№ 290
гр. П., 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20225220200298 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от СТ. СТ. И., с ЕГН- **********, с адрес с. К. Д., обл.
П., ул. „Д. Б.“ № 38, против Наказателно постановление № 20-1006-000816 от
31.03.2020 г., издадено от Началник Група към ОДМВР- П., Сектор „ПП“, с което за
нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца и на основание Наредба № Із- 2539 на МВР са отнети 10 точки, както и за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 10 лева.
В жалбата обобщено се релевират възражения за допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, водещи до незаконосъобразност на НП, чиято
отмяна се иска, като алтернативно се предлага да се приложи разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН. Не се претендират разноски..
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не
изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище по
същество, в което са приповторени аргументите, изложени като възражения във
въззивната жалба.
Въззиваемата страна- наказващия орган не се явява, не се явява и процесуалният
му представител. От последния е постъпило писмено становище, в което са изложени
1
обосновани доводи за законосъобразност на НП, издадено в пълно съответствие с
относимите материално правни и процесуални разпоредби, поради което се иска
потвърждаване на НП. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът провери основателността на жалбата, след като съобрази изложеното в
нея и становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 12.01.2020 г., в 04,05 часа, в
гр. П., на ул. „Ц.Й.“, е управлявал лек автомобил „А. с рег. № ***** собственост на
И.Г.Г., след употреба на алкохол, установена при извършената му проверка с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510+“ с фабр. № ARDM 0193, което отчело
концентрация на алкохол в издишвания от водача въздух 0,95 промила на хиляда,
която стойност била показана на водача и му бил издаден Талон за изследване №
0059395 и седем броя стикери А009005, които водачът подписал и получил. При
проверката било установено още, че жалбоподателят не носел свидетелството си за
управление на МПС.
При така установеното св. Е.Т. съставил против И. АУАН с № 139897/
12.01.2020 г., който бил предявен и връчен екземпляр на нарушителя срещу подпис.
При предявяване на акта жалбоподателят заявил, че нямал възражения.
Въпреки издаденият му Талон за изследване жалбоподателят не се явил Спешно
отделение при МБАЛ- П., за да даде кръвна проба за химичен анализ за
наличието/липсата на алкохол.
Въз основа на съставения АУАН на 31.03.2020 г., било издадено атакуваното
НП, което било връчено лично на санкционираното лице на 07.02.2022 г. Жалбата
срещу НП също била депозирана лично от наказания чрез АНО до съда, като била
входирана в деловодството на ОДМВР- П. на 11.02.2022 г., поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от лице
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред
компетентния съд по местоизвършване на нарушението.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя- св. Е.Т.. Съдът
кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си
са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
2
Разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП постановява забрана за водача на МПС да
управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол. От показанията на св.
Т. безспорно се установява, че на въпросните дата и място жалбоподателят е
управлявал цитирания в НП лек автомобил, както и че при извършената му проверка е
лъхал на алкохол, като такъв е бил установен при тестването му с техническото
средство. Св. Т. заяви, че на водача е била разяснена възможността да даде кръв за
химичен анализ или да бъде тестван с доказателствен анализатор, като същият отказал
втория способ и поискал да даде кръв за химичен анализ. Затова му бил издаден талон
за изследване, който му бил връчен, както и седем броя стикери. Жалбоподателят
обаче не се явил в СО на МБАЛ, за да даде кръв, което се установява от приетата като
писмено доказателства справка от изп. директор на МБАЛ- П. (л.36). Този факт се
потвърждава и от обстоятелството, че жалбоподателят е представил по делото всички
предоставени му от контролния орган с ТИ стикери, както и че не отрича че е получил
екземпляр- оригинал на ТИ. За това, че на водача е бил връчен оригинал на Талон за
изследване се установява и от приобщената по делото справка от началника на Сектор
ПП (л.34). Вярно е че приетите по делото заверени копия на втория екземпляр от ТИ не
са много четими, поради това, че представляват копие на индигиран екземпляр, но
следва да се има предвид, че водачът е получил първи екземпляр на ТИ- изписан с
химикална паста, в който ясно и точно са посочени всички реквизити, в това число
избрания способ за изследване, къде и в рамките на колко време следва да се яви
водача, както и кога му е връчен ТИ. Междувпрочем макар и трудно да се разчитат в
предоставеното по делото копие на ТИ, тези съществени реквизити се установяват
несъмнено (виж копие на ТИ на л.35).
По-нататък констатациите описани в АУАН за управление на МПС след
употреба на алкохол над 0,8 на хиляда в издишания от водача въздух, а именно 0,95
промила се установяват категорично от показанията на техническото средство, с което
е направено измерването (виж разпечатка на л.9).
При тези данни от правна страна съдът приема, че от обективна и субективна
страна е осъществен фактическият състав на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
Пак от показанията на актосъставителя стана ясно, че при извършената проверка
на водача, той не е носил свидетелството си за управление на МПС, което заявил пред
св. Т., че било английско. Това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя в
подадената жалба. Поради това и съдът намери, че е безспорно доказано и второто
вменено на въззивника нарушение на разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Съдът не споделя направените в жалбата възражения, приповторени и в
представените по делото писмени бележки, от жалбоподателя. Неприемливо е първото
възражение, че в АУАН и НП не били изложени никакви фактически обстоятелства,
като направеното описание на нарушенията било недостатъчно, а било необходимо
3
излагане на фактическа обстановка по извършването им. Разпоредбите на чл.42 и чл.57
ал.1 от ЗАНН посочва изрично и изчерпателно задължителните реквизити, които
следва да съдържат АУАН и НП, като в чл.42 т.4 и ч.457 ал.1 т.5 от ЗАНН е посочено,
че следва да се посочат обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Няма
съмнение, че това са съставомерните факти и обстоятелства, а не всички онези
обстоятелства и факти, които са се случили във връзка с извършените нарушения. За
липса на словесно описание на нарушението или негова непълнота и неяснота може да
се приеме единствено липсата на съставомерни обстоятелства- тези които са елементи
от фактическия състав на нарушението и само тяхната липса може да ограничи
правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност
лице, тъй като ще е налице неяснота какво точно обвинение му е било повдИ.тото.
Не може да бъде споделено и следващото възражение, а именно че описаното в
АУАН се отличавало от описаното в НП като фактическа обстановка. Видно от двата
акта е, че словесните описания на двете нарушения са идентични и няма каквото и да е
разминаване по основните съставомерни факти.
Съдът не споделя и възражението за допуснато СПН, изразяващо се в непълната
квалификация на нарушението в НП, а именно че не било посочено кое предложение
на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП било нарушено. Това не е и необходимо, тъй като в словесното
описание на нарушението ясно е посочено, че водачът управлява цитираното МВПС
след употреба на алкохол и че концентрацията установена по надлежния ред е 0,95 на
хиляда, т.е. над 0,8 на хиляда. По този начин наказаното лице е разбрало ясно и точно
за какво нарушение е било санкционирано и може безпроблемно да организира
защитата си срещу това обвинение.
Неприемливо е и другото възражение,у а именно недоказаност на управление на
въпросното МПС. Както се посочи по-горе, св. Т. макар и да не си спомни в детайли
случая, ясно заяви, че водачът на автомобила е бил спрян за проверка. Неговата
самоличност е установено по представените документи, като не е представил
единствено английското СУМПС. Освен това при предявяване на АУАН,
жалбоподателят не е възразил срещу направените от контролния орган констатации в
акта и в частност това че е управлявал въпросното МПС, макар че е имал тази
възможност. Вярно е, че не е длъжен веднага да се брани срещу вменените му
нарушения, но когато е имал тази възможност и изрично е заявил, че няма възражения
за направените констатации с АУАН, то това е първата индиция, че той е извършил
вменените му нарушения. Това обстоятелство е и от значение за преценка на
последващото му поведение, в случая оспорването на качеството му „водач“, т.е.
извършване на управление на МПС от негова страна. Не на последно място това
твърдение не е подкрепено от нито едно от доказателствата по делото, а и се оборва от
същите.
4
Съдът не споделя и възражението за неправилна квалификация на нарушението.
Напротив, словесното описание на нарушението напълно съответства на дадената
правна квалификация на същото.
Неоснователно е и възражението, че НП било издадено след изтичане на
преклузивния едномесечен срок от съставяне на АУАН. Да, вярно е, че НП е съставено
след изтичане на едномесечния срок от съставяне на АУАН, но този срок, предвиден в
разпоредбата на чл.52 от ЗАНН е инструктивен, а не преклузивен. Неспазването му е
процесуално нарушение, но не и съществено такова накърняващо правото на защита на
наказаното лице, тъй като същото е получило лично екземпляр от НП и е упражнило в
пълна степен правото си на защита срещу този санкционен акт. Неспазването на
инструктивния срок може да влече само адм. или дисциплинарна отговорност на
наказващия орган, но не и да обуславя отмяна на НП.
Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя, че случаят разкрива
признаците на маловажен случай, тоест че степента на обществена опасност на
конкретно извършеното нарушение е явно незначителна, което прави деянието
малозначително. Това възражение следва да се счете като израз на защитната позиция
и на стремеж санкционираното лице да избегне предвиденото в закона по вид
наказание за извършеното от него нарушение, което личи и от изтъкнатите от него
съображения, а именно че работел като шофьор на куриерски пратки в гр. Лондон и
лишаването от право да управлява от МПС за такъв дълъг период от време ще доведе
до прекратяване на трудовите му правоотношения, които били единственият му
източник на доходи. Тези съображения би трябвало да са стояли на вниманието на
жалбоподателя преди да предприеме управление на МПС, след като е употребил
алкохол, а не след като е реализирал нарушението. Освен това същият е в млада
възраст и прекратяването на досегашното му трудово правоотношение не го лишава от
възможността да встъпи в други трудови правоотношения.
Направеното възражение е и неоснователно, заради това, че със
санкционирането на подобен род нарушения се регулират обществените отношения
свързани с безопасността на движението, поради което и обществената опасност на
тези нарушения разкрива висока степен. Това е едно от най-тежките нарушения по
ЗДвП. Управлението на МПС с концентрация над 0,8 промила създава риск са самия
водач и за другите участници в движението, поради възникналата вследствие
употребения алкохол невъзможност да контролира правилно и непрестанно
управляваното МПС. Годишната статистика относно причините за пътно-транспортни
инциденти сочи алкохола и превишената/несъобразена скорост като основни фактори
за ПТП с тежки, често непредотвратими последици. Макар, че стойността на отчетения
алкохол в издишания от водача въздух е доста над границата, позволяваща
управлението на МПС. Освен това статусът на жалбоподателя като водач е обременен
5
с налагането на адм. наказания за нарушения на ЗДвП с 4 НП и 3 фиша. Всички тези
обстоятелства не могат да обосноват липсата или незначителността на обществената
опасност на конкретното деяние и на дееца. Законът е категоричен, че при установена
стойност над 0,8 промила водачът е осъществил нарушението. Т.е. преценката за
осъществяване на нарушението не зависи от стойността на алкохола над 0,8 промила.
В подкрепа на този извод е и предвидената санкция в твърд размер за това нарушение
по отношение и на двете кумулативно предвидени наказания.
С оглед извършеното нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като са му наложени
кумулативно административни наказания глоба и лишаване от право да управлява
МПС във фиксиран от закона размер, поради което и не подлежат на корекция от съда.
Само за пълнота следва да се посочи, че с атакуваното наказателно
постановление към момента на издаването му правилно административно наказващият
орган е постановил и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539
от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и
реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, макар тази
санкция да не подлежи на контрол от съда.
С разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП е въведено задължение водачите на
МПС да носят СУМПС и КТ. Въззивникът не е изпълнил задължението си като не е
носел СУМПС, поради което и правилно му е било наложено наказание на основание
чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП, където именно е предвидена санкция за водач на МПС, който
не носи СУМПС, като наложеното наказание глоба е в твърд размер от 10 лева.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателното
постановление.
С оглед на изложеното до тук НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход на делото претенцията на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, е основателна. В процеса тя е представлявана от
юрисконсулт, надлежно упълномощен от директора на ОДМВР- П. да представлява
органът издал обжалваното НП (по арг. на чл.63д ал.4 от ЗАНН). Искането е направено
своевременно в хода на съдебното производство, преди обявяване на делото за
решаване. На основание чл.63д от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОДМВР- П.- учреждението към което принадлежи
6
наказващия орган. С оглед разпоредбата на чл.63д ал.5 от ЗАНН, възнаграждението
следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната
помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение
на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева.
Настоящото производство се разгледа в две съдебни заседания с разпит на 1 свидетел,
в които обаче не участваше процесуалния представител на АНО, като единствено от
същия е представено аргументирано писмено становище. Поради това и съдът счита,
че следва да присъди минималния предвиден в наредбата размер на юрисконсултското
възнаграждение, а именно 80 лева
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН, Районен съд- П., в
настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1006-000816 от
31.03.2020 г., издадено от Началник Група към ОДМВР- П., Сектор „ПП“, с което на
СТ. СТ. И., с ЕГН- **********, с адрес с. К. Д., обл. П., ул. „Д. Б.“ № 38, за нарушение
на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и на
основание Наредба № Із- 2539 на МВР са отнети 10 точки, както и за нарушение на
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 10 лева, като законосъобразно.
ОСЪЖДА СТ. СТ. И., с ЕГН- **********, с адрес с. К. Д., обл. П., ул. „Д. Б.“ №
38, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР- гр. П., представлявана от
директор, разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. П. в 14- дневен
срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7