№ 1300
гр. София, 17.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20211110163143 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Образувано е по искова молба на М.С. Й.К. срещу Министерство на външните работи
с искане за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 4 090,90 евро или тяхната
левова равностойност, представляваща стойността на самолетните билети от Хавана до
София и обратно, използвани за пътуването на ищцата и синът й през 2016 г., за времето на
платения годишен отпуск на ищцата, ведно със законната лихва за забава от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане; сумата в размер на 2 637,65
лв., представляваща неизплатени възнаграждения по основно служебно правоотношение за
периода 08.2016г. – 03.2017г., ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане, като претендира и обезщетение за забава
върху посочените суми, считано от момента на тяхната изискуемост, а в условията на
евентуалност – от 22.03.2021г.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1
вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад на делото.
По доказателственото искане на страните за събиране на писмени доказателства,
съдът намира същото за основателно, тъй като представените доказателства са допустими,
относими и необходими. По искането на ответника за допускане събирането на гласни
доказателствени средства, съдът счита същото за ненужно с оглед на това, че
обстоятелството, което ищецът иска да докаже чрез свидетелските показания не се оспорват
от ответника,а именно, че е полагала труд в ЗП – Хавана като технически сътрудник за
периода м.02-м.03.2017 г. Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза съдът намира за основателно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с препис
за насрещната страна:
- да представи пълномощно, даващо право на адв. Й. да го представлява по делото,
или да потвърди извършените от адв. Й. действия по подаване на искова молба, вх. №
1
27232/02.08.2021 г.;
- да посочи какъв размер и до кой момент претендира обезщетението за забава върху
процесните суми;
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде
върната.
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1 ГПК вр. чл. 140 ГПК, следния проект за
доклад:
Ищецът М.С. Й.К. твърди, че от 07.10.2013г. до 27.03.2017г. била дългосрочно
командирована в Посолството на РБ в Хавана, Куба. Твърди, че на 05.07.2016г. подала
заявление за ползване на платен годишен отпуск и закупуване на самолетни билети за
сметка на МВнРз за нея и малолетния й син Александър Кънчевски, като с грама на
дирекция „Човешки ресурси“ отпускът на ищцата бил разрешен, но било посочено, че право
на заплащане за самолетни билети има само ищцата, не и синът й. С грама ЧР 55-39-
8/04.08.2016г. на директор на дирекция „Човешки ресурси“ до посолството се посочва, че
дългосрочната командировка на ищцата се прекратявала и на това основание не й са се
полагали средства за закупуване на самолетни билети. Ищцата твърди, че ВАС постановил,
че въпросната грама не може да прекратява дългосрочна командировка и да служи като
основание за неизплащане на командировъчни средства. Твърди, че заповед за прекратяване
на дългосрочната й командировка така и не била получена в посолството, нито й била
връчена на нея за периода на разрешения й годишен отпуск, в който е посетила
неколкократно МВнР. След завръщането й в Хавана ищцата продължила да работи в
посолството със знанието на министерството, като през м.11.2016г. й била връчена заповед
за повишаването й в ранг на държавен служител. Твърди също, че за периода от август
2016г. до март 2017г. месечните й възнаграждения са плащани нередовно, като от м.
декември 2016г. министерството е преустановило плащанията изобщо. Посочва се, че на
27.09.2017г. ищцата подала заявление до министерството, с което иска изплащане на
дължимите й суми за самолетни билети, както и за неизплатените й възнаграждения за
м.8.2016 г. – м.3.2017 г., като с писмо на тогавашния ръководител на Инспектората към
МВнР й е отказано плащане на посочените суми, като основание за отказа е посочена
заповед на министъра на външните работи за прекратяване на дългосрочната командировка
на ищцата, като такава заповед така и не била връчена на ищцата. Твърди, че процесната
заповед се материализирала като самостоятелен документ едва в края на декември 2017г.,
като същата с решение №3678 от 22.03.2021г. на ВАС – петчленен състав, II колегия, била
отменена като незаконосъобразна. Поради което счита, че не са налице основания за отказа
на работодателя й за неизплащане на процесните суми. С оглед на изложеното се иска
осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 4 090,90 евро или тяхната левова
равностойност, представляваща стойността на самолетните билети от Хавана до София и
обратно, използвани за пътуването на ищцата и синът й през 2016г., за времето на платения
годишен отпуск на ищцата, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане; сумата в размер на 2 637,65 лв.,
представляваща неизплатени възнаграждения по основно служебно правоотношение за
периода 08.2016г. – 03.2017г., ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира и обезщетение за забава върху
посочените суми, считано от момента на тяхната изискуемост, а в условията на
евентуалност – от 22.03.2021г., както и разноски по делото.
Ответникът Министерство на външните работи, оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани. Твърди, че от ищцата не е инициирана процедура по чл. 11
НКЗСМ за възстановяване на разходи и съответно няма произнасяне на административния
орган. Твърди, че за да възникне притезанието на ищцата за заплащане на пътните разходи е
необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. Ищцата да е служител,
2
който е дългосрочно командирован в друга държава; 2. Реално да са направени пътни
разходи; 3. Да са представени разходооправдателни документи пред ръководителя на
задграничното представителство за съответния разход, максимум до размерите по чл. 11, ал.
4 и ал. 5 НКСЗМ, окомплектовани с платежен документ, както и доказателства за
изпълнение на изискването за разход по икономически най-изгоден маршрут. Твърди, че
ищцата нито е представяла, нито е предявявала за плащане разходооправдателни документи,
като неполучаването на процесната сума се дължи единствено на бездействието на ищцата.
Твърди, че претенцията за заплащане на стойността на самолетните билети е погасена по
давност. Относно претенцията за заплащане на възнаграждения по основно служебно
правоотношение счита същата за погасена по давност. Поради което моли за отхвърляне на
предявените искове, като претендира и разноски по делото.
Съдът намира, че е сезиран със следните искове: иск с права квалификация чл. 125 от
Закона за държавния служител, вр. чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 32 от Закона за държавния
служител.; иск с права квалификация чл. 125 от Закона за държавния служител, вр. чл. 72 от
Закона за дипломатическата служба, вр. чл. 11 НКСЗМ; както и иск с правно основание чл.
86 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца по иска по с права квалификация чл. 125 от Закона за държавния
служител, вр. чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 32 от Закона за държавния служител, че негова е
тежестта да докаже съществуването на служебно правоотношение с ответника и размера на
уговореното възнаграждение по служебното правоотношение.
УКАЗВА на ответника, че негова е тежестта на доказване, че е заплатил на ищеца
процесната сума.
УКАЗВА на ищеца по иска по с права квалификация чл. 125 от Закона за държавния
служител, вр. чл. 72 от Закона за дипломатическата служба, вр. чл. 11 НКСЗМ, че негова е
тежестта да докаже извършване на процесния разход за самолетни билети, неговия размер,
както и представяне на разходооправдателни документи до ответника.
УКАЗВА на ответника, че негова е тежестта на доказване, че е заплатил на ищеца
процесната сума.
УКАЗВА на ищеца по иска по с права квалификация чл. 86 ЗЗД, че негова е тежестта
да докаже наличието на главен дълг, изпадането в забава на ответника /отправена покана за
плащане/, както и размера на обезщетението за забава.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА извършването на съдебно – счетоводна експертиза, която да даде отговор
на поставените в исковата молба въпроси, при депозит в размер на 240 лева, платим от
бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В.П., тел. ТЕЛ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на гласни
доказателствени средства.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното
(извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване
на спора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.03.2022 г. от
13:30 ч., за което да се призоват страните, като им се връчат преписи от настоящото
определение, а на ищеца - и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4