Решение по дело №580/2021 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 128
Дата: 1 юли 2022 г.
Съдия: Георги Бойчев Христов
Дело: 20214310200580
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Ловеч, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200580 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № НП-82 от 14.05.2021 г. на Председател на Комисията
за енергийно и водно регулиране гр.София е наложено на „****“ АД – гр.Ловеч, със
седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул.***********, ЕИК ********, административно
наказание на основание чл.31, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги – имуществена санкция в размер на 20 000 лева, за нарушение на
чл.11, ал.5, във връзка с чл.9, ал.2, т.4 от ЗРВКУ.
Недоволни от наказателното постановление останали от дружеството „****“ АД –
гр.Ловеч, представлявано от изп.директор Д.С., които чрез адвокат В.Н. от АК Ловеч са го е
обжалвали, като незаконосъобразно издадено и молят да бъде отменено.
В жалбата изтъкват, че няма доказателства за материалната компетентност на
актосъставителя, съгласно изискванията на чл.38, ал.1 от ЗРВКУ. Сочат, че в АУАН и НП
не са посочени мястото и датата на извършване на нарушението, което е съществено
процесуално нарушение. На следващо място в жалбата е отразено, че в края на АУАН
ръкописно са записани двама свидетели, които не са отразени в съдържанието на
отпечатаната част от акта. Твърдят, е АУАН е бил предявен на лице, което не е имало
представителна власт, като акта е бил предварително изготвен и му е бил представен готов
за подпис. Наведени са и доводи за непълно посочване на нарушените правни норми, като
считат, че посочените такива са общи и няма препращане към нормите, които определят
показателите, за които се твърди, че не са изпълнени. По-нататък в жалбата се изтъква, че в
НП е било допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не е бил спазен
предвидения законов ред за търсене на административнонаказателна отговорност. В тази
връзка са изтъкнали, че най-късно от 16.04.2020 г. е започнал да тече 3-месечният срок по
1
чл.34, ал.1 от ЗАНН, който е изтекъл на 16.07.2020 г., а АУАН е бил съставен на 10.12.2020
г., т.е. почти осем месеца, след като нарушителят е бил открит.
Подробно в жалбата са изложени доводи за определяне на случая като маловажен и
наличието на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.
По същество считат, че описаното в НП нарушение не е извършено. В тази връзка
сочат, че бизнес-плана за периода 2017 г. – 2021 г. е бил одобрен от КЕВР на 22.08.2019 г.,
поради което за периода от 01.01.2019 г. до 22.08.2021 г. липсват правни основания да се
следи и санкционира за неизпълнение на заложените в плана показатели, тъй като не е
действал. Подробно са изтъкнали доводи в тази насока, като са акцентирали, че през
месеците ноември и декември 2019 г. е бил отчетен рекорден спад на дебита на
водоизточниците, поради което е било въведено режимно водоподаване в гр.Ловеч и
повечето населени места в обслужваната от дружеството територия. Изтъкват, че по този
начин е била отнета възможността за инвестиции, независимо от увеличената цена на
предоставяните услуги.
Претендират да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовани, се
представляват по пълномощие от адвокат В.Н. от АК Ловеч, който поддържа жалбата и
пледира наказателното постановление да бъде отменено изцяло. Поддържа и развива
изложените в жалбата възражения за това, че АУАН е бил предварително изготвен и
предявен за връчване на лице, което не е имало представителна власт, както и за това, че
актът е бил съставен в нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН, след изтичането на тримесечния
срок от откриване на нарушителя. Изтъква и че описаното в обжалваното НП нарушение по
същество не е било извършено, като развива доводи в тази насока. Алтернативно излага
съображения за това, че случаят има всички признаци да бъде определен като маловажен.
Претендира на дружеството да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна – КЕВР София, редовно призовани, се представляват от
юрисконсулт Н.Иванова, която пледира да се остави жалбата без уважение като
неоснователна и се потвърди изцяло наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно издадено. Оспорва тезата на жалбоподателя, че АУАН е бил предявен на
ненадлежно упълномощено за това лице, като изтъква, че лицето, което е подписало акта е
бил запознат предварително с него, а преди това констативният протокол от проверката е
бил връчен на изпълнителния директор на дружеството, като след поканата за съставянето
на АУАН той е упълномощил лицето Ц. да го получи. Акцентира и на обстоятелството, че в
3-дневният срок дружеството се е възползвало от възможността и е представило писмени
възражения и по този начин не са му били нарушени правата, които има в производството.
Навежда доводи и в отговор на възражението за нарушен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, както
и по същество на делото, аргументирайки се, че е налице безспорно установено нарушение
от страна на жалбоподателя. Оспорва и доводите за маловажност на случая.
Подробно тезата и аргументите на въззиваемата страна юрисконсулт Иванова е
2
развила в представено по делото писмено становище. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Н. Ив.
Т., Г. К. Д. и А.О. Недкова, както и от становищата на страните, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка :
„****" АД - гр.Ловеч били със седалище и адрес на управление в гр.Ловеч,
****************, с ЕИК ********. Дружеството се представлявало от изпълнителния
директор Д.К.С. и предоставяло водоснабдителни и канализационни услуги по смисъла на
чл.1, ал.2 от ЗРВКУ.
С Решение № БП-Ц-5/22.08.2019 г. /л.70-112/ Комисията за енергийно и водно
регулиране е одобрила на „****" АД - гр.Ловеч бизнес-план за развитие на дружеството за
периода 2017 г. - 2021 г. (бизнес план), с включени в него индивидуални годишни целеви
нива на показателите за качеството на *** услугите по години. В одобрения план за
развитие, за показателя ПК4б – общи загуби на вода във водоснабдителните системи и
срокове за тяхното намаляване (в %), за 2019 г. бил одобрен разчет със заложено годишно
целево ниво от 53,53 %.
На 15.04.2020 г., с писмо изх. № ИД-992-3/15.04.2020 г. /л.65/, на основание чл.32,
ал.1 от Наредбата за регулиране на качеството на водоснабдителните и канализационните
услуги (НРКВКУ), „****" АД - гр.Ловеч е предоставило в КЕВР (вх. № В-17-34-5/16.04.2020
г. на Комисията) годишен доклад на дружеството за изпълнението на бизнес плана за 2019 г.
и таблични справки в електронен носител, в които се съдържал и отчет за постигнатите
годишни целеви нива на показателите за качество на *** услугите за 2019 г., спрямо
заложените показатели по бизнес плана на дружеството.
Видно от приложената към годишния доклад справка № 3 „Показатели за качество
на предоставяните *** услуги за 2019 г." /л.66/ на „****" АД - гр.Ловеч, за ВС Основна (ВС
„Област Ловеч - основна)", „****" АД - гр.Ловеч е отчело към 31.12.2019 г. постигнато
годишно ниво на показател ПК4б - общи загуби на вода във водоснабдителните системи и
срокове за тяхното намаляване (в %) от 55,71 %. Според доклада, тези загуби са били
3
формирани при подадена вода на вход ВС Основна - 9 049 870 м и неинкасирани
количества питейна вода - 5 041 864, видно от приложена справка № 4 „Отчет за достигнато
ниво на потребление за 2019 г." /л.67/ на „****" АД - гр.Ловеч за ВС „Област Ловеч -
основна". Така данните показвали неизпълнение с 3,91 % спрямо заложеното годишно ниво
на показателя в одобрения бизнес план на *** оператора.
В изпълнение на Заповед № З-В-7/01.06.2020 г., изменена и допълнена със Заповед
№ З-В-8 от 03.06.2020 г., Заповед № З-В-13 от 30.07.2020 г. и Заповед № З-В-16/13.08.2020 г.
на Председателя на КЕВР, била назначена и извършена планова проверка на дейността на
„****" АД - гр.Ловеч за 2019 г., както и на отчетния доклад за изпълнението на бизнес плана
на дружеството през 2019 година.
За резултатите от проверката бил съставен констативен протокол от 14.10.2020 г.
3
/л.33-59/, връчен на 14.10.2020 г. на Ц.К. – ръководител Финансов отдел във „****" АД -
гр.Ловеч и представител на дружеството, съгласно пълномощно от 12.10.2020 г. /л.60/. В
раздел III от протокола е представена информация за разчетените и отчетените от
дружеството нива на показателите за качество със съответните констатации дали
заложените нива са постигнати, включително и за показателя ПК4б. За последния било
установено, че при разчет за 2019 г. от 53,53 % общи загуби на вода във водоснабдителните
системи, от дружеството отчели 55,71 % загуби, което надвишавало с 3,91 % заложените и
одобрени с решението на КЕВР разчети по този показател на качеството на предоставяните
**** услуги.
С писмо с вх.№ В-17-34-14/22.10.2020 г. /л.29-32/ „****" АД - гр.Ловеч е
представило в КЕВР становище на дружеството по направените от Комисията констатации.
Видно от съдържанието на същото, дружеството не е опровергало изводите относно
неизпълнението на годишното целево ниво на показателя ПК4б - общи загуби на вода във
водоснабдителните системи и срокове за тяхното намаляване (в %) за 2019 година.
С писмо изх.№ В-17-34-15/03.12.2020 г. на КЕВР /л.28/, изпълнителният директор на
„****" АД - гр.Ловеч Д.С. бил поканен да се яви в Комисията за енергийно и водно
регулиране, на адрес: гр.София, бул.„Княз Ал.Дондуков" № 8-10, на 10.12.2020 г.
/четвъртък/ от 09.30 ч. до 16.00 ч., за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение по ЗРВКУ.
На посочената в поканата дата – 10.12.2020 г., свидетелката Н.Т. съставила на
„****" АД - гр.Ловеч АУАН № 61 от 10.12.2020 година. В него актосъставителят подробно
описал установените обстоятелства при извършената на дружеството проверка във връзка с
изпълнението на показателите за 2019 г. по одобрения бизнес-план и в частност относно
показателя ПК4б. Приела, че *** операторът „****" АД - гр.Ловеч, не е изпълнил
заложеното в одобрения с Решение № БП-Ц-5/22.08.2019 г. на КЕВР бизнес-план за
развитие на дружеството годишно ниво, в частност на показателя за качество ПК4б - общи
загуби на вода във водоснабдителните системи и срокове за тяхното намаляване (%) за 2019
г., за ВС „Основна" на обособената територия, на която предоставя услугата „доставяне на
вода на потребителите", като по този начина, на 01.01.2020 г. е извършил нарушение на
разпоредбата на чл.11, ал.5 от ЗРВКУ, във връзка с чл.9, ал.2, т.4 от ЗРВКУ.
АУАН е бил съставен в присъствието на Ц.Р.Ц., като представител на дружеството,
съгласно нотариално заверено пълномощно № 6606 от 04.12.2020 г. /л.23/ и му бил връчен
същия ден, като той го подписал.
Срещу съставеният им акт, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, от „****" АД - гр.Ловеч
представили писмено възражение /л.26-27/, в което заявили, че за деянието на „****" АД -
гр.Ловеч, обявено за административно нарушение, няма умисъл в действията, а е съвкупност
от обстоятелства и събития, случили се по едно и също време. С оглед изложеното във
възражението е била отправена молба, наказващият орган да приложи разпоредбата на чл.28
от ЗАНН и да определи извършеното нарушение като маловажен случай.
Наказващият орган не е уважил възражението на дружеството и на 14.05.2021 г.
4
издал обжалваното НП № 82/2021 г., като в него изцяло възприел описаната в АУАН
фактическа обстановка и също квалифицирал деянието като нарушение на разпоредбата на
чл.11, ал.5, във връзка с чл.9, ал.2, т.4 от ЗРВКУ. Наложил на „****" АД - гр.Ловеч
предвидената в разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗРВКУ имуществена санкция в минималния
размер от 20 000 лева.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
задължението за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прие следното от правна страна :
Жалбата е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН (в редакцията преди
изменението с ДВ, бр.109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) и от надлежно легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима.
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат
предвидените в чл.42, респективно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и няма
основание за отмяната му на формално основание. В тази връзка категорично не могат да
бъдат споделени наведените с жалбата възражения за допуснати съществени процесуални
нарушения.
Не отговаря на доказателствата по делото твърдението, че актосъставителката Н. Ив.
Т. е нямала материална компетентност да съставя АУАН за нарушения на разпоредбите на
ЗРВКУ. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗРВКУ, нарушенията по този закон се
установяват с актове, съставени от длъжностните лица по чл.24, ал.2 от ЗРВКУ. Според
последната, тези длъжностни лица следва да са определени със заповед на председателя на
КЕВР. Такава в случая е налице, а именно : заповед № З-ОХ-34 от 31.03.2017 г. /л.68-69/, с
която председателя на КЕВР е определил длъжностните лица от състава на администрацията
на комисията, които могат да съставят АУАН за установени при проверките нарушения по
ЗРВКУ, като срещу т.35 е посочена актосъставителката Н.Т.. Така, че АУАН е бил съставен
от надлежно оправомощено за това лице.
Не отговаря на обективно установеното и твърдението, че в НП не са посочени
мястото и датата на извършване на нарушението. На стр.3-та от представения оригинал на
обжалваното НП /л.15 от делото/, с почернен шрифт е изписан диспозитива на вмененото на
дружеството нарушение, като в него ясно е отразено, че нарушението е извършено на
01.01.2020 г., а мястото на извършване е „…обособената територия, на която (дружеството)
предоставя услугата „доставяне на вода на потребителите“. Безспорно е, че изпълнителното
деяние на вмененото нарушение е в хипотезата на бездействие, тъй като до края на 2019 г.
дружеството е следвало да изпълни заложеното в одобрения с Решение № БП-Ц-
5/22.08.2019 г. на КЕВР бизнес-план, годишно ниво на показателя за качество ПК4б в
рамките на 53,53 % и след като това ниво не е било постигнато до края на 2019 г., то
правилно, като дата на извършване на нарушението е приет денят следващ този, в който
срока е изтекъл, като в случая това е 01.01.2020 година.
5
Що се отнася до мястото на извършване на нарушението, то същото е от значение и
доколкото касае местната подсъдност на настоящето производство. Видно от Раздел I.1. от
Решение № БП-Ц-5/22.08.2019 г. на КЕВР /л.72/, обособената територия на „****" АД -
гр.Ловеч включва общините Ловеч, Априлци, Летница, Луковит, Тетевен, Угърчин и
Ябланица. Тъй като, както се посочи по-горе, нарушението е при форма на изпълнителното
деяние бездействие и се състои от непостигнати заложените проценти от показателя ПК4б за
цялата обособена територия, върху която дружеството разпростира предоставянето на
услугата „доставяне на вода на потребителите“, а не се отнася до конкретно определена
община, то като място на извършване на нарушението следва да се счита мястото по
седалището и адреса на управление на дружеството, в случая гр.Ловеч, от което произтича и
местната подсъдност на настоящия съд.
Категорично също така не може да се приеме за нарушение, още по-малко пък
съществено такова обстоятелството, че свидетелите при установяване на нарушението и
съставянето на АУАН, както и тези удостоверяващи с подписите си връчването му, са били
ръкописно изписани в края на акта. Законът изисква да бъдат посочени имената, адресите и
ЕГН на свидетелите – чл.42, т.7 от ЗАНН (в редакцията на тази норма към момента на
съставяне на АУАН и преди изменението с ДВ, бр.109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.),
което в случая е сторено, но никъде няма изискване това да е непременно с печатни букви
(набрано на клавиатура и разпечатано от принтер). От значение е единствено изписването да
е четливо и разбираемо, с оглед идентифициране на лицата, посочени като свидетели. Няма
и изискване къде в структурата на съставения АУАН следва да бъде посочен този реквизит,
от значение е единствено да е наличен.
Съдът не кредитира като основателно и възражението за това, че АУАН е бил връчен
на лице, което не е имало представителна власт.
Действително, съставеният АУАН е бил връчен на лицето Ц.Р.Ц., който се е
легитимирал с нотариално заверено пълномощно № 6606 от 04.12.2020 г., издадено му от
изпълнителния директор на „****" АД - гр.Ловеч Д.С. /л.23/. Видно от съдържанието на
пълномощното, Ц.К. е бил упълномощен да получи от КЕВР акт за извършена проверка през
2020 година. Липсва изрично упълномощаване Ц. да представлява дружеството при
съставянето и връчването на АУАН. Това е нарушение, което обаче, съдът приема, че не е
съществено и което да е опорочило в такава степен административнонаказателното
производство, че като единствена последица да води до отмяна на наказателното
постановление. Настоящият съдебен състав счита, че всеки конкретен случай следва да се
преценява освен с оглед съдържанието на конкретното пълномощно, то и с оглед
обстоятелствата свързани с поканата за съставяне на АУАН, самото съставяне и връчването
му и в крайна сметка стигнал ли е акта до лицето посочено като нарушител, в разглеждания
случай до законния представител на санкционираното юридическо лице. Не следва да се
подхожда формалистично, че винаги при съставен, предявен и подписан АУАН от
пълномощник, това само по себе си е основание за отмяна на наказателното постановление.
Най-малкото, един такъв подход би провокирал всеки нарушител да не се явява лично за
6
съставяне, предявяване и подписване на АУАН, вместо което винаги да изпраща
пълномощник, разчитайки по този начин още в началото на административнонаказателното
производство да заложи основание за незаконосъобразност на бъдещото наказателно
постановление. Вярно е, че в практиката си редица съдилища приемат, че
административнонаказателното производство е „строго формален” процес, но
абсолютизирането на такъв подход би довело до нарушаване на основните принципи и цели
заложени в ЗАНН, а именно: установяването на административни нарушения и съответно
налагането на съответните административни наказания, както и да се предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
В процесният случай, до изпълнителния директор на дружеството е била изпратена
изричната покана за съставяне на АУАН /л.28/, в която конкретно е било посочено, че на
10.12.2020 г. в сградата на КЕВР в гр.София, на дружеството ще бъде съставен акт за
нарушение по ЗЗРВКУ. От обсъденото по-горе пълномощно рег.№ 6606 на л.23 от делото се
установява, че същото е било съставено и заверено на 04.12.2020 г., т.е. ден, след като
поканата е била изпратена. В самото пълномощно е посочено, че Ц.К. заема длъжността
„ръководител финансов отдел“ във „****" АД - гр.Ловеч, т.е. той е бил служител на
дружеството. След като Ц. е присъствал на съставянето на АУАН и същият му е бил връчен,
като той го е подписал, е посочил в гарафата за обяснения и възражения, че такива ще бъдат
представени в законовия срок. Действително, с писмо изх.№ ИД-8528-2/14.12.2020 г. /л.26-
27/, от дружеството, чрез изпълнителния директор Събевски са представили писмено
възражение. Този факт идва да покаже, че съставеният срещу дружеството АУАН е
достигнал до знанието на законният му представител и той е имал възможност и е упражнил
правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
В заключение, при обсъждането на този въпрос, следва да се отбележи, че най-честия
аргумент, с който се приема, че пълномощника следва изрично да е упълномощен от лицето
срещу когото е съставен АУАН да го представлява в това производство или че въобще не е
допустимо участието на пълномощник е, че административнонаказателната отговорност е
лична и че лицето срещу когото е образувано следва да е извършило деянието виновно, като
в този смисъл е недопустимо да се вменява вина на пълномощник. Следва да се държи
сметка обаче, че вина при привлечени към административнонаказателна отговорност
юридически лица, какъвто е настоящия случай не се издирва, при тях отговорността е
безвиновна, обективна. Затова и не е процесуално нарушение участието на пълномощник
при съставянето и връчването на АУАН, стига в пълномощното изрично да е посочено, че
може да представлява ЮЛ пред съответната институция.
С оглед на тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че съставения
АУАН № 61/10.12.2020 г. е бил надлежно предявен на жалбоподателя, в съответствие с
изискванията на чл.43, ал.1 от ЗАНН и нарушение в този смисъл не е било допуснато. На
дружеството-жалбоподател е била осигурена процесуалната възможност да реализира
правото си на защита, което изключва наличието на съществено процесуално нарушение в
7
тази част от проведеното административнонаказателно производство.
Във връзка с изложеното до тук, необходимо е да се отбележи, че за да е съществено
едно процесуално нарушение, то следва да е довело до нарушаване правото на защита на
наказаното лице в степен, че то да не е могло да упражни права, които законът му
предоставя в административнонаказателното производство или тези му права да са се
преклудирали и този пропуск да не може да бъде саниран в по-нататъшния ход на
производството. Но по изложените по-горе съображения съдът прие, че не такъв обаче е
настоящият случай. Актът е бил съставен в присъствието и връчен на пълномощник на
управителя на дружеството на 10.12.2020 г., на който пълномощник е било делегирано
правото да представлява дружеството пред КЕВР. Поради това съдът счита, че съставения
АУАН е достигнал до субекта срещу когото е съставен, в лицето на неговия законен
представител – изпълнителния директор Д.С..
Категорично не може да бъде прието за основателно и наведеното с жалбата
възражение за непълна квалификация на нарушението. Разпоредбата на чл.11, ал.5 от
ЗРВКУ задължава **** операторите да изпълняват показателите за качество, като препраща
към ал.1, т.1 от същия текст, който пояснява, че годишните целеви нива на показателите за
качество на **** услугите са разработени с оглед бъдещо постигане на дългосрочните нива
на показателите по чл.9, ал.2, както и с методиката по чл.9, ал.4. От своя страна,
разпоредбата на чл.9, ал.2 визира основните показатели за качество на **** услугите, като
под т.4 са посочени общите загуби на вода във водоснабдителните системи и сроковете за
тяхното намаляване. В АУАН и НП цифровата квалификация на нарушението е изписана
като чл.11, ал.5, във връзка с чл.9, ал.2, т.4 от ЗРВКУ. Така дадената правна квалификация е
прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното
нарушение. Съдържа всички съставомерни елементи на нарушението и не се нуждае от
допълване с норми от Наредбата за регулиране на качеството на водоснабдителните и
канализационни услуги (НРКВКУ). Последното само би допълнително натоварило и
затормозило квалификацията на нарушението, правейки я по-трудно разбираема и излишно
обременена. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защищава.
Наведеното с жалбата и от процесуалния представител на жалбоподателя оплакване
за нарушен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН при съставянето на АУАН, също не може да бъде
споделено, като основателно.
Действително, визираните в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН срокове за съставяне на
АУАН и издаване на НП са давностни и с изтичането им се преклудира възможността
законосъобразно да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на лице
извършило административно нарушение. В случая, както се отрази и по-горе в изложението,
като датата на извършване на нарушението в АУАН и НП правилно е посочена 01.01.2020 г.,
т.е. деня следващ този, в който срока на заложеното предписание по съответния показател за
качество е следвало да бъде изпълнен. Следва да се отбележи, че контролните органи нямат
задължението още на следващия ден след изтичане на дадения срок да проверяват
8
изпълнени ли са били заложените нива на показателите за качество, а и обективно, поради
характера на преценяваните показатели и начина на отчитането им това е било възможно. В
този смисъл, твърдението на жалбоподателя, че нарушението е било констатирано на
16.04.2020 г., когато в КЕВР е бил получен доклада от „****" АД - гр.Ловеч за
изпълнението на бизнес плана за 2019 г., не може да бъде подкрепено. Най-малкото, доклада
е следвало да бъде проучен и проверен от съответните контролни органи към Комисията.
Тази проверка, видно от доказателствата по делото е била назначена в изпълнение на
Заповед № З-В-7/01.06.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № З-В-8 от 03.06.2020 г.,
Заповед № З-В-13 от 30.07.2020 г. и Заповед № З-В-16/13.08.2020 г. на Председателя на
Комисията, с които е било разпоредено извършването на планова проверка на дейността на
„****" АД - гр.Ловеч през 2019 г., както и на отчетния доклад за изпълнението на бизнес
плана на дружеството през 2019 година. Извършената проверка приключила със съставен
двустранен констативен протокол от 14.10.2020 г. /л.33-59/, връчен същият ден на
представител на дружеството. Като член на работната група извършила проверката била и
актосъставителката Н.Т.. Видно от съдържанието на протокола, в раздел III от същия е
представена информация за разчетените и отчетените от дружеството нива на показателите
за качество, като са отразени констатациите дали заложените нива са постигнати,
включително и за показателя ПК4б.
С писмо с вх. № В-17-34-14/22.10.2020 г. /л.29-32/ от „****" АД - гр.Ловеч са
представили в КЕВР становище по направените от работната група от проверката
констатации. Видно от същото, дружеството не е опровергало изводите относно
неизпълнението на годишното целево ниво на показателя ПК4б - общи загуби на вода във
водоснабдителните системи и срокове за тяхното намаляване (%) за 2019 година.
С оглед на тези доказателства, съдът приема, че нарушението е било установено в
хода на назначената от Председателя на КЕВР проверка, резултатите от които са били
обективирани с протокола от 14.10.2020 г. и това е датата, когато е било открито
нарушението, както и нарушителя по смисъла на закона. АУАН е бил съставен на
10.12.2020 г., т.е. в рамките на тримесечния срок по чл.34, ал.1, изр.2-ро, предл.1-во от
ЗАНН. В подкрепа на такъв извод е и самата формулировка на разпоредбата на чл.34, ал.1,
изр.1-во от ЗАНН, в която законодателят е използвал съюза „или”, като освен тримесечният
срок от откриване на нарушителя е определен и по-дълъг, едногодишен срок от извършване
на нарушението именно, за да се даде възможност на съответните контролните органи да
открият лицето извършило вече констатирано административно нарушение.
От материална страна, в АУАН и издаденото въз основа на него наказателното
постановление е налице изчерпателно фактическо описание на нарушението, като са били
посочени всички обстоятелства, при което то е било извършено и съответно установено от
органите на КЕВР. Видно от ангажираните писмени доказателства, както и от събраните
гласни такива, налице са били достатъчно факти, обективирани съобразно законовата
процедура и от които несъмнено се установява осъществяването от жалбоподателя „****"
АД - гр.Ловеч състав на нарушението по чл.11, ал.5, във връзка с чл.9, ал.2, т.4 от ЗРВКУ.
9
Съгласно тази разпоредба, **** операторите са задължени да спазват показателите за
качество на **** услугите посочени в нормата на чл.9, ал.2 от ЗРВКУ. Тези показатели са 15
на брой, като в т.4 са посочени общите загуби на вода на водоснабдителните системи. В
конкретният случай, съгласно приетия бизнес-план на дружеството, допустимите нива на
загуба на вода в обособената територия, на която дружеството осъществява дейността си за
2019 г. са били определени на 53,53 %, а при извършената проверка е била установено обща
загуба на вода от 55,71 %, т.е. дружеството е допуснало неизпълнение с 3,91 % на
годишното ниво на показателя ПК4б, като по този начин е осъществило от обективна страна
посоченото в НП нарушение. Доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че
не е осъществен състава на вмененото нарушение, предвид обстоятелството, че бизнес
планът е бил одобрен от Комисията едва през месец август 2020 г. не могат да бъдат
кредитирани, като основателни. Обективните фактори водещи до загубата на питейна вода
по водопроводната мрежа са били заложени от дружеството още изначално в представения
за одобрение от КЕВР бизнес-план за петгодишния период 2017 г. – 2021 г., и именно при
тяхното съобразяване са били зададени параметрите за показателя ПК4б от 53,53 %, което
сочи, че дружеството е следвало да съобрази организацията на работата си в тази насока и
по-рано, а не да чака непременно одобрение от КЕВР.
Предвид на тези съображения, настоящият състав прие, че фактите по делото са
изяснени в максимална пълнота и същите обуславят цялостната доказаност на нарушението
по чл.11, ал.5, във връзка с чл.9, ал.2, т.4 от ЗРВКУ.
Правилно е била приложена санкционната разпоредба на чл.31, ал.1 от ЗРВКУ, тъй
като същата изрично визира неизпълнение на задължението по чл.11, ал.5 от съответния
**** оператор. Наказващият орган е съобразил, като смекчаващо отговорността
обстоятелство, че нарушението е първо за жалбоподателя и му е наложил предвидената
имуществена санкция в минималния размер от 20 000 лева.
Съдът приема, че нарушението не е маловажно, предвид засегнатите обществени
интереси. Случаят не разкрива особености, които да покриват признаците на маловажност,
като е необходимо да се отбележи, че става въпрос за загуби на ценен природен ресурс,
имащ изключителна важност за живота, здравето и качеството на живот на хората.
С оглед на тези съображения съдът счита, че обсъжданият случай не е маловажен, за
да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и в този смисъл отказът на наказващия
орган да я приложи е законосъобразен.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното НП №
НП-82 от 14.05.2021 г. на Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране
гр.София е законосъобразно издадено, при спазен процесуален и материален закон, поради
което следва да бъде потвърдено, а жалбата се остави без уважение.
С оглед изхода на делото и направеното в тази връзка искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна, то на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН следва на
Комисията за енергийно и водно регулиране гр.София да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), съгласно
10
препращащата разпоредба на чл.63д, ал.5 от ЗАНН. Съгласно нормата на чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет, по предложение на НБПП. В случая, за
защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по настоящето дело е
протекло в едно редовно съдебно заседание, в което се е явил процесуален представител на
въззиваемата страна, с разпит на трима свидетели, приобщени са били и значителни по обем
писмени доказателства. Поради тези съображения съдът намира, че на КЕВР София следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № НП - 82 от 14.05.2021
г. на Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране гр.София, с което е
наложено на „****“ АД – гр.Ловеч, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч,
ул.***********, ЕИК ********, представлявано от изпълнителния директор Д.К.С.,
административно наказание на основание чл.31, ал.1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги – имуществена санкция в размер на 20 000
лева, за нарушение на чл.11, ал.5, във връзка с чл.9, ал.2, т.4 от ЗРВКУ, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „****“ АД – гр.Ловеч, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч,
ул.***********, ЕИК ********, представлявано от изпълнителния директор Д.К.С., да
заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране гр.София, представлявана от
председателя, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 – дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
11