Присъда по дело №608/2020 на Районен съд - Силистра

Районна прокуратура - С. е внесла обвинителен акт срещу С.И.Д. от гр.Т., обл.С.,
ЕГН **********, за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл. 28,
ал.1 НК, затова, че на 28/29.11.2018г. от паркиран по ул.“К.“ № ... в гр.С. лек
автомобил „Хюндай Матрикс“ с рег. ***** чрез използване на техническо средство, е
отнел чужди движими вещи – 1бр.зимна гума, марка „Фалкън“ с размери 185/65/14
цола, на стойност 102.00 (сто и два) лева; 1 бр. автомобилна гума марка „Кумхо“ с
размери 185/65/14 цола, на стойност 40.00 (четиридесет) лева; 2 броя обикновени
метални джанти 14 цола на обща стойност 30.00 (тридесет) лева, като всички вещи са
на обща стойност 172.00 лева (сто седемдесет и два) лева, от владението на
собственика К. И. Н. от гр.С., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено повторно.
Прокурорът изрично заявява в проведеното на 25.01.2021г. открито
разпоредително заседание, че липсата на данни, визиращи извършване на описаното
инкриминирано деяние в условията на повторност не се явява пропуск, а е неправилно
посочена самата квалификация, поради което в рамките на проведеното същинско
съдебно заседание по реда на Глава ХХVII НПК измени обвинението досежно
правната квалификация и от тази по чл.195, ал.1, т.4 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл. 28, ал.1
НК обвинението бе фиксирано за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 НК,
с което съдът беше сезиран официално за произнасяне.
Представителят на Районна прокуратура - С. заявява, че поддържа измененото
обвинение по отношение на подсъдимия и намира, че фактическата обстановка по
случая е установена по несъмнен и категоричен начин, като и авторството на деянието
от страна на подсъдимия е доказано. Пледира за постановяване на осъдителна присъда
с акцент на обремененото съдебно минало на подс.Д. като непълнолетен, с довод, че
същият не е претърпял корекция в поведението си. Предлага наказание над
минималния размер, без да го конкретизира, но излага съждения същият да е адекватен
на степента на обществена опасност на дееца и на стореното от него и същевременно
да бъдат изпълнени целите на генералната и специалната превенция.
Защитникът на подсъдимия – адв.Н приема фактическата обстановка за
безспорно изяснена и се спира на обстоятелства – възрастта на подсъдимия, спреният
от него прием на наркотици, изминалото време от престъплението, възстановените
щети, ниската стойност на предмета на посегателство, които според нея обуславят
налагане на едно минимално наказание, което да бъда изтърпяно и да се явява негово
последно осъждане.
Подсъдимият Д посочва, че съжалява за това, което е извършил. Посочва, че не е
успял да си завърши образованието поради пребиваването му в Поправителния дом в
Бойчиновци, вече си е намерил сериозна работа и от доста време не се занимава с
глупости. В последната си дума изразява съжаление за случилото се и моли за условна
присъда.
Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на глава
ХХVII НПК, като след разясняване правата на подсъдимия съобразно
регламентираното от законодателя в двете хипотези на чл.371 НПК, делото протече при
съкратено съдебно следствие с пълно признаване на фактите от обвинителния акт от
1

страна подсъдимия. Същият изрично заяви, че не желае да се събират доказателства за
изложените в обстоятелствената част на ОА факти, и с постановеното по реда чл.372,
ал.4 от НПК, протоколно определение от 25.01.2021г. съдът прие направеното
самопризнание като подкрепящо се от събраните в досъдебното производство
доказателства.
Съдът, след преценката и обсъждането на събраните в досъдебното
производство доказателства, приобщени по делото по предвидения от закона ред, и въз
основа на направеното от подсъдимия признание на фактите, съдържащи се в
обстоятелствената част на обвинителния акт, намира за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият С.И.Д. е роден на .......г. в гр.Т., обл.С., живее в гр.Т., български
гражданин, с начално образование, грамотен, неженен, работещ без трудов договор,
ЕГН **********. Същият е осъждан многократно като непълнолетен за извършени от
него престъпления против собствеността, като последното наказание – по НОХД №
244/2014г. на РС-Т., една година лишаване от свобода е било изтърпяно на 10.07.2015г.
в Затвора – Белене.
На 28.11.2018г. към 18.00ч. св.К.Н. паркирал собствения си лек автомобил
„Хюндай Матрикс“ с рег. ****** пред дома си по ул. „К.“ № ..., където обичайно
оставял МПС-то. От едната страна на автомобила му имало паркиран училищен
автобус, а от другата – друг лек автомобил.
Сутринта на другия ден - 29.11.2018г., към 07.00ч. св.Н. се качил в автомобила
си с намерение да отиде на работа. Запалил двигателя и се опитал да потегли, но
вместо да тръгне напред се включила антиблокиращата програма. Свидетелят слязъл
от колата и започнал да я оглежда, за да разбере каква е причината за невъзможността
да потегли. Установил, че предна и задната десни гуми липсвали, като било видно, че
същите са били демонтирани заедно с джантите. Гумите били зимни – едната марка
„Фалкън“ с размери 185/65/14 цола, другата - марка „Кумхо“ с размери 185/65/14
цола, а джантите били обикновени метални 14 цола. Тасовете, които били поставени на
джантите, свидетелят намерил в съседната градинка.
На 28.11.2018г. подсъдимият Д., който се движел в среда на хора, занимаващи се
с кражби и наркотици, бил на гости в дом по ул.“К.“ в гр.С., където останал да
пренощува. Като се събудил имало навалял сняг, а автомобилът, с който бил дошъл в
града бил с летни гуми. Поради това решил, че за да се прибере трябва да се снабди със
зимни гуми. Поразходил се между паркираните по улицата автомобили и се спрял до
този на св. Н. С помощта на техническо средство (неустановено по вид) демонтирал
предната и задната десни зимни гуми от лекия автомобил „Хюндай Матрикс“ с рег.
******* и ги монтирал на своя. След като използвал процесните вещи ги продал на
св.Д.И.Н. от гр.С. за сумата от 40 (четиридесет) лева. Св.Н. ги поставил на своя
автомобил като в хода на разследването – с Протокол от 07.03.2019г., ги предал заедно
с джантите на органите на МВР, сезирани с жалба от св.Н. за извършеното спрямо
неговата кола посегателство.
С разписка от 07.03.2019г. инкриминираните вещи - 1бр. зимна гума, марка
„Фалкън“ с размери 185/65/14 цола, 1 бр. зимна гума марка „ Кумхо“ с размери
185/65/14 цола, и 2 броя обикновени метални джанти 14 цола, били върнати от
2

органите на МВР на собственика им –св.К.Н.
От депозираното по делото заключение на назначената в досъдебното
производство ценова експертиза се установява, че стойността на вещите, собственост
на св.Нарлев възлиза на обща стойност 172.00 лева (сто седемдесет и два) лева.
По отношение на подсъдимия Д., поради данни, че употребява наркотични
вещества, в ДП е била назначена СПЕ и проведено експертно изследване от
специалист-психиатър. В заключението вещото лице визира, че С. И. Д. е с психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на стимуланти – метамфетамин
и амфетамин и със синдром на зависимост към хероин. Относно състоянието, в което
се е намирал към момента на извършване деянието е дадено категорично становище от
експерта, че Д. не е бил в променено такова по смисъла на чл.3 НК, което да го
препятства във възможността правилно да възприема и запаметява фактите и може -
ако желае, да дава достоверни сведения по важните за делото обстоятелства. Поради
това е могъл да ръководи постъпките си по разумни подбуди и не е бил лишен от
възможността да разбира свойството и значението на извършеното.
Фактическата обстановка по делото съдът намира за установена въз основа на
събраните в досъдебното производство писмени доказателства, относими към предмета
на доказване – протоколите за разпит на обвиняем и протоколите за разпит на
свидетели (л.103 - л.104 и л.186; л.45-л.48), протокол за доброволно предаване (л.17),
разписка за получени от К. И. Н. 2 бр. джанти и 2 бр. автомобилни гуми (л.26), сигнал
от К. И. Н. (л.33 ил.42), служебна бележка от ЕТ „Недка 46 – Недка Дамянова“ (л.35 и
л.44), заключение по съдебно-ценова експертиза (л.56-58) и допълнително заключение
(л.189-191), съдебно-психиатрична експертиза на С. И. Д. , изготвена от в.л. М С Р
(л.151-154), декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
(л.105), справка в Централна база данни КАТ за собственост на автомобил с рег.№
******** (л.27), справките за съдимост, които доказателства, надлежно приобщени
към делото по реда на чл.283 НПК, преценени и обсъдени с направеното от
подсъдимия самопризнание в логическата им последователност и взаимовръзка,
подкрепят последното изцяло.
При така изясненото от фактическа страна, съдът намира, че от обективна и
субективна страна подсъдимият С.И.Д. е осъществил състава на престъплението по
чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 НК.
От обективна страна подсъдимият е осъществил действия по прекъсване на
упражняваната до момента фактическа власт от собственика на инкриминираните
вещи, като ги смъкнал с помощта на техническо средство от местата, където те са били
здраво закрепени, без за това да му е било дадено съгласие от собственика на
процесния автомобил. Подсъдимият е установил свое трайно фактическо владение, не
по установения от закона ред, което се доказва от безпрепятственото отнасяне,
ползване за лични нужди и разпореждане с вещите чрез продажбата им на трето лице.
Предвид стойността на процесните автомобилни гуми и джанти към датата на
извършване на деянието, възлизаща общо на 172.00 лева (сто седемдесет и два) лева,
същите се явяват годен предмет на визираното престъпление.
От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл, тъй като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер - наясно е бил, че
3

противоправно отнема вещите против волята на лицето, в чието владение са,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, изразяващи се в пряка
имуществена вреда за собственика, и е искал настъпването на тези последици, а
именно установяване на своя фактическа власт спрямо процесните вещи и възможност
да се разпорежда със същите с цел набавяне на средства.
При индивидуализацията на наказанието, съдът отчете степента на обществена
опасност на извършеното като висока поради безцеремонния начин на накърняване
правото на собственост на гражданите, което право законът въздига като абсолютно с
висока степен на защита, високата степен на обществена опасност на самия
извършител, който видно от съдебното му минало не е претърпял значима корекция в
поведението си и отношението си към спазване на установения от закона ред. В тази
връзка съдът не следва да отчита предходни осъждания досежно квалификацията на
деянието, макар и тези осъждания да са били за проявите му като непълнолетен, тъй
като е обвързан от обвинението, което прокурорът фиксира като окончателно за
разглеждане пред съда. Съдът отчита, че вещите – предмет на посегателство по случая,
намерени в трето лице, не са били върнати на собственика по инициатива на
подсъдимия, а в резултат на съдействието на св.Н. и действията на полицейските
органи. Същевременно връщането им допринася за минимализиране на вредното
въздействие върху имуществената сфера на засегнатия, като стойността им възлиза под
размера на минималната за 2018г. работна заплата от 510 лева (ПМС №
316/20.12.2017г.)
Съдът отчита като смекчаващо обстоятелство изминалия период от време от
процесната дата до настоящия момент – над две години, факта, че подсъдимият е
започнал да работи (макар и на надник) и не са налице данни за други последващи
противообществени негови прояви. Редом с това и отчитане на младата му възраст,
съдът намира, че наказание една година лишаване от свобода, което да се търпи при
строг режим се явява адекватно и справедливо. Поради факта на протичане на
съдебното производство в хипотезата на т.2 на чл.371 НПК и съобразно изискванията
на закона за редуциране на наказанието, същото бе намалено с една трета и
подсъдимият следва да търпи осем месеца лишаване от свобода. Направеното
самопризнание от подсъдимия не следва да се отчита като смекчаващо обстоятелство,
тъй като не намира опора в регламентираното от законодателя, че именно направеното
самопризнание влече благоприятната за подсъдимия последица за прилагане на
разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК.
Предвид факта, че от дата на ефективното изтърпяване на последното наказание
от една година – 10.07.2015г. до датата на престъплението по настоящия случай –
28/29.11.2018г. не са изминали предвидени за реабилитация срокове не е приложима
възможността за отлагане изпълнението на същото по реда на чл.66, ал.1 НК.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК, съдът осъди
подсъдимия Д. да заплати по сметка на ОД МВР-С. сумата 283.80 (двеста осемдесет и
три лева и осемдесет ст.), представляваща направените по делото разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

4

Номер на акта:	6
Дата:	25 януари 2021 г. (в сила от 27 април 2021 г.)
Съдия:	Галина Димитрова Василева

Дело:	20203420200608
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 септември 2020 г.

Присъда по дело №608/2020 на Районен съд - Силистра

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите