Решение по дело №1264/2019 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 692
Дата: 4 ноември 2019 г. (в сила от 22 ноември 2019 г.)
Съдия: Мария Ангелова Ангелова
Дело: 20195640101264
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  692 / 04.11.2019 година, гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На седми октомври през две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Михаела Бончева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 1264 по описа за 2019 година, взе предвид следното:

Предявен е иск от Националния осигурителен институт /НОИ/, чрез Териториално поделение /ТП/ - Хасково, с адрес в гр. Хасково, ул. „Георги Кирков” № 30, представлявано от директора О.Д.Д.; против „Зест 18” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, пл. „Свобода” № 2Б ет.2 офис 7, представляван от З.Г.К.; и против А.А.Л. с ЕГН ********** *** – с правно основание чл.74 ал.1 - 4 от КТ.

Ищецът твърди, че клаузата срок по т.2.3. от трудов договор № 1/11.03.2019 г., сключен между ответното дружество, като работодател, и ответника, като работник, е недействителна, като противоречаща на закона. Постъпил сигнал от сектор „Краткосрочни плащания и контрол” в ТП на НОИ – Хасково относно съмнения за нарушаване на осигурителното законодателство и за произтичащите от това злоупотреби със средства на фонд „Безработица”. Затова необходимо било да се установи, дали е налице възникване на осигуряване по смисъла на чл.10 ал.1 от КСО и §1 т.3 от ДР на КСО за наетото по трудово правоотношение лице при осигурителя, назначен на длъжност „организатор автомобилен транспорт” за периода 11.03.-09.04.2019 г., с основно месечно възнаграждение от 665 лв. На основание чл.108 от КСО била извършена проверка по разходите на ДОО на ответното дружество, резултатите от която били обективирани в констативен протокол № КП- 5-26-00562515/ 09.05.2019 г. Установено било, че дружеството е вписано в Търговския регистър през м.10.2018 г., с посочените по-горе седалище, адрес на управление и представителство. Процесният трудов договор бил сключен на основание чл.67 ал.1 т.2 от КТ – срочен до завършване на определена работа, като бил прекратен със заповед № 1/10.04.2019 г., на основание чл.325 т.4 от КТ, поради завършване на определената работа, считано от 10.04.2019 г., когато заповедта била връчена. В договора обаче не били посочени видът, качеството и обемът на работа, която лицето било наето да изпълни или довърши, като не ставало ясно, за каква работа е наето то. Така не можело да се прецени, дали лицето е упражнявало трудова дейност и дали работата е извършена, за да има основание за прекратяването на посоченото основание, респ. за да има право лицето да ползва обезщетение за безработица. В случаи като настоящия се приемало, че трудовият договор е сключен за неопределено време, на основание писмо на МТСП № 74-246/15.11.2004 г. и цитирана в исковата молба съдебна практика на ВКС.

Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което на основание чл.74 ал.2 и 4 от КТ, да обяви клаузата срок по процесния трудов договор за недействителна, като му присъди направените по делото разноски. Това искане се поддържа в открито съдебно заседание от ищцовия пълномощник – юрисконсулт.

Ответникът – физическо лице депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК, като счита предявения иск за недопустим и за неоснователен, като го оспорва изцяло. Оспорва ищцовото твърдение, че клаузата срок в процесния трудов договор е недействителна, както и това, че ответникът – физическо лице не е упражнявал трудова дейност по длъжността си и не е извършил работата, за която е бил нает, поради което нямал качеството на осигурено лице, по смисъла на §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО. Това лице действало добросъвестно при сключване на трудовия договор, като не е знаело за порока в клаузата срок, който би могъл да доведе до неговата недействителност. Въпреки, че в договора не били конкретизирани видът, количеството и обема на работата, която е нает да извърши, страните по това правоотношение изразили съгласие, договорът да бъде срочен, а не за неопределено време. През действие на трудовия договор, за работника не съществувала неяснота за периода от време и дейността /икономическата цел и резултата/, за чието постигане е нает – транспортиране на МПС полуремарке м. СДЦ-ТП-Р3АО, собствено на работодателя, от Велико Търново до Хасково; регистрирането му на името на работодателя в МВР-СПП-Хасково; ремонт и приспособяване на хидравличната му и електрическа система за теглене от влекач; експедиция и транспорт на товари за РГърция. Ответното дружество възразява още, че ищецът няма правен интерес от предявяването на иска, т.к. трудовото правоотношение било прекратено. Недействителността на клаузата срок била порок, на който могат да се позовават само страните по правоотношението, а не трети лица, като ищецът. При възникнали съмнения за нарушаване на осигурителното законодателство и необходимостта от установяване, дали е възникнало осигуряване по смисъла на чл.10 ал.1 от КСО и §1 т.3 от ДР на КСО за наетото по трудово правоотношение лице при осигурителя, ищецът имал правен интерес да поиска от съда обявяването на трудовия договор за недействителен поради заобикаляне на закона, но не и на клаузата – срок. Ответникът физическо лице иска да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Той се представлява от пълномощник – адвокат в открито съдебно заседание, който поддържа отговора на исковата молба и иска отхвърлянето на предявения иск изцяло, като неоснователен и недоказан. Признава, че процесната клауза на трудовия договор била недействителна поради противоречието й със закона, според константната съдебна практика.

Ответното дружество не депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК. В открито съдебно заседание не изпраща свой процесуален представител.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

          Събраните в настоящото производство множество писмени доказателства са тези, представени от ищеца и приложени към негов констативен протокол № КП-5-26-00562515/ 09.05.2019 г. за извършена проверка по разходите на ДОО на ответното дружество. Проверката е била извършена по повод съмнение за нарушаване на осигурителното законодателство и за произтичащите от това злоупотреби със средствата на фонд „Безработица”, както и необходимостта от установяване, налице ли е възникване на осигуряване, по смисъла на чл.10 ал.1 от КСО и § 1 т.3 от ДР на КСО за наетия по трудово правоотношение при дружеството ответник – физическо лице ответник. В протокола се излагат обстоятелствата по приложените документи, както и ищцовата позиция в настоящото производство. Прави се извод, че клаузата срок на трудовия договор е недействителна, като противоречаща със закона, за което следвало да се сезира съдът. Между ответното дружество, като работодател, и ответника – физическо лице, като работник/служител, е бил сключен трудов договор № 1/11.03.2019 г., на основание чл.68 ал.1 т.2 от КТ, за длъжността „организатор” с код по НКПД 4323 5017, с място на работа в гр. Хасково, при пълно работно време от 8 часа. Изрично е уговорено в т.2.3., че трудовият договор се сключва за определен срок – до завършване на определената работа, при клаузи за трудовото възнаграждение, платения годишен отпуск и срока на предизвестието за прекратяването му. Договорът е подписан от двете страни по него, като е посочено, че екземпляр от него е връчен на работника/ служителя на 11.03.2019 г. За така сключения трудов договор е било подадено уведомление по чл.62 ал.5 от КТ, видно от справка за това с изх. № 26388193009673/11.03.2019 г. на НАП. Уведомление по същия текст за прекратяването на това правоотношение е подадено на 10.04.2019 г., видно от справка за това с изх. № 26388193014079/10.04.2019 г. на НАП. За прекратяването му е била издадена заповед № 1/ 10.04.2019 г. от работодателя, на основание чл.325 т.4 от КТ – поради завършване на определената работа, връчена същия ден на работника/ служителя.

Останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства не следва да бъдат обсъждани от съда, като ирелевантни, предвид конкретния правен спор и наведените от страните доводи, възражения и признания.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

Страните по делото не спорят, в т.ч. предвид признанието на ответника – физическо лице в хода на устните състезания, чрез пълномощника му, че оспорената в настоящото производство клауза за срок на договора е недействителна, като противоречаща на закона. Установи се по делото, че между ответното дружество, като работодател, и ответника – физическо лице, като работник/служител, е бил сключен трудов договор на 11.03.2019 г., на основание чл.68 ал.1 т.2 от КТ, за длъжността „организатор” с код по НКПД 4323 5017, за определен срок по т.2.3. – до завършване на определената работа. Това им правоотношение е било прекратено на 10.04.2019 г. със заповед на работодателя, на основание чл.325 т.4 от КТ – поради завършване на определената работа. Както в трудовия договор, така и в заповедта за прекратяването му, не се съдържат каквито и да било указания за естеството на работата, за която именно е бил нает ответникът – физическо лице. Нещо повече, неконкретизирана е и заеманата от него длъжност - „организатор”, но конкретните й изисквания, права и задължения могат да бъдат извлечени от представената длъжностна характеристика. Според трайната съдебна практика, при такава неконкретизирана клауза по чл.68 ал.1 т.2 от КТ, се счита, че липсва уговорка за срок и трудовият договор се счита за сключен за неопределено време. Това обстоятелство обаче само по себе си не е достатъчно за уважаването на предявения иск, доколкото действително, както възразява ответникът – физическо лице, за ищеца липсва правен интерес от това. Правен интерес от иск, като настоящия, по принцип имат страните по трудовия договор, чиято недействителност се претендира. Законът изрично в чл. 74 ал. 3 от от КТ предоставя правото на иск, а с това признава и правния интерес от предявяването му и на контролните или други компетентни органи, констатирали основанието за обявяване недействителност на договора, какъвто орган несъмнено е и ищецът. От систематичното и логическо тълкуване на алинеите в разпоредбата на чл.74 от КТ обаче, следва да се приеме, че ищецът като контролен орган е законово активно легитимиран, да предявява иск за недействителността на договора като цяло, а не на отделни негови клаузи, както прави в настоящия случай. Според чл.74 ал.3 от КТ, в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Несъмнено, законодателят е имал предвид атакуването по този ред на трудовият договор като цяло. Едва в следващата ал. 4, е предвидена и възможността- по реда на ал.2 изр.1 да могат да се обявяват за недействителни и само отделни клаузи на трудовия договор, но не и по реда на ал.3, какъвто именно е настоящият случай. Дори и да не се приемат тези изводи на съда, предпоставките за предявяване на иска, независимо от това дали се касае за страната по правоотношението, за контролен или друг компетентен орган, са: 1. Наличие на трудово правоотношение между ищеца и посочения от него ответник или между двамата ответници, ако ищец е органа по чл. 74 ал. 3 от КТ, както е в случая; и 2. Наличие на някакъв порок на сключения договор- порок, засягащ целия договор, или порок, засягащ отделни негови части. В случая не е налице първата от предпоставките, доколкото както се посочи, процесният трудов договор вече е прекратен и това е станало месец и половина преди предявяване на иска. В такава хипотеза, правният интерес от иска за недействителност произтича единствено от уреждане на последиците от недействителността, но само в отношенията между работник/ служител и работодател и то само във висящото исково производство помежду им, в което се претендират последиците от недействителността, и в което ще бъде разрешен и въпросът за добросъвестността на работника/ служителя при сключването на договора. Настоящият случай не е такъв. В този смисъл е и решение № 161/08.05.2015 г. по гр.дело № 4848/2014 г., ГК, ІV г.о. на ВКС. Предявеният иск черпи правно основание от разпоредбите на чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 74 ал. 3, вр. ал. 1 от КТ; според които всеки може да предяви иск за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Интерес от установяване на нарушение е налице тогава, когато се претендира неговото преустановяване или някакви правни последици от нарушението – отговорност за вреди, възникване, промяна или прекратяване на други правоотношения. В настоящия случай, ищецът не обосновава интереса си от предявяването на иска, в т.ч. и след запознаване с отговора на ответника- физическо лице, възразяващ именно за липса на такъв интерес. Ако ищецът е имал предвид, че е налице заобикаляне на закона, тъй като с клаузата срок в договора се цели привидно да се придаде на работника качество на осигурено лице по см. на § 1 ал. 1 т. 3 от ДП на КСО, предвид възможността така да упражни права, свързани със зачитането на осигурителен стаж и ползването на парично обезщетение за безработица, то за недействителен би следвало да се претендира целият договор, а не само оспорваната понастоящем клауза за срок, като същевременно, придобиването на осигурителни права не преследва забранен от закона резултат. Трудовото правоотношение от гледна точка на общественото осигуряване се явява положителен юридически факт, част от фактическия състав по придобиване качеството на осигурено лице за съответния осигурен социален риск.

Предвид изложените съображения, предявеният иск като недопустим, неоснователен и недоказан следва да се отхвърли изцяло. Предвид този изход на спора и на основание чл.78 ал.3, вр. чл.80 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника – физическо лице направените по делото разноски от 300 лв. за адвокатско възнаграждение.

             Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

          ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Националния осигурителен институт /НОИ/, чрез Териториално поделение /ТП/ - Хасково, с адрес в гр. Хасково, ул. „Георги Кирков” № 30, представлявано от директора О.Д.Д.; против „Зест 18” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, пл. „Свобода” № 2Б ет.2 офис 7, представляван от З.Г.К.; и против А.А.Л. с ЕГН ********** *** – с правно основание чл.74 ал.1 - 4 от КТда се обяви за недействителна клаузата по т.2.3. за определен срок – до завършване на определената работа на сключения между ответниците трудов договор № 1/ 11.03.2019 г., на основание чл.68 ал.1 т.2 от КТ, за длъжността „организатор” с код по НКПД 4323 5017, прекратен със заповед № 1/10.04.2019 г. на работодателя, на основание чл.325 т.4 от КТ.

ОСЪЖДА НОИ, чрез ТП – Хасково, ДА ЗАПЛАТИ на А.А.Л. с ЕГН ********** сумата от 300 лева, представлява деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.

СЪДИЯ :/п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: М.Б.