Решение по дело №146/2017 на Районен съд - Малко Търново

                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

 

№                                        10.12.2018г.             гр.Малко Търново

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Малкотърновкият районен съд                                 граждански състав

На     двадесет  и осми ноември         две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                               Председател:ЧАНКО П.

 

секретар Мара Димова,

като разгледа докладваното от съдия П. гр.д. № 146 по описа на

РС-Малко Търново за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

     Предявен е положителен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК от ищците  Д.Г.С., ЕГН **********,***, М.С.Т., ЕГН **********,*** и З.С.Е., ЕГН **********,*** – трите чрез адв. М** Т.,*** ПРОТИВ ответниците М.П.Г., ЕГН **********,***, П. А**М., ЕГН **********,***, Д.Х.Д., ЕГН **********,***, М.Х.Д., ЕГН **********,***, К.К.Т., ЕГН **********,*** и С.К.С., ЕГН **********,***, с който се иска да се признае  за установено по отношение на ответниците, че  ищците са собственици на основание придобивна давност на следния недвижим имот-нива в местност **с площ **по картата на землището на с. **,  със съседи : имот № ** на остатъчен общински фонд, земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ; имот кад. №  **- местен път на Община ** на наследници на **. Съгласно ск** №**. процесният имот е със следното описание: имот №**, находящ се в землището на с. **имотът е собственост на наследниците на **, частна собственост, категория на земята: трета, имотът се намира в местността **при граници и съседи: № **-нива,представляваща земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, № ** - местен път на **- нива на налследници на **.

 

      В молбата се сочи, че с нотариален акт № **. за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ, М.П.Г., С.К.С., К.К.Т., М.П.Г. и **, на основание Решение № **, са признати за собственици по наследство от **. Част от имотите е и нива в местност **с площ **по картата на землището на с. **,  със съседи : имот № ** на остатъчен общински фонд, земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ; имот кад. №  **- местен път на Община ** на наследници на **. Ищците заявяват , че са наследници на **С. , починал на **., който от своя страна е син на М.П.Г., починала на **. , с което заявяват, че са собственици на 1/24 идеална част за всяка от тях. В исковата молба се излага също така, че в продължение на 20 години ответниците не са посещавали имота, а те и покойния им баща са стопанисвали , поддържали и обработвали имота непрекъснато и необезпокоявано до датата на предявяване на иска. Твърдят, че в имота са били построени три бунгала, едното разрушено в последствие, като двете останали били ползвани за обитаване от техните семейства и съхранение на инструменти. В защита на твърденията си за подобрения и реконструкции ищците сочат Договор № **. сключен между „Електроразпределение – Стара Загора“ АД и техния наследодател **С. за електроснабдяване на имота и изграждане на необходимите електрически съоръжения . Твърди се също , че имотът е бил водоснабден, изграден бил достъп до път , насипан с чакъл. Ищците сочат, че за запазване на имота от периодично покачващото се ниво на реката се налагало укрепването му, а също така и почистването му в следствие на наводнение през 2006г., когато трите бунгала били полуразрушени , а след това отново изградени. Ищците заявяват, че са облагородили имота – засадили са овощни дръвчета, малини, издигнали са асмалък, поддържат градина с цвята, косели и почиствали мястото. Твърдят, че през тези години никой от останалите ответници не е посещавал имота, нито е заявявал такова намерение. Сочат, че между тях и другите наследници , потвърдено в разговор с дъщерята на ответн**та М.Г., са постигнали съгласие всички имоти от нотариалния акт да бъдат разпределени за ползване между тях, като ищците да ползват процесния имот, а останалите имоти да се стопанисват от другите наследници. Ищците сочат, че повод за завеждане на настоящото производство е изявено през есента на 2017г.  желание от ответн**та М.Г. да ползва имота. В своя защита ищците се позовават на чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от Закона за собствеността. В искането си ищците молят съда да постанови съдебно решение , с което да признае по отношение на ответниците, че Д.Г.С.,  М.С.Т. и З.С.Е. са собственици на недвижим имот представляващ нива в местност **с площ **по картата на землището на с. **,  със съседи : имот № ** на остатъчен общински фонд, земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ; имот кад. №  **- местен път на Община ** на наследници на **. Молят за присъждане на направените по делото разноски.

      В срока за отговор по исковата молба, ответниците П. А**М.,  Д.Х.Д., М.Х.Д., К.К.Т.  не са подали отговор на исковата молба, не са направили доказателствени искания и не са посочили доказателства. Установено е, че ответникът С.К.С. е починал на **., като делото е било частично прекратено спрямо него. М.П.Г. в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подала отговор на исковата молба чрез адв. Н.П.К., АК гр. ** , адрес: ***. Ответн**та оспорва предявения иск, счита същия за неоснователен и недоказан. На първо място изтъква, че тя лично е водила процедурата по възстановяване на процесния имот. Земята била обработвана още от седемдесетте години заедно със сестрите й К** и М. и наследниците на покойната й сестра Б.- К. и С.. Ответн**та твърди, че са теглили жребий, като са определили всеки от тях – К** ** М.Г. , М.Г. и С.С. да ползват по около 400кв.м. от имота. В този период  ползвателите, без К. и С., си били изградили постройки за съхранение на инструменти и отдих. Ответн**та сочи, че постройката изградена в нейната част била масивна, около 20кв.м., за което през 1985г. е съставен констативен нотариален акт, заплатена глоба и към датата на депозиране на отговора заплащала данък за сградата. Ответн**та заявява, че имало изградена беседка, маса, пейки, имало изградена водна инсталация с помощта на помпа се поливала земята. През 2006г. след наводнение на имота ответн**та, дъщерите й и техните съпрузи почистили имота . До 2013г. Г. била посещавала имота, заедно с дъщерите й и техните съпрузи , където засаждали различни култури – домати, краставици, картофи и др. , имало насаждения от овощни дръвчета. През 2013г. ответн**та претърпяла инсулт, ограничила посещенията в имота, като за него продължили да се грижат дъщеря й **. За частта от имота на ищците на покойната й сестра М. се грижел сина й С**, но ищците го ползвали само за почивка. Ответн**та твърди, че преди около 5години племенника й С** поискал ключа за тяхната постройка, за да се събират по семейни поводи и с техни гости , като тя го дала доброволно , поради добрите им семейни отношения. През август 2017г. дъщерята на ответн**та поискала ключа да бъде върнат, но получила гневен отказ от страна на ищцата З.Е.. Отхвърля се твърдениято, че е имало устна уговорка за ползване на имотите в сочения нотариален акт, както и за отношения по ползване на рента за тях. Ответн**та сочи, че на **. е сключила договор за наем на земеделска земя с **за две години, като първата рента получила през м. **от сумата на ищцата Д.С.. Направени са доказателствени искания и са представени доказателства. Молят за присъждане на направените по делото разноски.

 

 

          Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

         Безспорно е по делото, че с нотариален акт № **. за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ, М.П.Г., С.К.С., К.К.Т., М.П.Г. и **, на основание Решение № **, са признати за собственици по наследство от **. Част от имотите е и спорната нива в местност **с площ **по картата на землището на с. **,  със съседи : имот № ** на остатъчен общински фонд, земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ; имот кад. №  **- местен път на Община ** на наследници на **. Не се спори ,че ищците   са наследници на **С. , починал на **., който от своя страна е син на М.П.Г., починала на **. , с което заявяват, че са собственици на 1/24 идеална част за всяка от тях.

          Спора е относно това дали е изпълнена хипотезата на чл.79 ал. 1 и ал.2 от ЗС и ищците са придобили правото на собственост по давност върху процесния недвижим имот с непрекъснато владение в продължение на десет години.

         По делото беше назначена и изслушана  съдебно-техническа експертиза,в.л. по която заявява,че не може да определи границите на имота понеже няма поставена такава задача.тъй като това е въпрос на геодезия.Посочва,че в имота има засяти лозови насаждения  и плодни дръвчета както и ,че са извършвани подобрения в имота.В своята цялост експертизата не води до пълно изясняване на фактическата обстановка по делото касаеща основния спор.

          За изясняване на фактическата обстановка по делото  бяха изслушани и гласни доказателства от водените от страните  и допуснати от съда свидетели.Съда кредитира като особено важни показанията на св. **,които нямат родствени връзки със страните.

          Св.Б** заявява,че „мястото на С** го познавам  от преди 2006г.След наводнението през 2006г.  С** и неговите зетъове облагородиха мястото и направиха постройки.Заявява,че лично не познава М.  и не съм виждал други хора  да стопанисват имота освен С** и негови близки.Не познавам никой от ответниците по делото.”

       Св.К** заявява:”Познавам С** от дете а от 15 г. си ходим на гости.Освен С** и негови близки,не съм виждал  друг да стопанисва имота.След наводнението през 2006г. С** и близките му възстановиха имота”.

         Съдът не кредитира показанията на останалите свидетели по делото водени и от двете страни-св.Вълканова,Ефтимов и Вълканов   като същите са заинтересовани от изхода на спора  тъй като имат родствени връзки със страните .

 

        При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

       Предявеният иск е  с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за признаване за установено правото на собственост върху процесния недвижим имот на основание изтекла в полза на ищците придобивна давност.

Съгласно чл. 68 ал. 1 от Закона за собствеността владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. А според чл. 79 ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. Придобиването на имот по давност следва да стане чрез явно, необезпокоявано и непрекъснато владение, при което фактическата власт се упражнява с намерението той да се свои. Изискването за спокойно и явно владение касаят начина на придобиването му и наличието на демонстриране спрямо други собственици, т.е. владението не следва да е установено насилствено или тайно. По делото се твърди от ищцовата страна,че владението им е непрекъсвано и неоспорвано. че са придобили собствеността върху дворното място и построените  сгради по двадесет годишна придобивна давност.Видно от показанията на св. Б** и К** същите познават имота от преди 2006г. а след наводнението през 2006г. С** и неговите близки са възстановили и стопанисвали имота.Поради което съдът намира,че е на лице хипотезата на чл.79,ал.1 от ЗС- десетгодишна придобивна давност в полза на ищците считано от 2006г. до 2017г.

Предвид горното съдът намира,че по делото не са налице  доказателства за предприети такива действия, които водят  до прекъсване на давността, съгласно чл. 114 от ЗЗД приложим и за придобивната давност от страна на ответниците.. Едва  през есента на 2017г.   е изявено желание от ответн**та М.Г. да ползва имота.

При този изход на делото доколкото има искане от страна на защитата на ищците за заплащане  на направените от тях разноски, съдът следва да се произнесе по това искане и на основание чл.78, ал.1  от ГПК следва да осъди ответниците да заплатят солидарно на ищците   адвокатско възнаграждение  в размер на 800лв.,60лв. д.т. за образуване на делото и 511лв. за експертиза.

Мотивиран от горното съдът

 

Р  Е Ш  И  :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците М.П.Г., ЕГН **********,***, П. А**М., ЕГН **********,***, Д.Х.Д., ЕГН **********,***, М.Х.Д., ЕГН **********,***, К.К.Т., ЕГН **********,*** и С.К.С., ЕГН **********,***,ЧЕ ищците Д.Г.С., ЕГН **********,***, М.С.Т., ЕГН **********,*** и З.С.Е., ЕГН **********,*** – трите чрез адв. М** Т.,*** са собственици на основание придобивна давност на следния недвижим имот-нива в местност **с площ **по картата на землището на с. **,  със съседи : имот № ** на остатъчен общински фонд, земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ; имот кад. №  **- местен път на Община ** на наследници на **. Съгласно ск** №**. процесният имот е със следното описание: имот №**, находящ се в землището на с. **имотът е собственост на наследниците на **, частна собственост, категория на земята: трета, имотът се намира в местността **при граници и съседи: № **-нива,представляваща земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, № ** - местен път на Обищина М.Търново и № **- нива на налследници на **.

 

             ОСЪЖДА М.П.Г., ЕГН **********,***, П. А**М., ЕГН **********,***, Д.Х.Д., ЕГН **********,***, М.Х.Д., ЕГН **********,***, К.К.Т., ЕГН **********,*** и С.К.С., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО НА Д.Г.С., ЕГН **********,***, М.С.Т., ЕГН **********,*** и З.С.Е., ЕГН **********,*** – трите чрез адв. М** Т.,*** адвокатско възнаграждение  в размер на 800лв.,60лв. д.т. за образуване на делото и 511лв. за експертиза.

 

 

      Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Бургаски окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: