№ 248
гр. С, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110215269 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.416, ал.6 от КТ, вр. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод подадена жалба от /фирма/“, ЕИК ***, против наказателно
постановление № 22-2100012 от 20.10.2021 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. С, с което за нарушение на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда
(КТ) на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон, както и липса на съставомерно деяние. Сочи се и
маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателката, нередовно призована, не се явява и не се
представлява. Съдът е дал ход на делото на основание чл.61, ал.2 от ЗАНН, тъй като
жалбоподателката не е била открита на посочения от нея в жалбата адрес за
призоваване.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и моли съда да потвърди
изцяло наказателното постановление, тъй като нарушението било доказано по
категоричен начин. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите
реквизити и производството е редовно образувано пред РС-С.
Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 03.09.2021 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. С, сред
които и свидетелката В. ДР. В., извършили проверка в търговски обект – павилион за
българско бельо, находящ се в гр. С, пазар „К.с.“, ТК „***“, бул. „***“ № 10, във
връзка със спазване на трудовото законодателство. Обектът бил стопанисван от
1
търговеца-жалбоподател /фирма/“, която работела в съседния търговски обект. При
проверката било установено лицето Б.Х.С., ЕГН **********, която престирала труд в
обекта, работейки като „продавач-консултант“ – обслужвала клиенти, консултирала ги,
продавала стоки от магазина, приемала парични суми и издавала касови бележки.
Инспекторите се представили на лицето Б.Х.С. и й предоставили справка-декларация
по чл.402 от КТ, която тя попълнила саморъчно. В справката посочила, че работела
като „продавач-консултант“ при жалбоподателя /фирма/“, посочила работното си
време, работното място и почивките. Същата е отбелязала, че нямала сключен трудов
или граждански договор.
На 10.09.2021 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. С била извършена
проверка на документите представени от работодателя във връзка с трудовото
правоотношение на лицето Б.Х.С., при която се установило, че е представен трудов
договор № 01 от 07.09.2021 г. между Б.Х.С. и /фирма/“, и справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с № 223902101381808 от 07.09.2021 г.
Вследствие на проверката се установило, че /фирма/“, като работодател по смисъла на
§1, т.1 от ДР на КТ, не е уредил като трудово правоотношение, отношенията при
предоставяне на работна сила, като на дата 03.09.2021 г. е допуснал до работа
работника Б.Х.С., без да е сключил трудов договор в писмена форма с това лице, в
нарушение на чл.61, ал.1 от КТ.
Срещу /фирма/“ бил съставен АУАН № 22-2100012 от 20.09.2021 г. за
нарушение на чл.61, ал.1 от КТ. Актът бил подписан от актосъставителя и двама
свидетели, като препис от него бил връчен на нарушителя за запознаване, а той го
подписал с подробни възражения и молба за снизхождение.
АНО приел изложените в акта фактически констатации за категорично доказани
и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление №
22-2100012 от 20.10.2021 г., с което за нарушение на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда
(КТ) на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетелката В.В., както и от приложените по делото писмени
доказателства. В показанията си свидетелката В. подробно разказва как на процесната
дата посетили търговския обект и установили работника Б.Х.С., която обслужвала
клиенти, консултирала ги, продавала стоки от магазина, приемала парични суми и
издавала касови бележки. Инспекторите се представили на лицето Б.Х.С. и й
предоставили справка-декларация по чл.402 от КТ, която тя попълнила саморъчно. В
справката посочила, че работела като „продавач-консултант“ при жалбоподателя
/фирма/“, посочила работното си време, работното място и почивките. Същата
отбелязала, че нямала сключен трудов или граждански договор. След това
2
проверяващите издали постановление по чл.405а, ал.1 от КТ за обявяване на трудово
правоотношение. Впоследствие на 10.09.2021 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
С свидетелката В. извършила проверка на документи представени от работодателя във
връзка с трудовото правоотношение на лицето Б.Х.С., при която се установило, че е
представен трудов договор № 01 от 07.09.2021 г. между Б.Х.С. и /фирма/“. Показанията
на свидетелката В. се подкрепят изцяло от приложената по делото декларация по
чл.402 от КТ, в която лицето Б.Х.С. собственоръчно е записала, че работи за
жалбоподателя от 03.09.2021 г. в процесния търговки обект на длъжност „продавач-
консултант“, с работно време от 10:00 часа до 18:30 часа, с два почивни дни седмично
по график и почивка в работния ден от 30 минути, като нямала сключен трудов или
граждански договор. Показанията на свидетелката са логични, непротиворечиви,
последователни и изцяло кореспондират с представения по делото писмен
доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира напълно. По делото са били
представени също трудов договор № 01 от 07.09.2021 г. между Б.Х.С. и /фирма/“, както
и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с №
223902101381808 от 07.09.2021 г., които доказват, че трудовият договор с работника е
бил сключен на 07.09.2021 г., а това подкрепя показанията на свидетелката, че към
датата на проверката – 03.09.2021 г. не е имало валиден трудов договор.
С оглед на изложеното, съдът прие за категорично доказана описаната по-горе
фактология.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът стигна до
следните правни изводи:
АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушението е ясно, точно описано,
като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови
текстове. Актът е подписан от двама свидетели и е бил връчен на нарушителя. НП е
издадено от компетентен за това орган като в съдържанието му нарушението отново е
описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразени са нарушените
законови разпоредби, както и основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл
съдът намира, че съдържа всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл.57
от ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички фактически и правни основания на
административнонаказателното обвинение. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за
съставяне на акта и издаване на наказателното постановление. При проверката на
АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването им не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя.
Жалбоподателят /фирма/“ има качеството на работодател по смисъла на §1, т.1
от ДР на КТ, като в това си качество е осъществил състава на нарушение по чл.61, ал.1
от КТ, защото е допуснал до работа лицето Б.Х.С. без да има сключен в писмена форма
3
трудов договор. Нарушението е формално и за съставомерността му не се изисква
настъпването на вредни последици. То е довършено в момента, в който работникът
започне фактически да изпълнява трудовите си задължения, без да има подписан
трудов договор с работодателя.
От субективна страна жалбоподателката е извършила нарушението виновно при
форма на вината пряк умисъл. Г. е била наясно, че не е сключвала трудов договор с
работника С., а такъв трябва да е налице преди работникът да започне да полага труда
си и въпреки това го е допуснала да работи в обекта. Към момента на проверката
самата Г. е работила в съседния магазин и е била наясно, че С. полага труда си вътре в
обекта.
Деянието е подробно и пълно описано, правилно квалифицирано и
законосъобразно съотнесено към санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ,
предвиждаща налагане на имуществена санкция от 1500 лева до 15000 лева на
работодател, който наруши разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ. При определяне размера
на наказанието обаче, административнонаказващият орган не е съобразил в пълнота
критериите за индивидуализация на санкцията, предвидени в чл.27 от ЗАНН. Съдът
приема, че се касае за първо по ред административно нарушение от този вид, поради
липсата на твърдения и доказателства за противното. Обществената опасност на
конкретното нарушение не се отличава от обичайната такава за нарушения от този вид,
самото деяние е формално и не се твърди настъпването на допълнителни
неблагоприятни за работника последици. При тези факти съдът намира, че
работодателят е следвало да бъде санкциониран с имуществена санкция в минималния
установен в закона размер, а именно 1500 лева, който най-пълно съответства на
характера и интензитета на нарушението, и съдържа потенциал да въздейства
предупредително и превъзпитателно по отношение на субекта-нарушител, съобразно
предвиденото в чл.12 от ЗАНН. Като е наложил наказание в размер на 3000 лева,
наказващият орган е допуснал прекомерност и необоснованост на административната
санкция, която следва да бъде намалена до минималния размер от 1500 лева с
аргументите, изложени по-горе.
Нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други деяния от същия вид. Целта на закона е да се гарантират
правата на работника преди той да започне да престира труда си на работодателя, като
не се изисква да са настъпили някакви вредни последици от неизпълнението на това
задължение на работодателя. Следователно се касае за формално нарушение и липсата
на вредоносен резултат не може да води до маловажност на деянието, тъй като става
въпрос за защита интересите на работниците и служителите. Работодателите следва да
бъдат дисциплинирани и да изпълняват стриктно законовите разпоредби, тъй като една
4
евентуална трудова злополука, без да са били гарантирани преди това правата на
работника, би довела до сериозни неблагоприятни последици за него, а от там и за
самия работодател, който при такова нарушение с настъпил вредоносен резултат би
следвало да отговаря много по-сериозно. Освен това в чл.415в от КТ е дадено
описание за маловажно нарушение по смисъла на закона, а именно такова, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в кодекса, и от което не
са произтекли вредни последици за работници или служители, като в алинея 2 на
същия член изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62,
ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2. Следователно е налице специална уредба на маловажното
нарушение в сравнение с тази в ЗАНН, като настоящото нарушение по чл.61, ал.1 от
КТ изрично е изключено и не може да бъде маловажно по смисъла на този кодекс.
Въз основа на изложеното, наказателното постановление следва да бъде
изменено, като размерът на имуществената санкция бъде намален от 3000 лева на 1500
лева.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.3 от ЗАНН, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. На основание
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150
лв., поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от
закона минимум от 80 лева, тъй като делото не се отличава с правна и фактическа
сложност, беше проведено само едно открито съдебно заседание и беше разпитан един
единствен свидетел.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.4 и чл.63д, ал.3 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-2100012 от 20.10.2021 г., издадено
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. С, с което за нарушение на
чл.61, ал.1 от Кодекса на труда КТ) на /фирма/“, ЕИК *** е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3
от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената санкция от 3000 /три хиляди/ лева на
1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА жалбоподателя /фирма/“, ЕИК *** да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. С сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - С
град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6