Р Е Ш
Е Н И Е № 55
23.02.2023 г., гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети
януари през две хиляди, двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря: Албена Ангелова
изслуша докладваното от съдията
КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №728 по
описа на съда за 2022 г.
Производството е по реда на чл.145
от АПК.
Образувано е по жалба от „З.
БГ“ЕООД, със седалище в гр. Казанлък, ЕИК *********, представлявано от
Управителя П. К., чред адв. А.С. против Уведомително
писмо /УП/ за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка
11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, за кампания 2019г. с изх. №
02-240-2600//12721 от 09.12.2021г., издадено от Зам. Изп.
Директор на ДФЗ, гр. София.
Жалбоподателят сочи, че получил
обжалвания административен акт на 13.06.2022г., с който му било отказано
плащане на заявената сума в размер на 8 364,00лв., като счита същия за
незаконосъобразен и неправилен, тъй като от писмото не ставало ясно, защо се
отказвало изплащане на исканата сума, нито били уведомени за констатирани
нередности по представените документи. Счита, че били налице всички
предпоставки за изплащане на заявената сума в размер на 8 364,00 лева.
В допълнителна молба мотивира, че
писмото не съдържало ясни мотиви, било издадено при допуснати съществени
процесуални нарушения, при неспазване на правилата за намаляване и отказване на
плащанията по Мярка 11 „БЗ“, установени в Наредба №4/2015г. Не били спазени
императивни изисквания на АПК за фактическа и правна мотивираност на акта. В
таблиците към процесното УП, както и към обясненията към тях, липсвали фактическа
и правна обосновка за отказване на подпомагането. Органът мотивирал отказа си
изцяло с данните от кол. 14 и 15 от таблицата на стр.3 от УП, но общо посочил,
че санкцията била наложена, съгласно раздел V- намаления при неспазване на базови и
други изисквания по управление на направленията от мярка 11 „БЗ“ от ПСРС, но не
можело да се установи кои конкретни изисквания жалбоподателят не спазил.
Съдържанието на таблиците и на обясненията към тях в УП не позволявали
установяване на конкретните фактически и правни основания за отказа, както и не
ставало ясно коя от общо изброените хипотези органът де факто приложил към
конкретния случай и при какви установени обстоятелства. Липсата на мотиви в
акта обуславяли и крайният правен извод за неговата незаконосъобразност.
Жалбоподателят, редовно призован в с.з., се представлява от пълномощника си адв. С., която
поддържа оспорването на доверителя си. Претендират се разноски.
Ответникът, Зам. Изпълнителен
Директор на ДФЗ, редовно призован, се
представлява от процесуален представител ст. юрк.
В., която оспорва жалбата и моли съдът да я остави без уважение, като сочи, че
по преписката имало данни, че от датата на прекратяване на договора с
контролиращото лице 0 26.11.2018г. до 02.07.2019г. бил налице период, през
който операторът, настоящ жалбоподател не имал задължителен сертифициращ
контрол. Прави искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна, следното:
Между „З. БГ“ЕООД и „Серес“ GmbH бил сключен
договор за сертификация от 26.11.2018г. /л.112-114/. Със заявление рег. на ДФЗ,
ОД Стара Загора с № 02-240-2600/5449 от 11.12.2019г. „З. БГ“ с УРН 703890
посочило, че във връзка със смяна на сертифициращият орган по „БЗ“ прилага
визирания по –горе договор за сертификация със „Серес“
GmbH, ведно със служебна бележка за непрекъсване на процеса на сертификация /л.11, гръб/.
Удостоверява се от л. 111, че между посочените страни бил сключен и анекс от
27.09.2019г., съдържащ описание на площите и отглеждана култура. Под вх. №
02-240/2600-5043/04.11.2019г. на ДФЗ, ОД Стара Загора оспорващият със заявление
под горният номер /л. 108, гръб/ приложил сертификат №0825 на „Серес“ GmbH
за биологично производство /л.109/. Под вх. № 02-240/2600-5043-1/25.11.2019г.
на ДФЗ, ОД Стара Загора оспорващият със заявление под горният номер /л. 110,
гръб/ приложил сертификат №0825 на „Серес“ GmbH за биологично
производство /л.109/.
На 23.05.2019г. „З. БГ“ЕООД подало
заявление по образец за финансово подпомагане по мерки и схеми от ПРСР
2014-2020г. /л.89, гръб -99/, вкл. и по „Биологично земеделие“ Мярка 11. Със
заявлението били посочени парцелите, заявени за подпомагане и по кои мерки и
схеми участват, вкл. и кои парцел се подпомагат по мярка „БЗ“, Мярка 11. Към
заявлението били приложени карти на блокове, 10 бр., л. 99, гръб. 103/. Под вх.
№ 02-240-6500/4887 от 23.10.2019г. жалбоподателят подал заявление по образец за
подпомагане за кампания 2019 по схеми и мерки, редакция /л.103, гръб/, а под вх.
№ 02-240-6500/5106 от 11.11.2019г. жалбоподателят подал заявление по образец за
подпомагане за кампания 2019 по схеми и мерки за редакция на данни от предходно
заявление /относно банкова сметка/, ***. 106, гръб./.
Със заповед № 394152/27.09.2019г.
/л.73, гръб/ началник на Регионалния технически инспекторат наредил извършване
на проверка на място по заявление на кандидат с УРН 703890 относно посочените в
заповедта три парцела, а със Заповед № 381660/27.09.2019г. била възложена
проверка на място относно парцели в с. Голяма Дряново и с. Ясеново, общ.
Казанлък /л.33, гръб/. На 10.10.2019г.от Т.Д., инспектор „РЗ“ в ОДБХ- Ст.
Загора и С.Д., ст. експерт в РТИ Плевен съставили констативен протокол бл. №
********** /л.37, гръб-38/.Констативният протокол бил подписан от упълномощено лице на дружеството.
Удостоверява се по делото и съставен доклад за проверка на място „Мярка 11
БЗ-2019“ /л.34-37/.
До дружеството било изпратено
уведомително писмо изх. №01-152-2600/761 от 16.10.2019г. /л.75, гръб-76/, ведно
с приложен доклад за проверка на площи /л.38, гръб/, като била указана и
възможността за представяне на възражения.
Под изх. № 02-240-2600/12721 от
09.12.2021г. Зам. Изпълнителният директор на ДФЗ издал УП за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „БЗ“ от ПРСРС
2014-2020г. за кампания 2019г. по заявление за подпомагане УИН 21/110619/14265
и приложение за кандидатстване по мярка 11 за кампания 2019 на „З. БГ“ЕООД, с
която оторизираната сума по заявлението за подпомагане била определена на 0,00
лева, съгласно таблица „оторизирани суми“ /л.5-10/. Писмото било съобщено на дружеството чрез УП
от СЕУ на 13.06.2022г. /л.15/.
Прилагат се още: заповед
№03-РД-2891-2 от 16.06.2021г. /л.124-126/ за делегиране на правомощия;
извлечение от Протокол № 114 от заседание на УС на ДФЗ от 15.06.2017г. /л. 122-123/;
заповед № РД-09-144/23.02.2017г. на Министъра на земеделието и храните за
утвърждаване на Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „БЗ“
от ПРСР 2014-2020г. и приложение Методика /л.116-121/; заповед №
РД09-361/27.04.2020г. /л.115/; служебна бележка от 26.11.2018г., издадена от
сертифициращ орган „Серес“
GmbH /л.114, гръб/; протокол № 1 /л.110/ на
14.11.2019г. /л.110/; протокол № 1 /л.110/ на 25.07.2019г. /л.106/; договор
№0518/27.07.2017г. за контрол и сертификация на биолгично производство, преработка и търговия с
биологични продукти /л.86-88/ между „Маком
Сертифициране“ ООД и жалбоподателя; анекс №3/27.07.2017г. към стандартен
договор № BG5172/24.02.2017г.; резултати от
автоматични проверки /л.84-85/,; декларация на Янаки Лолов
/л.39/; докладна записка до Изп. Директор на ДФЗ рег.
№ 02-240-2600/5449-7 /л.29-32/; писмо до Зам. Изп.
Директор на ДФЗ № 10-216/09.10.2020Г. /л27-28/; писмо /л.25/; писмо на „СЕРЕС“,
вх. рег. № 02-240-2600/5449/02.03.2020г. /л. 21/; писмо изх. рег. №
02-240-2600/5449/21.02.2020г. /л. 20/; писмо рег. № 01-2600/682/19.02.2019г.
/л. 19/; писмо рег. № 01-2600/682/12.02.2019г. /л. 17/;
При така установеното от фактическа
страна, от правна Съдът приема следното:
По допустимостта на оспорването:
същото е процесуално допустимо, като направено от активно легитимирано лице и в
установения преклузивен срок. Данните сочат, че
съобщаването на акта е станало на 13.06.2022г. /л.16/, а жалбата е подадена на
27.06.2022г. л./. Оспорването е насочено против административен акт, по см. на
чл. 21 от АПК и не са налице други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК за
оставянето му без разглеждане и прекратяване на производството.
По валидността на акта: процесното
УП е издадено от Зам. Изпълнителен директор на ДФЗ. Данните от изпратената
преписка сочат на издадена от Изп. директор на ДФЗ
заповед /л.124/, чрез която се претендира удостоверяване компетентност на
конкретният издател. Разплащателната агенция е специализирана акредитирана
структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на
плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки,
включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на ЕС
(§ 1, т. 13 ДР ЗПЗП). По силата на чл. 11а от
ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за
единствена за държавата ни РА за прилагане на Общата селскостопанска политика
на Европейския съюз.
Съгласно
чл.
20а, ал. 1 и ал.
2, т. 2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен
директор на Разплащателната агенция, който я представлява. Съгласно чл.20а,
ал.4 от ЗПЗП, в ред. от ДВ бр. 51/2019г., Изпълнителният директор
може да делегира
със заповед правомощията си, произтичащи от правото на
Европейския съюз или от националното законодателство, както
и такива, делегирани на основание чл.
2д, ал. 2, включително за
вземане на решения, произнасяне по подадени заявления
за
подпомагане и формуляри
за кандидатстване и/или сключване на
договори за финансово подпомагане,
административни договори по Закона за
управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания
за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда.
По делото се прилага като част от преписката акт с посоченото
правно основание /л. 124-126/, с който се удостоверява, че Изп.
Директор на фонда е делегирал в полза на Зам. Изпълнителният директор /избран с
решение на УС на фонда/ редица права, като видно от т. 1 от заповедта е
делегирано и правомощието Зам. Изп. Директор да
издава и подписва всички УП по схемите и мерките за директни плащания за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане да кандидатите, подали заявления
по реда на Наредба №5/2017г. Като се съобрази това неоспорено
писмено доказателства, Съдът приема извода, че се доказва по делото, че
конкретният административен орган притежава по делегация правомощието да издава
административен акт относно извършване на оторизация и изплащане на финансово
подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, сред които са и мерките
по „Биологично земеделие“ /по арг. на чл.1 от Наредба
№ 5/2009г./, съотв. не е налице основание за
обявяване на УП за нищожен административен акт на основание липса на
компетентност на неговия издател.
Процесното
УП за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 "Биологично земеделие" по ПРСР 2014-2020
г. касае кампания
2019 г., като с него
жалбоподателят е уведомен, че съгласно подаденото
от него заявление
за подпомагане с УИН: 24/110619/14265 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от
ПРСР 2014-2020 г. за кампания
2019 г., оторизираната
субсидия по мярка 11 "Биологично земеделие" по ПРСР 2014-2020
е 0,00 лв.,
като изцяло
е отказана оторизация на заявената финансова помощ от
средствата на европейските фондове. В акта се сочи, че общата оторизирана
сума от
0,00 лева е изчислена чрез
Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни и/или проверки на
място (съгласно чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото
от жалбоподателя заявление,
като
данните били сравнени със съответната налична информация, съдържаща се извън
регистрите на ИСАК, поддържани на осн. чл.30 от ЗПЗП,
както и от предоставените данни от контролиращите лица, във връзка с чл.49 от
Наредба №4/2015г. Изрично в писмото е посочено, че това е четвърта година от
поетия ангажименти и спор по това обстоятелство не се повдига. Също няма спор и
относно размера на площта, която жалбоподателят е заявил за подпомагане по
мярка 11 за кампания 2019г. и тя е общо 8,98 ха. В колона 3 от таблицата на
стр.3 от УП се визират данни за установените площи /след извършените
административните проверки и проверки на място/, за които органът приема, че са
били изпълнени всички изисквания на правилата за отпускане на помощ, преди
налагане на намаленията за неспазени базови
изисквания и др., съгласно Наредба №4/2015г., като се установява, че е налице
редукция на площта на площта от 1,63 ха с 0,17ха, което съставлява 11% наддекларирана площ, а по отношение на другата посочена
площ, която е по процесната мярка, няма установени такива. В съотв. с правилата на чл.18 и чл.19 от делегиран Регламент
640/2014г. органът в кол. 6 е определил санкционираната площ – 0,34 ха. В кол.9
от таблицата на стр. 3 от писмото, органът е въвел и данните относно размер на
санкционираната площ за неспазени базови изисквания,
като същите сочат, че ответникът приема, че за цялата установена площ /кол. 3/
не са били спазени базовите изисквания за управление. В уточнението към кол. 9,
дадено от органът, същият е посочил
следното : „санкционирана площ съгласно чл.13 и чл.19, ал.2 от Наредба №4/2015
и /или раздел V „Намаления
при неспазване на базови изисквания по управление за направления от мярка 11
„БЗ“ от ПРСР 2014-2020, б. а, направление „БР“, б. А) „базови изисквания“ от Методика за намаляване и
отказване на плащанията по л. 11 „БЗ“ от ПРСР 2014-2020г. неспазени
базови и други изисквания на заявената от кандидата дейност са били установени
чрез извършени административни проверки, проверки въз основа на предоставената
информация на ДФЗ-РА от външни институции, съгласно чл.49 от Наредба №
4/2015г., както и чрез проверка на място от ТИ към РА. За резултатите от
проверката на място сте уведомен с уведомително писмо, в което са описани
всички констатации от извършената проверка на място.“.
Оспорващият изрично поддържа
становище, че процесното УП е незаконосъобразно, тъй като издателят му не е
изложил конкретни фактически и правни основания за неговото постановяване.
Съдът като съобрази съдържанието на акта, ведно и с изложеното под таблицата
такова, намира това възражение на напълно основателно.
Безспорно е, че практиката
единодушно приема, че мотивите на едно властническо волеизявление, с което
едностранно се извършва промяна в правната сфера на субекта, могат да се
намират и в други документи, които са съставени в хода на постановяването на
акта, но следва последният изрично да препраща към тях. В конкретният случай,
видно от обосновката на съдържанието на кол. 9 от таблицата, органът препраща
към данните от протокола за извършена проверка на място, който бил сведен до
знанието на жалбоподателя, към друг документ не се препраща, нито в УП се
съдържат други фактически мотиви, които да са и правно обосновани.
Удостоверява се от данните от
изпратената преписка, че на земеделският стопанин е разпоредено
извършване на проверка на място на стопанисваните от него парцели, находящи се
в с. Голямо Дряново, общ. Казанлък и с. Ясеново, общ. Казанлък /л. 33 и л.73,
гръб./, като упълномощен негов представител е присъствал на същите. Органът
обаче мотивира в УП, че до земеделският стопанин /ЗС/ е изпратен доклад от
извършените проверки с нарочно УП, каквото е налице на л. 75-76 от делото,
както е наличен и докладът, като съдът приема, че това е този, приложен на
л.74, с оглед подредбата на изпратената от органа административна преписка. В
делото е наличен и друг доклад от
проверката на място /л. 34, гръб-л. 37, като от преписката не
става ясно, дали и той е бил сведен до знанието на ЗС. Удостоверява се обаче,
че на проверката е присъствал упълномощен представител на жалбоподателя, който
е подписал констативният протокол от 10.10.2019г. /л. 37, гръб -38/. От
съдържанието обаче на тези документи изобщо не става ясно какви пропуски, съотв. кои базови изисквания за конкретната мярка са
установени да не са били спазени, нито индикация за такива е налице и в УП, с
което е изпратен докладът до дружеството. Т.е., в нито един от предхождащите
акта доказателства не се съдържат конкретни фактически основания, които да
сочат, че за кампания 2019г. ЗС е нарушил съответното законодателство /т.нар.
базови изисквания за направлението „БЗ“/ и за това му се следват санкции,
съгласно приложената от органа Методика. Такива констатации не могат да се
изведат нито от съдържанието на акта, нито от другите доказателства по
преписката и в насока извършено нарушение на чл.13 и чл.19, ал.2 от наредба №4/2015г.,
защото те не съдържат данни за установени не спазени
базови изисквания, съгласно
приложение № 2, на минималните изисквания
за торене и използване на продукти за растителна защита
съгласно приложение № 3 и изискванията по управление. Съгласно чл. 13 от Наредба № 4/2015 г., когато при проверка на място
или административни проверки се установи,
че за съответните
парцели, пчелни семейства или животни
не са спазени
базовите изисквания съгласно приложение № 2, минималните
изисквания за торене и използване на продукти за
растителна защита съгласно приложение № 3 и изискванията
по управление, плащанията за биологичните
дейности се отказват или намаляват
съгласно методика, утвърдена от министъра
на земеделието, храните и горите. Т.е., само при проявлението на обстоятелства,
които се субсумират от цитираната правна норма е
законосъобразно ответникът да откаже, съотв. да
намали помощта.
По делото се представя заповед на
Министърът на земеделието, храните № РД
09-144/23.02.2017 г. /л.116/, с която
същият орган е утвърдил Методика за намаляване и отказване на плащания
по мярка 11 "Биологично земеделие" по ПРСР 2014-2020г., която по силата на
заповедта за утвърждаването й се прилага за заявления,
подадени през Кампания 2016 г. Налична е по делото и друга заповед /л.115/, с
която тази заповед е изменена, ведно с последващите й такива, вероятно касаещи
кампания 2017 и 2018г/ /не се прилагат
от органа/. Т.е. по силата на тези последващи ен на брой изменения е определено
въпросната Методика да има
приложение и за Кампания 2019. Както се посочи по-горе, че базовите изисквания нормативно са определени
в Приложение № 2 към чл. 13 и чл. 19, ал.
2 от Наредба
№ 4/2015 г. и неспазването им се установява
чрез административни проверки или проверки
на място. По отношение на
биологичното растениевъдство
тези базови изисквания са: по отношение на
обработваеми земи по т. 1. 1 се забранява пряко и непряко отвеждане на вещества от
Списък I и Списък ІI в подземните води, земеделските стопани спазват Правилата за добра земеделска
практика с цел опазване на водите
от замърсяване с нитрати от земеделски
източници на заявения парцел, забранява се изгарянето
на стърнищата, по отношение на
трайните насаждения; по отношение на
трайни насаждения по т. 1.2 се забранява
пряко и непряко отвеждане на вещества
от Списък I и Списък ІI в подземните води, земеделските стопани спазват Правилата за добра
земеделска практика с цел опазване на
водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници
на заявения парцел, задължително е да се запазват
и поддържат съществуващите полски граници (синори) в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел; съществуващите трайни тераси в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел; по отношение на
постоянно затревените площи по т. 1.3 се забранява пряко
и непряко отвеждане на вещества от
Списък I и Списък ІI в подземните води, земеделските стопани спазват Правилата за добра земеделска
практика са с цел опазване на
водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници
на заявения парцел, задължително е да се запазват
и поддържат съществуващите полски граници (синори) в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел; съществуващите трайни тераси в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел; постоянни пасища, мери и ливади от
навлизането на нежелана растителност – орлова папрат (Pteridium aquilinum), чемерика (Veratrum spp.), айлант (Ailanthus altissima) и аморфа (Amorpha fruticosa), за постоянно затревени площи, поддържани в състояние, позволяващо извършване на паша
или косене по смисъла на
чл. 4, параграф 1, буква "в", подт. ii) от Регламент (ЕС) № 1307/2013,
трябва да бъде приложена поне една от
следните минимални дейности: подрязване на тревата и/или
премахване на плевели и храсти.
По
никакъв начин в процесното уведомително писмо, както
и в приложените към преписката
доказателства, органът не посочва кои точно от цитираните по-горе и нормативно предвидени базови изисквания е установил, че не
са били
спазени от конкретният ЗС при извършените му проверки.
Горното обосновава извод за
незаконосъобразност на процесното УП, като постановено в нарушение на
императивните изисквания за неговото съдържание – липсват фактически и правни
основания.
В допълнение Съдът намира, че следва да
посочи и следното: в съпроводителното писмо към преписката, където се съдържа
становище на процесуален представител на ответника, се сочи, че поетият
ангажимент се изпълнява за срок от 5 години, през които ЗС следва да спазва
изискванията относно него. Същият обаче не спазил изискванията за кампании 2018
и 2019г., тъй като за периода 26.11.2018г. – 02.07.2019г. само твърдял, че
нямал прекъсване на сертификацията на биологичното стопанство /маслодайна
роза/, но тъй като не бил под контрол през този период, нямало информация дали
били спазени изискванията на Регламент ЕО 834/2007г. и 892/2008г.
На първо място никъде в процесният акт не се съдържат факти, които да сочат на неизпълнение на изискването за непрекъснатост на сертификацията на биологичното стопанство /каквото органът претендира, че е въведено в раздел V на Методиката/. На второ място, фактически основания не могат да се извлекат и от цитираната в акта Методика. Извършеното позоваване на раздел V, направление "Биологично земеделие" от Методиката, няма как да преодолее липсата на конкретни фактически основания.
В
преписката се съдържат редица доказателства за провеждана кореспонденция между
ответника и други институции, които обаче не се визират в УП, като обосновка на
сочени факти /такива дори и липсват/. На второ място, въпросните кореспонденции
обаче не установяват по несъмнен начин твърдението на ответника в писменото
становище наг процесуалния му представител, че за кампания 2019г. стопанството
на ЗС не е било под непрекъснат контрол от сертифициращ орган. Налице са
писмени данни, че предходният такъв едностранно е прекратил сключения с
жалбоподателя договор за сертификация, което прекратяване е оспорено, като на жалбоподателя
е дадено становище, че следва да сключи договор с друг сертифициращ орган от
датата на прекратяване на предходния договор, като в преписката са налични
редица не оборени и представени от самия ответник писмени доказателства за
наличието на такъв с изричното уточняване, че това е от дата 26.11.2018г. Дори
са налични и данни /л.21, л. 50 и сл., л.109 и сл./, които също сочат, че от
новия сертифициращ орган – Серес е извършван
необходимият контрол на биологичното стопанство на ЗС. Приетото от органа едностранно
прекратяване на договора със сертифициращата фирма „Маком
сертифициране“ООД, като извършено от жалбоподателя
/вж. л. 21-22/, не отговаря на действителността, защото данните в преписката
сочат, че такова прекратяване е извършено едностранно от самото сертифициращо
лице, поради не плащане на издадена по договора фактура, което прекратяване
обаче е оспорено и не е било потвърдено от контролираното лице. Т.е., органът
не е положил необходимите и нужни процесуални усилия да установи по безспорен
начин дали към датата на подаване на заявлението за подпомагане за кампания
2019г., действително е било налице фактът на
юридическо прекратяване на договора на жалбоподателя с „Маком сертифициране“ от дата 26.11.2018г., съотв., че ЗС не е имал договор с друго контролиращо лице, а
го приема за даденост.
От друга
страна, дори и да се приеме в крайна сметка, че действително е налице прекратяване
на договора между жалбоподателя и „Маком сертифициране“ООД, то се удостоверява, че ЗС е положил
необходимата грижа и е сключил договор с друго лице, за което е уведомен
ответникът /макар и по – късно/, което трето личе е
поело да изпълнява задълженията по управление на биологичното стопанство на
жалбоподателя за кампания 2019г. Налице е писмо /л.21/, с което именно новото
сертифициращо лице /Серес/ изрично заявява, че
обявената годишна инспекция е извършена от него на 15.07.2019г. и е издаден
сертификат 83669 за съответствие, който е наличен и неоспорен
от ответника /л. 109, гръб/.
В допълнение на
тези доводи настоящият състав
намира и още едно основание, което обуславя извода му за незаконосъобразност
на процесното УП. В практиката на ВАС е изразено следното по отношение
на въпросната Методика за намаляване и отказване на плащания
по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 г. – 2020 г. Така в Решение №3845 от 20.04.2022г., постановено
по а.д. № 10489/2021г. на ВАС, петто
отделение приема, че „…..Методиката е с характер на подзаконов
нормативен акт (чл.
75, ал. 1 от АПК), а съгласно чл. 14, ал.
1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) обратна сила на нормативен
акт може да се придаде
само по изключение,
а в случай, че актът е издаден въз основа на
друг нормативен акт, обратна сила
може да се
даде,
само ако такава сила има
актът, въз основа на който
е издаден – чл. 14, ал.
2 от Закона
за нормативните актове (ЗНА). В нарушение
на тези императивни
законови норми с изменението на Методиката от 2021 г. и разпореждане
на прилагането й и за кампания 2019 г. органът придава обратно действие на Методиката,
приемайки, че е приложима и по отношение на подадени
заявления за предходната година. ….“.
Горното обосновава краен правен извод са наличие на допуснати съществени процесуални нарушение и неправилно приложение на закщона, които са основания за отмяната му по чл. 146, т.3- 4 АПК.
С оглед естество на административното производство и делото Съдът не може да разреши въпроса по същество, което налага преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
При този изход на делото
основателна се явява претенцията на жалбоподателя да му се присъдят направените
от него разноски, които се доказват в размер от 950лв., от които 50 лв.
заплатена ДТ и договорено, и заплатено възнаграждение за един адвокат в размер
на 900 лв. с ДДС. Съдът не намира за основателно възражението на ответника за
прекомерност на уговореното възнаграждение за един адвокат, като съобрази и
новата редакция на чл.8, ал.2, т.7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „З. БГ“ЕООД Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
2014-2020, за кампания 2019г. с изх. № 02-240-2600//12721 от 09.12.2021г., издадено
от Зам. Изп. Директор на ДФЗ, гр. София.
ВРЪЩА преписката на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" – София за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УИН: 24/110619/14265 по направление "Биологично земеделие", мярка 11 от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. за кампания 2019 г., подадено от „З. БГ“ЕООД при съобразяване на указанията, дадени с това решение относно приложението на закона.
ОСЪДЖА ДФЗ-РА, гр. София да заплати на „З. БГ“ЕООД, със седалищ в град Казанлъс, ЕИК
*********, представлявано от П. К. разноски по делото в размер на 950 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: