РЕШЕНИЕ
№ 302
23.06.2020
г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател:
Василка Желева
Членове:
Цветомира Димитрова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурор Невена Владимирова като разгледа докладваното от съдия
Димитрова АНД (К) № 131 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК,
във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на
А.С.Д. от гр.
Харманли,
подадена чрез процесуален представител, против Решение
№ 210/13.12.2019г. постановено по а.н.д.№
309/2019г. на РС- Харманли.
Касационният жалбоподател счита решението за неправилно и необосновано.
Твърди, се че решението е
постановено в противоречие с материалният закон, тъй като съдът неправилно приел,
че установените от него
фактически констатации водят на извода за нарушение на посочените в НП правни норми. Решението било и
необосновано тъй като съдът направил неправилна преценка на събраните по делото
доказателства. Твърди се, че съдът е пренебрегнал наличието на съществени процесуални нарушения
в административно-наказателното производство, което опорочило крайният му
акт и представлявало достатъчно
основание за отмяната му, като
незаконосъобразно.
Излагат се доводи, че процедурата по
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и употребата на наркотични вещества или техни аналози била регламентирана в нарочна Наредба № 1 от
19.07.2017г. В чл.3, ал.2 от Наредбата, било въведено задължението, контролният
орган при попълване на протокол за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози да попълни и
талон за изследване по образец съгласно
приложение № 1. В ал.3 на същата разпоредба същевременно било посочено, че
талонът за исзследване се придружава от
осем стикера с номера, съответстващи на талона за изследване и добаване в края цифра от 1 до
8. В материалите по административнонаказателната преписка, приобщени като
доказателства по делото не се съдържали,
нито протокол за установяване на
употреба на наркотични вещества, нито посоченият талон за изследване,
поради което не можело да се установи дали такива са издадени. Освен, че не можело да се установи фактът на
издаването им, съдът не можел да провери и
дали са спазени формата и съдържанието им, и дали са подписани от лицата задължени да сторят
това. Неправилно според касатора съдът е
приел, че след като един от
свидетелите е заявил в показанията си,
че такъв талон е издаден, това е достатъчно да се приеме, че са спазени изискванията на
наредбата. От друга страна, в
обясненията на жалбоподателката, които
били годно доказателствено средство, се твърдяло че протокол и талон не
е разбрала да са издавани.
По изложените в касационната жалба съображения се моли за
отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноски
за две съдебни инстанции.
Ответникът
по касационната жалба, РУ Харманли при
ОДМВР-Хасково редовно призован, не
изпраща представител.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна и
моли същата да бъде оставена без уважение. Пледира съдебното решение да бъде оставено
в сила.
Касационната
инстанция, като се съобрази с нормата на чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди наведените
касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и до съответствието на решението с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу
неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
С Решение № 210/13.12.2019г. постановено по а.н.д. № 309/2019г., РС- Харманли потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление с № 19-0271-000587/11.06.2019г. издадено от ВПД Началник на РУ Харманли към ОДМВР-Хасково.
За да
постанови решението си въззивният съд е приел, че не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП. От материалноправна страна приел, че обстоятелствата изложени в акта и НП
се установяват по категоричен начин. В Решението са изложени и мотиви относно
липсата на обстоятелства, които да обуславят случая като маловажен такъв.
Настоящата
инстанция намира, че решението е постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз
основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства.
В случая, с процесното наказателно постановление А.Д. е
санкционирана за извършено нарушение по
чл. 174, ал.3 от ЗДВП и на основание
чл. 174, ал.3, пр.2-ро от ЗДвП й е наложено административно наказание”Глоба”
в размер на 2000.00 лева и ”Лишаване от
право да управлява м.п.с.”за срок от 24
месеца.
Нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП в приложимата към датата на осъществяване
на деянието редакция предвижда водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя
са наложени административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
Не се
споделя оплакването, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на наказателното постановление били
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на
защита на наказаното лице. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни
органи, като последното съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл. 57 от ЗАНН. Ясно са посочени датата на
нарушението и мястото на нарушението, както и в какво се изразява същото, а
също и нарушените разпоредби. Правилно е
определена нарушената правна норма – като правната квалификация съответства на
тази, дадена и от актосъставителя, както и на словесното описание на
нарушението. Поради това съвсем правилна е правната квалификация на деянието с
оглед изложеното текстовата част на АУАН и НП, т. е. същата съответства на
изложената фактическа обстановка и приетото нарушение от наказващия орган.
Между страните не
спорно, че на посочената в АУАН и НП дата
и място, именно касаторът А.С.Д. е управлявала посоченият в тях лек автомобил и
съответно е имала качеството на „водач”
по смисъла на пар.6, т.25 от ДР на ЗДвП.
Безспорно от събраните в хода на въззивното производство гласни
доказателства, чрез разпита на св. А.,
св. Б. и св. К., които са преки свидетели-очевидци на нарушението се установява, че въпреки
изричната покана отправена от полицейски органи санкционираната е отказала да
бъде тествана за употреба на алкохол с тест за установяване употребата на
наркотични вещества. Предвид което се установява безспорно наличието на
нарушение по чл. 174, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП. Твърденията, на касационната
жалбоподателка, че е отказала да бъде тествана за употреба на наркотични
вещества, но е пожелала да даде кръв за медицинско изследване, което не е могло
да бъде осъществено, тъй като не й е бил издаден талон за медицинско
изследване, не се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал. В касационната жалба не са изложени доводи за допуснати от
въззивният съд съществени процесуални
нарушения, свързани с липса на
процесуална активност за събиране на
необходими за изясняване на делото, от обективна страна доказателства. Предвид
което и с оглед изричната забрана
въведена с разпоредбата на чл. 218, ал.2
от АПК, касационната инстанция не може да
проверява допуснати ли са такива, а следва да постъпи по начина
предвиден в чл. 220 от АПК-да прецени прилагането на материалния закон въз основа на
фактите, установени от въззивният съд в
обжалваното решение. В последното е възприет за установен фактът, че талон за
медицинско изследване на касационният жалбоподател, под номера посочен в АУАН, е издаден. Този установен от съда факт, се подкрепя от
събраните по делото гласни доказателства, а именно от показанията на св. А.,
който изрично е заявил и че след издаване на талона за медицинско изследване,
наказаната изрично е заявила че не желае медицинско изследване.
Предвид
така установената от въззивният съд фактическа обстановка и при
липса на ангажиране на оборващи я доказателства ангажирани от санкционираното
лице, то при така въведените касационни основания, единственият извод до който може да се
достигне в случая е, че се доказва осъществяването на нарушение по
чл. 174, ал.3 предл.2-ро от ЗДвП, за което законосъобразно на касатора е била наложена санкция в предвидения и фиксиран в
същата разпоредба размер.
Доводите на въззивният съд са липса
на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН са правилни и доколкото
изцяло се споделят от настоящият касационен състав, не е необходимо да бъдат преповтаряни.
Предвид
изложеното, обжалваното
решение решение се явява валидно, и допустимо
и съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в
сила.
При този изход на спора претенцията за присъждане разноски по делото на
касатора е неоснователна.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 210/13.12.2019г. постановено по А.Н.Д.№ 309/2019г. на РС-
Харманли.
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.