Решение по дело №12475/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15051
Дата: 1 август 2024 г.
Съдия: Десислава Георгиева Иванова Тошева
Дело: 20241110112475
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15051
гр. София, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20241110112475 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. А. М. срещу „С. Г. Г.“ ЕАД /с
предишно наименование Ф.И.К.“ ЕАД/, с която е предявен отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да бъде признато за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 6 903.69 лв.
Ищецът твърди, че по заявление с вх. № БНБ-119448/20.10.2023 г. му е издадена
справка за кредитна задлъжнялост на основание Наредба № 22 на БНБ за ЦКР, от която е
установил, че фигурира в ЦКР като длъжник на ответника по вземане № 40017 от справката
с обща задбалансова експозиция в размер на 6 903.69 лв. Сочи, че за процесното вземане не
са предприемани действия от дружеството за събирането му по съдебен ред и не са
извършвани изпълнителни действия. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за
него. Твърди, че е изпратил две молби до ответника за заличаване на данните в ЦКР поради
изтекла погасителна давност и за предоставяне на информация, но не получил отговор,
поради което въз основа на заявление с вх. № БНБ-01070/04.01.2024 г. се снабдил с нова
справка, видно от която дружеството не било заличило данните и задължението
продължавало да фигурира в ЦКР. Излага, че подадената от дружеството информация в ЦКР
понижава кредитния му рейтинг и е пречка за кандидатстване за банково финансиране, с
което обосновава правния си интерес от предявения иск.
В законоустановения срок ответникът депозира отговор на исковата молба. Признава
предявения иск. Сочи, че не е предприемал никакви действия по събиране на вземането си.
Твърди, че ищецът за първи път се позовава на изтекла давност с исковата молба, като
оспорва да е получил двете му молби, за които изтъква, че нямат входящи номера, а едната
дори е изпратена на адрес, несъответстващ със седалището на дружеството. Поради това
счита, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което в негова тежест не следва да
бъдат присъждани разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124,
1
ал. 1 ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 6
903.69 лв., представляваща вземане № 40017 от справка за кредитна задлъжнялост, издадена
от ЦКР към БНБ по заявление с вх. № БНБ-119448/20.10.2023 г.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като абсолютна
процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК е налице,
когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за
допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу
ищеца, осъществени извън съдебното производство.
В конкретния случай предоставянето от ответника на данни в ЦКР към БНБ за
процесното задължение на ищеца не е спорно между страните, а и се установява от приетите
по делото писмени доказателства. Това сочи на извод, че ответникът третира процесното
вземане като дължимо, поради което за ищеца е налице правен интерес от неговото
отричане.
В случая с Определение № 21900/28.05.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният от
съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване възникване в полза на ответника на вземане срещу
ищеца в размер на 6 903.69 лв., заведено под № 40017 в ЦКР.
Ищецът релевира възражение за погасяване на задължението му по давност. Очевидно
е, че се касае за вземане по договор за кредит, поради което към него приложима е 5-
годишната давност. С Определение № 21900/28.05.2024 г. поради направеното от ответника
признание на иска е обявено за безспорно, че погасителната давност за вземането на
ответника е изтекла.
По изложените съображения съдът намира предявения отрицателен установителен иск
за основателен.
По разноските:
Спорно е между страните дали в случая са налице условията за приложението на
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. За да се приеме, че е справедливо ответникът да бъде
освободен от отговорност за разноски в случаите на постановено против него съдебно
решение, трябва да са изпълнени кумулативно двете законови предпоставки – поведение,
което да не е станало повод за съдебен спор, както и признание на иска. Целта на
разпоредбата по чл. 78, ал. 2 ГПК е ответникът да не бъде натоварван с разноски, когато
неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито по някакъв начин в хода
на производството са оспорени правата на ищеца.
В настоящия случай съдът намира, че макар да е осъществена втората предпоставка,
доколкото ответникът своевременно /с отговора на исковата молба/ е признал иска, то
липсва първата предпоставка – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. В
случая е безспорно по делото, че не са били предприети от ответника действия за събиране
на вземането, но същевременно са представени доказателства, че ищецът се е позовал
извънсъдебно пред кредитора на изтеклата погасителна давност и е поискал заличаване на
данните за задължението в ЦКР. За целта той е отправил до него две писмени молби, едната
от които е била адресирана до актуалния в съответния момент адрес на управление на
дружеството, но не е бил потърсена от адресата, а другата е достигнала до кредитора,
защото е била получена на 14.12.2023 г. от негов служител на обявения в ТР адрес за
кореспонденция с НАП. Въпреки това той не е заличил данните за задължението в ЦКР,
което е видно от справка № БНБ-01070/04.01.2024 г. Макар безспорно погасителната давност
да не води до погасяване на самото вземане, а само на възможността за принудителното му
събиране, поради което и след изтичането на давността то продължава да съществува, съдът
намира, че като не се е съобразил с предявеното пред него възражение за изтекла
погасителна давност и искане за заличаване на задължението от ЦКР, ответникът е
2
пропуснал възможността да осуети провеждането на съдебен процес. Ето защо съдът не
приема доводите му, че не е дал повод за завеждане на делото. Следователно не е налице
едното от кумулативните условия за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, респ. липсва
основание за освобождаване на ответника от отговорност за разноски.
В случая единствено се претендира от процесуалния представител на ищеца
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, каквото
следва да му бъде присъдено. По отношение на неговия размер съдът съобрази, че с оглед
Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C-438/22 при определяне на възнаграждението по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е обвързан от минималния размер на адвокатските
възнаграждения, посочен в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В случая, отчитайки действителната фактическа и правна
сложност на делото, обусловена от обстоятелството, че негов предмет е само един иск за
недължимост на парична сума, който е признат от ответника, както и че по делото е
проведено едно открито заседание и са събрани малко по обем писмени доказателства, и
съобразявайки положените от адв. А. усилия, свеждащи се до подаване на искова молба и
молба преди откритото заседание, касаеща единствено въпроса за разноските, съдът намира,
че определянето на адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ
по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съобразяването на съда с него съгласно чл. 38, ал. 2 вр. чл.
36, ал. 2 ЗАдв би излязло извън постигането на легитимната цел на закона да се осигури
справедливо и адекватно възнаграждение на адвоката и би било несъответно на положените
от последния усилия. Ето защо в случая съдът определя на адв. А. адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д. А. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „И.в.“ № 8, не дължи на „С. Г. Г.“ ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Р.П.К.“ № 4, ет. 6, сумата от 6 903.69 лв.,
представляваща вземане № 40017 от справка за кредитна задлъжнялост, издадена от ЦКР
към БНБ по заявление с вх. № БНБ-119448/20.10.2023 г.
ОСЪЖДА „С. Г. Г.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Р.П.К.“ № 4, ет. 6, да заплати на адв. Л. И. А. от САК, с личен № ..., с адрес на кантора: гр.
София, ул. „21 век“ № 9, партер, офис Б-7, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр.
ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 400 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ
на Д. А. М..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3