Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София ………2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд - Наказателно отделение, IX въззивен състав в публично заседание на двадесет и седми май
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА
ЙОРДАНОВА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря Снежана Колева и с
участието на прокурор Светлана Шопова, като разгледа докладваното от съдия Ангелова
ВНОХД № 483 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 22.10.2019 г. по НОХД 4719/2016 г. Софийски районен съд –
Наказателна колегия, 108 състав е признал подсъдимия М.М.К.
за невиновен в това, че за времето от 19.06.2014 г. до 20.06.2014 г. в град
София, с цел да принуди Н.Д.М., в качеството му на едноличен собственик и
управител на фирма „С.И.И.2011“ ЕООД, да се разпореди
със свое право – правото на собственост на споменатото дружество върху ½
идеална част от поземлени имоти с планоснимачни
номера, както следва: № 1059, №1166, № 1167, № 1168, №
1169, № 1170, № 1171, № 1172, № 1173, № 1174, № 1175, № 1176, № 1177, № 1178, №
1179, № 1180, № 1181, № 1182, № 1183, по кадастрална карта и кадастрални
регистри, с адрес – гр. София, ж.к. „Люлин“, 8-ми микрорайон, ул. „*********,
от квартал № 92 и № 92А по регулационния план на град София, го заплашил с
убийство като му казал, че „ще стане страшно, ще ви избием“ и било извършено от
две лица – заедно с Д.Т., ЕГН **********, по паспорт, издаден от Република
Ирландия № ******, с име DIMO SKONDIA, роден
на *** г., поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по обвинение
за извършено престъпление по чл. 213а, ал.2, т. 1, пр. 1 и т.4, пр. 1, вр. ал 1 от НК.
По
въззивна жалба на частния обвинител Н.М. чрез повереника му е
образувано ВНОХД 483/2020 г. по описа на СГС – НО, ІX въззивен състав, с което е атакувана
постановената присъда на СРС с доводи за неправилност и необоснованост. В
допълнението към въззивната жалба се твърди, че
първостепенният съд неправилно е анализирал събраните по делото доказателства,
въз основа на които е достигнал до неправилни изводи. Изтъква се, че съдът
неправилно е интерпретирал показанията на свидетелите М. и Ч.досежно разговорите между тях относно заплахите, отправени
от Т. и К. с цел пострадалият – М. да прехвърли собствеността на имота. Излагат
се доводи, че съдът неправилно е изтълкувал липсата на уплах
в поведението на М. след като му били отправени заплахи за живота и здравето
му. Отправят се твърдения и за наличието на съществени процесуални нарушения,
свързани с противоречие на мотивите на
атакувания съдебен акт, пречеща да се възприеме волята на съда от страна на
пострадалия.
С
жалбата не се депозират искания за събиране на доказателства.
В
проведеното разпоредително заседание на 10.02.2020 година въззивният
съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред
настоящата инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.
В
хода на съдебните прения пред въззивна инстанция повереника на Н.М. навежда твърдения в посока изложените
във въззивната жалба като моли съда да отмени
оправдателната присъда и да постанови осъдителна такава.
Прокурорът
в производството пред Софийски градски съд, намира че няма основание за отмяна
или изменение на постановената присъда от районния съд. Посочва, че липсва
несъмнена доказаност на повдигнатото обвинение, с
оглед на което моли присъдата да бъде потвърдена. Защитникът на подсъдимия изразява становище в посока
да се потвърди постановената присъда. Поддържа, че целият доказателствен
материал, събран в хода на наказателното производство, е в подкрепа на
постановената оправдателна присъда и се споменава, че представителите на
държавното обвинение също не поддържат повдигнатото обвинение. Поради това и
счита постановената присъда за правилна и законосъобразни и моли същата да бъде
потвърдена от настоящата инстанция.
Подсъдимият
моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията,
направени в съдебното заседание и след като извърши цялостна служебна проверка
на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира
за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана. Упражнявайки правомощията си за цялостна
проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен
състав счита, че първоинстанционната присъда е
постановена при изцяло изяснена фактическа
обстановка, която се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени
в цялост в мотивите към присъдата.
Въззивният съдебен състав
възприема установените от първостепенния съд факти, които се изразяват в
следното: Н.Д.М.,***, заедно със своите родители,
работил повече от 10 години като оператор в кариера за камъни и пясък в село
Карлуково, близо до град Луковит с месечно трудово възнаграждение в размер на
700 лева. Свидетелката С.А.и Х.А.В.притежавали
в съсобственост поземлени имоти с
планоснимачни номера, както следва: № 1059, №1166, № 1167, № 1168, № 1169, № 1170, № 1171, №
1172, № 1173, № 1174, № 1175, № 1176, № 1177, № 1178, № 1179, № 1180, № 1181, №
1182, № 1183, по кадастрална карта и кадастрални регистри, с адрес – гр. София,
ж.к. „Люлин“, 8-ми микрорайон, ул. „*********, от квартал № 92 и № 92А по
регулационния план на град София. На
17.05.2005 г. Х.А.В.изчезнал безследно. На 22.04.2008 г.
свидетелят Н.Н.бил упълномощен да се
разпорежда с горецитирания имот от страна на двамата
собственици.
На 02.06.2008 година с Нотариален акт №
195 рег. № 20128, по нотариално дело № 892/2008
г., по описа на нотариус И.Д., частният обвинител Н.М. придобил в качеството на
купувач от Х.А.В.и С.А.в качеството им на продавачи, представлявани от
упълномощено лице – Н.А.Н., собствеността върху посочените поземлени имоти,
намиращи се в гр. София, ж.к. „Люлин“, 8-ми микрорайон, ул.
„*********, от квартал № 92 и № 92А. С
Искова молба № 54868 от 19.10.2009г. С.А.е предявила иск с правно основание чл.
26, ал. 2 от ЗЗД и чл. 108 от ЗС, с който искала прогласяването на нищожност на
процесния нотариален акт за покупко-продажбата на поземлените
имоти, прехвърлени на Н.М., в частта от ½ идеална част от всички описани
имоти и осъждане на същия да предаде владението на имотите.
На 15.06.2011 г. в Търговски регистър
към Агенцията по вписвания било вписано дружеството „С.И.И.2011“ ЕООД с едноличен собственик на капитала Н.М..
На 26.09.2011 г. била направена непарична вноска в размер на 496 970 лева,
представляваща поземлен имот с идентификатор 68134.4357.424, по кадастрална
карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед РД 18 – 14/ 06.03.2009г. на изпълнителния директор на АГКК с
адрес гр. София, район Люлин, жк „Люлин“ с площ от 1
255 кв.м., съгласно скица на поземлен имот № 15791/09.06.2011
г. на СГКК. Апортираният в търговското дружество имот
бил образуван от обединението на прехвърлените имоти на М. с нотариален акт №
195 рег. № 20128.
С решение на Софийски градски съд, ГО,
13 с-в от 20.07.2011г. влязло в сила на 22.10.2012 г. по гр. д. № 9943/2009 г. съдът е уважил исковите претенции на С.А.и
била прогласена исканата нищожност на процесния
нотариален акт, като било установено, че А. не била упълномощила пълномощника,
който сключил от нейно име и от името на Х.В.нотариалната сделка като се
установило чрез извършена експертиза, че подписът на С.А.не бил истински. След
влизане в сила на решението капиталът на търговското дружество на пострадалия М.
бил съответно намален по отношение на идеалната част на С.А..
Междувременно на 10.01.2013 година бил
издаден акт за смърт на Х.В.с дата на смъртта – 17.05.2005 г., тъй като
последният бил безследно изчезнал от тази дата. В
края на 2013 година Д.Т. /по ирландски
паспорт Д.С./ се свързал чрез общ познат със сина на Х.В.– Е.В..
Двамата се срещнали, на която среща Д. С. обещал на Е.В. да му помогне да си
върне имотите, принадлежащи на баща му. Заедно с А.В./син
на Х.В./ и Х.В./съпруга на Х.В./ отишли в кантората на адвокат Л.К.,
намираща се в град София, ул. „Три уши“. В кантората на св.К.разговаряли
относно завеждането на граждански дела с цел възстановяване на собствеността на
имотите, които били прехвърлени на св.Н.М.. Процесните
имоти били отдадени под наем от търговското дружество на пострадалия на
„М.П.И.2012“ ООД с управител свидетеля Б., а другата част от имота на свидетелите
Б. и Б., като договорите под наем били сключени чрез пълномощника на „С.И.И.“ ЕООД – адвокат К. Ч., на който наемателите предавали и
паричните средства за наетите имоти. На
състоялата се среща между св. Л.К. с Е.В. и Д.Т., тъй като адвокатК.не
практикувал в сферата на гражданското право, той насочил Е.В. и Д.Т. за съдействие
към адв. К. Ч.като извикал последния в неговата
кантора. Свидетелят Ч.се запознал с присъстващите в кантората на адвокатК.и обещал, че ще подготви документите, които са
необходими за завеждане на граждански дела за връщане на собствеността върху
изгубените имоти на Х.В.като бил и упълномощен за събиране на въпросните
документи. Свидетелят Ч.не събрал необходимите документи, за които бил
упълномощен. Св.К.разбрал от Д.Т., че адвокат Ч.е в конфликт на интереси, тъй
като е пълномощник на „С.И.И.2011“ ЕООД, което съгласно търговския регистър е
собственик на същите имоти, за които се иска издаване на документи и завеждане
на граждански дела за собственост. СвидетелятК.се свързал със свидетеля Ч.и го попитал защо не
е съобщил за конфликта на интереси и казал, че ще сигнализира Адвокатска
колегия, след което отношенията между двамата адвокати се влошили. През юни
2014 година адвокат Ч.и Д.Т. се срещнали в кантората на адв.
К., там Т. заявил, че парите от получените наеми на имота следва да му бъдат
предавани на него. По - късно през същия ден адвокат Ч.и Д.Т. си уговорили
среща на автомивка в гр. София, бул. „Тодор Каблешков“.
На срещата Д.Т. бил придружаван от подсъдимия М.К., като Т. поискал да бъде
прехвърлена собствеността на имотите, но не уточнил на кого, след което заедно
с подсъдимия заявили на свидетеля Ч., че ако не се случи това „ще стане
страшно, ще има убийства, ще заколят майка му и баща му, него ще убият, а
приятелката му ще изнасилят и убият“, като през това време адвокат Ч.обяснявал,
че може само да предаде думите им на собственика на имота. Т. дал телефонен
номер, на който собственикът на имота да му се обади. След състоялата се среща
адвокат Ч.се обадил по телефона на частния обвинител М. и му предал за
състоялата се среща и за това, че някакви хора искат да се видят с него, за да
прехвърли собствеността на имотите на ул. „Филиповско
шосе“ и му предал, че са оставили телефон, на който да се обади. На 20.06.2014
г. Н.М. пристигнал в София и се срещнал с адвокат Ч., като последният му
обяснил, че мъж на име Д. /Д.Т./ искал среща с него във връзка с притежаваните от
неговото дружество имоти и че са му отправени заплахи. М. се обадил по телефона
на Д.Т. и се уговорили да се видят в ресторант на бул. „Жолио
Кюри “ в гр. София. Частният обвинител М. отишъл на срещата заедно със
свидетеля А., а Д.Т. бил придружаван от подсъдимия М.К.. На състоялата се среща Т. показал документи и
обяснявал на Н.М., че имотът бил на негов роднина, който починал и че М. трябва
да му прехвърли собствеността на имота, за която цел е уредил час при нотариус
за 14:00 часа, а в случай че не направи това щяло да има
„дум като Доктора“. Подсъдимият К. също участвал в разговора, но не отправил
заплахи и закани към Н.М.. М. и А. си тръгнали от срещата като не отишли при
нотариус, за да прехвърлят имота, а отишли да се хранят в заведение за бързо
хранене в жк „Младост 3“, след което М. пренощувал
при свой роднина в София. Междувременно адвокат Ч.подал жалба до СДВР за
случая. На
31.03.2015 г. е образувано наказателно производство от страна на СРП срещу К. Ч.за
това, че през октомври 2014 г. в град
София, подбуждал св. Б.М.към
престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, а именно пред надлежен орган на властта
да потвърди неистина, че е чул разговор между Л.К., М.К. и Д.Т., в който
разговор тримата обсъждали убийството на К. Ч.. Посоченото наказателно
производство било прекратено с
прокурорско постановление от 24.03.2017 г. поради недоказаност на посоченото престъпление.
При постановяване на атакувания съдебния
акт първостепенният съд е приобщил и обсъдил задълбочено събраните пред него и на
досъдебно производство относими гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства в това число: показанията на пострадалия Н.М., К. Ч./показанията
на свидетелите, дадени пред орган в досъдебното производство, са частично
приобщени и прочетени на основание
чл.281, ал. 5 вр. ал.1, т.2 пр.2 от НПК/, Н.А., Н.Н, Б.
Б., Л. Б., Х.В., Е.В. /показанията на свидетелите, дадени пред орган в
досъдебното производство, са приобщени в
цялост и прочетени на основание чл.281,
ал. 5 вр. ал.1, т.2 пр.2 от НПК /, П. Б., К.П., В.М.,
Л.К., Б.М.и свидетел с тайна самоличност с идентификационен № 1, обясненията на
подсъдимия М.К., жалба до СДВР от К. Ч./ л.
9 – 13, том 1 от ДП/, устав на „С.И.И.2011“ ЕООД, ведно с нотариални актове към същия /л. 21-27, том 1 от ДП/,
справка, предоставена от Агенцията по вписванията относно лицата Н.М., С.А.и Х.В./л. 35 – 45 и от 51 – 84, том 1 от ДП/, справка, предоставена от Национална агенция по
приходите /л. 46 -50, 85- 86, том 1 от ДП/, справка, предоставена от мобилни оператори /л.87 – 89, 115, 248
– 253, том 1 от ДП/,
справка АИС / л. 93 – 94, том 1 от ДП/,
справка ИО /л. 96 – 101, том. 1 от ДП/,
справка район „Витоша“ /л. 106 – 107,
том 1 от ДП/, справка ГРАО /л.
110 -111, том 1 от ДП/, протоколи за
личен обиск на М.К. и Д.Т. /л. 123 -127, том 1 от ДП/,
протоколи за разпознаване на лица и предмети /л.
135 -136, 201, 203, ведно с албум л. 204 – 207, том 1 от
ДП/, справки за съД.ст /л. 141 -144, том 1 от ДП/, протоколи и
решение на СГС, ГО, 13 – ти състав по
гр. д. № 9943/2009 г. /л. 178 -197, том 1 от ДП/,
удостоверение за наследници и акт за смърт /л.
217 -218, том 1 от ДП/, копие от изпълнително дело № 20137830400211 по
описа на ЧСИ И.Ч. № 783 с район на
действие СГС, компакт дискове /том 1 от ДП/. Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните
факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал като споделя доводите и
съображенията му.
Основен и ключов свидетел с оглед спецификата на
инкриминираното деяние се явява частният обвинител Н.М., който е разпитан по
време на съдебното производство пред първа инстанция и в досъдебното производство.
Същият в съдебното заседание излага информация относно начина на придобиване на
процесния имот, в това число изнася и лична
информация за себе си – адрес, месторабота, излага твърдения, че е придобил процесните имоти вследствие на покупко
– продажба като физическо лице, а след това е апортирал
като непарична вноска имотите в търговското дружество „И.С.И.2011“, на което
той е едноличен собственик, разказва за спора за собственост между него иС.А.. Относно инкриминираното деяние излага твърдения, че
първоначално адвокат К. Ч.го е уведомил по телефона за лица, които имат
претенции относно неговия недвижим имот и държат да се срещнат лично с него,
след което М. е пристигнал в София да се видят с адвокат Ч., на която среща
последният му е споменал, че са отправили заплахи и закани за убийство спрямо
него, ако не се прехвърли собствеността върху имотите, като адвокат Ч.дал
мобилен номер, на който М. да се обади и да се свърже с въпросните лица. В
показанията си свидетелят М. разказва, че е звъннал на посочения телефон и е
разговарял с мъж, който се представя с името Д. и се уговорили да се видят. На
срещата М. отишъл с неговия приятел свидетеля А., а Д. бил придружен от подсъдимия
– М.К.. Свидетелят излага твърдения, че на осъществилата се среща Д.Т. /Д./ му
показал набор от документи, нотариални актове и му заявил, че имотът бил на
негов близък роднина, който починал и иска да му бъде прехвърлен, за което е
организирал час при нотариус за 14:00 часа,
като казал, че ако това не се случи ще стане „дум като Доктора“. Свидетелят
твърди, че подсъдимият К. също участвал в разговора, но не е отправял закани и
заплахи спрямо него. След срещата свидетелят М. заедно със своя приятел А.
отишли да хапнат в ресторант „Макдоналдс“, а същата
вечер М. пренощувал при свой братовчед, като адвокат Ч.го уведомил, че е подал
жалба относно отправените заплахи в СДВР. Настоящата инстанция кредитира в по-голямата
си част показанията, дадени от свидетеля М., единствено не смята за достоверно
твърдението, изнесено от свидетеля по време на съдебно заседание след
приобщаването на показанията му, дадени в хода на досъдебното производство, на
основание чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 2 от
НПК, за това че е пропуснал да заяви пред разследващите органи за заканата, че
ще бъдат избити, още повече, че и при първоначалното излагане на показанията на
М. пред съдебната инстанция, той не е коментирал тази подробност, която е от
значение, а едва след приобщаване на показанията той констатира пропуска си. Поради
това и настоящата инстанция се присъединява към разсъжденията на първостепенния
съд относно недостоверността на това твърдение. В останалата си част
показанията на Н.М. са достоверни, съответстващи на останалия доказателствен материал, в това число и на показанията,
дадени от Н.А. пред съда, който излага твърдения, че е присъствал заедно с М.
на състоялата се среща с Д.Т. и подсъдимия К., като активен в отправяне на
заплахи е бил Д.Т., а за подсъдимия нямал спомен дали е отправял заплахи.
По време на провелото се съдебно следствие пред първа
инстанция са разпитани и свидетелите Б. Б. и П. Б., които са наематели на процесния имот. Свидетелят Б. твърди, че не познава Н.М., а
е контактувал във връзка със събирането на наема единствено с адвокат Ч., като
излага информация пред съда, че преди време на обекта се е видял с две лица,
които са претендирали да се плаща наем на тях, но не обективира
информация относно описание на лицата и не помни дали подсъдимият е бил сред
тях. Поради липса на спомен за множество обстоятелства, първостепенният съд е
приобщил дадените от свидетеля показания в хода на досъдебното производство. В
тях се твърди, че едно от лицата, с което свидетелят Б. е разговарял се е
казвал Д.. Б. Б. потвърждава казаното по време на досъдебното производство, тъй
като е било в по-кратка отдалеченост от деянието, съпоставима с времевата
отдалеченост по време на депозиране показания пред съдебния състав. Свидетелят Б.
излага твърдения, че никой не го е посещавал и че е давал наема на адвокат Ч.,
като разказва, че от неговия колега е разбрал, че адвокат Ч.е
бил заплашван във връзка с имота. По време на съдебното следствие пред
първа инстанция са били приобщени и показанията, дадени от Л. Б. в хода на
досъдебното производство. Същите подкрепят изцяло показанията на свидетеля Б.,
в тях също се твърди, че не са били посещавани от трети лица относно наема на
имота, както и това че са заплащали наема на адвокат К. Ч.. Въззивната
инстанция дава вяра на свидетелите, тъй като показанията им си кореспондират и
съответстват с останалия доказателствен материал.
В хода на съдебното следствие са приобщени и дадените в
досъдебното производство показания на Х.В.и Е.В.. Те дават сведения относно собствеността
на процесния имот, относно съдебния спор за собственост,
както и информация относно срещата им с Д.Т. и К. Ч.в кантората на адвокат Л.К..
Съдът кредитира дадените показания и счита, че същите съответстват на
действителността.
Събрани са и показанията на свидетеля Н.Н, който е
пълномощник при сключване на покупко-продажбата за процесните
имоти на Х.В.иС.А.. Николов в съдебно заседание
излага информация, че не познава подсъдимия, както и твърдения, че се е
познавал с Х.В.и той го е упълномощил да продаде имота от негово име, като
свидетелят твърди, че след покупко-продажбата на процесния
имот е виждал още веднъжВ.и след това същият бил
изчезнал. Въззивната инстанция кредитира показанията
на свидетеля в частта относно твърденията за това, че е сключил чрез
пълномощно договора за покупко-продажбата
на процесните имоти, както и това, че познава Н.М..
Относно информацията, че именно Х.В.го е упълномощил за сделката, счита същата
за недоказана, предвид и обстоятелството, че лицето Х.В.е изчезнал безследно
през 2005 година, а продажбата на имотите се е състояла през 2008 година.
Разпитан е и Л.К., който твърди, че познава подсъдимия М.К.,
както и Д.Т., но не знае дали двамата се познават. Пред съдебната инстанция излага
доводи, че е свързал Д.Т. с адвокат К. Ч., тъй като Т. е искал съдействие от
него за граждански дела, а той се занимавал с наказателно право. Твърди, че Д.Т.
и Ч.не са се срещали в неговата кантора, нито подсъдимият К. и Ч., както и това,
че не познава лица с имена Х.В.и Е.В.. Излага доводи, че е разбрал от Т. за
наличието на конфликт на интереси при адвокат Ч.във връзка с процесните имоти. Твърди, че не е присъствал на отправяне
на заплахи от страна на Д.Т. към адвокат К. Ч., както и че последният не му се
е оплаквал за подобни заплахи и заявява, че не си общува с адвокат Ч.след като
му е казал, че ще подаде сигнал към адвокатската колегия, тъй като е действал
неправомерно предвид наличието на конфликт на интереси относно имотите. Свидетелят
дава информация, че познава свидетеля М. и че му е помагал финансово, а той му
е вършил работа. Настоящият съд счита, че показанията на свидетеляК.следва
да бъдат кредитирани в частта, свързана с това, че е препратил Т. към услугите
на адвокат Ч., за това, че подсъдимият К. не се е срещал в неговата кантора с
адвокат Ч., както и твърденията, свързани с познанството му със свидетеля М. и
това, че е прекъснал контакта с адвокат Ч.. Относно твърденията, че адвокат Ч.и
Д.Т. не са се срещали в неговата кантора и че са му неизвестни имена като Х.В.и
Е.В. счита същите за недостоверни и изолирани от останалия доказателствен
материал и по-конкретно показанията, дадени от свидетелите Ч., Е.В., Х.В.и Б. М.,
с оглед на което в тази им част не ги кредитира.
Свидетелят Б.М.е разпитан в съдебно заседание като същият
излага твърдения, че е работил известно време при адвокатК.като
познава подсъдимия К., виждал го е заедно с Д.Т. в кантората на адвокат К.. Твърди,
че не е бил свидетел на спорове между К., Ч.и Д.Т., както и на отправяне на
заплахи срещу адвокат Ч.. Излага информация, че адвокат Ч.го е молил да
свидетелства пред СДВР, че е чул отправяне на заплахи срещу него от страна на Т..
Съдът кредитира показанията на свидетеля М. относно доводите, че е виждал
подсъдимия в кантората на адвокат К., както и това, че не е бил свидетел на
спорове между посочените лица, но относно твърденията, че адвокат Ч.го е молил
да свидетелства пред СДВР, че е чул заплахи по негов адрес, счита същите за
недоказани с оглед на прекратеното с постановление наказателно производство
относно посоченото твърдение.
Ключов свидетел за настоящето производство е и адвокат К. Ч..
Разпитан пред съда, същият излага твърдения в посока на това, че адвокатК.го е свързал
с Д.Т., Е.В. и Х.В., за да им помогне във връзка със събиране на
документи за извършване на покупко-продажба на недвижим имот. Излага твърдения,
че е говорил сК.относно възникване на конфликт на
интереси, тъй като се касае за имот, който е съседен на имот на негов клиент,
но адв.К.го успокоил, че не става въпрос за един и
същ имот, като свидетелят бил упълномощен да събере необходимите документи, но
тъй като не му били заплатени пари, необходими за такси, той не пристъпил към
снабдяването с документите. Свидетелят излага информация, че на 19.06.2014г. се
срещнал с Д.Т., подсъдимият К. в кантората на Л.К., но последният не присъствал
там и при тази среща Д.Т. обяснявал, че бил собственик на имота на търговското
дружество на Н.М., с оглед на което следвало да му бъде заплащана наемната сума
на него. Ч.отговорил, че ще говори със своя клиент и ще му предаде разговора,
малко по-късно адвоката се свързал с М. и му разказал за срещата с Т. и
подсъдимия, след което отново се обадил на същите, организирали си нова среща
този път на автомивка. Според свидетелят в разговора участвали Д.Т. и
подсъдимия, но по-активен бил подсъдимият К., като там отново се поискало да се
прехвърлят имотите, като били отправени конкретни заплахи към адвокат Ч.,
свързани с това, че ще го убият, ще убият близките му и че адвокатК.го
е спасил по-рано, защото Т. и К. били замислили да го отвличат, като свидетелят
твърди, че отправените закани били и към Н.М.. Адвокат Ч.казал на Т. и К., че
не зависи от него дали ще се прехвърли собствеността на имота и ги посъветвал
да говорят със собственика. След срещата свидетелят се е свързал с М. и му е
предал какво са си казали с Т. и подсъдимия, като излага доводи, че не знае
дали М. се е притеснил, както и информация във връзка със състоялата се среща
между М., А., Т. и К., като отправя твърдения, че М. също бил заплашван и от
двамата, но Т. не говорил добре български. Свидетелства също, че Б.М.се свързал
с него и е искал да даде показания във
връзка с разговор между Т. и К. и по-точно как щели да извикат хора от Южна
Америка с цел да изпълнят заплахите, отправени
на Ч.и М.. След като анализира показанията на адвокат Ч., осъзнавайки че
повдигнатото обвинение се крепи на тях, настоящата инстанция се присъединява
към заключението на първостепенния съд относно тяхната достоверност. Относно
отправените заплахи от страна на Д.Т. и подсъдимия, съдът счита, че свидетелските
показания противоречат на показанията, дадени от Н.М., тъй като последният в
своите показания не твърди, че адвокат Ч.му е споменал, че Т. и К. са отправяли
закани за убийство и към него, а напротив от показанията му става ясно, че
същият му е съобщил, че имат претенции за имота и че са отправили заплаха към Ч..
Твърдението на Ч., че по-активен в отправените заплахи бил подсъдимият К., тъй
като Т. не говорил добре български език също бива опровергано, защото в своите
показания М. съобщава, че изразът „да не стане дум като Доктора“ бил изречен от
Д.Т., а не от подсъдимия, като М. и свидетелят А. излагат твърдения, че
подсъдимият К. се е включвал в разговора, но нямат ясен спомен да е отправял
конкретни заплахи. Относно твърдението, че Д.Т. не говори добре български,
съдът се присъединява към разсъжденията на районния съд, че това не е истина,
тъй като това се установява от отправените от Т. изявления, че не му е необходим
преводач във връзка с воденото срещу него наказателно производство, приключило
със споразумение. Въззивният съд споделя изводите на
първа инстанция, че съгласно показанията на М., предприетите от него действия
след срещата с Д.Т. и М.К., навеждат на мисълта, че Н.М. не се е чувствал
застрашен от отправените заплахи. Настоящата инстанция се съгласява, че от
събраният от делото доказателствен материал не може
да се направи обоснован извод за наличието на заплахи конкретно към Н.М., а
по-скоро те са били насочени единствено към адвокат Ч., тъй като по показанията
личи, че К. и Т. са били по-активни по време на срещата пред автомивката с
адвокат Ч.. Именно там са отправени и заканите за убийство на адвокат Ч.и
неговите близки и това обстоятелство се установява и от факта, че жалбата до
СДВР е подадена от страна на адвокат Ч.,
т.е. той се е почувствал застрашен.
Тук
е мястото да бъдат коментирани и свидетелските показания, дадени от анонимния
свидетел по делото с идентификационен номер 1 - на същите настоящата инстанция
не дава вяра поради следните съображения: Свидетелят
твърди, че познава подсъдимия, който се казвалЛ.или Л.,
не знаел дали подсъдимият и адвокат Ч.се познават. Излагат се твърдения, че
преди 5 години е чул разговор между две момчета, намиращи се на около 50 метра
разстояние от колата, на задната седалка на която е седял свидетелят, при
затворени задни прозорци и отворени предни като към двете момчета се е
присъединил и подсъдимият, който бил облечен в костюм. Свидетелят излага
информация, че подсъдимият е казал на двете момчета, че адвокат Ч.следва да
бъде изпратен в отвъдното и е бил ядосан, че е още жив. Анонимният свидетел
твърди, че подсъдимият му е познат от медийното пространство и излага
информация, че е чул от двете момчета да се обръщат към него с „адвокате“. Настоящата
инстанция се присъединява към анализа на първостепенния съд относно
достоверността на показанията, тъй като счита за житейски неправдоподобно да се
възприеме с подробности разговор между лица, които се намират на 50 метра
разстояние от човек, който е с местоположение на задна седалка в кола със
затворени задни прозорци и отворени предни. Дори и да е могъл анонимният
свидетел да възприеме разговора между лицата, става ясно очевидно, че
подсъдимият не е третото лице, което се присъединява към двете момчета, тъй
като твърденията на свидетеля относно личността на присъединилия се не съвпадат
по никакъв начин с информацията, която е известна за подсъдимия. В тази връзка въззивният съд открива предпоставки за заинтересованост от
страна на анонимния свидетел, тъй като той съобщава за близки отношения с
адвокат Ч.. С оглед на гореизложеното съдът не кредитира показанията на
анонимния свидетел и ги намира за недостоверни и пристрастни.
В
съдебно заседание е дал обяснения и подсъдимият М.К.. Същият пред съда твърди,
че не познава адвокат К. Ч., не е присъствал на никакви срещи с него. Излага
информация, че е присъствал на среща със свидетеля М., като Д.Т. и М. изобщо не
били разговаряли, твърди, че не е заплашвал никога М.. Съдът следва да
отбележи, че обясненията му относно това, че Т. и М. не разговаряли влизат в
колизия с останалия доказателствен материал по
делото, който съдът е приел като достоверен и обективен. Ето защо настоящият
състав също намира, че в случая обясненията на подсъдимия по-скоро имат
защитна функция и целят изграждането на
защитна версия на последния и като такива не следва да бъдат кредитирани.
Същите освен валидно доказателствено средство се
явяват и средство за защита срещу така повдигнатото му обвинение. От приобщените писмени доказателства в
наказателното производство се черпи информация относно обстоятелствата около
собствеността на процесния имот, търговското
дружество на Н.М. и други факти, които не са предмет на спор между страните, с
оглед на което съдът ги кредитира като достоверни и подкрепящи се помежду си. Направено е възражение във въззивната
жалба относно неправилна интерпретация на доказателствения
материал и по-точно показанията на свидетеля М. във връзка с показанията на
свидетеля К. Ч.за провелите се разговори между двамата, както и за отправените
заплахи от страна на Т. и К.. Настоящата инстанция след като подробно обсъди в доказателствения анализ показанията и на двамата свидетели
счита възражението за неправилна интерпретация за неоснователно, тъй като от
показанията на свидетеля М., на свидетеля А., а и от поведението на Н.М. след
срещата с Д.Т. и подсъдимия К. се установява по категоричен начин, че М. не е възприел
срещу неговата телесна неприкосновеност да са отправени заплахи от страна на М.К..
Това се установява и от показанията, дадени в досъдебното производство, и от
показанията, дадени пред съдебна инстанция. Настоящата инстанция не споделя и
изводите, наведени в допълнението на въззивната
жалба, че и Д.Т., и М.К. са отправяли заплахи и било без значение кой от
двамата каква заплаха е отправил, тъй като за да се докаже съпричастността на
подсъдимия К. като извършител на повдигнатото му поведение следва да се
установи с какви точно действия той е осъществил състава на изпълнителното
деяние по чл. 213а НК и по-точно кои
точно заплахи изхождат от него, а не от Д.Т.. В допълнението на въззивната жалба се отправят бланкетни
твърдения и за допуснати съществени процесуални нарушения на правото на защита
на пострадалия като най- същественото било противоречивостта на мотивите на първоинстанционния съд. Настоящата инстанция при проверка
на първоинстанционната присъда в цялост не открива
наличието на каквито и да е съществени процесуални нарушения и счита, че
мотивите на съдебния акт не са противоречиви и мотивират в цялост постановената
присъда.
При така установената
фактическа обстановка предходната инстанция напълно обосновано от правна страна
е приела, че липсва доказаност по несъмнен и категоричен начин за осъществяване на
обективните признаци на инкриминираното деяние по чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1
и т. 4, пр. 1 НК.
От обективна
страна, за да е осъществено деянието по чл. 213а НК изпълнителното деяние
следва да бъде извършено само чрез действие, т.е. законът изисква активност от
страна на извършителя. Изпълнителното деяние се състои в заплашване,
застрашаване с бъдещо деяние, което би се отразило неблагоприятно върху
пострадалия или негови близки. За осъществяване на квалифицирания състав по чл.
213а, ал. 2, пр. 1 НК изнудването следва да е осъществено със заплаха за
убийство. НеобхоД. е отправянето на заплахата с
такова съдържание да е създала у изнудения основателен страх, че убийството
може да бъде извършено. Инкриминираното деяние е квалифицирано и като такова,
извършено от две или повече лица, като
при този квалифициращ признак е необхоД. в самото
изпълнително деяние да участват поне две лица, т.е. буквата на закона изисква активно
поведение и от страна на двамата извършителя. В настоящия случай не се установява по
категоричен начин, че подсъдимият М.К. е осъществил изпълнителното деяние на
инкриминираното деяние, изразяващо се в отправяне на заплаха за убийство, нито
пък се установи, че у изнудваното лице – Н.М. е възникнал основателен страх
относно осъществяване на заканите. С оглед на което липсва съставомерност
от обективна страна за осъществяване на престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 1,
пр.1 и т.4, пр.1 от НК от страна на подсъдимия М.М.К..
Настоящият въззивен състав счита, че с оглед на недоказаността на
повдигнатото обвинение от обективна страна, не следва да бъде обсъждано
наличието на субективна страна на инкриминираното деяние.
Поради това,
солидаризирайки се с правните изводи на районния съд и на основата на така
изяснената фактическа обстановка, въззивният съд
намира, че е недопустимо постановяването на осъдителна присъда в случаите,
когато спрямо конкретно лице за конкретно извършено престъпно деяние не е
доказано по несъмнен и категоричен начин. Съблюдавайки и правилото, че присъдата
не може да почива на предположения, на съмнителни и колебливи изводи относно
авторството на инкриминираното деяние и неговите основни обективни и субективни признаци и
воден
от гореизложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваната оправдателна присъда следва да бъде потвърдена
изцяло.
Поради това и на основание чл. 334, т. 6 от НПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда
от 22.10.2019 г. по НОХД 4719/2016
г. на Софийски районен съд – Наказателна
колегия, 108 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.