№ 1203
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20231110201803 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на *** против Наказателно постановление № НП-2/04.01.2023 г.,
издадено от зам. министър на икономиката и индустрията, с което, на основание чл. 29, ал. 1 от
Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и
продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП), на жалбоподателя била наложена имуществена
санкция, в размер на 25 000 лева.
НП е обжалвано от санкционираното лице. В жалбата си оспорва наказателното
постановление, с доводи за процесуални нарушения (непрецизно описание; противоречие между
АУАН и НП; неяснота, касателно дата на нарушение или дата на установяване) и за недоказаност.
Моли за отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява. Оспорва
жалбата, като взема схематично отношение по наведените от жалбоподателя доводи.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 24.11.2022 г. била извършена проверка на търговски обект – газстанция, находящ се в
гр. София, *** и стопанисван от дружеството-жалбоподател.
В хода на проверката, в обекта била установена работеща инсталация за пълнене на
бутилки с втечнени газове (LPG) извън данъчните складове. Във връзка със същата, на
проверяващия екип не било представено удостоверение за вписване в съответния регистър по чл.
16, ал. 1 ЗАРИДСНПНП.
1
Извършена служебна проверка показала, че към процесната дата дружеството няма
регистрация по чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗАРИДСНПНП и че няма подадено заявление за вписване в
съответния регистър.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите А. К. и Тихомир Василев; АУАН; НП; удостоверение от МИИ; разписка за връчване;
констативен протокол; обяснение; транспортен лист; обяснителна записка; технологична схема;
товарителница; фискални бонове; договор за наем; извлечение от ТР; молба и резолюция за
прекратяване на производство по регистрация; заповеди за компетентност.
Пред скоби следва да се отбележи, че показанията на св. Павлин Борисов не следва да
бъдат обсъждани в детайли, доколкото същият нееднкратно и с категоричност отнася
декларираните си спомени към времеви период, твърде отдалечен от инкриминираната дата
(повече от две години), поради което и казаното от него не следва да бъде обект на детайлно
обсъждане и съпоставка.
Сходни са съображенията на настоящия съдебен състав да не се спира подробно и върху
показанията на св. Василев, който излага спомени за предхождащата проверката дата, но не и за
самата инспекция от контролните органи. На практика, казаното от него спомага да се установи
единствено фактът на извършена на предходния ден профилактика.
В този смисъл, водеща роля имат показанията на св. К., която, макар да е служител в
контролиращата институция, това не прави казаното от нея a priori недостоверно (Р 2530/2011
АССГ X кас с-в), а поставя изискване за завишено внимание. Прави впечатление, че казаното от
нея носи всички признаци на последователен и вътрешнонепротиворечив разказ, касателно дата,
място и ход на проверката. По отношение на резултатите от същата, свидетелят заявява ясен
спомен за зареждани бутилки с втечнен газ и издаване на фискални бонове, в подкрепа на което са
и приложените по преписката фискални бонове.
В този смисъл и релевантната фактология би могла да се счита за установена, като
нейната съставомерност ще бъде обсъждана в друг раздел на настоящото изложение.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това,
последната е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен
(сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
2
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН е издаден от компетентен
орган; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Налице е редовна процедура по връчването на НП на жалбоподателя, но и по правило
това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
връчването му.
Същевременно, отправената от жалбоподателя процесуална критика има своите сериозни
основания. С процесния АУАН се инкриминира непредставяне на удостоверение по чл. 16, ал. 5
ЗАРИДСНПНП. Цитираната разпоредба, обаче, вменява в задължение на регистрираните лица
заверено копие от удостоверението по ал. 3 да се поставя на видно място в обекта, а за
транспортните средства следва да се носи от водача на всяко транспортно средство, т. е. същата
предполага на личие на валидно удостоверение. Същевременно, обаче, в словесната част на
атакуваното наказателно постановление се инкриминира изначална липса на завършен фактически
състав по регистрация (респективно – липса на удостоверение за осъществяване на икониомическа
дейност „Пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове“). В този
смисъл, изложената в АУАН административнообвинителна теза се явява вътрешно противоречива
– обстоятелство, което последователно е било коментирано от касационната инстанция (напр. Р
3828/2020 АССГ, XVIII кас с-в), в контекста на процесуалните нарушения, от категорията на
съществените.
В продължение на изложеното в предходния абзац, на формално основание, налице са
основания да бъде подложен на критичен анализ и подходът на контролните органи: в АУАН да се
инкриминира липса на удостоверение по чл. 16, ал. 5, а в атакуваното НП – на такова по чл. 16, ал.
3 ЗАРИДСНПНП. Макар първата цитирана разпоредба да не регламентира отделна категория
вписвания в регистър и издавани удостоверения, повече от уместно е АУАН и НП, като двата
процесуални документа, очертаващи фактическите рамки на обвинението, да бележат смислово
препокриване, отсъствието на която предпоставка нееднократно (Р 2014/2013 АССГ, I кас. с-в; Р
5112/2013 АССГ, XI кас. с-в; Р 5223/2013 АССГ, XIII кас. с-в; Р 4442/2015 АССГ, I кас. с-в; Р
4110/2013 АССГ, I кас. с-в; Р от 16.02.2010 по кнахд 8659/2009 АССГ, II кас. с-в; Р по кнахд
4716/2009 АССГ, XII кас. с-в. Р 1349/2013 АССГ, I кас. с-в) е била коментирана от касационната
инстанция, в контекста на ограничаване правото на защита.
По приложението на материалния закон
НП е незаконосъобразно, и от материалноправна гледна точка.
Приложената от наказващия орган санкционна разпоредба на чл. 29, ал. 1 ЗАРИДСНПНП
запретява извършването на дейност по чл. 2, ал. 1 без регистрация, извън нейния обхват, или в
нарушение на условие, установено в глава втора, раздели I и II. Независимо от възприятията на
актосъставителя, които той последователно и добросъвестно изложи, в хода на съдебното
следствие, нито в АУАН, нито в НП се инкриминират действия и/или бездействия, които могат да
се квалифицират, като „осъществяване на дейност“, по смисъла на чл. 29, ал. 1 ЗАРИДСНПНП,
3
респективно - попадащи в приложното поле на чл. 2, ал. 1 ЗАРИДСНПНП (търговия на едро с
нефт и продукти от нефтен произход; търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход;
съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход извън данъчни складове или складови
стопанства на регистрирани получатели по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове;
транспорт на нефт и продукти от нефтен произход; пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове
(LPG) извън данъчни складове; дистрибуция на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) или
производство на енергийни продукти от нефт и продукти от нефтен произход в обекти, част от или
прилежащи към критична инфраструктура по смисъла на чл. 25а), доколкото и с двата документа
се инкриминира фактическото наличие на „работеща (б.а. годна да функционира) инсталация“, но
не и конкретни и конкретизирани (по дата, място и начин – така, че да може да бъде извършена
преценка за попадане в обхвата на чл. 2, ал. 1 ЗАРИДСНПНП, в който дейностите са numerus
clausus изброени) действия, извършвани с нея, в разрез с императивна законова забрана.
В този смисъл и отправената от жалбоподателя процесуална критика се явява
основателна, а атакуваното наказателно постановление – незаконосъобразно.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и разпоредбата на
чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, както и предвид наличието на изрична претенция за присъждане, въззиваемата
страна следва да поеме тежестта на деловодните разноски на насрещната. При липса на възражение
за прекомерност, следва се пълният претендиран от жалбоподателя размер, като са представени и
доказателства за реално плащане.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-2/04.01.2023 г., издадено от зам. министър
на икономиката и индустрията, с което, на основание чл. 29, ал. 1 ЗАРИДСНПНП, на *** била
наложена имуществена санкция, в размер на 25 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Министерство на икономиката и
индустрията да заплати на ***, ЕИК *** сумата от 2 600 (две хиляди и шестстотин) лева –
деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4