Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 417/22.6.2023г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,
ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА
ПЕЛОВА
При секретаря Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 103/2023 год., по
описа на Административен съд –Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на М.Г.Л., чрез пълномощника -
адв. Б., срещу Решение № 1012-12-372#1/04.01.2023г., издадено от директора на
ТП на НОИ – гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 121-00-1375-5/10.11.2022г. на ръководителя на осигуряването за
безработица, с което на жалбоподателят е отпуснато парично обезщетение за
безработица за периода 23.05.2022г. до 22.01.2023г., в размер на 31,58 лева
дневна.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че същият е
издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, както и в несъответствие с целта на
закона. Сочи се, че в част от предвидения в чл.54б от КСО 24-месечен
осигурителен период оспорващия има осигурителен стаж в друга държава-членка на
ЕС, поради което неправилно е изчислен
размера на отпуснатото
парично обезщетение за безработица. Прави се искане оспореното Решение да
бъде отменено,
а преписката върната на административния орган за ново произнасяне.
Ответникът – Директорът
на ТП на НОИ – гр. Пазарджик, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата,
моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Допълнителни доводи
излага в представени писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата и
представените писмени становища от ответника и заинтересованата страна
основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по
делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания
акт, намира за установено следното от фактическа страна:
На 30.05.2022г. жалб. Л. подал заявление с вх. №610-02-53 в Дирекция „Бюро по
труда“ - гр. Пещера, за отпускане на
парично обезщетение за безработица (ПОБ), на основание чл. 54а от КСО. Приложил
заповед №003/23.05.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с
осигурителя „Солинд“ ЕООД - гр. Добрич, считано от 23.05.2022 г. на основание
чл. 71, ал. 1 от КТ - „прекратяване на трудов договор със срок на изпитване“.
Със заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга
държава-членка на ЕС/ЕИП или Швейцария с вх. №1019-12-2000 от 06.06.2022 г. жалб.
Л. представил: заявление-декларация относно определяне на пребиваване във
връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) №883/2004; анкетна карта за
Германия и копия на документи за упражнявана трудова дейност в Германия.
Декларирал че последното правоотношение с работодател в Република България е
прекратено на 23.05.2022 г. и е упражнявал трудова дейност на територията на
държава-членка на Европейския съюз (ЕО), т.е. за него са приложими правилата за
координация на схемите за социална сигурност Регламент (ЕО) №883/2004 и
Регламент на Съвета (ЕО) №987/2009. Жалб. Л. поискал удостоверяване на
осигурителни периоди от Германия за времето от 01.10.2020 г. до 03.12.2021 г. и
от 10.01.2022 г. до 28.03.2022 г.
Чрез системата за
електронен обмен на социално-осигурителна информация между България и
държавите-членки на ЕС със структуриран електронен документ (СЕД) UQ01CB №394643 от 09.06.2022
г. ответника изискал предоставяне на информация за горепосочените периоди.
На 16.06.2023г. в ТП
на НОИ – Пазарджик, с вх. № 1019-12-2000#2 бил получен СЕД U017 №397381 от компетентна институция
на Германия, с потвърден период на осигурена заетост от 01.10,2020 г. до
03.12.2021 г., като със СЕД 11001 № 397382 компетентната институция на Германия
уведомила, че „Периодът от 10.01.2022 г. до 28.03.2022 г. все още не може да
бъде удостоверен, тъй като работодателят все още не е предоставил никаква
информация“.
На 16.08.2022г. в ТП
на НОИ - Пазарджик бил получен актуализиран СЕД U017
№397381 от компетентна институция на Германия, с
потвърдени периоди на осигурена заетост от 01.10.2020 г. до 03.12.2021 г. и от
10.01.2022 г. до 28.03.2022 г., който бил актуализиран на 07.09.2022 г. и били
потвърдени периоди на осигурена заетост от 01.10.2020 г. до 03.12.2021 г. и от
10.01.2022 г. до 28.03.2022 г., и период на неосигурена заетост от 01.02.2020
г. до 31.03.2022 г.
Във връзка с
подаденото заявление били извършени проверки в информационната система на НОИ
на данните, подадени съгласно изискванията на Наредба Н-8 от 2005 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данните от
работодателите, осигурителите за осигурените от тях лица, както и за
самоосигуряващите се лица, вр. чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Било установено, че жалб. Л. последно е упражнявал трудова дейност
при осигурителя „Солинд“ ЕООД - гр. Добрич, като са подадени уведомления за
сключен на 05.04.2022 г. и прекратен на 23.05.2022 г. трудов договор на
длъжност „монтажник метални конструкции“, за периода от 06.04.2022 г. -
22.05.2022 г. - 29 отработени дни и
осигурителен доход 1526.32 лв.
В оспореното Решение
ответника е посочил, че съгласно чл. 546, ал. 1 от КСО дневното парично
обезщетение за безработица е в размер на 60 на сто от среднодневното
възнаграждение или среднодневния осигурителен доход върху който са внесени или
дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни
месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде
по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на
обезщетението за безработица. Месечният размер на паричното обезщетение за
безработица се определя, като полученият по чл. 54б, ал. 1 дневен размер се
умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася (чл. 54б, ал. 5 от КСО). Съгласно чл. 61, §1 от Регламент (ЕО) №883/2004, компетентната институция
(КИ) на държава-членка, чието законодателство
поставя придобиването, запазването, възстановяването или
продължаването на правото на обезщетения за безработица в зависимост или от
завършване го на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост
зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или
самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга
държава- членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.
Параграф 1 се прилага също, когато законодателството, прилагано от компетентната
институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на
трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията,
както е по българското законодателство - чл. 54б, ал. 1 от КСО и когато за
целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало
законодателството на друга държава-членка - чл. 62, §2 от Регламент (ЕО)
№883/2004. Следователно, компетентната институция, чието законодателство
обвързва изчисляването на обезщетението за безработица с размера на
възнаграждението или осигурителния доход, взема предвид само получаваното от
лицето възнаграждение/ осигурителен доход за последната му заетост.
Ответника е посочил,
че на основание чл. 62, §2, вр. §1 от Регламент (ЕО) №883/2004, при прилагането
на чл. 54б, ал.1 от КСО от изискуемите по българското законодателство 24
календарни месеца предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, за
изчисляване на дохода, който определя размера на обезщетението за безработица,
следва се вземат предвид само тези месеци и дни на работа по трудово
правоотношение, които са завършени по българското законодателство, независимо
от продължителността на този период. Т.е при изчисляване размера на
обезщетението следва да се вземе предвид само размера на трудовото
възнаграждение на жалбоподателя на последната му работа по трудово
правоотношение в „Солинд“ ООД, независимо че нормата на чл. 54б, ал. 1 от КСО
предвижда осигурителен период от 24 календарни месеца, като база за изчисляване
на обезщетението.
Въз основа на тези аргументи, с оспореното Решение
ответника е потвърдил Разпореждане №121-00-1375-5
от 10.11.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на М.Г.Л.
е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 23.05.2022 г. до
22.01.2023 г. в размер на 31.58 лв. дневно.
Жалбата е подадена до
териториално компетентния административен съд от надлежна страна- адресат на
атакувания административен акт, с който се вменява правно задължение и поради
тази причина съществува пряк, личен и непосредствен правен интерес за подателя
на оспорването от провеждане на съдебна проверка за законосъобразност.
Потестативното процесуално право на жалба е упражнено при спазване на срока по
чл.118, ал.1 от КСО, поради което подадената жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а
разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:
По съдебен ред е оспорено решение на директора на ТП на НОИ-гр.
Пазарджик, с което е отхвърлена жалба на жалб. Л. срещу разпореждане по чл. 117, ал. 2 от КСО на ръководителя на осигуряването за безработица.
Съгласно правилото на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се
произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение, поради което се налага
извод, че авторът на обжалваното решение е разполагал с материална,
териториална компетентност и такава по степен, за да издаде оспорения акт.
Обжалваното волеизявление е обективирано в изискуемата
писмена форма. В обстоятелствената част на решението се съдържат възприетите от
административния орган фактически данни и са посочени относимите правни норми,
които обосновават взетото решение. В достатъчна степен на яснота са
индивидуализирани както предмета, така и адресата на произнасяне, поради което
съдът приема, че са спазени изискванията за форма на административен акт.
Право на парично обезщетение за безработица съгласно
чл.54а от КСО имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски
във фонд “Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди
прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в
Агенцията по заетостта; 2. нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и
възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране; 3. не упражняват
трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4.
Между страните не е спорно, че оспорващата има право на парично обезщетение за
безработица по чл.54а, ал.1 от КСО.
По същество спорът се свежда до размера на отпуснатото
парично обезщетение, по-конкретно начина на неговото изчисляване и
периода, в който следва да се получава обезщетението за безработица.
В
съответствие с разпоредбата на чл.54б, ал.1 от КСО дневното парично обезщетение за безработица е в
размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния
осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във
фонд “Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи
месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от
минималния дневен размер на обезщетението за безработица. Следователно, периодът по чл. 54б, ал. 1 от КСО, от който следва да
се определи размера на дневното парично обезщетение за безработица представлява последните
24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, като в този период са включени периоди без
осигурителни вноски за безработица, период на осигурена заетост по
законодателството на Германия и осигурителен период в България.
При изчисляване размера на обезщетението за
безработица при условията на прилагане на интегрирани схеми за социална
сигурност по Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
29 април 2004 год. за координация на системите за социална сигурност ответника правилно
е съобразил нормата на чл. 62, § 1 от Регламента.
Българското законодателство като законодателство, прилагано от компетентната
институция, с разпоредбата на чл. 54б, ал. 1 от КСО е въвело изискуем
осигурителен период - последните 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване
на осигуряването, от който период се съобразява среднодневното възнаграждение
или среднодневния осигурителен доход за определяне на дневното парично
обезщетение за безработица. В случая, както се посочи по-горе, този
осигурителен период включва и период на осигурена заетост през който спрямо оспорващия се е прилагало законодателството на друга
държава-членка (Германия). Следователно изчисляването на паричното обезщетение
за безработица, което се отпуска на лицето, правилно е извършено при прилагане
нормата по чл. 62, § 1, вр. § 2 от Регламент (ЕО) №
883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за
координация на системите за социална сигурност, т. е. при отчитане изключително
на трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани от осигуреното
лице при последната му работа по трудово правоотношение съгласно българското
законодателство.
Последната заетост на оспорващият
е работа по трудово правоотношение в Република България, въз основа на
сключен трудов договор със “Солинд“ ЕООД – гр. Добрич и в този смисъл получаваното от него трудово възнаграждение
за тази заетост е именно осигурителния доход, на база на който следва да се
изчисли паричното обезщетение за безработица.
Нормата на чл. 62, § 1 от Регламента гласи, че компетентната институция на
държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията
да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или
професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или
професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му
работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно
посоченото законодателство.
В чл. 62 § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. изрично
се посочва, че § 1 се прилага също и когато законодателството, прилагано от
компетентната институция (чл. 54б, ал. 1 от КСО) предвижда специален изискуем
осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база
за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период
спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга
държава-членка. В тази връзка правилно Директорът на ТП на НОИ – гр. Пазарджик е игнорирал частично придобитите осигурителни права на оспорващият
в Германия за посочените в СЕД периоди, като е съобразил
единствено и само периода, през който жалб. Л. е бил осигурен, но без да
вземе предвид размерът на получаваното трудово възнаграждение при изчисляването
на размера на обезщетението за безработица.
Целта на социалното осигуряване е получаването на
адекватно на размера на внасяните осигуровки обезщетение за осигуреното лице
при настъпването на съответното осигурително събитие. Правилно е изчислен и
размера на обезщетението.
Така и Решение №1092/25.01.2018г., постановено по адм.дело №
8424/2016г., по описа на ВАС, Шесто отделение:“… След присъединяването на
Република България към Европейския съюз се прилагат европейските правила за
координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза.
Всяка държава членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на
осигуряване съгласно нейното законодателство, кои са осигурените социални
рискове, какви обезщетения се отпускат и при какви условия, как се начислява
размера на обезщетенията и пр. В такъв смисъл разпоредбите на ЕС относно
координацията на социалната сигурност не заместват националните системи, а
определят общите правила и принципи които трябва да бъдат спазвани от всички
национални органи, институции за социална сигурност и от съда при прилагане на
националните закони. Към настоящият момент тези правила и принципи се съдържат
в регламент ЕО/№883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г.
за координация на системите за социална сигурност, както и в регламент
ЕО/№987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за
установяване на процедурата за прилагане на Регламент ЕО/№883/2004 г. С тези
разпоредби е въведен механизъм на координация на системите за социална
сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, който механизъм се основава
на принципите: 1. Определяне на приложимото законодателство, 2. Равенство в
третирането, 3. Сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и 4.
Износ на обезщетения. При определяне на обезщетенията за безработица общият
принцип на определяне на приложимото законодателство е, че лице упражняващо доходоносна
дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на
чиято територия е заето или самостоятелно заето, като изключения от този
принцип се съдържа в разпоредбите на чл. 65 от Регламент ЕО / № 883/2004. В чл.
62, § 1 от регламента „изчисляване на обезщетения“ се предвижда, че
компетентната институция на държавата- членка, чието законодателство предвижда
изчисляване на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово
възнаграждение или професионален доход, да се отчита изключително трудовото
възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице
при последната му месторабота по трудово правоотношение или като самостоятелно
заето лице, съгласно посоченото законодателство. Според § 2 от същия член,
Параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната
институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на
трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и
когато за целия или част от този период спрямо заинтересованото лице се
прилагало законодателството на друга държава членка. При така цитираната уредба
на регламента, пряко приложим към настоящия спор следва правния извод, че
относно размера на обезщетението за безработица се отчита само осигурителния
доход в България. Този осигурителен доход е взет предвид в обжалваното решение
и размерът на обезщетението е правилно определен според него. Доводите, че
следва да се вземе предвид осигурителния доход в 24 месечния период във всички
държави при определяне размер на обезщетението не намира опора в цитираните
приложими към случая материални норми на регламента. Тези доводи, справедливи
от социална страна за адекватност на размера на обезщетението на осигурителния
доход, са в пряко противоречие с нормите на европейското право…“.
По изложените съображения съдът намира
оспореното Решение за законосъобразен административен акт – издаден от
компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при
отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта.
Този извод обосновава неоснователност на жалбата, която следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора и на
основание чл.143, ал.3 от АПК основателно се явява своевременно направеното от
процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което
следва да бъде определено
съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в минимален размер на 100 лв., с оглед фактическата и правна
сложност на делото, които следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.
Предвид изложеното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.Л., чрез
пълномощника - адв. Б., срещу Решение № 1012-12-372#1/04.01.2023г., издадено от
директора на ТП на НОИ – гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА М.Г.Л., да заплати на ТП на НОИ – гр. Пазарджик сумата от 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд
на Република България.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
СЪДИЯ:/п/