Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 905

гр.Русе, 09.12.2019 год.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Русенският Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                   Председател: Венцислав Василев

 

при секретаря Юлия Острева…..…………………………………………………………………

и в присъствието на прокурора. …………………………………………………………………

като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 1680 / 2019 год. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е по жалба на „АБВ-Русе“ ЕООД, представлявано от В. С. С.против Наказателно постановление № 435895-F464587/20.05.2019 год. на Директора на офис (дирекция) – Русе при ТД на НАП - гр.Варна, с което за нарушение по чл.355 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване му е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лв.

           Наказаното дружество, редовно призовано, изпраща процесуален представител, който взема становище по жалбата, като я поддържа.

          Ответникът, редовно призован, изпраща свой процесуален представител, който моли съда да потвърди наказателното постановление, като законосъобразно и обосновано.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът, след преценка на събраните доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка на дружеството, обективирана в Протокол № 44/07.01.2019г., във връзка със спазване на данъчно-осигурителното законодателство, по повод писмо № 20-00-188/16.11.2018г. на ЦУ на НАП, извършена за времето от 07.12.2018г. до 07.01.2019г. и проверка в информационната система на НАП от служители на Офис Русе към ТД на НАП - Варна било установено, че дружеството жалбоподател, в качеството си на осигурител не е подало за наети по трудов договор 25 лица Декларация – образец 1 „Данни за осигурено лице“ по чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигураващите се лица, в компетентната ТД на НАП – Варна, офис Русе, за периода 01.03.2018г. до 31.03.2018г. в законоустановения срок – до 25-то число включително, на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, като крайният срок за подаване на Декларация образец 1 за месец март 2018г. е бил 25.04.2018г., а декларацията е била подадена от дружеството и приета с Протокол вх. № 18000183171161/11.12.2018г.

Във връзка с установените в хода на извършената проверка факти, на дружеството бил съставен АУАН № F464587/07.01.2019г. за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. на Министерство на финансите, вр. чл. 5, ал. 4, т. 1, вр. чл. 355, ал. 1 КСО, а именно за това, че дружеството, в качеството си на осигурител не е подало за наети по трудов договор 24 лица Декларация – образец 1 „Данни за осигурено лице“ по чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. в компетентната ТД на НАП – Варна, офис Русе, за периода 01.03.2018г. до 31.03.2018г. в законоустановения срок – до 25-то число включително, на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, като крайният срок за подаване на Декларация образец 1 за месец март 2018г. е бил 25.04.2018г., а декларацията е била подадена от дружеството и приета с Протокол вх. № 18000183171335/11.12.2018г.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление № 435895-F464587/20.05.2019г., с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН и на дружеството, на основание чл. 355, ал. 1 КСО е била наложена имуществена санкция в размер на     500 лева.

В случая спор по фактите няма, съответно няма противоречие и в доказателствените материали. Същественият по делото въпрос – подало ли е дружеството декларации – образец 1 за 24 свои работници и служители за месец март 2018г. до 25.04.2018г. е безусловно изяснен в отрицателен смисъл, като доказателствата за това се съдържат в приложените по преписката материали и показанията на актосъставителката в съдебно заседание.   

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и самото наказателно постановление, съдържат подробно описание на всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното лице. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са подведени и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател. Нарушението не се оспорва нито в жалбата, нито в съдебно заседание. Няма спор и по въпроса, че декларацията – образец 1 за месец март 2018г. е подадена на 11.12.2018г., вместо до 25.04.2018г.

Единственото възражение, което се прави е за съставяне на АУАН в нарушение на сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Това нарушение е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение по следните причини :

Нарушенията, които се извършват при бездействие, при наличие на правно задължение за действие, каквото е настоящото се считат за довършени от първия ден когато е започнало бездействието, т.е. в случая от 26.04.2018г. Следващият въпрос на който следва да се отговори какво се разбира под откриване на нарушителя по см. на чл.34 ал.1 от ЗАНН. Съгласно чл.34 ал.1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако АУАН не е  съставен в срок от три месеца  от откриване на нарушителя или една година от извършване на нарушението. В случая нарушената разпоредба на чл.5, ал.4, т.1 от КСО се намира в част първа от КСО, поради което за нея не се прилага дългия двугодишен срок, предвиден за случаи на нарушения по част втора, част втора "а" и част трета от КСО. От събраните по делото доказателства се установява, че нарушителят е открит в резултат на извършената проверка в масивите на НАП от св.Р., което е станало към 23.08.2011г. Това е така, защото откриването на нарушителя по смисъла на чл.34 ал.1 от ЗАНН има отношение преди всичко към дейността на органите ,които са оправомощени да разкриват ,т.е. това са длъжностните лица,които съставят АУАН. В този смисъл нарушителят следва да се счита открит когато в писмен документ, показания на свидетели или лично волеизявление на дееца  се съдържат данни, които не пораждат съмнение за авторството на деянието. В случая това е станало на 20.12.2018г.  когато при проверка в информационната система на НАП е установено от св.С.Р., че на 11.12.2018г. са подадени липсващите 24 бр. декларации образец 1 за месец март 2018г. Доколкото АУАН е съставен на 07.01.2019г. съдът приема,че няма нарушение по чл.34 ал.1 от ЗАНН, тъй като е съставен в рамките на три месеца от откриване на нарушителя. Не могат да бъдат споделени доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че срокът по чл. 34 ЗАНН е започнал да тече от 26.04.2018г., тъй като принципната възможност на органът по приходите да извърши проверка, с оглед която да установи неизпълнението на задължението на дружеството да подаде декларация образец 1, не може да бъде приравнено на установяване на нарушението и нарушителя по начина, посочен по-горе, за да бъде прието, че именно от този момент е започнал да тече срокът по чл. 34 ЗАНН. Този срок започва да тече когато органът на обвинението разполага с достатъчно фактически данни, въз основа на които може да образува административнонаказателно производство със съставяне на АУАН, съответно с привличане на актосъставителя към такава отговорност, което както бе посочено в случая е  20.12.2018г.

Съдът намира, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай. Това а така ,защото не са подадени декларациите по отношение на 24 лица, вкл. не са подадени и декларации  образец 6 „дължими осигурителни вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ“. Друго основание за отказа за приложение на чл.28 от ЗАНН е обстоятелството, че декларациите са подадени с шестмесечно закъснение и то единствено по инициатива на органите на приходната администрация.

Съдът намира ,че наказанието е неправилно индивидуализирано и несъобразено с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН, като е наложено наказание в минималния размер от 500 лв. по чл.355 ал.1 от КСО. Това е така на основание изложените съображения за неприложимост на чл.28 от ЗАНН в случая, но доколкото по делото липсва протест на прокурора с искане за утежняване на положението на жалбоподателя други съображения не е необходимо да се излагат.

 По тези съображения съдът счита, че обжалваното наказателно постановление, следва да бъде  потвърдено, като обосновано и законосъобразно.

          Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, съдът

                                  

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 435895-F464587/20.05.2019 год. на Директора на ТД офис (дирекция) гр.Русе в ТД на НАП - Варна, с което на  „АБВ - Русе“ ЕООД, представлявано от В. С. С.с ЕГН ********** е наложено наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение по чл.355 ал.1 от КСО .

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.                                                                                           

 

Районен съдия: