М О
Т И В И
Към
присъда по НОХД № 328/2012 год.на КРС.
Районна
прокуратура–Карлово е повдигнала обвинение против подсъдимия А.Д.А. , за това ,че: На ..г., в землището на с.Х.Д.,
обл.Пловдив, без редовно писмено позволително е отсякъл от горски фонд, отдел
116, подотдел „В“, територия на Териториално Поделение „ДГС“ – Р., стопанисван
от Южно централно държавно предприятие гр.И. – Р., 0,5 пространствени кубически
метра дърва за огрев от дървесен вид зимен дъб на обща стойност 16,10 лева. Престъпление по чл. 235
ал.1от НК.
Съдебното
производство производство протече по реда на гл. 27 от НПК при условията на
съкратено съдебно следствие.
Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия , но предлага да
бъде извършена преквалификация на деянието по чл. 235 ал.6 от НК, като аргументира
тезата , че случаят е маловажен и съответно на това предлага на подсъдимия да
бъде наложено най-лекото от алтернативно предвидените наказания, а именно глоба
в диапазона от 100 лв. до 300 лв. по
преценка на съда.
В наказателния процес не бе предявен граждански иск от ощетеното
юридическо лице.
Подсъдимият А. се признава за виновен , съжалява за
извършеното и прави самопризнания , като при условията на чл. 371 т.2 от НПК
изцяло признава фактите посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
лично и чрез защитника си адв. Т. моли за наказание глоба в минимален размер от
100 лв.
Съдът на базата и след анализ на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимия
А.Д.А. е роден на *** ***, Пловдивска област,
безработен, основно образование, български гражданин, народност – ромска, не
женен, осъждан, с настоящ адрес, с.Х.Д.,
Пловдивска област ул. „*******, ЕГН ********** . Същият е осъждан до момента веднъж –
с Определение, с което е било одобрено споразумение по НОХД № 226/2007г. по описа на Районен съд
Карлово, влязло в законно сила на 10.12.2007г., с което за престъпление по
чл.216, ал.4, вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, извършено на
12.08.2007г. на А. е било наложена наказание Глоба в размер на 300лв.
На ..г. около обед, св. Г***** И**** -
горски надзирател на Д**** г***** с***** Р., получил сигнал на мобилния
си телефон за извършване на незаконна сеч на дърва за огрев в местността „П***“
в землището на с.Х.Д., обл.Пловдив. Св. И*****веднага се обадил за съдействие
на колегата си св. А. Б****. Двамата се отправили към местността „Първата чешма“ в землището на с.Х.Д.,
обл.Пловдив и по-точно отдел 116, подотдел „В“, който отдел бил територия,
стопанисвана от ТП ДГС Р.. Там на място свидетелите И.и Б. заварили подсъдимия А.,
който познавали лично, да сече сурови
дърва за огрев от дървесен вид „зимен дъб“. Като ги видял, обвиняемият си взел
брадвата и тръгнал да си върви.
Отсечените дърветата били дълги по 3-4 метра, като същите били
разхвърляни на разстояние 2-3 метра едно от друго.
Горските служители събрали дървета и
след като ги измерили с рулетка установили, че са 0,50 пространствени кубически
метра. Подсъдимия А. не представил позволително за сеч на дървата, които бил
отсякъл. За констатираната нарушение
служителите на ДГС Р. съставили констативен протокол № 131/.. г., а по-късно
бил издаден и АУАН № **. Актът за
нарушение бил издаден в отсъствието на подсъдимия А., тъй като същият отказал
да се яви на насрочената дата за съставянето му. От приложената по досъдебното
производство справка от ДГС Р. е видно, че на А.А. не е издавано позволително
за сеч, събиране , добиване и извозване на дървета или части от тях от горската
територия, стопанисвана от ДГС Р. за периода от 01.01.2012 г. до 29.02.2012 г.
Съгласно
заключението на изтовената по делото съдебно-стоковата експертиза стойността на незаконно отсечената дървесина 0,50 куб.м. от дървесен вид „зимен дъб” към датата на деянието възлиза на 16,10 лева
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно установена на базата на самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК , което беше прието от
съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК , както
и на доказателствата събрани в досъдебната фаза , които
го подкрепят и
които на основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът ползва , а това са
именно показанията на свидетелите Г***** И****и А. Б**** , а също и от приложените по делото писмени доказателства и от заключението на изготвената ССЕ-за. Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни,
логични, съответстващи на събрания по делото доказателствен материал и
кореспондиращи си със самопризнанието на подсъдимия. Описаната фактическа обстановка се установява и от обясненията на
подсъдимия А. дадени в досъдебното
производство, в които той детайлно
описват начина на извършване на деянието .
При
така установената по несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа
обстановка Съдът намира , че с деянието
си подсъдимият А.Д.А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. чл. 235 ал.6, във вр. с ал.1 от НК . Съдът намира ,че с
оглед на малкото количество на инкриминираните вещи и ниската им стойност е
налице типичен маловажен случай на престъпление от горния вид поради което
преквалифицира деянието именно по чл. 235 ал.6 от НК, като го оправда по първоначално
повдигнатото му обвинение по чл. 235 ал.1 от НК.
От
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия умишлено, при форма на вината пряк умисъл, с целени и
настъпили общественоопасни последици.
При индивидуализиране на наказанието Съдът
отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените от подсъдимия пълни самопризнания, които в значителна
степен спомогнаха за изясняване на
обективната истина по делото и изразеното
съжаление за извършеното.Като отегчаващо вината обстоятелство се прецени
факта на предишното осъждане на подсъдимия, но същото е със сравнително мака
тежест ,тъй като А. е осъждан преди 5 години , като му е наложено наказание
глоба. При определяне вида и
размера на наказанието съобразно предвиденото в особената част на НК
съдът отчете сравнително невисоката степен на
обществена опасност на деянието , а от друга страна прецени, че
подсъдимият А., въпреки ,че има
едно предишно осъждане не е деец с висока степен на обществена опасност предвид
конкретните мотиви за извършване на деянието. Като анализира тези
индивидуализиращи отговорността обстоятелства в аспекта на тежестта на
конкретното престъпление и сравнителто ниската стойност на причинените от деянието вреди ,
съдът се съобрази с императивния
характер на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК съгласно която, при направено
признание на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на
подсъдимия, което е прието по надлежния
ред от съда, при постановяване на осъдителна присъда наказанието следва да се
определи при условията на чл. 58А от НК. В конкретния случай обаче съдът
прецени , че най-подходящото по вид и размер наказание за горното престъпление
е глоба , която оразмери в минималния
размер на предвидения в закона диапазон , а именно 100 лв.
Според преценката на Съда именно това
наказание като вид и размер се явява
съответно на степента на обществена опасност на деяниуто и дееца и най –добре би изпълнило целите на наказанието посочени в
разпоредбата на чл. 36 от НК.
На основание чл. 235 ал.7, във вр. с
235, ал.6, във вр. с ал.1 от НК подсъдимия А.
бе осъден да заплати в полза на Държавата сумата от 16,10 лева, представляваща
левовата равностойност на предмета на престъплението.
С оглед изхода на делото съдът
възложи
на подсъдимия и направените по делото разноски в размер на на 34,00 лв.
Причините за извършване на престъплението
са незачитане от страна на подсъдимия на установения и утвърден в страната правов
ред , ниска правна култура , както и
желание за лично облагодетелстване по непозволен от закона начин.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.