Решение по дело №29/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 260 042 Дата 25.02.2021 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

                                                   Председател: Красимир Коларов

   Членове:        Георги Чамбов

                                                                              Емил Митев

Секретар: Нели Богданова

в съдебно заседание на 24 февруари 2021 г.

разгледа докладваното от К. Коларов

търговско дело номер 29 по описа за 2021 година

и за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

 

С Решение № 260021/09.10.2020 г., постановено по т. д. № 68/2020 г.,  Пазарджишкият окръжен съд е решил следното:

 

„ОСЪЖДА  О.С. да заплати на „Н.С.“ ЕООД,  на основание чл. 79 ЗЗД, чл. 266, ал. 1, ЗЗД, във вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ и иск по чл. 92 ЗЗД, следните суми: главница в размер на 419 050.91 лева с ДДС съгласно фактура № **********/16.09.2019 г. и неустойка в размер на      41 905 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба – 11.05.2020 г. до окончателното й изплащане, както и разноски в настоящото производство в размер на        28 418.20 лева“.

 

Това решение се обжалва от О.С. със съображения за неговата неправилност.

 

Ответникът по жалбата е на мнение, че тя е неоснователна.

 

         Апелативният съд, като прецени становищата на страните и данните по делото, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

 

          Искът е за неплатено възнаграждение за изпълнена и приета работа по сключения между страните Договор № ... от 06.02.2019 г. (л. 8 и сл.), за което е била издадена и съответно приета ф-ра № 432/16.09.2019 г. за сумата 419 050.91 лева с включен ДДС (л. 46). Според ищеца, плащане е нямало, затова претенцията е била и за присъждане на предвидената в договора неустойка за забава, в размер на сумата 41 905 лева. 

 

С отговора на исковата молба (л. 88 – л. 89) ответникът изрично е признал твърдените от ищеца факти, признал е и предявените искове – както по основание, така и по размер.

 

Затова съдът, по искане на ищеца, е прекратил съдебното дирене и се е произнесъл с решение, съобразно това признание (чл. 237, ал. 1 ГПК).  

 

         Решението е правилно.

 

Първо, условията по чл. 237, ал. 3 ГПК в случая липсват. Второ, присъдената неустойка е съобразно признанието и не е било необходимо, нейният твърдян от ищеца размер да бъде установяван (чл. 237, ал. 1 ГПК). Трето, няма доказателства за твърдяното в жалбата предхождащо акта на съда извънсъдебно уреждане на спора относно дължимата неустойка. Четвърто, признанието по чл. 237 ГПК е едностранно волеизявление и – само по себе си – не може да е „техническа грешка“. И пето, до настоящия момент няма представени доказателства за сключването на – макар и последващо – „извънсъдебно споразумение“, което да се отрази на действието на обжалваното решение.

 

         Изводът е, че това решение е законосъобразен отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, ще следва да се потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните мотиви на Пазарджишкия окръжен съд.

 

Ето защо Пловдивският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260021/09.10.2020 г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд по т. д. № 68/2020 г.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.