№ 897
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110173878 по описа за 2021 година
Предявени са положителни установителни искове, с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 6, ал. 1 , т.10 ЗУЕС .
Ищците Етажните собственици на сграда ,находяща се в гр.София,комплекс
„В.р.“,вход В,представлявани от Антония Вълканова,управител на ЕС-ул.“Константин 1
Петканов“ 21А,вход В,комплекс „В.р.“,член на УС на ЕС – затворен комплекс
Верту,състоящ се от ЕС на ул.“Константин Петканов“ 21А,вход А,вход Б и вход В ,твърдят
,че ответникът бил собственик на апартамент № 3В,находящ се на адрес в
гр.София,кв.Витоша,ул.“Константин Петканов“ 21А-комплекс „В.р.“,вход В,заедно с 3,31%
идеални части от общите части на сградата до 29.07.2021год.Твърдят ,че сградата се
управлява от Общо събрание на собствениците и Управителен съвет,като не е учредено
сдружение на собствениците.Избран е управителен съвет,в който влизат по един
представител от всеки вход.Твърдят ,че с Решение № 4 по протокол от 04.06.2019год. от
заседание на Общите събрания на собствениците на самостоятелни обекти в етажните
собствености на сградите в комплекса било взето решение за делегиране на правомощия на
управителите на външен изпълнител като се възложило да се сключи договор за управление
и поддръжка на общите части с КОС България ООД като била определена вноска в размер
на 1,60 лева за кв.м. застроена площ +общите части на месец за всеки самостоятелен обект,за
покрИ.е на разходите за управление и поддръжка.С Решение № 10 по протокол от
04.06.2019год. от заседание на Общите събрания на собствениците на самостоятелни обекти
в етажните собствености на сградите в комплекса се образувал Фонд ремонт и обновяване
на всяка ЕС като се определила вноска в размер на 0,24лева за кв.м. застроена площ с
общите части за всеки самостоятелен обект,която се заплащала ежемесечно,заедно с
вноската за поддръжка и управление,не по-късно от края на текущия месец.С Решение № 6
по протокол от 27.05.2021год. от заседание на Общите събрания на собствениците на
самостоятелни обекти в етажните собствености на сградите в комплекса се определила
вноска за електроенергия в размер на 35лв. за всеки обект,да се закрият касите за Газ и Вода
като наличността се прехвърли в каса Ток.Решенията били влезли в сила.Твърдят ,че
ответникът дължал вноски на ЕС : съгласно Решение № 4 по Протокол от 04.06.2019год.
дължал за обекта 7 вноски за периода 01.01.2021год. – 31.07.2021год всяка в размер на
131,25лв.Дължали се 5 вноски за консумативи за периода 01.01.2021год. до 31.05.2021год. –
1
за подмяна на изтривалки в размер на 5,25 .Или общо се дължала сумата от 945лв. за
периода 01.01.2021год – 31.07.2021год. По Решение 6 от Протокол от 27.05.2021год. за
обекта се дължала една месечна вноска за електроенергия за м.юли 2021год. в размер на
35лв.или общото задължение възлизало на 980лв. За посочените суми в полза на етажните
собственици срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като,
предвид постъпило възражение от страна на ответника, ищецът предявява установителни
искове за сумите, за които срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК. Претендира разноските по производството.
Ответникът Д. Е. Б. в депозирания писмен отговор оспорва предявените искове като
неоснователни.Не оспорва ,че в периода 01.01.2021год. – 31.07.2021год. е бил собственик на
недвижим имот,представляващ самостоятелен обект :ателие В-3,на втори надземен етаж на
жилищна сграда „В“,представляваща част от жилищен комплекс „Верту“,както и на 3,31%
идеални масти от общите части на сградата.Прави възражение ,че дължи претендираните
разходи по управление и поддръжка,консумативи – подмяна на изтривалки,и вноски за
електроенергия,тъй като се позовава на чл.51,ал.2 от ЗУЕС.Твърди ,че от 2020 год. не е
пребивавал в етажната собственост,имота не бил ползван нито от него ,нито от други
лица,за което изрично е уведомил управителя на етажната собственост,с Уведомление от
01.07.2020год. по електронен път,с имейл,адресиран до професионалния домоуправител и
управителните органи на ЕС.За това ,че етажната собственост била наясно с отсъствието му
сочело и приетото в протокол от проведеното на 27.05.2021год. ОС.По изложените
съображения моли съда да отхвърли претенциите.Претендира деловодни разноски.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в
тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК етажните собственици на сграда ,находяща
се в гр.София,комплекс „В.р.“,вход В,представлявани от Антония Вълканова,управител на
ЕС-ул.“Константин 1 Петканов“ 21А,вход В,комплекс „В.р.“,член на УС на ЕС – затворен
комплекс Верту,състоящ се от ЕС на ул.“Константин Петканов“ 21А,вход А,вход Б и вход В
са предявили срещу ответника Д. Б. искане за сума в общ размер на 1012,82лв.,от която
945лв. – 7 вноски месечни вноски за покрИ.е на разходи за административно управление и
поддръжка на общи части за периода 01.01.2021год. – 31.07.2021год. и 5 вноски
консумативи – подмяна на изтривалки,в размер на 5,25лв. ; 32,82лв. –2 месечни вноски за
Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.06.2021год. до 31.07.2021год. и 35лв. – месечна
вноска за месец юли за електроенергия . Искането е уважено с издадената заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 43874/2021 г. по описа на СРС,65 състав.Срещу издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 8302/12.08.2021год. е
постъпило в срок възражение от длъжника,който е представил доказателства за плащане на
част от вземанията и е възразил срещу останалата част.
С разпореждане от 06.10.2021год. съдът е дал указания на заявителя в тридневен
срок да заяви становище по възражението на длъжника по чл.414а от ГПК и в едномесечен
срок да представи доказателства ,че е предявил иск за установяване на вземанията си в
оспорената част.Съобщението е връчено на заявителя на 27.11.2021год.
С молба от 23.12.2021год. заявителят е представил доказателства,че е предявил иск
за вземането си в общ размер от 980лв.,от които : 945лв. – 7 вноски месечни вноски за
покрИ.е на разходи за административно управление и поддръжка на общи части за периода
01.01.2021год. – 31.07.2021год. и 5 вноски консуматив – подмяна на изтривалки,в размер на
5,25лв.
Следователно предявения положителен установителен иск, по реда на чл.422 от
ГПК е допустим.
Не е спорно между страните, че ответникът Д. Е. Б. през процесния период е бил
2
собственик на недвижим имот,представляващ самостоятелен обект :ателие В-3,на втори
надземен етаж на жилищна сграда „В“,представляваща част от жилищен комплекс
„Верту“,както и на 3,31% идеални масти от общите части на сградата,с правото на
собственост на който се е разпоредил на 29.07.2021год.
Установи се по делото ,че с Решение на ОС на собствениците на самостоятелни
обекти в етажните собствености на сградите в комплекс „Верту“ ,сграда А,Б и В от
04.06.2019год. са избрани управители на етажните собствености .С Решение 4 по Протокол
от 04.06.2019год. на ОС на собствениците е одобрено да се сключи договор за управление и
поддръжка на общите части с КОС България ООД като е определена вноска в размер на
1,60лв. на всеки квадратен метър застроена площ плюс общите части на месец,за всеки
самостоятелен обект ,за покрИ.е на общите размера на общите разходи на комплекса.Ако
сумата се окаже недостатъчна ,ОС предоставя на управителите правомощия са определят
точния размер на дължимата сума ,която ще е задължителна за всеки собственик.С Решение
по т.10 е взето решение за създаване на Фонд Ремонти и обновяване с месечна вноска от
0,24лв. на кв.м.РЗП за всеки самостоятелен обект,която се заплаща ежемесечно с вноската за
поддръжка и управление.
Съгласно Решение 6 по Протокол от 27.05.2021год. на ОС на етажните собственици
е определена вноска за електроенергия в размер на 35лв. месечно за всеки обект .Да се
закрият каси за Газ и вода като наличностите се прехвърлят в каса Ток.
С решение 2 по Протокол от 27.05.2021год. на ОС на етажните собственици е взето
решение да се търсят по съдебен ред задълженията за апартамент В3 като при обсъждането
на задълженията е посочено ,че собственикът на същия ,който не живее в комплекса има
претенция за заплащане на по-малка вноска ,поради необитаване.
Съгласно Таблица за определяне на площите,процентите идеални части и площите
на общите части към отделните обекти на жилищна сграда с подземен паркинг УПИ ІІ-
1193,кв.83,м.“Витоша-ВЕЦ-Симеоново“,гр.София от октомври 2019год. ,обект Ателие В-3
има застроена площ от 65кв.м.,тераси над 10кв.м. – 37,31кв.м.,общи части от 6,048% или
17,03кв.м. общо 82,03кв.м. и 1,698% ид.ч. от пр. на стр. от парцела.
Не е спорно и че за процесния период ответникът Д. Е. Б. не е обитавал процесното
жилище като с Уведомление от 01.07.2020год. до управителите на комплекс „Верту“
гр.София същия е уведомил същите за отсъствие като след заплащане на такса до края на
м.юли 2020год.,считано от 01.08.2020год. няма да заплаща повече такси,докато обекта
отново бъде обитаем.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е законодателно уреден
като положителен установителен иск,съгласно който се цели да бъде установено дали
съществува вземането,относно което е издадена заповед за изпълнение,когато срещу
заповедта за изпълнение е подадено възражение. Това означава,че този иск има
предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото
вземане – на соченото основание и в претендирания размер. В конкретния случай ищецът
следва да проведе доказване,че съществува вземане,представляващо такси за управление и
поддръжка ,да установи вземането си по размер,а в тежест на ответника е възложено да
проведе доказване,че е заплатил дължимите парични суми или са налице
обстоятелства,изключващи дължимост на същите.
Не се спори между страните и съдът приема за безспорно,че ответника е собственик
на апартамент В3. Притежаването право на собственост върху индивидуален обект в сграда
в режим на етажна собственост означава,че собствениците на всеки индивидуален обект
имат съответни задължения,съответно за поддържане и за управление на общите части на
3
сградата. Съгласно чл.6,ал.1 ,т.10 от ЗУЕС за собствениците на индивидуални обекти
възникват задължения да заплащат разходите за управление и поддържане на общите части
на сградата. Цитираната разпоредба налага извода,че всеки от собствениците на отделни
имоти е длъжен да заплаща сумите,дължими за управление и поддържане . Законът за
управление на етажната собственост ( ЗУЕС ) предвижда,че определянето размера на
разходите и на дължимите такси се извършва чрез приемане на решения на общото
събрание на етажните собственици. В настоящия случай по делото е представен протокол
от проведено общо събрание от 04.06.2019год.,от който се установява,че таксата за
управление възлиза на 1,60лв. за всеки кв.м. разстроена площ с общите части за всеки
самостоятелен обект.
Съдът приема,че решението се явява стабилизирано,защото не са ангажирани
доказателства,че решението е било оспорено по съдебен ред чрез предявяване на иск за
отмяната му в рамките на предвидения преклузивен срок. Ако страна,която притежава
самостоятелен обект твърди,че решение на общо събрание е незаконосъобразно (
съобразявайки факта,че ЗУЕС предвижда отмяна на решенията като незаконосъобразни
),страната е длъжна да проведе доказване,че решението е отменено по законоустановения
ред. В конкретния случай няма доказателства че решенията на ОС на ЕС са оспорени,поради
което подлежат на изпълнение.
Задължението за разходите за управление и поддръжка възниква като определяемо
по реда на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, тъй като месечните вноски се конкретизират с оглед нуждите
на ЕС, броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства, независимо от етажа, на който живеят, и според коригиращите хипотези на чл.
51, ал. 2-7 ЗУЕС, но за да бъде изпълнено следва да бъде определено. Следователно, за да е
възможно престирането, за да изпълни задължението си лицето да плати вноската, тя следва
бъде определена, конкретизирана по размер и период.В случая вноските са претендирани за
периода 01.01.2021год. – 31.07.2021год. и са определени на 131,25лв. месечно върху общо
82,03кв.м. за обект Ателие ВЗ.Отделно от това се претендират 5 вноски за консумативи за
периода 01.01.2021год. до 31.05.2021год. – за подмяна на изтривалки в размер на 5,25лв.
общо 26,25лв. и 35 лв. електроенергия за м.юли 2021год.
В случая ответникът не е обитавал процесния имот ,за което своевременно на
01.07.2020год. писмено е уведомил управителя на ЕС. В хода на производството ищците не
са провели доказване относно обитаване на имота на ответника за период,по-дълъг от
тридесет дни,поради което съдът приема,че искът задълженията за управление и
поддържане следва да бъде отхвърлен. Разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗУЕС предвижда,че
разходи за управление и поддържане не се заплащат от лица,които пребивават в етажната
собственост не повече от 30 дни в рамките на календарната година. Цитираната разпоредба
позволява да бъде възприето,че доказването,че имотът е ползван повече от тридесет дни е
възложено на етажните собственици,а в настоящия случай ищците не са провели доказване
в тази насока.
Отделно от изложените аргументи,съдът счита,че искът подлежи на отхвърляне и
предвид обстоятелството,че според представените от ищците доказателства от ответника са
претендирани парични суми за такса управление,а едновременно с това суми за
електрическа енергия и консумативи. Съдът приема,че така формулираните парични
суми,към които освен таксата управление са прибавени и други парични суми нарушава
законът и искът за такса поддържане и управление подлежи на отхвърляне. Понятието
„разходи за поддържане и управление” има легална дефиниция,посочена в § 1,т.11 от ДР на
ЗУЕС и това са разходи за консумативни материали, свързани с управлението, за
възнаграждения на членовете на управителните и контролни органи и на касиера, както и за
електрическа енергия, вода,отопление,почистване,абонаментно обслужване на асансьор и
други разноски,необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата.
4
Това означава,че с приемането на решение от общото събрание относно дължимата такса за
поддържане и управление следва да бъдат покрити всички разходи,както са посочени в
легалната дефиниция и липсва законово основание към таксата за поддържане да бъдат
прибавяни разходи,които по смисъла на понятието разходи за поддържане и управление
следва да бъдат покрИ.и от таксата,приета с решение на общото събрание.
По изложените съображения с приема,че исковата претенция подлежи отхвърляне
изцяло.
По разноските :
При този изход на делото ,право на разноски ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК има
само ответникът.
С писмения отговор същия е поискал разноски – адвокатско възнаграждение в
размер на 300лв. ,както и 300лв. – адвокатско възнаграждение в заповедното производство
като представя договор за правни услуги от 17.03.2022год и договор за правни услуги от
30.08.2021год.Доказани са и разноски от 15лв. – депозит за свидетел.
Ето защо съдът счита ,че ответникът има право на разноски в размер на 300лв. –
уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение ,съгласно договор за правни услуги
от 17.03.2022год. и 15лв. – депозит за свидетел.
По отношение на искането за присъждане на разноски за възнаграждение за адвокат
в заповедното производство,съдът от една страна счита,че такова искане не е било
направено своевременно в самото заповедно производство,а също така такива на длъжника
не се дължат.
Заповедното производство е уредено като едностранно, защитата на длъжника в
рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна
жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за
исков процес по чл. 422 от ГПК, както е в случая, по възражението заповедният съд не
дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. Това
възражение по чл. 414 от ГПК няма самостоятелен характер и е само формалната
предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не
израз на материално правната защита на длъжника / в този смисъл определение №
45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г., определение № 140 от
19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС/.
По изложените съображения ,съдът :
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Етажните собственици на сграда ,находяща се в
гр.София,комплекс „В.р.“,вход В,представлявани от Антония Вълканова,управител на ЕС-
ул.“К.П.“ 21А,вход В,комплекс „В.р.“,член на УС на ЕС – затворен комплекс Верту,състоящ
се от ЕС на ул.“Константин Петканов“ 21А,вход А,вход Б и вход В срещу Д. Е. Б. ,ЕГН :
********** ,с адрес в гр.София,бул.“Симеоновско шосе“ № 166А ,положителни
установителни искове ,с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 6, ал. 1,т.
10 ЗУЕС ,за признаване на установено ,че Д. Е. Б. ,ЕГН : ********** дължи на Етажните
собственици на сграда ,находяща се в гр.София,комплекс „В.р.“,вход В сумата в размер на
918,75 лв. ,представляваща месечни вноски за покрИ.е на разходи за административно
управление и поддръжка на общите части за периода от 01.01.2021год. до
31.07.2021год.,ведно със законната лихва от 26.07.2021год. до изплащане на вземането
,сумата в размер на 26,25 лв.,представляваща пет вноски консуматив -за подмяна на
5
изтривалки ,ведно със законната лихва от 26.07.2021год. до изплащането на вземането
,сумата в размер на 35 лв. ,представляваща месечна вноска за електроенергия за месец юли
2021год.,ведно със законната лихва от 26.07.2021год. до изплащане на вземането ,за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
8302/12.08.2021год. по ч.гр.д..№ 43874/2021год. по описа на СРС,65 състав.
ОСЪЖДА Етажните собственици на сграда ,находяща се в гр.София,комплекс
„В.р.“,вход В,представлявани от Антония Вълканова,управител на ЕС-ул.“К.П.“ 21А,вход
В,комплекс „В.р.“,член на УС на ЕС – затворен комплекс Верту,състоящ се от ЕС на
ул.“Константин Петканов“ 21А,вход А,вход Б и вход В да заплатят на Д. Е. Б. ,ЕГН :
********** ,с адрес в гр.София,бул.“Симеоновско шосе“ № 166А ,на основание чл.78,ал.3
от ГПК сума в размер на 315 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6