Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
Normal;С Определение № 135/19.02.2010г., постановено по гр.д. № 262/2009г. на РС С. производството по делото е прекратено и на ищеца е указано, че следва да предяви иск по чл. 233,ал.1 от ЗЗД с нова искова молба, при спазване изискванията на чл. 127 и128 от ГПК. Против това определение е постъпила въззивна частна жалба от ищеца по делото Н. С. С. чрез неговия процесуален представител. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение. Според ищеца становището на съда за недопустимост на иск с правно основание чл.233,ал.1 от ЗЗД било неправилно, още повече, че мотивите на съда коментирали неприложимостта на разпоредбата на чл.214 от ГПК, което било и основанието за прекратяване на делото. Според жалбоподателя от протокола за проведено съдебно заседание е видно, че ищецът не е правил изявление за изменение на иска . Съображенията на съда касаели правната квалификация на иска, която следвало да бъде направена с доклада по делото, а такъв изобщо не бил направен.Съображенията на съда, че внесената държавна такса обуславяла е основанието на предявения иск, били неправилни. Според жалбоподателя не е налице нито една от хипотезите, посочени от ГПК, при наличието на които може да се прекрати дело, поради което се иска отмяна на постановеното определение. Ответникът по жалбата –„Д. Е. К. „ О. гр. Б. заема становище за неоснователност на същата . Сочи, че чрез изявленията си в съдебно заседание ищецът заявил, че не поддържа иска с правно основание чл. 108 от ЗС, какъвто иск бил предявен с първоначалната искова молба,което пък от своя страна имплицитно съдържало в себе си молба за изменение на предявен иск. Правната квалификация на исковата претенция била задължение на съда и в този смисъл ищецът, подменяйки първоначалното си искане, нарушавал правата на ответника да направи възражение за местна подсъдност. Това представлявало неправомерно поведение от страна на ищеца и той не следвало да черпи права от него. Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е основателна. С исковата си молба от 04. 03.2010г. ищецът твърди да е собственик на имот, по отношение на който неговите праводатели са сключили договор за наем с ответника. След като установил, че клаузите на този договор не са изгодни за самия него, ищецът поканил ответното дружество да сключат нов договор за наем на имота, но му било отказано. С нотариална покана, връчена на ответника , последният бил уведомен от страна на ищеца, че прекратява безсрочния договор за наем помежду им, като поканил представителя на ответника да му предаде ключовете за имота- действие , което ищецът приема като предаване на фактическото държане на имота. Ответникът отказал да изпълни задължението си за връщане на имота, поради което се предявява иск, с който се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да предаде на ищеца държането на спорния имот. След поредица от разпореждания за оставяне на исковата молба без ход, както и след поредица от разпореждания , с които съдът е извършвал множество процесуални действия, с определение от 06.01.2010г. първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е редовна , отговаря на изискванията на ГПК , с нея е предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, извършена е размяната на книжа и следва да се насрочи съдебно заседание за разглеждането й. В открито съдебно заседание , проведено по делото на 18.02.2010г. процесуалният представител на ищеца е посочил, че погрешно е квалифицирал сам претенцията си като такава по чл. 108 от ЗС. От петитума и обстоятелствената част на исковата молба ставало ясно, че всъщност е предявен иск по чл. 233,ал.1 от ЗЗД, който следвало да бъде разгледан по реда на глава 25 от ГПК , „бързо производство „. Съдът е отказал да даде ход на делото и с атакуваното определение е приел, че вече е дадена правна квалификация на исковата претенция, предявен е иск за ревандикация, като изводите за правното основание на иска са следствие от твърдението на ищеца, че искал пълен обем на защита на правото си на собственост, както и че е внесъл държавна такса за разглеждането на иск по чл. 108 от ЗС , а не за такъв по чл. 233,ал.1 от ЗЗД. Според първоинстанционния съд ищецът е депозирал пред него искане за изменение на предявения иск от такъв с правно основание чл. 108 ЗС в такъв с правно основание чл. 233,ал.1 от ЗЗД , а това било недопустимо, понеже се изменят и основанието , и петитумът на исковата молба. За ищеца съществувал избор дали да предяви собственически , или облигационен иск в конкретния случай. Изявленията на ищеца, че поддържал иск по чл. 233,ал. 1 от ЗЗД, след като вече бил предявил собственически такъв , дали основание на първоинстанционния съд да прекрати производството по делото и да даде указания за предявяването на иск по чл. 233,ал.1 от ЗЗД. Въззивната инстанция не споделя нито едно от съображенията на първоинстанционния съд. Прекратявайки производството по делото на основание това, че ищецът бил предявил един иск, а всъщност твърдял, че поддържа друг иск, респ. давайки на ищеца указания какъв иск да предяви, първоинстанционният съд е излязъл извън всякакви свои правомощия, поради което определението му се явява неправилно и незаконосъобразно. Само и единствено на това основание то следва да се отмени. Друг е въпросът относно това каква е правната квалификация на иска, дали има искане за изменение на исковата претенция и дали при неоснователно такова следва делото да бъде прекратено. Съображения в тази насока въззивната инстанция са следните: Повече от ясно и очевидно е от наведените в исковата молба фактически твърдения и от петитума на същата, че ищецът е предявил не ревандикационен, а облигационен иск. Обстоятелството, че е внесена държавна такса за разглеждането на иск по чл. 108 от ЗС в никакъв случай не може да се използва като индикация за това какъв иск е искал да предяви ищецът. Твърдението на последния, че за него е налице правен интерес да търси защита на правото си на собственост върху имота- предмет на иска в пълния му обем, също не означава, че непременно е предявен иск по чл. 108 от ЗС. Правната квалификация на исковата претенция се извършва от съда, който не е обвързан с дадената такава от страната, но определено е обвързан с наведените в обстоятелствената част на исковата молба фактически обстоятелства и с петитума на същата . Накратко, в исковата молба се твърди, че ищецът притежава имот, който е бил отдаден под наем на ответника, в последствие договорът за наем е бил прекратен, поради което ищецът претендира да му бъде върнато държането на имота. Тези факти и искането в петитума категорично обуславят една единствена правна квалификация – тази по чл. 233,ал.1 от ЗЗД. За по- голяма яснота въззивната инстанция цитира дословно посочената законова разпоредба, а именно : „Наемателят е длъжен да върне вещта”. Именно това иска ищецът и то е заявено недвусмислено още с исковата молба. Изявленията на ищеца в съдебното заседание не представляват в никакъв случай изменение на предявената искова претенция, защото не съдържат никакви твърдения, различни от тези, депозирани в самата искова молба. В заключение въззивната инстанция счита, че вместо да прекратява производството по делото е следвало съдът, изслушвайки страните по реда на чл. 143 от ГПК, както е сторил, да продължи съдопроизводствените действия, да изготви доклад по делото, където да даде правна квалификация на предявения иск и да се произнесе евентуално по направеното искане за изменение на иска, щом счита, че е сезиран с такова. В този смисъл следва да се дадат указания на първоинстанционния съд за извършване на посочените процесуални действия. Водим от гореизложеното, Великотърновският Окръжен съд, О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ Определение № 135/19.02.2010г., постановено по гр.д. № 262/2009г. на РС С.. Връща делото на РС С. за продължаване на съдопроизводствените действия по същото, при дадените по-горе указания. Определението не подлежи на жалба. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |