Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1216 Година
28.10.2022 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, ХVІ-ти състав, на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и
втора година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Марина НИКОЛОВА
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря
И. Г.
Прокурор
Дарин Христов
като разгледа
докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер
дело номер 1295 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по касационна жалба подадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас при ЦУ на НАП против решение № 632/16.06.2022г.,
постановено по н.а.х.д. № 817/2022г. по описа на Районен съд Бургас. Счита
решението за неправилно и незаконосъобразно. Не споделя мотивите на съда, с
които е отменено наказателното постановление и възразява, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и излага
доводи за съставомерност на деянието и правомерно ангажиране отговорността на
наказаното лице на соченото основание. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване
на наказателно постановление.
Ответникът – В.С.С. ***,
редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура Бургас дава становище за оставяне в сила на съдебния акт.
Административен съд
Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в
срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Бургас
е отменил наказателно постановление
№563337-F588233/12.03.2021г., издадено от началник отдел “Оперативни дейности“
Бургас в ЦУ на НАП, с което на В.С. на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.1 от
ЗДДС, за извършено нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във
вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 лева. За да постанови решението си съдът е приел, че в административнонаказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения досежно правната квалификация на
деянието, като съдът е преценил, че процесното нарушение неправилно е
квалифицирано по чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. чл.118,
ал.4 от ЗДДС, вместо по чл.3, ал.8 от Наредба Н-18/13.12.2006г., във вр. чл.
118, ал. 3 от ЗДДС, която норма се явява специална по отношение тази на чл.7,
ал.1 от Наредбата. Съдът е приел и че е било нарушено правото на защита на
лицето сочено за нарушител, тъй като в обстоятелствената част на НП са изложени
твърдения за две допуснати нарушения, съответно за липса на монтирано, въведено
в експлоатация и регистрирано в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на
дейността на обекта и за извършване на продажба на стоки и услуги без
функциониращи ФУ/ИАСУТД, което възпрепятства и съдебния контрол за
законосъобразността му. На следващо място съдът е приел, че неправилно е бил
определен и субектът на административнонаказателна отговорност, като е
ангажирана тази на материалноотговорното физическо лице, вместо тази на
дружеството собственик на процесния автомат, стопанисван от „А фактор“ ЕООД, с
оглед на което е отменил издаденото наказателното постановление.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Възраженията на касатора
са неоснователни. Съдебното решение не страда от посочените пороци и е
съобразено с материалния закон и процесуалните правила.
Отговорността на В.С. е ангажирана в качеството му на физическо лице
стопанисващо търговски обект – кафе-автомат на самообслужване, находящ се в
гр.Бургас, ж.к.“Меден редник“ бл.517, за който по време на контролна покупка е
установено, че тя не е регистрирана като продажба, визуализирана на дисплей,
поради липса в обекта на монтирано и въведено в експлоатация фискално
устройство вградено в автомат на самообслужване. Съставен е АУАН, а в последствие е издадено НП за извършено
нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Нерегистрирането на продажба, респ. неиздаването на касов бон е нарушение
на чл.3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажба
в търговски обекти чрез фискални устройства. Съответно липсата на свързано с
НАП фискално устройство е нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на
МФ за регистриране и отчитане на продажба в търговски обекти чрез фискални
устройства.
Видно от наказателното постановление в обстоятелствената му част е прието
за извършено следното деяние „ … е установено, че покупката не е
регистрирана като продажба /визуализирана на дисплей/, поради липса в обекта на
монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство вградено в автомат за
самообслужване /ФУВАС/…“. Така извършеното описание на изпълнителното
деяние, предполага че наказващият орган е приел, че извършеното нарушение е
нерегистриране на извършената продажба – нарушение на чл.3 от Наредба №
н-18/2016г., а не липса на свързвано с НАП фискално устройство. Същевременно,
като нарушена е посочена нормата на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/2006г., тоест
налице е несъответствие между описаната фактическа обстановка, тъй като липсата
на фискално устройство е посочено като причина за нерегистриране на продажбата.
Липсата на единствено между описаната фактическа обстановка и приетата за
нарушена правна норма е съществено процесуално нарушение, тъй като нарушава
правото на защита на санкционираното лице да разбере за което точно нарушение е
санкционирано, за това което е описано в мотивите на наказателното
постановление или за това което е посочено в приетата за нарушена норма.
На следващо място, както правилно е приел и първоинстанционният съд,
задължението по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. за
монтиране и въвеждане в експлоатация на ФУ/ИАСУТД е вменено на лицата, които
стопанисват търговския обект и за да се установи нарушение по този текст,
следва да се изясни както дали конкретното място представлява търговски обект,
така и кое е лицето, което извършва търговска дейност в него. Данните от
административната преписка сочат, че процесният кафе-автомат се стопанисва от
„А фактор“ ЕООД, разположен е
непосредствено до търговски обект – магазин, който също се стопанисва от този
търговец. По отношение на кафе-автомата от В.С., който представлява и дружеството,
са изнесени данни обосноваващи извод, че
именно дружеството е лицето по чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-18/2006г., то е носител на задължението по чл.7,
ал.1 и е субект на нарушението и неговата административнонаказателна
отговорност е следвало да бъде ангажирана.
С оглед
изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63в от
ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран от горното, Административен
съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 632/16.06.2022г., постановено по н.а.х.д. № 817/2022г. по описа на
Районен съд Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.