РЕШЕНИЕ № 260217
гр. Пазарджик, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, гражданско
отделение, на седемнайсети септември през две хиляди двайсет и първа година в
публично заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Нели Въгларова
прокурор Стефан Янев
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 94/2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
от „АГРО-ИНВЕСТ 999“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с. Капитан Димитриево, ул. „Георги Д.“***, чрез адв. Т., срещу Прокуратурата на Република България, с правно основание чл. 2б, ал. 1
от ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се
в пропусната полза – неполучена наемна цена в общ размер от 34 800 лева, дължима по договор от
02.12.2014 г. за наем на лек автомобил
марка „KIA“, модел „SPORTAGE“, peг.
№ ***, за период от 29.08.2018 г. вкл. до 30.12.2020 г. вкл. поради нарушаване
правото на разглеждане и решаване на прокурорска преписка № 4968/2014 г. на РП
– Плевен в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 27.01.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Предявеният иск се основава на следните фактически
твърдения:
Ищецът твърди, че на 20.11.2014 г. е закупил лек автомобил марка „KIA“, модел „SPORTGE“, цвят „тъмно
сив металик", peг. № ***, номер на рама: ***, гориво:
дизел, дата на производство: 09.01.2014 г., който отдал
под наем с договор от 02.12.2014 г. при наемна цена от 1 200 лева с вкл.
ДДС на месец, на Б.С.. На 19.04.2015 г. лекият автомобил бил иззет от държането
на наемателя във връзка с образувано ДП № 168/2015 г. на ІІІ РУ на ОД на МВР –
Пловдив, прокурорска преписка № 3552/2015 г. на РП – Пловдив.
След получено писмо от Дирекция „Международно
сътрудничество“ при МВР от СИРЕНЕ-ДМОС станало ясно,
че автомобилът е
бил обявен за издирване по повод извършена кражба в Испания, като престъплението
е било извършено на 26.02.2014 г. Прокурорска
преписка № 3552/2015 г. на РП – Пловдив била прекратена, тъй като иззетият лек
автомобил и доброволно предадените към него 1 бр. контактен ключ с дистанционно
са изпратени за приобщаване към прокурорска преписка № 4968/2014 г. по описа на
РП – Плевен, образувана за престъпление по чл. 345а, ал. 1 от НК срещу
неизвестен извършител. По време на извършване на кражбата в Испания автомобилът
е бил собственост на испанско дружество „SANTANDER
CONSUMER RENTING SL“. Същият е бил застрахован за риск
кражба, като застрахователят, при когото е
застрахован процесният автомобил „АХА
SEGUROS GENERALES S.A. DE SEGUROS REASEGUROS“ АД – Испания,
изплаща на застрахования собственик за съответния
риск – тотална щета, стойността на автомобила. Ищецът счита, че
по пътя на суброгацията поради платеното
обезщетение, като собственик от момента на направеното плащане, се явява застрахователното
дружество. Били отправени две искания по чл. 111, ал. 2 от НПК за връщане на
иззетия автомобил – едното от ищеца, а другото от застрахователя, позоваващ се
на суброгацията, като на основание чл. 113 от НПК връщането мотивирано е
отказано от прокурор при РП – Плевен. Впоследствие претендиращите за
собствеността върху автомобила лица сключили Спогодба от 03.05.2016 г., с която
застрахователното дружество се отказва от претенциите си срещу получена от
ищеца сума от 1 800 евро. Излага се, че от този момент единствен
легитимиран собственик на автомобила се явява ищецът. Били направени множество
искания за връщане на иззетото МПС, но нито едно не било уважено от РП –
Плевен. С постановление от 29.06.2016 г. на прокурор Пламен Петков отново било
отказано връщането на автомобила. Излагат се твърдения, че е бил воден иск по
чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ срещу същия ответник, на същото основание, но за
предходен период от 29.06.2016 г. до 05.07.2018 г., видно от влязло в сила
Решение № 150 от 05.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 716/2020 г., ІV г. о., с
което е присъдена сумата от 28 800 лева с вкл. ДДС, като обезщетение
за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучена
наемна цена. Ищецът счита, че доколкото от изземването на автомобила,
включително до настоящия момент, не са били извършвани следствени действия по
прокурорската преписка, това довело единствено до ограничаване правомощията на действителния
собственик, който търпи имуществена вреда, изразяваща се в неполучения наем за
автомобила от наемателя, договорен в размер на 1 200 лева с вкл. ДДС на
месец, или за процесния период от 29.08.2018 г. вкл. до 30.12.2020 г. вкл. за
сумата от 34 800 лева (29 месеца по 1 200 лв. с ДДС/месец). Претендира се
и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на настоящия иск –
27.01.2021 г. Това се явява в резултат на бездействието на прокуратурата,
изразяващо се в постановените откази за връщане на процесния лек автомобил.
Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор. Счита искът по
чл. 2б от ЗОДОВ за недопустим доколкото ищецът не е процесуално легитимиран да
предяви този иск, тъй като не е страна в процесното наказателно производство и
не е носител на правото на справедливо разглеждане на делото в разумен срок по
смисъла на Конвенцията. По същество заявява, че по всички искания на ищеца за
връщане на МПС своевременно е отговаряно от наблюдаващия досъдебното
производство прокурор, а това, че исканията не са уважени, не означава
бездействие от орган на прокуратурата. Според ответника незаконно бездействие е
неизвършване на предписано от закон действие във времето, в което е следвало да
бъде извършено. Не са били обжалвани и актовете на прокурора по чл. 111 НПК и
те да са отменени от съда като незаконосъобразни. Не са доказани и
имуществените вреди. Договорът за наем бил сключен за 1 година, т. е. от
02.12.2014 г. до 02.12.2015 г. С оглед чл. 9, т. 2 от този договор, същият е
прекратен поради изтичането на срока му, респ. като ищецът няма как да е търпял
вреди след тази дата. Превръщането на договор от срочен в безсрочен е поставено
в зависимост от бъдещо несигурно събитие – продължаване на ползването от
наемателя със знанието и непротивопоставянето на наемодателя, което прави
приходът от този наемен договор за период, далеч след изтичане на срока му,
евентуален и хипотетичен, а не закономерен и сигурен. Освен това за този период
напълно възможно би било автомобилът да погине, а при невъзможност за ползване
по предназначение на същия наем не се дължи. Излага се също така, че с оглед
претендирания период, не се касае до 29 месеца, а до 28 месеца (от 29.08.2018
г. вкл. – 30.12.2020 г. вкл.), респ. по 1 200 лева, евентуално дължимата
сума се равнява на 33 600 лева, а не на 34 800 лева. Моли за
отхвърляне на иска.
В писмената
защита ПРБ сочи, че представеното решение на ВКС по гр. д. № 716/2020 г., ІV г.
о. не е задължително за съда, както и че пропуснати ползи от ДДС може да
претендира само държавата.
По допустимостта на
производството:
Сезиран
е родовокомпетен съд – чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ вр. чл. 104, т. 4 ГПК.
Лицето, което твърди, че е претърпяло вреди от нарушение
на неговото право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6,
§ 1 ЕКЗПЧОС, но не е обвиняем, пострадал или ощетен от престъплението, а
лицето, от което по наказателното дело е иззет предмет като веществено доказателствено
средство, е надлежен ищец по иска по чл. 2б от ЗОДОВ. Допустимостта на
предявения иск по чл. 2б от ЗОДОВ за обезщетение на вредите от
нарушение на правото по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС по висящо
производство не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл. 8,
ал. 2 от ЗОДОВ, а именно да е изчерпана административната процедура за
обезщетение на вредите по реда на глава ІІІ „а“ от ЗСВ и да няма постигнато
споразумение – в този смисъл Решение №
210 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2014 г., III г. о.
Съдът приема от фактическа страна следното:
С оглед влязлото в сила между същите страни и
на същото основание по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ решение № 150 от 05.01.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 716/2020 г., ІV г. о., настоящият състав на съда е обвързан да
приеме, че правопораждащият правото на ищеца факт за нарушено
право на разглеждане и решаване на прокурорска преписка № 4968/2014 г. на
РП – Плевен в разумен срок е установен от силата на пресъдено нещо
(СПН) и той не може да бъде пререшаван на основание чл. 299, ал. 1 от ГПК, тъй
като никоя от страните по спора не навежда фактически твърдения за
новонастъпили (след приключване на съдебното дирене в последната инстанция по
същество, преди влизане на решението в сила, а именно 16.09.2019 г.) факти,
необхванати от преклудиращото действие на СПН по влязлото в сила решение.
Въпреки това, за
пълнота на изложението, следва да се посочи следното:
Видно от
публичния търговски регистър към Агенция по вписванията, ищецът „АГРО-ИНВЕСТ 999“ ЕООД,
ЕИК *********, е с едноличен собственик
на капитала и управител на дружеството К.К.Б..
С договор за покупка от 20.11.2014 г. ищецът „АГРО-ИНВЕСТ 999“ ЕООД, действащо чрез
управителя К.Б., купува от физическо лице лек
автомобил марка „KIA“, модел „SPORTAGE“, peг. № ***, рама №: ***,
за
сумата от 1 500 лева. Подписите на страните са нотариално заверени на същата дата, съгласно изискването на чл. 144, ал.
2 ЗДвП.
С договор за отдаване под наем на лек автомобил от 02.12.2014 г., сключен
в гр. Пловдив, ищецът „АГРО-ИНВЕСТ 999“ ЕООД,
като наемодател, действащ чрез управителя К.Б., предоставя на Б.С., постоянно
пребиваващ с адрес ***, като наемател, за временно и възмездно ползване л. а. марка „KIA“, модел „SPORTAGE“, peг.
№ ***, рама №: ***, срещу месечна наемна цена в размер на 1 000 лева
без вкл. ДДС, респ. 1 200 лева с ДДС. Уговорено е наемните вноски да се
изплащат най-късно до пето число на месеца, следващ този, през който е ползван
автомобилът. Дневната наемна цена е 80 лева без вкл. ДДС. Видно от чл. 7 от
договора, наемодателят се задължава да издаде фактура не по-късно от пет дни от
получаване на плащането на наемната вноска, но не по-късно от срока за плащане
на същата. Договорът е със срок на действие 1 година, като е уговорено, ако
след изтичане на наемния срок, наемателят продължи да ползва наетия автомобил
със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът да се счита за
продължен за неопределен срок – чл. 8 от същия. Предаването на наетото МПС се
осъществява с предавателен протокол – чл. 12.1. Договорът може да се прекрати:
по взаимно съгласие, при изтичане на срока, едностранно с едномесечно предизвестие,
при неплащане на наемната цена и при погиване на автомобила.
С приемо-предавателен протокол от 02.12.2014 г. в гр. Пловдив ищецът е предал
на наемателя Б.С. процесния л. а. марка „KIA“, peг.
№ ***.
Видно от договор
за спогодба от 03.05.2016 г., сключен между К.К.Б. и Застрахователно дружество „АХА
SEGUROS GENERALES S.A. DE SEGUROS REASEGUROS“ АД – Испания, действащо чрез
пълномощника „Плам“ ЕООД чрез управителя Кр.
Колев, във връзка с образувана прокурорска преписка № 3552/2015 г. на РП
– Пловдив, страните се съгласяват да прекратят възникналия помежду им спор за
собственост спрямо лек автомобил марка „KIA“, модел „SPORTAGE“, рама №:
U5YPC815ADL420739, като застрахователят декларира, че оттегля претенцията
си за собственост в полза на „правоимащото лице К.К.Б.“, срещу което последният
се задължава да заплати 1 800 евро.
Не е спорно
между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства (изисканите
досъдебни производства), че с протокол за оглед на местопроизшествие на 19.04.2015 г. процесният л. а. „KIA“, модел „SPORTAGE“, peг.
№ ***, е иззет от държането на Б.С., като на основание чл. 212, ал. 2 от НПК е
образувано ДП № 168/2015 г. по описа на ІІІ РУ на ОД на МВР – Пловдив срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 345а, ал. 1 от НК – прокурорска
преписка № 3552/2015 г. по описа на РП – Пловдив. Автомобилът бил репатриран на
паркинга за задържани автомобили в сектор „Пътна полиция“ – Пловдив като
веществено доказателство.
Установява се по делото, че преди това, още на 08.09.2014 г. е образувано друго ДП № 2013/2014 г. по описа на РП –
Плевен, прокурорска преписка № 4968/2014 г. на РП – Плевен, за извършено престъпление по чл. 345а,
ал. 1 от НК спрямо същия лек автомобил. Същото е било спряно на основание чл.
244, ал. 1, т. 2 от НПК (на 10.11.2014 г.) и възобновено (на 04.08.2015 г.). С
постановление от 06.08.2015 г. е удължен срока за разследване по досъдебното
производство с 2 месеца, считано от 04.08.2015 г., т. е. до 04.10.2015 г.
С постановление
от 28.09.2015 г. ДП № 2013/2014 г. е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2
от НПК поради неразкриване на извършителя на престъплението.
На 21.07.2016 г. материалите по ДП №
2013/2014 г. са изпратени от РП – Плевен на ОД на МВР – Плевен за продължаване
на разследването.
Налични са
писмени доказателства, че процесният автомобил е обявен за общодържавно издирване
поради
извършена на 26.02.2014 г.
кражба в Кралство Испания.
С постановление
от 04.09.2015 г. на прокурор Богданова по пр. пр. № 3552/2015
г. на РП – Пловдив е отказано връщане на процесното МПС, доколкото са постъпили
едновременно две претенции за връщане на иззетата вещ – едната изхожда от
ищеца, а другата от „Плам“ ЕООД, като пълномощник на застрахователно дружество,
за което се твърди да се е суброгирало в правата на собственика.
В тази връзка с постановление от 09.11.2015
г. на прокурор Богданова от РП – Пловдив е разпоредено приобщените към ДП № 168/2015
г. веществени доказателства: процесният лек
автомобил, ведно с дистанционно и ключодържател да бъдат изпратени за
приобщаване към ДП № 2013/2014 г.
С постановление от 11.12.2015
г. на прокурор Богданова при РП – Пловдив ДП № 168/2015 г. на ІІІ РУ на ОД на МВР
– Пловдив, е прекратено на основание чл.
24, ал. 1, т. 6 от НПК, тъй като има вече образувано производство за същото
престъпление, което не е завършило.
Видно е, че по досъдебните производства са налични множество искания за
връщане на иззетия лек автомобил, някои от които изхождат от К.Б. лично, а
други от него, но в качеството му на представляващ ищеца „АГРО-ИНВЕСТ 999“ ЕООД. По всички тях е налице произнасяне на прокурори с постановления по реда
на чл. 111, ал. 2 от НПК (от 14.03.2016 г., от 29.06.2016 г. и др., посочени
по-долу в решението), с които отказват връщането на автомобила с мотиви, че ще
се затрудни разследването ако се върне вещта преди да завърши наказателното
производство, че ищецът не е лицето, от което е отнета и др. Обжалваните пред
съда по реда на чл. 111, ал. 3 от НПК постановления са били потвърждавани като
правилни и законосъобразни.
Още на 04.05.2016 г. в РП –
Пловдив е постъпило искане от К.Б. за връщане на процесния лек автомобил „на
неговия законен собственик – К.К.Б.“, тъй като са отпаднали пречките затова –
разрешен е спорът за собственост досежно автомобила. Представена е и декларация
от пълномощника на Застрахователно дружество „АХА SEGUROS
GENERALES S.A. DE SEGUROS REASEGUROS“ АД – Испания за отказ от
искането за връщане на МПС. Искането е върнато, тъй като не е подписано от
подателя.
На 08.03.2018 г. е подадена поредната
молба от ищцовото дружество, чрез адв. Т., съдържаща искане за връщане на
иззетия лек автомобил, като към молбата са приложени пълномощно, договора за
покупка на автомобила, договора за спогодба от 03.05.2016 г., с който спорът за
автомобила е преустановен.
С постановление от 30.03.2018
г. на прокурор Пламен Петков при РП – Плевен отново е отказано връщането на
процесния лек автомобил, приобщен като веществено доказателство по ДП № 2013/2014
г. Мотивите обосновават, че ще бъде незаконосъобразно връщането на същия на „АГРО-ИНВЕСТ 999“ ЕООД, след като е
отнет от друго лице (Б. С.), както и че би се затруднило разследването, ако се
върне.
С постановление от 21.09.2018
г. на прокурор Пламен Петков при РП – Плевен за пореден път е отказано
връщането на процесния лек автомобил, приобщен като веществено доказателство по
ДП № 2013/2014 г. Мотивите са идентични на тези в постановлението от 30.03.2018
г.
Няма спор, че ДП № 2013/2014 г. по прокурорска преписка
№ 4968/2014 г. на РП – Плевен е все
още висящо.
От
събраните по делото гласни доказателства се установи следното:
Св. Б.С.А.Н.,
дава показания, че е получил процесния
автомобил по силата на договор за наем срещу месечно възнаграждение от
1 200 лева с ДДС. Плащал е всеки месец, но не изисквал разписки за това.
След изземването на процесния автомобил, свидетелят е наел друг автомобил, отново
от К. (управителя на
ищцовото дружество).
По делото е прието нотариално
заверено пълномощно (л.
6 от в. гр. д. № 287/2019 г. на ПАС), по силата на
което Б.С. е управлявал на територията на страната, отдадено под наем друго МПС
- Опел Астра, собственост на ищеца, след изземването на процесния автомобил.
Съдът
е изискал дневници за продажба на
ищцовото дружество за периода декември 2014 г. – април 2015 г., но тези
доказателства касаят преклудирани факти (такива, каквито е следвало евентуално
да бъдат разгледани в първото, образувано между страните исково производство),
поради което не следва да се обсъждат.
Правни
изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 2б, ал.
1 от ЗОДОВ.
Съгласно
цитираната норма, Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.
Основанието за
предявяване на иска е нарушаване правото на разглеждане и решаване на прокурорска
преписка № 4968/2014 г. на РП – Плевен (ДП
№ 2013/2014 г.) в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.
Повдигнатият
правен спор възлага в тежест на ищеца доказването
на: допуснато от прокурора нарушение на право по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС;
претърпяна
имуществена вреда; причинно-следствена връзка между вредата и
неразумната продължителност на производството, като наличието на вина у лицата
от състава на съответния орган е без правно значение.
Както вече се
изложи, с оглед влязлото в сила
между същите страни и на същото основание по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ решение №
150 от 05.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 716/2020 г., ІV г. о., правопораждащият
правото на ищеца факт, а именно: нарушено право на разглеждане и
решаване на прокурорска преписка № 4968/2014 г. на РП – Плевен в
разумен срок е установен със СПН.
Не се спори, че
процесният автомобил марка „KIA“, модел „SPORTGE“, peг.
№ ***, продължава неоправдано и без каквато и да е логична причина да не се
връща на правоимащото лице - ищец в производството. Следователно е налице
вреда за ищеца, изразяваща се в пропусната полза, която е в причинна връзка с
проявеното бездействие на ответника, продължило неоправдано дълъг период.
Непредприемане на правно изискуемо действие, продължило неоправдано дълъг
период от време е довело до накърняване на имуществените права на собственика
на иззетата вещ. В случая вредата е доказана от събраните по делото
доказателства, /писмени и гласни/, ценени в тяхната съвкупност. Представен е
договор, видно от който лекият автомобил е бил отдаден от ищеца под наем на
свидетеля Б.С. за срок от 1 година, с възможност за
неговото продължаване при наемна цена в размер на 1 200
лева с
ДДС. Намерението за ползване на наемната вещ е установено както от
свидетелските показания, така и от обстоятелството, че
непосредствено след нейното отнемане, свидетелят е сключил с дружеството друг неформален договор
за наем на подобен лек автомобил, с цел осъществяване на търговска дейност, видно от представеното
нотариално заверено пълномощно (л. 6 от в. гр. д. № 287/2019 г. на ПАС),
по силата на което Б.С. е управлявал на територията на страната, отдаденото
под наем МПС, собственост на ищеца. Настъпилата за последния имуществена
вреда, изразяваща се в пропусната полза е сигурна и доказана при условията
пълно и главно доказване, тъй като е препятствала възможността на
увеличение на имуществото на търсещия обезщетение. Същата се изразява в неполучената
наемна цена за процесния период от 29.08.2018 г. вкл. до 30.12.2020 г.
вкл., или 28 месеца, възлизаща на сумата 33
600 лева с вкл. ДДС, като за разликата до 34 800 лева искът
подлежи на отхвърляне.
Обезщетението се
присъжда с включено ДДС по аргумент както от предходно постановеното решение на
ВКС по гр. д. № 716/2020 г., където обезщетението също е включвало ДДС, така и от
решение № 154 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6134/2014 г., ІІІ г. о., в
което се приема, че след като съдът присъжда обезщетението с дължими публични
вземания, то съдебният изпълнител е длъжен да отдели суми за изплащане на тези
задължения. Настоящият състав счита, че в случая, след като ищецът получи обезщетението
за пропусната полза, което включва и ДДС, то той следва да изплати дължимия данък
на държавата.
По разноските:
Съгласно
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът
бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските
по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или
юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът
претендира разноски в размер на сумата от 5 800 лв.
за адвокатско възнаграждение. Ответникът е релевирал възражение на основание чл.
78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е
основателно, тъй като минималното възнаграждение за воденето на дело с
материален интерес от 34 800 лева е в размер на сумата от 1 574 лева,
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за мин. адвокатски
възнаграждения.
Предвид
изхода от спора, дължимите разноски, които следва да се възложат
върху ответника за настоящата инстанция са 1 519.72 лева – адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска и държавна
такса от 25 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България да
заплати на „АГРО-ИНВЕСТ 999“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Капитан Димитриево, ул.
„Георги Д.“***, обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучена наемна цена в размер на 33 600 (трийсет и три
хиляди и шестстотин) лева с вкл. ДДС, за времето от 29.08.2018 г.
до 30.12.2020 г.,
поради нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок,
съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, на прокурорска преписка № 4968/2014
г.
на РП
– Плевен, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 27.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата на
присъдените 33 600 лева до претендираните 34 800 (трийсет и четири
хиляди и осемстотин) лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на „АГРО-ИНВЕСТ
999“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Капитан
Димитриево, ул. „Георги Д.“***, сумата от 1 544.72 лева
(хиляда петстотин четиресет и четири лева и седемдесет и две стотинки), от
които 1 519.72 лева адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска
и 25 лева - държавна такса, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: