Р Е Ш Е Н И Е №
град Свиленград, 30.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар: Ренета
Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело № 791 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 18-0351-001163
от 26.08.2019 година на Началник на Група в РУ - Свиленград при ОДМВР - Хасково,
с което на И.И.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Гергана
Георгиева, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 300 лв. и „Лишаване
от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 6 месеца, като
на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
Жалбоподателят И.И.К.
моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил небоснован, неправилен и незаконосъобразен
(издаден при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния
закон), а наложените наказания били несправедливи и незаконосъобразни. Твърди
се, че не било извършено нарушението – предмет на настоящото дело и че липсвали
обективният и субективният елементи от състава на процесното нарушение.
В съдебната
фаза, редовно призован, жалбоподателят И.И.К., се явява. За него се явява
адвокат Гергана Георгиева, която пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като нарушението
било описано неясно (т.е. бил нарушен чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН), посочената
правна квалификация била неправилна и не съответствала на обстоятелствата,
описани в НП, освен това правната квалификация била непълна (цитираната в НП
материална разпоредба била бланкетна, тъй като препращала към друг нормативен
акт, който не бил посочен) и липсвал субективният елемент от състава на
нарушението (процесният автомобил не бил закупен от жалбоподателя).
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Административнонаказващият
орган АНО (въззиваемата страна) -
Началникът на
Група в РУ - Свиленград при ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.
В
съдебната фаза се ангажират писмени
и гласни доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно
призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 06.11.2018 година около 14.55 часа Д.Г.Г.
и колегата му – свидетелят А.М.А. *** към
ОДМВР – Хасково), при изпълнение на служебните си
задължения по утвърден график, се намират на кръстовището на първокласен път №
80 с второкласен път № 80, на територията на община Свиленград, област Хасково,
където спират за проверка движещия се в посока град Любимец лек автомобил марка „Опел”, модел „Зафира” с италиански постоянен регистрационен номер ВW324PN – собственост на Надя Оуажжини от град Милано, Италия (в този смисъл са
и приложените към цитираното по-долу в настоящото изложение Досъдебно
производство (ДП), Свидетелство за регистрация, част І с № А043547VА01, ведно с превод и други документи) и управляван от жалбоподателя,
при която след справка с ОДЧ при РУ – Свиленград
констатират че автомобилът не е регистриран на територията на Република
България.
На посочената
дата и предвид констатираното според него нарушение
и в кръга на службата си, Д.Г.Г. – „Младши автоконтрольор” в звено „Пътен
контрол”, група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково
(длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП),
съставя против жалбоподателя И.И.К. и в негово присъствие Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия Д с бланков № 454907. Това процесуално действие извършва и с участието на
свидетеля А.М.А.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание
на извършеното според него фактическо нарушение, свързано с управление на МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред, както и на обстоятелствата по
извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно
квалифицира с разпоредбите на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (в редакцията към ДВ,
брой 2 от 2018 година, в сила от 20.05.2018 година), която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен на жалбоподателя - нарушителя
И.И.К., който сочи, че има възражения
против констатациите в Акта. АУАН е връчен
срещу подпис на жалбоподателя К..
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва
Възражение.
По случая на 19.12.2018 година е образувано ДП № 558/2018
година по описа на РУ – Свиленград, преписка вх.№ 1204/2018 година по описа на
Районна прокуратура – Свиленград за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.
На същата дата е прекратено
административнонаказателното производство, образувано въз основа на АУАН серия Д с бланков № 454907 на основание чл. 33,
ал. 2 от ЗАНН.
С Постановление на Районна прокуратура – Свиленград от
дата 11.07.2019 година, влязло в сила на 29.07.2019 година, водено срещу К. ДП
за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК е прекратено на основание чл. 243, ал. 1,
т. 1, вр.чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (деянието не съставлява престъпление).
С Писмо № 1204/2018г. от 31.07.2019 година ДП, ведно с
Постановлението от дата 11.07.2019 година, са изпратени от Районна прокуратура
– Свиленград на РУ - Свиленград по компетентност за образуване на
административнонаказателно производство и за налагане на административно
наказание. На 31.07.2019 година в РУ - Свиленград е регистрирано с № 558/18
горепосоченото Писмо на Районна прокуратура – Свиленград.
Сезиран надлежно
и след получаване на посочените
влязло в сила Постановление на Районна прокуратура – Свиленград и прекратеното ДП, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ -
Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП
№ 18-0351-001163 на 26.08.2019
година. В издадения санкционен акт, АНО приема за
установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. За
това нарушение на основание чл. 175,
ал. 3, предложение първо от ЗДвП
на нарушителя са наложени
административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. и
административно наказание „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 6 месеца. НП е
редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 18.11.2019 година,
видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно
оформена – датирана и подписана лично от
нарушителя.
Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в
настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР
– Хасково (Бончо Цветанов Бонев) да издава НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от
приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година
на Министъра на МВР и от
Писмо с рег.№ 351000-6460 от 21.11.2019 година,
видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група
„Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт,
делегирана му в длъжностно качество (заемана
длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на
жалбоподателя, в която е отбелязано че К. е санкциониран многократно за
нарушения на ЗДвП и Кодекса за застраховането (КЗ) с влезли в сила НП и Фишове,
както и са му налагани принудителни административни мерки.
По делото е представена и приета като доказателство Декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние, видно от която жалбоподателят няма доходи, не притежава недвижими имоти и
МПС и има три малолетни деца.
По делото са изслушани обясненията на жалбоподателя И.,
който пред настоящия Съдебен състав заяви, че процесният лек автомобил е
закупил преди години от фирма в България като е внесен от Италия с постоянни и
валидни регистрационни номера, но окончателното оформяне на сделката по
покупко-продажбата не било извършено.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на
посочения текст видно от датата й
на депозиране в Деловодството на АНО, от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – лично нарушителят, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент
от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Свиленградски районен съд. Ето защо
същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.
Преценена по
същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни
съображения:
Непосредствен обект за нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
са обществените отношения във връзка с регистрирането на МПС. Посочената
разпоредба императивно установява, че по пътищата, отворени за обществено
ползване се допускат само МПС, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определени за това места. Редът за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и
ремаркета, теглени от тях, се определя с Наредба на Министъра на вътрешните
работи, съгласувана с Министъра на транспорта и министъра на отбраната.
От приложените
към ДП № 558/2018 година документи е
видно, че процесният автомобил е закупен от Италия с регистрационен номер BW324PN,
който е италиански постоянен регистрационен номер. В конкретния казус към процесната дата – 06.11.2018
година, регистрацията на процесния лек автомобил, макар и направена в друга
държава е постоянна, т.е. валидна. Регламент /ЕО/ № 2411/98 на Съвета от 03.11.1998 година
задължава всички Държави - членки да признават регистрацията на превозните
средства, направена в други страни от Общността. Процесният лек автомобил несъмнено е
превозно средство по смисъла на чл. 2, т. 2 от посочения Регламент. Това превозно средство е с валидна регистрация - с
регистрационни табели с № BW324PN, които са издадени в
Италия, която без съмнение и Държава – членка на Европейския съюз и за издадени
точно за този лек автомобил. Тази регистрация е валидна. Съгласно чл. 3 от посочения
Регламент Държавите - членки, които
изискват превозни средства с регистрация в други Държави - членки да показват
отличителния знак, когато се движат на тяхна територия, признават отличителния
знак на Държавата - членка по регистрация, като еквивалентни на всеки друг
отличителен знак, който те признават за целите на идентифицирането на Държавата
по регистрация на превозното средство. Съгласно чл. 1 от Регламента, същият е
приложим във всички страни от Общността за МПС, които се движат на територията
на Общността и са регистрирани в Държавите - членки, какъвто е настоящият
казус, поради което следва да се приложат правните норми (чл. 3, вр.чл. 1) от
цитирания Регламент, които се ползват с примат пред вътрешното право. Т.е. в
разглеждания случай и имайки
предвид цитираната разпоредба на чл. 3 от Регламент (ЕО) № 2411/98 се
обосновава извода, че жалбоподателят К. при извършената проверка е управлявал
лекия автомобил с надлежна регистрация на превозното средство. Следователно към
момента на проверката – 06.11.2018 година лекият автомобил марка „Опел”, модел
„Зафира” с регистрационен номер BW324PN е с валидни италиански регистрационни табели с № BW324PN и документ за регистрация, т.е. той е с
валидна регистрация, поради което от обективна страна деянието извършено от жалбоподателя
К. не покрива съставомерните признаци на нарушението по чл. 140, ал. 1 от НК. Посоченото съставлява самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното НП като незаконосъобразно.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме
горния извод, то Съдът излага следните съображения:
При
тази хипотеза на разсъждение Съдът би приел, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото
на защита на жалбоподателя. Спазени биха
били предвидената форма и процесуален ред. Самото
нарушение би било описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на
правната му квалификация. Налице би било пълно съответствие между описанието на
нарушението от фактическа страна, законовата разпоредба, която е била нарушена
и санкционната норма, която е била приложена (в този ред на мисли би следвало
да се отбележи, че нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не е бланкетна, поради
което правната квалификация не се нуждае от посочване на друг нормативен акт). Спазена
би била изцяло административната процедура по издаване на обжалваното НП. НП е
издадено от компетентен орган съгласно чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Лицето, подписало НП е работело към момента на
издаването като Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при
ОДМВР - Хасково и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград.
При издаването на НП е спазен предвидения от разпоредбата на ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срок. Обжалваното НП е издадено в съответствие с чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.
АНО е издал НП без да е имало съставен АУАН, тъй като с прекратяване на
образуваното административнонаказателна производство, отпада и правната сила на
АУАН. По аргумент от чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателното
производство започва със съставянето на АУАН. Възможност за изключение от
посоченото общо правило е регламентирана в разпоредбата на ал. 2, която сочи,
че Административнонаказателна преписка (АНП) може да се образува и въз основа
на прекратено от Съда или Прокурора или при отказ на Прокурора да образува наказателно
производство. Конкретният случай е точно такъв. Постановлението на Прокурора в
този случай е основание за издаване на НП без съставяне на АУАН. След като с Постановлението от 11.07.2019 година Прокурорът
е прекратил воденото наказателно производство, са отпаднали пречките за
реализиране на административнонаказателната отговорност и Съдът би приел, че вече
не е налице признака „idem”, описан в Тълкувателно решение № 3 от
22.12.2015 година на ВКС по т.д.№ 3/2015 година, ОСНК. Това би било така,
защото процесното НП е издадено след издаването на Постановлението за прекратяване
на наказателно производство, т.е. налице биха били основанията, визирани в
хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и не би съществува дори хипотетична
възможност за двукратно санкциониране на дееца за едно и също деяние.
Предвид изложеното биха липсвали
предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата
на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на
съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното
лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на
доказване.
Правилна би била и дадената от АНО
материалноправна квалификация на извършеното нарушение.
Съдът би приел, че е установено по делото, че
към дата 06.11.2018 година жалбоподателят
е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието
на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП.
АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. В случая
свидетелите – полицейски служители са
категорични, че именно И.К. е бил водач на процесния лек автомобил, тъй като
той е бил на шофьорското място. В случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, поради което и
Съдът би приел, че
правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.
Съдът би намерил обжалваното НП за правилно и обосновано, издадено в съответствие с приложимия
материален закон и при правилно изведена правна квалификация. Вменено на жалбоподателя
е нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, консумиращо административно наказателен състав с
квалификация по чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП. Така направения извод, според решаващия Съдебен състав би бил правилен и законосъобразен.
Без правно значение в случая би било чия собственост е лекият автомобил, тъй като анализа на норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, налага несъмнения извод, че всяко лице, което управлява МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, следва преди да предприеме управлението, да се увери, че пътното средство е регистрирано. Като не е сторил това, Съдът би приел, че жалбоподателят И.К. е допуснал нарушение на цитираната правна норма, тъй като е управлявал лекия автомобил.
Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението – извършено виновно, при пряк умисъл. Т.е.
жалбоподателят е
разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършваното от него деяние, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на основания и
предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена
мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на
извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви
в тази насока, от негова страна, не би съставлявало процесуално
нарушение. Съобразявайки
признаците на осъществения
фактически състав
на административното
нарушение,
процесното
деяние
не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения,
нито пък изобщо липса на такава, поради което не би съставлява
маловажен
случай,
според Съда.
Поради това Съдът би приел, че липсват
предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този
смисъл Съдът
би приел преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на
закона.
Съдът би приел, че наложените на жалбоподателя
наказания са определени на съответното правно
основание – по вид и размер, в рамките на предвиденото в приложимата санкционна
норма - чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Съдът
би приел, че наказанието „Лишаване от право да управлява МПС” като
индивидуализирано в минималния установен размер е правилно, поради което би се
наложил и извод за невъзможност за намалянето му. Наказанието „Глоба” е
индивидуализирано в размер между установените минимален и среден размер. В
случая, така проведената индивидуализация от АНО Съдът би приел,
че съответства на критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и би се обосновала
напълно от доказателствата по делото, поради което Съдът би приел, че органът е
изпълнил процесуалното си задължението съгласно
посочената норма, при отмерване на санкцията да отчете тежестта на нарушението,
личността на нарушителя и всички други релевантни за отговорността
обстоятелства. Видно от данните, отразени в Справката за нарушител/водач,
изведена от АИС на МВР, И.К. е многократно наказван, с влезли в сила НП и
Фишове за различни административни нарушения по ЗДвП и КЗ, а именно налични са над
20 на брой НП и Фишове, т.е. обществената опасност на дееца би била завишена,
тъй като множеството наложени му административно санкции явно не са повлияли
върху неправомерното му поведение. Ето защо наложеното наказание „Глоба” в
размер на 300 лв. би се явило правилно определено и справедливо, доколкото
съответства по тежестта си на извършеното деяние. В случая Съдът би приел, че
липсват по делото установени смекчаващи обстоятелства, извън
това водачът К. да не е правил опит да възпрепятства или осуети
проверката. Смекчаващи вината обстоятелства извън вече посоченото Съдът не
констатира. Горните изводи на Съда не биха се променили предвид представената и
приета като доказателство по делото Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние. Така наложените с
обжалваното НП административни наказания, Съдът би намерил за необходими за
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
Съдът би приел, че в съответствие с чл. 6,
ал. 1, т. 5 от Наредба № Iз-2539 на МВР правилно са отнети 10 контролни точки. Действително в НП не е конкретизирането по коя нормативна разпоредба се налага
санкцията отнемане на контролни точки от талона, но това не би представлявало
съществено процесуално нарушение, тъй като в НП ясно е описано извършеното в
случая нарушение. При отнемане на контролни точки съответният административен
орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му
задължително следва факта на налагане на наказание за извършено нарушение.
Отнемането на контролни точки няма самостоятелен характер и действията на
административния орган по отбелязване на отнемането им е в зависимост от
наличието на влязло в сила НП и наложеното с него наказание. С влизане в сила
на НП, се отнемат и предвидените контролни точки (по аргумент от разпоредбата
на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за определяне максималния размер на контролните точки, условията
и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение).
За да достигне до тези
изводи, Съдът би кредитирал показанията на разпитания в съдебно заседание,
проведено на 17.12.2019 година свидетел А.М.А.. Писмените
доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът
би ги кредитирал за достоверни, като би ценил същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни биха
се възприели свидетелските показания на А.А., които биха били вътрешно безпротиворечиви, последователни и логични,
правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля. Не се установява посоченият свидетел
да има личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира превратно или недостоверно да пресъздаде
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвежда в показанията си. И това би било така предвид липсата на вътрешни
противоречия (както вече бе посочено), от друга страна те не биха се
компрометирали и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници –
писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани
от страна на жалбоподателя.
Съдът би дал вяра и на обясненията на
жалбоподателя, тъй като те не са в противоречие с кредитираните от Съда
доказателства.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 18-0351-001163
от 26.08.2019 година на Началник на Група в РУ - Свиленград при ОДМВР - Хасково,
с което на И.И.К. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 300 лв. и „Лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, като на основание Наредба №
Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена
Стамболиева)