кв.37,м. „Вилна зона- Банкя“, с площ от
987 кв.м. , а по действащия регулационен план на гр.Банкя- представляващ УПИ VІ-1121
от кв.37, нанесен в кадастралната карта,
одобрена със заповед № РД-18-13/ 17.01.2012г.
с идентификатор № 02659.2194.1121, с административен адрес: гр.Банкя,
ул.“********.
ПОТВЪРЖДАВА решение под №
І-24-79 от 15.07.2015г., постановено по гр.дело № 50598/ 2013г. на СРС, 24
състав, в частта, ес
която е отхвърлен предявеният от В.Г.Т. срещу Д.И.К. иск с правно основание
чл.109 от ЗС, с предмет- осъждане на ответника да прекрати ползването на
собственото на ответника антре, разположено на първия етаж на жилищната
сградата, построена в гореописаното дворно място, както и в частта, с която Д.И.К. е осъден да заплати на В.Г.Т. –
разноски по делото в размер на 562,22лв. , на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Г.Т. да заплати на Д.И.К.- сумата от 29,00лв.- разноски по делото
за въззивното произвоство,
на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, при наличие на
предпоставките по чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.