Решение по дело №734/2017 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 383

 

гр. Велико Търново,4.10.2018 г.

 

 

                                                       В ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Административен съд – гр. Велико Търново, VІІІ-ми състав, в открито  заседание на тринадесети септември  две хиляди и  осемнадесета година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова

 

 

разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело №734/2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. От Административно- процесуални кодекс/АПК/във вр. с чл.18, ал3 т.3 от Наредба № 11 от 6.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 АЕП от  програма за развитие на селските райони ПРСР 2007-2013 на Министър на земеделието и храните.

 

Образувано е по жалба на  „Агро-солей“ ЕООД, с. Сливовица, общ. Златарица против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/9073#1/09.08.2017 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители ^: и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и чл. 5,, параграфи 1 и 2 и параграф 3, предложение първо и чл.18, т.1, буква „б" от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони и чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № ; 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро- винарския сектор, на основание влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. с изх. № 01-2600/9073 от 18.12.2015 г. във връзка и на основание тълкувателено решение № 6 от 30.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 4/2013 на ОСС на ВАС, е  установено публично задължение, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 „АЕП" от ПРСР 2007-2013 г., направление „Биологично растениевъдство" за кампании 2012, 2013 и 2014 във връзка с подадените от "АГРО-СОЛЕИ" ЕООД Общи заявления за плащане на площ за 2012 с УИН 04/090712/53230, 2013 с УИН 04/050613/56810 и за 2014 с УИН 04/010714/61380 в размер на 69152.66 лв. (шестдесет и девет хиляди сто петдесет и два лева и шестдесет и шест стотинки), на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, буква „б" от Наредба 11 от 06.04.2009 г.

В жалбата се правят  оплаквания за незаконосъобразност на така постановения административен акт. Жалбоподателят намира, че обжалваният акт е нищожен, тъй като е издаден от лице при липса на компетентност за неговото издаване, доколкото това съгласно чл.20а, ал 2 и ал 3 от ЗПЗП е само Изпълнителния директор на ДФЗ, но не и неговият заместник. Счита, че актът е постановен при допуснати нарушения на административно- производствените правила, които са съществени такива, тъй като съгласно горецитираните европейски Регламенти в тежест на административният орган е било да извърши допълнителни проверки за установяване на вярната фактическа обстановка-чл. 35 от АПК, не е уведомил жалбоподателя за започналото административно производство съгласно чл. 26 от АПК, игнорирал е правото му да се запознае с преписката, да ангажира становище, да представи доказателства, да прави искания и възражения- чл. 28, 34, 36 от АПК. Освен това същият не е спазил изискването административният акт, служещ като основание за издаване на оспорвания такъв да е влязъл в сила, доколкото жалбоподателят е оспорил уведомителното писмо за прекратяване на агроанганжимента от 2015г. пред Министъра на земеделието и храните по административен ред. Намира, че актът е постановен при неспазване на материално- правните норми, доколкото не са налице предпоставките за неговото издаване. Жалбоподателят е отговарял на изискванията на горепосочената Наредба за безвъзмездно финансиране, изпълнил е вменения му агроанганжимент като увеличението на площите е в рамките на предвиденото от закона, което означава, че същият не е приел нов петгодишен ангажимент, както твърди ответник жалба. По тези съображения моли съда да отмени оспорвания акт. В съдебно заседание се представлява от  И., която поддържа така подадената жалба. Претендира заплащането на разноски , за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

 

Ответник жалба –Заместник изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“ чрез  процесуалния си представител **Ц., оспорва жалбата, като я намира за неоснователна и недоказана. Счита, че обжалвания административен акт е правилен и законосъобразен, издаден от компетентен орган. В резултат на извършените административни проверки е установено, че процента на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели спрямо одобрените за участие по избраното направление е 83, 25%, който процент е потвърден от заключението на вещото лице. Това означава, че жалбоподателят е поел нов петгодишен ангажимент поради което с влязъл в сила административен акт – Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент с № 01-2600/9073 от 18.12.2015г. тъй като това писмо е било обжалвано по административен ред, и след липсата на произнасяне на горестоящият административен орган, съгласно тълкувателно решение № 6/30.06.2017г. по т.д. 4/2016г на ВАС жалбата е следвало да бъде предявена пред Административен съд, което не е сторил жалбоподателя. С оглед на наличието на установено с влязъл в сила административен акт на ликвидно и изискуемо публично вземане, издаденият АУПВ се явява материално законосъобразен. Счита, че не са налице и твърдяните от жалбоподателя процесуални нарушения. Претендира за заплащане на ско възнаграждение в минимален размер.

Представя писмени бележки в указания от съда срок по чл. 143, ал. 3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

 

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните писмени и гласни доказателства, обсъдени поединично и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: По делото не е спорно, че жалбоподателят "АГРО-СОЛЕИ" ЕООД е регистрирана с Уникален регистрационен номер (УРН) 573036 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и е одобрен за участие по мярка 214 „Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г., с направление „Биологично растениевъдство".За кампания 2012г. жалбоподателят е поел петгодишен агроеколочиен ангажимент по посочената мярка с парцели находящи се в землището на с. Сливовица, община Златарица, като общата одобрена площ е 103,15 ха, а площта на пресичане е 100,65 ха, което при извършените административни проверки е определено в 97,57% припокриване. За кампания 2013г. жалбоподателят е участвал с парцели находящи се в землищата на с. Водно и с. Теменуга, Община Стражица, с.Сливовица и с.Горно ново село ,община Златарица, като заявени и одобрени са общо площи от 164,13 ха а площ на пресичане е162,05ха. Като несъответствието след извършените административни проверки е в размер на 98, 73%,,при което увеличеният размер на заявената площ за тази кампания е 62,84% в сравнение с 2012г. поради което административният орган е намерил, че това е предпоставка за поемане на нов петгодишен агроангажимент. Съответно общата заявена за участие в кампания 2014г. по мярката площ е 176, 73 ха, а одобрената площ е 175,50 ха, площ на пресичане 169,70 ха, като несъответствието между заявените и одобрени площи за тази година е 96,69%, установено при съответните административни проверки, .Общата заявена площ за кампания 2015г. за същата мярка е 152,22 ха, площ на пресичане 146, 11 ха, при заявени парцели в землищата на с. Водно и с.Теменуга община Стражица и с.Сливовица и с Горско ново село Община Златарица. Установеното несъответствие след извършените административни проверки е 83,25%. Всички тези факти се установяват както и приетите по делото административна преписка по подаденото заявление за подпомагане за съответните години, изслушаната съдебно техническа експертиза и извършените административни проверки. С писмо изх.№ 02-040-2600/5452 от 15.10.2015г. на Изп. Директор на ДФЗ  за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане на ДФЗ жалбоподателят е уведомен за констатирани несъответствия, които водят до извод за неспазване условията на поет ангажимент, поради които е отказано финансово подпомагане по мярка 214 Акроекологични плащания направление „Биологично растениевъдство“. С уведомително писмо изх. № 01-2600/9073 от 18.12.2015г. жалбоподателят е бил уведомен от ответник жалба за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 Агроекологични плащания, направление Биологично растениевъдство, на 5.1.2016г. видно от разписка стр. 43 от делото, което е обжалвано по административен ред пред Министъра на земеделието и храните с жалба вх. № 01-2600/9071/13.1.2016г. , по която видно от постъпилия по делото отговор стр. 73 от делото, министърът не се е прозинесъл. Жалбоподателят не твърди и не ангажира доказателства да е оспорвал този акт по съдебен ред.

По заявленията на "АГРО-СОЛЕИ" ЕООД са били изплатени  суми по мярка 214 „Агроекологични плащания", направление „Биологично растениевъдство" както следва: През първата  година от ангажимента:за заявление с УИН: 04/090712/53230 за кампания 2012:АП 07 - 47384.14 лв През втората година от ангажимента:за заявление с УИН: 04/050613/56810 за кампания 2013:АП 06 - 9247.49 лв АП 07 - 47508.34 лв През третата година от ангажимента: за заявление с УИН: 04/010714/61380 за кампания 2014:АП 06 - 13138.28 лв АП 07-55603.39 лв, при което общата изплатена сума по направление „Биологично растениевъдство" на приобретателя, представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, и е в размер на 172 881.64 лв.

В съответствие с чл. 18, ал. 4, буква „б" от Наредба 11 от 06.04.2009 г., "АГРО-СОЛЕИ" ЕООД административният орган е определил , че жалбоподателят следва да възстанови 40 % от 172881.64 лв., което се равнява на 69152.66 лв. като с  писмо с изх. № 01-2600/2714 от 26.05.2017 г. ДФЗ-РА е уведомил кандидата за откриване на административно производство за издаване на АУПДВ, съгласно чл. 26, ал.1 от АПК. В писмото са изложени фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието, че са налице основания за издаване на АУПДВ. Дадена му е възможност да предостави допълнителна информация, в съответствие с чл. 34, ал. 3 от АПК или да възстанови доброволно сумата, за която е извършено недължимо плащане, в случай че приеме фактическите констатации за основателни. Това писмо е връчен лично на И.Г., пълномощник на жалбоподателя , съобразно представено по делото писмено, нотариално заверено  пълномощно стр. 13 от делото. В указания в писмото срок в ДФЗ-РА не е постъпила допълнителна информация, нито е възстановена доброволно сумата на недължимото плащане.Като краен резултат на така развилата се процедура е издаден процесния АУПДВ, , получен лично от упълномощеното лице на 21.08.2017г. В срок пред Административен съд Велико Търново е подадена  жалба, по която е образувано настоящото производство.

В административната преписка са представени допълнително писмени доказателства, касаещи заявленията за подпомагане, извършените проверки по ИСАК и други  както и  Заповед № 03-РД /715/27.06.2017г. на Директор на ДФЗ за делегиране на правомощия на Заместник изпълнителен директор.

В хода на съдебното дирене е изслушана съдебно- техническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът цени като обективна и безпристрастна. Същата установява горната фактическа обстановка.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект –адресат на оспорения ИАА, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

В настоящото производство се оспорва индивидуален административен акт, засягащ права и законни интереси на жалбоподателя, като адресат на негативен за него административен акт – акт за установяване на публично вземане произтичащо от недължимо платени и надплатени суми, както и неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти ,финансирани от предприсъединителните финансови инструмент, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионен фонд на ЕС , европейските земеделски фондове и други , включително и свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт.

По своя характер актът на Заместник -изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,ал.1 от АПК, тъй като с него се създават задължения за адресата на акта и непосредствено се засягат негови права и законни интереси. АУПДВ обаче е административен акт с различни характеристики и правни последици от индивидуалния административен акт, издаден по общото заявление за подпомагане по европейските земеделски фондове.

Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз.

Според нормата на чл.27,ал.3 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Този тип вземания, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. В синхрон с посочената разпоредба е и чл.162,ал.2,т.8 от ДОПК съгласно който публични са вземанията за недължимо платени и надплатени суми, вкл. по финансирания от европейските земеделски фондове, както и свързаното с тях национално съфинансиране.

Нормата на чл.27,ал.5 от ЗПЗП, препраща към чл.166,ал.2 от ДОПК, според който ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично държавно вземане, то се установява по основание и размер с АУПДВ, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органа за издаване на акта, той се определя от ръководителя на съответната администрация. Разпоредбата на чл. 165 ДОПК категорично разпорежда, че събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган. Поради липсата на специален закон, който да въвежда друг ред за събиране на публични държавни вземания, съгласно тази разпоредба, недължимо платените суми  могат да се удържат само след като актът за тяхното установяване влезе в сила.  В този смисъл Решение № 4293 от 20.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9517/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова

 

В специалния закон Законът за подпомагане на земеделските производители не е регламентирана процедурата за установяване на публичните държавни вземания, както и орган, който е компетентен да издава актовете с такова съдържание. Поради това, съобразно предписанието на чл.166,ал.2, предл.2 от ДОПК ръководителят на съответната администрация, в случая изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", следва да определи органа, натоварен да издава актовете за установяване на публични държавни вземания.

Оспореният акт е издаден от Заместник  изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", действащ в рамките на материалните предели на правомощията си, предоставени му от изпълнителния директор, съгласно приложената по делото Заповед № 03-РД /715/27.06.2017г. на Директор на ДФЗ стр. 52 от делото за делегиране на правомощия на Заместник изпълнителен директор  и на основание предоставената от закона възможност за делегиране на правата по чл. 20а от ЗПЗП включително и за издаване и подписване на АУПДВ по всички схеми и мерки по директни плащания, по схемите и мерките за директни плащания по Наредба №5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.

Компетентността за издаването на актове за установяване на публични държавни вземания е проявление на специализирана функция, извън основните функции, които има изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие". Поради това правомощието за издаване на актове не може да се изведе от общата компетентност на изпълнителния директор, която той притежава като ръководител на Държавен фонд "Земеделие" и която се определя от задачите, възложени на институцията. По силата на законова норма той възлага на друг административен орган изпълнението на опред административна дейност.При отсъствието на норма в ЗПЗП, която да урежда изрично съответно правомощие на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", компетентен да издава актовете за установяване на публични държавни вземания е този орган, който е бил определен по реда на  чл. 166, ал. 2, изр. 1 ДОПК. От това следва, че именно заместник изпълнителният директор е органът, който има правомощие да издава актовете за установяване на публични държавни вземания, произхождащи от надвзети или недължимо платени суми по схемите и проектите, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет в областта на общата селскостопанска политика. /В този смисъл е Решение № 7601 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4838/2015 г., IV о., Решение № 17156 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9688/2013 г., III о.,; Решение № 4716 от 4.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7954/2012 г., III о., Решение № 5817 от 17.05.2016г. на ВАС по адм. д14016/2015г Решение № 1323 от 29.1.2013г. по адм. д. 3934/2012г. и други.

Оспореният акт за установяване на публично държавно вземане е мотивиран, издаден е при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на АПК, в съответствие с приложимия процесуален и материалния закон и целта на закона. Противно на твърденията на жалбоподателя, АУПДВ съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Същият е издаден въз основа на влязло в сила уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП"от ПРСР2007-2013 г. на основание чл. 24, ал.2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. и отговаря на изискванията за форма, посочени в чл.59,ал.1 от АПК.

Не са нарушени съществени административно-производствени правила, които да водят до неговата незаконосъобразност. Административният орган е спазил разпоредбата на чл.26, ал.1 от АПК, като е уведомил адресата на бъдещия акт за започналото производство по издаването му, какви са констатираните обстоятелствата и какъв е характера на това производство. Спазена е и разпоредбата на чл.34 от АПК, като е дадена възможност на лицето да депозира възражения и допълнителни доказателства, като неупражняването на това му право не представлява нарушение на административно-производствените правила. Освен това АУПДВ е издаден в съответствие с нормата на чл. 35 от АПК, а именно след като административният орган е изяснил фактическата обстановка по спора.

 

По отношение приложението на материалния закон, съдът намира следното :

Общите правила относно подпомагането на развитието на селските райони с финансови средства от Съюза по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), установено от Регламент (EО) № 1290/2005;39 от Регламент на Съвета (ЕС) № 1698/2005 г., чл. 27 и т. 5.3.2.1.4 от Приложение II на Регламент на Комисията (EС) № 1974/2006 и Регламент на Комисията (EС) № 1975/2006 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони (обн., специално издание на ОВ, 2007 г., глава 03 - Земеделие, том 80)

На основание на така  цитираното европейско законодателство, легалното определение на  "мярка" се съдържа в чл. 2 б г от Регламент на Съвета /ЕС/ 1698/2005 е пакет проекти, допринасящи за изпълнението на ос съгласно член 4, параграф 2, които допринасят за изпълнението на един или повече приоритети на Съюза за развитие на селските райони. Всяка мярка за развитие на селските райони се програмира с оглед да допринася конкретно за постигането на един или повече приоритети на Съюза за развитие на селските райони. Посочена е и една от мерките,  финансирани от ЕЗФРСР, и това е "Агроекология и климат", правилата за прилагането на която са регламентирани в чл. 39 от горепосочения Реглемент, чийто текст е следния: 1. Държавите-членки разпределят помощите, предвидени в член 36, буква a), iv), в рамките на техните територии, съобразно специфичните си нужди.

2. Плащанията за агроекология се отпускат на земеделски производители, които поемат доброволно агроекологични задължения. Когато са добре обосновани за постигане на екологичните цели, плащания за агроекология може да бъдат отпуснати и на други управители на земи.

3. Плащанията за агроекология покриват само онези задължения, които са извън съответните задължителни стандарти съгласно членове4и5 от Регламент (EО) № 1782/2003 и приложения III и IV към него, както и минималните изисквания за употреба на торове и препарати за растителна защита и други задължителни изисквания, установени от националното законодателство и посочени в програмата.

Тези задължения се поемат като правило за период между пет и седем години. При необходимост и добра обосновка този период може да бъде удължен съгласно процедурата по член 90, параграф 2 за конкретни видове задължения.

Или с други думи подпомагането по тази мярка се предоставя от държавите-членки в рамките на техните територии, съобразно техните специфични национални, регионални или местни нужди и приоритети. Мярката е насочена към опазването и към насърчаването на необходимите промени в селскостопанските практики, които имат положителен принос за околната среда и климата, и нейното включване в програмите за развитие на селските райони е задължително на национално и/или регионално равнище като основната й цел като компенсира загубите или съответните разходи на земеделските производители, възникнали поради спазване на поетите ангажименти да съдейства за подобряване на екологичната среда в рамките на ЕС.  Посочените земеделски стопани, бенефициери на европейска помощ  доброволно се задължават да извършват операции, състоящи се от един или повече ангажименти за агроекология и климат по отношение на земеделска земя, която се определя от държавите членки .

На национално ниво условията и редът за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2007-2013 . са регламентирани с Наредба №11/6.04.2009г. издадена от  Министъра на земеделието и храните за прилагане на чл. чл. 36 (а) (iv) и 39 от Регламент на Съвета (ЕС) № 1698/2005  съгласно §2 от ДР на Наредбата.

Съгласно чл. 1 от посочените две Наредби  подпомагането се предоставя под формата на годишно агроекологично плащане при спазване на изискванията на горепосочените регламенти на ЕС , като подпомагането се предоставя за извършване на агроекологични дейности в посочените  направления.

Настоящият съдебен състав намира оспорваният АУПДВ, в който е прието, че сумата по Мярка 214 "Агроекологични плащания" за кампания посочените кампании общо в размер на 69 152,66 лева е недължимо платена, за материално законосъобразен.

 

    Финансова помощ по тази мярка се предоставя за прилагане на земеделски дейности, насочени към опазване на околната среда. Съгласно чл.9 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11 от 06.04.2009 г./, приложима към датата на подаване на "Заявление за плащане" 2009г., финансовата помощ за осъществяване на агроекологичните дейности, включени в подмерките и направленията по чл. 2, ал. 1 , се предоставя под формата на ежегодни агроекологични плащания, като 82 на сто от средствата се осигуряват от Европейския съюз, а 18 на сто - от бюджета на Република България. Тя се предоставя за извършване на определени агроекологичните дейности съгласно отбелязания в заявлението агроекологичен код, в течение на период от пет последователни години по отношение на едни и същи парцели и площ, като при неспазване на нормативните изисквания Държавен фонд "Земеделие" може да прекрати агроекологичния ангажимент, в следствие на което подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законната лихва в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичния ангажимент като до края на третата година това е цялата получена от земеделския производител сума.

В конкретния случай, след като задължението е било поето през 2012 г., то през следващите пет години е следвало същото да се изпълнява върху същите блокове и масиви, които са били оторизирани за подпомагане именно през 2012 г. С влязъл сила административен акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 „АЕП” от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.  между страните е установено, че земеделският производител е допуснал припокриване на парцелите, спрямо парцелите одобрени за участието в тази мярка,  който факт се потвърждава и от изслушаната съдебно- техническа експертиза, поради което е издадено уведомително писмо на изпълнителния  Директор на ДФЗ за прекратяване на агрооекологичен ангажимент. При положение, че това писмо е влязъл в сила акт е налице основание за издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по отношение на земеделския производител.  Този извод настоящата инстанция прави на основание цитираното от ответник жалба Тълкувателно решение № 6/30.6.2015г. постановено п т.д. 4/2013 г. на ВАС, а именно:  Компетентният административен орган по смисъла на чл. 81 АПК може да се произнесе и след изтичане на законоустановения срок, т.е. това негово правомощие, макар да е обвързано със срок, не възпрепятства възможността да издаде акта си и след изтичане на определения от закона срок. Произнасянето извън предвидените в закона срокове обаче не означава, че се поражда правото на жалба в нов срок, извън посочения в чл. 149, ал. 3 АПК. Ако се приеме обратното, то разпоредбата на чл. 149, ал. 3, предл. 2 АПК би била неприложима. Късното произнасяне на посочения орган не създава за адресата на акта благоприятни последици предвид непредвидимостта относно действията по произнасяне на компетентния административен орган, а и законодателят е предвидил правото му на жалба след изтичане на крайния срок, в който е следвало да се произнесе по-горестоящият орган. Поради изложеното произнасянето на този орган в неограничен срок във времето поставя в затруднено положение жалбоподателя да осъществи правото си на защита и да постигне целените от него правни последици. Тази неопределеност в продължителността на срока за произнасяне по жалбата по административен ред би могла да увреди и интересите на тези лица, които черпят благоприятни правни последици от първоначално издадения административен акт.
В заключение следва да се приеме, че правото на жалба като субективно процесуално право винаги се свързва с преклузивен срок за упражняването му и в законодателството не е предвиден случай, при който това право да може да бъде упражнено в неопределен срок от време. При неупражняването му или упражняването му след законоустановения срок с негативен за жалбоподателя резултат, се погасява правото на жалба и първоначалният административен акт влиза в сила. Жалбоподателят не ангажира доказателства, че е подал жалба до съответния административен съд, поради което съгласно горните мотиви на ТР, уведомителното писмо е влязло в сила. При тези обстоятелства е изпълнена хипотезата на правната норма на  чл.24,ал.2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. и на основание чл.18,ал.3,т.3 и ал.4 от посочени подзаконов нормативен акт подпомаганото лице следва да възстанови получената сума заедно с лихвите, като в случая възстановяването на основание буква "б" е 40%,от горепосочената от земеделския производител сума, която не е спорна по делото..В този смисъл Решение № 3273 от 16.03.2017г. по адм.д. 11579/2015г., ВАС, № 5817/17.05.2016г. по адм.д. 14016/2015г. на ВАС  и други-.

Неоснователни са наведените от жалбоподателя възраженията за наличието на предпоставки за прилагането на чл. 80 от Регламент № 1122/2009 г. Тези разпоредби предвиждат недължимо получените от земеделските производители суми да не се възстановяват, ако плащането е извършено поради грешка на компетентните органи и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Въпреки това, когато грешката се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляването на въпросното плащане, първа алинея се прилага, само ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Според чл.73 §5 от Регламент № 796/2004 г. задължението за възстановяване, посочено в параграф 1, не се прилага, ако периодът, изтекъл от датата на плащане на помощта и тази на първото известяване на бенефициента от компетентния орган, относно недължимото естество на въпросното плащане, е повече от 10 години. Въпреки това, периодът, посочен в първа алинея, може да бъде ограничен на четири години, ако бенефициентът е действал добросъвестно. В случая не може да намери приложение посочената разпоредба.

          При анализ на посочената правна норма се налага изводът, че за да се счита че плащането, макар и недължимо платено, не подлежи на възстановяване от земеделския производител следва да е налице някоя от изброените хипотези в правната норма. Първата е грешката на компетентните власти да не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител, т.е. същият да е действал добросъвестно. Това обстоятелство не се установява по делото, с оглед на факта, че дължимата субсидия би могло лесно да се изчисли от същия съгласно подаденото заявление по хектари и дължима субсидия на хектар. Не е доказано по категоричен начин, че грешката е допусната от административния орган, още повече, че в процесния случай не се касае до грешка, свързана с изчисляването размера на субсидията. Земеделският производител е следвало да знае, че поемайки агроекологичния ангажимент, агроекологичните дейности или направления е следвало да се осъществяват за целия  период върху същите парцели, индивидуализирани като площи в подаденото заявление през 2008 г. Давностните срокове в размер на 10 г. и 4 г. също не са пропуснати от органа.

                   За пълнота на изложеното съдът намира за необходимо да  посочи, че  предмет на това производство е публичното държавно вземане, установено с АУПДВ. на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, което се изразява в 40% от сумата, която е платена на земеделския производител по мярка „АЕП”. Наведените в жалбата аргументи за неправилност на констатациите на административния орган, послужили като основание за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. са относими към производството по оспорване на това уведомително писмо. Последното по същество е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,ал.1 от АПК и подлежи на самостоятелно обжалване, при което свързаните с него възражения са ирелевантни за настоящото производство с предмет законосъобразността на акта за установяване на публично вземане. За нуждите на настоящето дело е достатъчно наличието на влязъл в сила акт за прекратяване на ангажимента, което да е предпоставка за търсене на изплатените суми. Няма спор, че такива са изплатени на настоящия жалбоподател и то в размера, посочен в АУПДВ и търсен за събиране от административния орган. С факта на влизане в сила на административния акт по прекратяването на агроекологичен ангажимент, по който е реализирано плащане, административният орган в условията на обвързана компетентност е длъжен да проведе производство за събиране на изплатените суми, а за жалбоподателя възниква задължението за възстановяване на получената до момента финансова помощ.

 

По тези съображения, оспореният административен акт следва да бъде оставен в сила, като издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.4 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника претендираните от него разноски по делото в размер на 100 лв., представляващи ско възнаграждение. Според разпоредбата на  чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от . Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП.Според чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП (Националното бюро за правна помощ), каквато в случая се явява ПЗПП. От своя страна, разпоредбата на чл.24 от НЗПП установява, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв.

 

 

Водим от горното и на основание чл.172,ал.2,предл. последно от АПК, Административен съд – Велико Търново, осми състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата  на  „Агро-солей“ ЕООД, с. Сливовица, общ. Златарица против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/9073#1/09.08.2017 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с който е опред дължима сума от недължимо плащане на площ за 2012 с УИН 04/090712/53230, 2013 с УИН 04/050613/56810 и за 2014 с УИН 04/010714/61380 в размер на 69152.66 лв. (шестдесет и девет хиляди сто петдесет и два лева и шестдесет и шест стотинки), на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, буква „б" от Наредба 11 от 06.04.2009 г.

 

ОСЪЖДА Агро-солей“ ЕООД, с. Сливовица, общ. Златарица да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ разноски в размер от 100-сто- лева., представляващи ско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: