Решение по дело №429/2023 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 222
Дата: 4 септември 2023 г.
Съдия: Росица Димитрова Басарболиева
Дело: 20237200700429
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

                                                                               

                                                                                                                                                                                 № 222

 

гр. Русе, 04.09.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, VIІІ - ми състав, в публично заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                                        СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

 

при секретаря         ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА        като разгледа докладваното от         съдия          БАСАРБОЛИЕВА          адм. дело 429 по описа за 2023 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Мегакапитал“ ЕООД, със седалище: гр. Русе, представлявано от Т.С.М., в качеството му на управител, против Заповед № РД-01-2198 от 07.07.2023 г., издадена от Заместник-кмет на Община Русе. С оспорения административен акт е наредено на дружеството, в качеството му на извършител, да премахне незаконен строеж категория VI (шеста): „Навес с метална конструкция“, намиращ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 63427.1.58 по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Русе, с адрес: гр. Русе, Парк на младежта; посочено е, че на основание чл. 60, ал. 1 от АПК заповедта подлежи на предварително изпълнение, като са посочени съображенията за това; определен е 7-дневен срок от връчването на заповедта за доброволното й изпълнение, като при неспазването на този срок е посочен ред за принудителното премахване на строежа. В жалбата бланкетно се твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Претенцията е оспорената заповед да бъде отменена.

Ответната страна в производството – Заместник-кметът на Община Русе, чрез процесуален представител - началник отдел ПНО при Община Русе Е. Т. – служител с висше юридическо образование и правоспособност, оспорва основателността на жалбата. Счита оспорения акт за законосъобразен, поради което моли да бъде оставена без уважение подадената срещу него жалба. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение (л. л. 195 и 196 от делото).

Заинтересованата страна в производството – Община Русе не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Заинтересованата страна – „Общински пазари“ ЕООД, в депозирано по делото писмено становище вх. № 3412 от 11.08.2023 г. по описа на съда, оспорва основателността на жалбата (л. л. 192 и 193 от делото).

Съдът, като съобрази оплакванията на жалбоподателя, становищата на страните, събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:                                                                                                             

Оспорването е направено от страна с надлежна процесуална легитимация – адресат на постановения акт, за който е налице правен интерес от оспорването. Обжалва се законосъобразността на индивидуален административен акт, изрично посочен в закона – чл. 214, т. 3, във връзка с чл. 225а от ЗУТ. Екземпляр от заповедта е бил поставен на 07.07.2023 г. чрез залепване на обекта и на таблото, намиращо се в сградата на общината, като е спазена изискуемата процедура. Съобщаването на заповедта е удостоверено с подписите на две длъжностни лица, след като служители при Община Русе не са открили представляващия дружеството на адреса на управление на същото и са залепили Писмо изх. № 30-3231-2#1 от 07.07.2023 г. с приложена към него заповед за премахване на незаконен строеж и на входната врата (л. л. 24 - 27 от делото). Жалба срещу заповедта е подадена директно до АдмС – Русе на 21.07.2023 г., видно от поставения на регистратура щемпел с входящ номер и дата (л. 2 от делото). Жалбата се явява подадена в законовия 14-дневен срок от съобщаване на акта.  Ето защо производството е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от приобщената към делото административна преписка по издаване на оспорения в настоящото производство индивидуален административен акт, е била извършена проверка от служители в отдел СК към Дирекция ИСИК при Община Русе на обект „Навес с метална конструкция“, намиращ се в ПИ с идентификатор 63427.1.58 по КККР на гр. Русе, с адрес: Парк на младежта, гр. Русе.

Установено е, че ПИ с идентификатор 63427.1.58 по КККР на гр. Русе е собственост на Община Русе, съгласно Акт № 10472 от 12.05.2022 г. за частна общинска собственост, вписан под № 5665 от 12.05.2022 г., № 94, том 16 на Агенцията по вписванията (АВ).

Провереният обект - строеж категория VI (шеста): „Навес с метална конструкция“, намиращ се в този имот, е собственост на Община Русе, съгласно Акт № 10472 от 12.05.2022 г. за частна общинска собственост, вписан под № 5665 от 12.05.2022 г., № 94, том 16 на АВ, Акт № 6332 от 22.11.2010 г. за публична общинска собственост, вписан под № 15049 от 01.12.2010 г., № 55, том 36 на АВ (л. л. 57 – 60 от делото), и на основание чл. 92 от Закона за собствеността.

Съгласно Решение № 901 на Общински съвет - Русе, прието с Протокол № 34 от 19.05.2022 г., правото на строеж за изграждане на многофункционален комплекс, върху поземлен имот с идентификатор 63427.1.58 по КККР на гр. Русе, както и правото на собственост спрямо изградения в описания имот открит плувен басейн 50 м. с кула с площ от 1 174 кв.м., е внесено като непарична, апортна вноска в капитала на „Общински пазари“ ЕООД.

Възложител по смисъла на чл. 161 от ЗУТ е Община Русе, съгласно Акт № 6332 от 22.11.2010 г. за публична общинска собственост, вписан под № 15049 от 01.12.2010 г., № 55, том 36 на АВ.

Като строител/извършител на строежа е установено „Мегакапитал“ ЕООД, със седалище в гр. Русе, представлявано от Т.С.М., видно от Договори № 105 от 12.07.2010 г. и № 116 от 03.12.2012 г. за отдаване под наем на част от имот публична общинска собственост между Община Русе като наемодател и „Мегакапитал“ ЕООД като наемател (л. л. 51 – 55 от делото), както и Заявление вх. № 243 от 19.08.2013 г.

Няма данни за извършен строителен надзор.

Констатирано е, че провереният обект представлява навес, изпълнен с метална носеща конструкция с приблизителни размери 16,4/17,4 м, разположен на северозапад от сграда с идентификатор 63427.1.58.6 по КККР на гр. Русе. Обектът е разположен върху бетонова площадка, надвишаваща размерите на навеса с около 0,8 м извън очертанията му в план, като колоните са замонолитени в основата си. Покривната конструкция е изградена от греди и ферми, покрит е с OSB плоскости и битумна хидроизолация, а част от него е с остъклена метална конструкция. Строежът е захранен с ел. енергия и вода.

Прието е, че описаният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Констатирано е, че строежът е VI (шеста) категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Прието е, че така изпълненият „Навес с метална конструкция“ не попада в хипотезата на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, с оглед което за извършването му е било необходимо издаване на разрешение за строеж от Главния архитект на Община Русе.

При извършената проверка е констатирано, че строежът е изпълнен без изискващите се строителни книжа (разрешение за строеж), в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и не е допустим по правилата и нормативите, действащи по време на извършването му и изискванията на ЗУТ.

Изрично е обсъдено, че за строежа не е приложим § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради това, че е извършен в периода 2010 - 2016 г., като това било видно от Схема за поставяне на навес и тента над маси за сезонно, утвърдена от Главния архитект на Община Русе на 28.06.2011 г., Договор № 105 от 12.07.2010 г. за отдаване под наем на част от имот публична общинска собственост между Община Русе и „Мегакапитал“ ЕООД, Договор № 116 от 03.12.2012 г. за отдаване под наем на имот публична общинска собственост между Община Русе и „Мегакапитал“ ЕООД, споразумение от 19.04.2016 г. между Община Русе и „Мегакапитал“ ЕООД (л.56 от делото).

Въз основа на така установените нарушения, служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ са констатирали незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, което е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал. 1 от ЗУТ.

За извършената проверка и установените факти и обстоятелства, и констатираните нарушения е съставен Констативен акт № НС-10 от 27.06.2023 г. (л. л. 45 – 49 от делото). Констативният акт съдържа още окомерна скица на разположението на строежа в имота, както и снимков материал на обекта, от които също е видно, че строежът е изграден, видно е и какво точно представлява, в какво се състои изграденото, начинът, по който е изграден. В констативния акт (КА) е посочено, че възражения по него могат да бъдат подавани до Община Русе, ул.„Олимпи Панов“ № 6, в 7-дневен срок, считан от деня, следващ получаването на акта. Констативният акт е изготвен в отсъствието на извършителя на строежа, като е посочено, че същият се съобщава по реда на § 4 от ДР на ЗУТ. Екземпляр от констативния акт е поставен на 29.06.2023 г. чрез залепване на видно място на обекта и на определеното за това място в сградата на общината, при спазване на съответната процедура, след като управителят на дружеството не е бил открит на адреса на управление  на дружеството и това обстоятелство е било удостоверено с подписа на три длъжностни лица. Така направеното съобщаване на акта е удостоверено отново с подписа на три длъжностни лица (л. л. 42 - 44  от делото). По така съставения и връчен констативен акт не са постъпили възражения.

Въз основа на съставения констативен акт, на 07.07.2023 г. Заместник-кмет на общината, оправомощен със Заповед № РД-01-2717 от 25.08.2022 г. (л. 20 от делото), е издал оспорената в настоящото производство Заповед № РД-01-2198 (л. л. 28 - 31 от делото), с която е наредено на „Мегакапитал“ ЕООД, в качеството му на извършител, да премахне незаконен строеж категория VI (шеста): „Навес с метална конструкция“, намиращ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 63427.1.58 по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Русе, с адрес: гр. Русе, Парк на младежта; посочено е, че на основание чл. 60, ал. 1 от АПК заповедта подлежи на предварително изпълнение, като са посочени съображенията за това; определен е 7-дневен срок от връчването на заповедта за доброволното й изпълнение, като при неспазването на този срок е посочен ред за принудителното премахване на строежа.

Административният орган е изложил и мотиви, в които са обсъдени установените факти - че е налице безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ; че е от шеста категория; че е изпълнен без необходимите строителни книжа; че не е допустим по правилата и нормативите, действащи по време на извършването му и изискванията на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Изтъкнати са и съображения за липсата на предпоставките за определяне на строежа като търпим - по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

В приобщената към настоящото дело административна преписка се съдържа и заверен препис на влязло в сила Решение № 6 от 25.01.2019 г., постановено по адм. дело № 400/2018 г. по описа на АдмС - Русе, с което съдът е отменил Заповед № РД-01-1299 от 22.05.2018 г. на Кмета на Община Русе, с която е било разпоредено дружеството да премахне преместваем обект: „Навес“ от метална конструкция, намиращ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 63427.1.58 по кадастралната карта на гр. Русе, с адрес: Парк на младежта, гр. Русе. (л. л. 72 – 74 от делото).  

Оспореният индивидуален административен акт е законосъобразен – издаден е от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила, и в съответствие с целта на закона.

По делото не е спорно, че в случая е налице строеж от шеста категория, съгласно класификацията в чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заместник-кметът по УТ на Община Русе – инж. Магдалина Илиева, при условията на делегирана компетентност по § 1, ал. 3, предложение първо от ДР на ЗУТ, е издал оспорената в настоящото производство Заповед № РД-01-2198 от 07.07.2023 г., като видно от представената по делото Заповед № РД-01-2717 от 25.08.2022 г. на инж. М. И., на длъжност Заместник-кмет Устройство на територията при Община Русе, са делегирани определени функции от кмета на община по издаване на заповеди по ЗУТ, включително и на такива по чл. 225а, ал.1, във връзка с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж от четвърта до шеста категория. Определената категория на строежа, разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и изричната заповед на кмета на общината, с която той делегира свои правомощия на заместник-кмета, обосновават материалната и териториална компетентност на автора на оспорения акт по чл. 214, т. 3 от ЗУТ.

Заповедта е в предписаната от закона форма и фактическите основания за издаването й обосновават приложеното правно основание по чл.225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

За адресат на разпореденото с нея действие е посочено лице от кръга на визираните в § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол на МРРБ. Според легалната дефиниция в § 3, ал. 1 от ДР на Наредба 13 от 23.07.2001 г. на МРРБ, адресати на заповедта за премахване на незаконен строеж са физически и юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължението за премахване и се определя срок за доброволно изпълнение.

Спазени са и административнопроцесуалните правила.

Заповедта е издадена въз основа на изискуем по закона документ, с който се поставя началото на административната процедура - констативен акт (арг. от разпоредбата на чл. 225а, ал. 2, във връзка с чл. 223, ал. 2 от ЗУТ). Не представлява съществено процесуално нарушение обстоятелството, че констативният акт е съставен в отсъствие на извършителя на строежа. Следва да бъде съобразено, че няма законово изискване констативният акт, с който се установява незаконно строителство, да се съставя в присъствие на извършителите на строежа. При издаването на КА са спазени всички изисквания на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Същият е съставен от компетентни за това служители на общинската администрация – длъжностни лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, които са извършили проверка, констатациите от която са били обективирани в констативния акт. КА е надлежно съобщен, при спазване на процедурата по § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ, във връзка с чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Била е дадена възможност да се направят възражения по акта в 7-дневен срок от съобщаването му. Такива не са постъпили. Изяснени са фактите и обстоятелствата от съществено значение за правилното разрешаване на спора.

Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон.

При издаването на оспорената в настоящото производство заповед административният орган се е позовал на цитираната по-горе разпоредба на чл.225а, ал. 1 от ЗУТ, която предвижда премахване на строежи, които са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

Със съставения констативен акт е установено съществуването на незаконния строеж, неговото местоположение и параметри, неговите характеристики – какво представлява, как и от какво е изграден, периодът на изграждането му. Изрично е посочено, че строежът е извършен от жалбоподателя въз основа на събраните в административното производство доказателства. Констативният акт е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, ползващ се с материална доказателствена сила, същият не е оспорен по законоустановения ред и констатациите в него не са оборени, като по делото не са ангажирани доказателства, които да го опровергават. Нещо повече, жалбата срещу процесната заповед съдържа само бланкетни доводи за незаконосъобразността на последната, без да се посочват конкретни възражения, включително и досежно характеристиките на строежа и периода на изграждането му. В случая не се спори, че процесният обект „Навес с метална конструкция“ е изпълнен с метална носеща конструкция, като същият е разположен върху бетонова площадка, а колоните са замонолитени в основата си; покривната му конструкция е изградена от греди и ферми, покрит е с OSB плоскости и битумна хидроизолация, а част от него е с остъклена метална конструкция. Строежът е захранен с ел. енергия и вода.

В подкрепа на обективираните в съставения КА факти и обстоятелства досежно характеристиките на процесния строеж се явяват и мотивите на влязлото в сила Решение № 6 от 25.01.2019 г., постановено по адм. дело № 400/2018 г. по описа на АдмС - Русе, с което съдът е отменил Заповед № РД-01-1299 от 22.05.2018г. на Кмета на Община Русе, с която е било разпоредено дружеството да премахне преместваем обект: „Навес“ от метална конструкция, намиращ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 63427.1.58 по кадастралната карта на гр. Русе, с адрес: Парк на младежта, гр. Русе. От мотивите на този съдебен акт става ясно, съдът е отменил заповедта по съображения, че процесният обект неправилно е бил квалифициран от административния орган като преместваем обект, вместо като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Видно е, че горецитираната отменена заповед за премахване на преместваем обект и настоящата заповед за премахване на незаконен строеж касаят един и същ обект. При тези данни, за настоящия съдебен състав се явява установено по несъмнен начин, че процесният обект представлява строеж с посочените в съставения КА и издадената въз основа на него заповед за премахване местоположение, параметри и характеристики, като същият е изграден в периода 2010 – 2016 г. Установено е по делото, че процесният строеж е бил изпълнен без необходимите строителни книжа – разрешение за строеж. Той се явява незаконен, тъй като съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон.

Правилно и в съответствие с обективните факти по казуса, административният орган е изложил мотивите си относно неприложимостта на разпоредбите за търпимост на строежа, тъй като не е налице нито един от времевите периоди на строеж по изискванията по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 и ал. 2 във връзка с § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Тези изводи също са правилни.

Безспорно целта на ЗУТ, предвид приета нарочна глава в нормативния акт, Глава 21, озаглавена „Недопускане и отстраняване на незаконно строителство“, е да не се допуска съществуването на строежи, извършени в нарушение на законовите изисквания в т. ч. инвестиционното проектиране и строителство. Според настоящата съдебна инстанция в случая е спазена целта на закона, като липсва нарушение на чл. 6, ал. 5 от АПК.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е законосъобразна. Жалбата срещу нея е неоснователна.

С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника и като съобрази разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 144 от АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г., настоящият съдебен състав намира претенцията на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение за основателна. Такова следва да се присъди съгласно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Последната норма възлага на съда да определи конкретния размер на юрисконсултското възнаграждение в рамките на определените в разпоредбата граници. Съдът намира, че в конкретния случай казусът, разглеждан в производството, не се характеризира с особена фактическа и правна сложност, поради което възнаграждението за процесуалното представителство следва да бъде определено в размер на 100 (сто) лева.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

         ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „Мегакапитал“ ЕООД, със седалище: гр.Русе против Заповед № РД-01-2198 от 07.07.2023 г., издадена от Заместник-кмет на Община Русе, с която на дружеството, в качеството му на извършител, е наредено да премахне незаконен строеж категория VI (шеста): „Навес с метална конструкция“, намиращ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 63427.1.58 по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Русе, с адрес: гр. Русе, Парк на младежта.

ОСЪЖДА „Мегакапитал“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Цар Асен“ № 26, вх. 11, ет. 3, ап. 8, представлявано от Т.С.М., в качеството му на управител, да заплати на Община Русе сумата 100 (сто) лева разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                  

                                                                 

                                                                                 СЪДИЯ: