Решение по дело №768/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на Б. А. Г., [държава], против Решение № 2072/28.02.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

В жалбата се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Административният акт бил издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставял на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Причините, поради които жалбоподателката напуснала [държава], същата изложила добросъвестно пред административния орган, но те не били възприети правилно. В частта на административния акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното в първата част на обжалвания акт, преценил, че жалбоподателката не заявила за нея да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тоест хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Такъв риск за нея бил налице и тя не можела да се завърне в [държава], поради изложените по време на интервюто обстоятелства. Ако не съществувала заплаха за живота и личността й, нямало да търси убежище в България на хиляди километри от дома си. За да стигне до този извод, органът приел, че спрямо оспорващия не са настъпили никакви последствия, свързани с живота и сигурността му, като цитирал справки, които вече не били актуални към момента, даже напротив, твърдените факти от жалбоподателката в интервюто се потвърждавали с новото положение в [държава]. Член 3 от ЕКПЧ включвал една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранявал изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на чл. 3 държавата носела отговорност, когато е извършено експулсиране в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която е било върнато. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече са се намирали в приемащата държава („бежанци sur place“). Чл. 5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателката е напуснала своята държава на произход. Така изложените факти, преценени в тяхната съвкупност, сочели на повърхностно провеждане на административната процедура, довело до издаването на един незаконосъобразен акт.

С оглед гореизложеното, жалбоподателката моли да бъде отменено обжалваното решение със законните последици от това.

 

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител в депозиран по делото писмен отговор, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Към отговора прилага справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ с вх.№ МД-02-200/08.04.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава] към 08.04.2025 г. и вх.№ МД-02-78/03.02.2025 г. относно [държава] и състояние на сигурността в районите на И., Р., Х., Х. и Д., след падането на режима на Б. А..

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково моли да бъде оставена без уважение депозираната жалба срещу решението на административния орган. Счита същото за правилно и законосъобразно.

 

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

С молби до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет – подадени чрез СДВНЧ, Дирекция „Миграция“ - МВР с вх.№ 105450-0-2686/07.08.2024 г. и чрез РПЦ – [населено място] към ДАБ с вх. № УП 33849/13.08.2024 г., Б. А. Г. от [държава] е поискала закрила от Република България. Тъй като не е предоставила документи за самоличност, самоличността й е била установена въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Впоследствие същата е представила документ за самоличност – семейна книжка № 95/02.05.2023 г., издадена в [държава]. Вписаните данни на лицето са следните: Б. (собствено име) Г. (бащино име) А. (фамилно име), [държава], родена на [дата] г. в [държава], [населено място], обл. Д. А., със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – ***, религия – ***, ***.

С писмо с рег.№ УП 33849/13.08.2024 г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-15062/26.09.2024 г. (рег. № УП-33849/27.09.2024 г. в ДАБ при МС) на Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 03.10.2024 г. с кандидата за закрила е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл. 63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП 33849/03.10.2024 г. В хода на интервюто чужденката е потвърдила направените от нея изявления при попълване на регистрационния лист. Заявила, че не използвала други имена, различни от декларираното. Посочила, че нейни близки – майка ѝ, двама братя и една сестра – се намирали на територията на Република България, а друга нейна сестра пребивавала в [държава]. Съобщила, че напуснала [държава] в края на месец май 2024 г., като преминала нелегално в [държава], където пребивавала около два месеца. През август същата година влязла нелегално на територията на Република България, заедно с още около петнадесет души. След навлизането в българска територия групата се придвижвала пеша в продължение на пет дни, след което била транспортирана с превозно средство (фургон) до [населено място]. Там били оставени в близост до бежански лагер, където се предали. Чужденката заявила, че не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава от ЕС, както и че не била подавала до момента молба за международна закрила в друга държава. Посочила, че не била арестувана, не била осъждана и не принадлежала към политическа организация или партия. Принадлежала към *** етническа група и изповядвала сунитския клон на исляма, като уточнила, че не е срещала проблеми нито по етнически, нито по религиозен признак. Търсещата закрила съобщила, че била родена в [населено място], провинция Д., и живяла единствено там до напускането на страната. Заявила, че в родното ѝ селище не присъствали представители на международни организации като ООН или Червения кръст/полумесец. Чужденката заявила, че не е [семейно положение]. По отношение на роднините ѝ, уточнила, че баща ѝ и една от сестрите ѝ все още се намирали в [държава]. Посочила, че баща ѝ живеел с втора съпруга. Заявила, че нямала други близки, при които да пребивава в безопасност на територията на [държава]. Имала начално образование и работела в земеделието. На въпрос относно причините за напускане на [държава], чужденката обяснила, че страната била обхваната от продължителен въоръжен конфликт, довел до невъзможност за нормален живот. Липсвали основни условия за съществуване – храна, работа, сигурност. Чужденката съобщила, че станала свидетел на екзекуции, извършвани от членове на ДАЕШ, при които били убивани хора с „неправилни“ възгледи – чрез обезглавяване и публично излагане на телата. Уточнила, че районът около А. бил поделен между правителствените сили и ДАЕШ, които водели активни бойни действия помежду си, в резултат на което селото било изцяло обезлюдено. Посочила, че братовчедка ѝ и семейството ѝ пострадали при бомбардировка. Друг неин братовчед бил убит от ДАЕШ. Чужденката потвърдила, че в периода 2014 – 2022 г. групировката ДАЕШ контролирала района, като налагала стриктни правила – включително задължително носене на черни дрехи от жените. Посочила, че не е влизала във взаимодействие с представители на групировките. Заявила, че инциденти, свързани със сигурността, се случвали два до три пъти месечно. Последният, за който си спомняла, бил през февруари, когато момичета били отвлечени от ислямисти. На въпрос защо нейните близки не напуснали [държава], тя обяснила, че били семейни и не разполагали с достатъчно финансови средства. Посочила, че срещу нея не била отправяна конкретна заплаха, нито срещу нейното семейство. Върху нея не било упражнявано насилие, не била арестувана, задържана, и срещу нея не било образувано наказателно производство, както и срещу нейни близки – по нейна информация. Заявила, че не желае да се завърне в [държава] поради продължаващата война и факта, че селото ѝ било напълно разрушено и обезлюдено. Ако обстановката някога се нормализирала, би обмислила завръщане. Изразила мнение, че при евентуално завръщане най-вероятно щяла да бъде убита. Посочила, че подала молба за международна закрила в Република България, тъй като я възприемала като мирна и стабилна държава, а освен това имала братовчед в страната, който ѝ предоставил положителна информация за условията на живот тук. Изразила надежда да се установи и да води нормален живот тук.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до Председателя на ДАБ при МС е изготвено Становище рег. № УП 33849/25.02.2025 г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденката.

С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденката.

Решението е връчено лично на лицето на 17.03.2025 г., в присъствието на преводач. Жалбата срещу решението е подадена на 25.03.2025 г., видно от поставения входящ номер на ДАБ.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Обжалваното решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В него се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяната му. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с чужденката има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като то е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещата закрила за разбираем и владян от нея, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюираната в присъствието на преводача и на разбираемия за нея език.

В частта относно отказа за предоставяне статут на бежанец административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденката не следва да се предостави такъв. Обсъдил е предоставените от жалбоподателката данни в бежанската й история и е приел за установено, че в същата няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че не се установява молителката да е била обект на преследване в държавата си по произход поради причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, поради което не са налице основанията по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, както и не се установява осъществено спрямо молителката преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителката. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателката преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ в страната му по произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че от изложеното при проведеното с жалбоподателката интервю не се установява спрямо последната да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От изявленията на търсещата закрила не се установява тя да е била обект на индивидуализирано преследване въз основа на някой от изчерпателно изброените в нормата признаци – раса, религия, народност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение. Самата чужденка е заявила, че никога не е била арестувана, задържана или осъждана, че не е била заплашвана лично, че спрямо нея не е упражнявано насилие и че не е имала проблеми поради своята етническа или религиозна принадлежност. Не е участвала в политически партии или организации, не е заемала длъжности, които биха могли да предизвикат интерес или враждебност от страна на властите или други въоръжени групировки, не твърди, че е отказвала да сътрудничи на дадена група, нито че е преследвана заради отказ от определено поведение. Напускането на страната ѝ се е осъществило поради общите последици от военния конфликт, икономическата разруха, липсата на елементарни условия за живот и страха от нестабилната ситуация, а не поради конкретна заплаха, насочена лично към нея. Макар да е станала свидетел на действия на ДАЕШ, включително насилия над други лица, тя не е посочила да е имала пряко взаимодействие с тези групировки, нито че е била тяхна мишена. Липсва информация тя да е търсила закрила от сирийските власти или да е била обект на интерес от страна на официални или неофициални структури. Същевременно, част от членовете на семейството ѝ продължават да пребивават в [държава], без данни срещу тях да са предприети репресивни действия. При липсата на индивидуализиран мотив, който да поставя чужденката в обособена уязвима позиция спрямо останалото население в конфликтната зона, изложените от нея факти не покриват критериите за наличие на основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Самото наличие на военен конфликт и нестабилна обстановка, макар и да предизвиква разбираема тревога, не е достатъчно, за да обоснове предоставяне на бежанска закрила, когато липсва връзка между опасността и защитените признаци по Женевската конвенция.

Следователно, въз основа на представените от самата чужденка факти, не може да се приеме, че са налице основанията по чл. 8 от ЗУБ, които биха обусловили необходимост от предоставяне на международна закрила под формата на бежански статут.

Съдържащите се в справките на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ данни и тези от представените в хода на съдебното производство, не дават основание да се приеме, че както към датата на издаване на оспорения акт, така и към настоящия момент, съществуват фактически основания, релевантни за предоставяне на закрила по смисъла на някоя от хипотезите по чл. 8 от ЗУБ.

По отношение на обстановката в [държава] към днешна дата съдът взе предвид и информацията от общодостъпни източници за актуалното положение в държавата след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А.. В актуалния новинарски поток за тази страна е налице информация за възникнала в началото на март 2025 г. ситуация на конфликт, изразяващ се във въоръжени сблъсъци. Следва обаче да се има предвид, че тези обстоятелства са се случили в крайбрежната провинция Л., както и в Т. и Х., в Западна [държава], като има и данни за жертви сред цивилното население, повечето от които алевити. Според данните в някои медии (вж. DW, БТА, 24 часа, Dir.bg, ON AIR Bulgaria, Vesti.bg и др.) в [държава] са загинали стотици лица в сражения между сирийските сили за сигурност и привърженици на бившия президент А., като около 300 от тях са били участници в сраженията. Посочва се, че официалната сирийска власт е положила усилия за овладяване на положението. Данни в тази връзка се съдържат в представената по делото Справка вх.№ МД-02-200/08.04.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, съгласно които лидерът на [държава] А.  е обещал да потърси отговорност на всеки, замесен в нараняване на цивилни след дни на сблъсъци, при които се твърди, че сирийските сили за сигурност са убили стотици цивилни от алауитското религиозно малцинство, и обявява, че е била сформирана независима комисия, която да разследва нарушенията срещу цивилни и да идентифицира отговорните за тях.

Следва да се има предвид фактът, че изложеното е спорадичен проблем със сигурността и че конфликтът не е обхванал значителни територии от [държава]. За да се приеме, че е налице преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, изразяващо се в насилие, същото следва да е изключително и на цялата територия на съответната държава, което не се установява в случая. Ето защо, съдът приема, че настъпилите нови обстоятелства не водят до извод за съществена промяна в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Данните от различните информационни източници не сочат към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

 

Съдът счита и че липсват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ с оглед факта, че установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че оспорващата е била принудена да напусне страната си на произход поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция или поради тежки посегателства като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне; или наказание.

Съдът намира, че по отношение на жалбоподателката не са налице и предпоставките за предоставяне хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

В тази част на обжалваното решение, при позоваване на Справка вх.№ МД-02-60/29.01.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, след като е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденката, административният орган е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009г. на СЕС, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, както и относно съдържанието на предоставената закрила във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива и е приел, че по отношение на търсещия закрила не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Посочил е, че споделеното в справката насочва на реалистични очаквания за затихване на конфликта в [държава]. В конкретния случай нямало добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие следвало да е изключително, каквото всъщност не било. Не се установявало спрямо заявителката да били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието й на територията на държавата си по произход, щяла да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано, като формираните от административния орган съображения, относими към датата на издаване на оспорения акт, се явяват правилни и обосновани. Същите са съобразени с изложената бежанска история, която е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] като цяло и с тази в провинцията, в която е живял жалбоподателката, както и с личното й положение.

Нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с член 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011г. Със свое Решение от 17.02.2009г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на член 15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателката, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице конфликт, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион на тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Видно от информацията в приложената по административната преписка справка и в представената в хода на съдебното производство справка от 08.04.2025 г., в периодите преди и около изготвянето им в [държава] са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било явно по-изразено само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона на общото положение в страната. Наред с тези обстоятелства съществува и възможност за вътрешно разселване. Налице са данни, според които новите управляващи са съсредоточени върху възстановяването на [държава] и нейните институции след отстраняването от власт на Б. А.. Президентството обявява сформирането на комисия от експерти, натоварена с изготвянето на конституционната декларация, регулираща преходната фаза в [държава]. Има и информация за проведената в Д. конференция за национален диалог, очертаваща пътя за новата [държава]. Към 3 април 2025 г. Върховният комисариат за бежанците на ООВ изчислява, че считано от 8.12.2024г., около 372 550 сирийци са преминали обратно в [държава] от съседни страни. По отношение на вътрешното разселване, според последни данни, към 27 март 2025 г. 1.05 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, а в момента в [държава] остават още около 674 000 вътрешно разселени лица. Посочено е също, че по отношение на последните политически събития в [държава], на 29 март 2025г. временният президент А. обявява сформирането на ново правителство, поставяйки акцент върху единството за възстановяване на държавата.

Предвид информацията в справките и данните от други общодостъпни източници на информация, съдът приема, че като цяло е налице подобряване на общата обстановка в [държава]. Поемането на държавната власт в страната от нови субекти не променя положението в негативна насока, доколкото от данните става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по-скоро положителни и според данните от последните седмици от общодостъпни информационни канали, тенденциите за подобряване на общото положение в [държава] се запазват. Налице са и данни за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А..

На фона на гореизложеното, информациите в медийното пространство и данните за въоръжени сблъсъци в крайбрежни райони на [държава] в началото на март 2025 г., не могат да обосноват извод за наличие на цялата територия на тази държава на фактически обстоятелства, които да са основание за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ в случая. Общото положение в [държава] е по-скоро обнадеждаващо, що се отнася до обстановката със сигурността в повечето области на страната и спазването на правата на човека на фона на положението в [държава] до 8 декември 2024 г., когато се стигна до смяната на властта там. От така установеното в справките на ДАБ и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно, не може да се счита, че със самото си присъствие в населено място, различно от родното, жалбоподателката ще бъде изложена на тежки заплахи срещу живота или личността й поради безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт. Макар обстановката в части от страната по произход на оспорващата да остава сложна и опасна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденката да понесе тежки посегателства. По смисъла на т.39 от горецитираното решение на съда в Люксембург, за да се предостави хуманитарен статут на молителката, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от данните от приложените справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и от другите източници на информация.

Въз основа на тези изложени съображения съдът приема, че за оспорващата не се установява наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ нито към момента на издаване на оспореното решение, нито към настоящия момент. Не се установява и да е налице и реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателката, вследствие на събития, настъпили след напускане на държавата й по произход (чл. 9, ал. 3 ЗУБ).

Съдът намира за правилен и извода на административния орган, че по отношение на жалбоподателката не са налице и основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Същата не е заявила член на семейството й да е с предоставена международна закрила, нито молбата й за закрила е обоснована с други причини от хуманитарен характер.

Предвид всичко изложено и с оглед актуалното положение в [държава] към днешна дата, съдът прави заключение, че при издаване на решението си административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административно производствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

 

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. А. Г., [държава], против Решение № 2072/28.02.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.