№ 653
гр. Перник, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720100976 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Б. Г., с ЕГН: **********, подадена
чрез процесуалния й представител – адв. К. П., срещу „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде
признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми:
сумата от 1095.62 лева – главница, представляваща стойността на доставени,
но незаплатени ВиК услуги /доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води/ за периода от 28.02.2006 г. до 31.12.2007 г.,
сумата от 105.06 лева – обезщетение за забава за периода от 20.04.2006 г. до
18.01.2008 г. и сумата от 27.01 лева – разноски, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата 28.01.2008 г., за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 500/2008 г. по описа на Пернишкия РС и
които суми са предмет на изп.д. № 621/2008 г. по описа на ЧСИ Анелия
Василева, поради погасяването на сумите по давност. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че по молба от 05.11.2008 г. от ответника
като взискател срещу ищеца е образувано изп.д № 621/2008 г. по описа на
ЧСИ Анелия Василева. Твърди се, също че изпълнителното производството е
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 500/2008 г.
по описа на РС Перник, за процесните суми. Уточнява се, че по
изпълнителното дело от образуването му е извършено проучване на
имущественото състояние на длъжника. Посочва се, че след образуване на
изпълнителното дело други действия по изпълнителното дело не са искани
1
съответно не са осъществявани. В тази връзка ищецът излага доводи, че
същото е прекратено по закон на основание чл. 433, т. 8 от ГПК без да е
необходимо издаване на нарочен акт от съдебния изпълнител.
Доколкото от прекратяването на изпълнителното дело до подаване на
исковата молба са изтекли повече от три години, каквато била приложимата в
случая давност, то ищецът счита, че процесното вземане е погасено по
давност. В тази връзка се излагат и доводи с оглед приложението на
Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС в настоящия случай. С тези аргументи се иска предявените исковe да
бъдат уважени.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който претенциите се оспорват като
неоснователни. В тази връзка на първо място се твърди, че в настоящия
случай подлежат на преценка единствено факти и обстоятелства, настъпили
след издаване на заповедта за изпълнение ч.гр.д. № 500/2008 г. по описа на РС
Перник.
На следващо място се твърди, че действително срещу длъжника не са
извършвани други изпълнителни действия с изключение на тези по изп.д. №
621/2008 г. на ЧСИ Василева, но въпреки това дори след изтичане на
давността вземането продължава да съществува и да се дължи, макар да е
погасено правото на принудителното му изпълнение. Поддържа се и че в
процесния случай се касае за един иск, доколкото същият е насочен спрямо
едно вземане. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
Прави се възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски
хонорар.
В хода на делото е изискано и приложено копие от изп.д. № 621/2008 г.
по описа на ЧСИ Анелия Василева.
В съдебно заседание, проведено на 06.06.2022 г., ищецът чрез
процесуалния си представител изразява становище за уважаване на исковете.
Претендира разноски.
Ответното дружество не изпраща свой представител в насроченото
открито съдебно заседание и не изразява становище различно от отговора на
исковата молба.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от изпълнителен лист от 30.01.2008 г. по
гр.д. № 500/2008 г. по описа на Пернишкия РС срещу С. Б. Г. от ответното
дружество е било образувано производство пред съда въз основа на
несъдебно изпълнително основание. В тази връзка и съгласно изпълнителния
лист С. Б. Г. е осъдена да заплати на ответника следните суми: 1095.62 лева –
главница за незаплатени ВиК услуги за периода от 28.02.2006 г. до 31.12.2007
г. за имот, 105.06 лева – обезщетение за забава за периода от 20.04.2006 г. до
18.01.2008 г., както и 27.01 лева – разноски.
2
Между страните не се спори, че въз основа на посочения изпълнителен
лист по молба на ответното дружество от 05.11.2008 г. е образувано
изпълнително дело № 621/2008 г. при ЧСИ Анелия Василева, като на
последната е възложено да извърши действия по принудително изпълнение в
това число като наложи запор върху вземания на длъжника.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 621/2008 г.
се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото
състояние на длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно
изпълнение /ПДИ/ от 09.12.2008 г. Последната е връчена на 16.12.2008 г. – на
лице от домашните /дъщеря/. По изпълнителното дело няма данни да са
предприети изпълнителни действия. Липсват данни да са събрани и каквито и
да било суми. Такива не са отбелязани и на гърба на изпълнителния лист. На
последния е посочено единствено, че последното валидно действие е от
05.11.2008 г.
По изпълнителното дело е налице постановление за прекратяване – на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК от дата 27.10.2016 г. Последното не е
обжалвано.
По делото липсват данни, а и твърдения, длъжникът да е заплащал
доброволно и без принудително изпълнение суми по изпълнителния лист.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявеният иск е отрицателен установителен иск и е с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
вземанията по изпълнителен лист от 30.01.2008 г., издаден по гр.д. №
500/2008 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна
квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба / а и от
представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело
относно процесните вземания.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковата претенция за изцяло
допустима. В тази връзка следва да се отбележи, че възраженията на
ответното дружество за липса на правен интерес от предявената претенция,
доколкото същото не търси удовлетворяване на вземанията си принудително,
следва да се приемат за неоснователни. Посоченият извод се обосновава с
трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема
допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане,
признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след
прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на
издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност,
включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това
вземане има висящо изпълнително производство към момента на
предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на
ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира
3
вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният
интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново
изпълнително производство. Без правно значение за интереса от иска е дали
кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или
продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи
последващо надлежно доброволно плащане (доброволно плащане от
длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след
влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на вземането е
уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение,
с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже да не
ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е
налице възможност за ново изпълнително дело докато изпълнителният лист
не бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по
него, което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния
установителен иск.
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение №
549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
По процесното изпълнително дело не са събрани никакви суми като
липсват данни и други суми да са платени извън изпълнителното дело,
поради което исковете са изцяло допустими.
По основателността:
По иска, предмет на настоящото производство, е налице противоречива
съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали
същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или
петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание
е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова. Налице е
и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК /чл. 330,
ал. 1, б. „д” от ГПК отм./ – дали от последното изпълнително действие или от
последното поискано от взискателя действие съответно относно началния
момент на давността /по тези въпроси е постановено Решение №
37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/. Предвид
възприетата по настоящото дело фактическа обстановка обаче съдът не
намира за нужно да обсъжда в детайли посочените противоречия.
4
На следващо място съдът отбелязва, че в настоящия случай ищецът
навежда единствено доводи за изтекла погасителна давност след образуване
на изпълнителното дело, поради което и като предмет на делото не са
въведени твърдения за изтекла давност преди издаване на изпълнителния
лист, нито преди образуване на изпълнителното производство.
В конкретния случай, считано от 29.01.2008 г. /денят, предхождащ
издаване на изпълнителния лист по гр.д. № 500/2008 г. по описа на РС
Перник/, за процесните вземания е започнала да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че с оглед издадения
изпълнителен лист от 30.01.2008 г. по молба на ответното дружество на
05.11.2008 г. при ЧСИ Анелия Василева е образувано изп.д. № 621/2008 г. В
тази насока, между датата на издаване на изпълнителния лист – 30.01.2008 г.
и датата на образуване на изп.д. № 621/2008 г. – 05.11.2008 г. е изминал
период от по-малко от година.
На 09.12.2008 г. до длъжника е изпратена ПДИ, която е връчена на
16.12.2008 г. – чрез лице от домашните. Посочените действия обаче нямат
отношение нито към перемпцията, нито към давността, доколкото не е
поискано или допуснато разсрочване на дълга, нито е извършено признание
на същия. Съобразно Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-
то г.о. на ВКС не са налице никакви други действия, които съдът да вземе
предвид.
Доколкото извън посоченото други действия не са извършени или
въобще искани, нито са постъпили плащания по аргумент от чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК изп.д. № 621/2008 г. следва да се приеме за прекратено по право на
05.11.2010 г. /две години след молбата за образуване/. Само за пълнота тук
още веднъж следва да се отбележи, че постановлението за прекратяване,
издадено от ЧСИ Василева на 27.10.2016 г. няма отношение към давността,
нито към прекратяване на делото, предвид перемцията по право. В периода на
висящност на изп.д. № 621/2008 г. от 05.11.2008 г. до 05.11.2010 г. за
процесните вземания не е текла давност, доколкото същата е била спряна –
съгласно Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Последното
предвижда, че по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за
образуване, съответно образуването на изпълнително производство
представлява действие, което прекъсва давността относно вземането, предмет
на изпълнението, като погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес. В тази връзка и нова давност за вземанията е
започнала да тече на 05.11.2010 г.
От 05.11.2010 г. до образуване на настоящото дело – 02.03.2022 г. е
изтекъл период от повече от пет години, поради което исковата претенция
следва да се приема за основателна.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ищеца.
Ищецът претендира разноски за държавна такса 50 лева, 24 лева такса
за копие от изпълнително дело и 350 лева адвокатски хонорар. Тези разноски
5
са действително извършени, видно от представените по делото документи. От
ответното дружество обаче е направено възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, което е основателно. В тази връзка и предвид
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер
на хонорара в случая съобразно размерът на исковите претенции е 315.94
лева. Поради това хонорарът следва да бъде намален на 320 лева предвид
фактическата и правна сложност на делото. В тази връзка и сумата от общо
394 лева следва да бъде присъдена изцяло.
Претенцията за разноски на ответника е неоснователна предвид изхода
на делото.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. Б. Г., с ЕГН: ********** и
адрес: *****, НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.
Перник, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ул. Средец № 11, следните суми: сумата от 1095.62 лева – главница,
представляваща стойността на доставени, но незаплатени ВиК услуги
/доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води/ за
периода от 28.02.2006 г. до 31.12.2007 г., сумата от 105.06 лева – обезщетение
за забава за периода от 20.04.2006 г. до 18.01.2008 г. и сумата от 27.01 лева –
разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
28.01.2008 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
500/2008 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са предмет на изп.д. №
621/2008 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева, поради погасяването на сумите
по давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец № 11
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на С. Б. Г., с ЕГН:
********** и адрес: ***** сумата от общо 394 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство /за държавна такса, копие от
изпълнително дело и адвокатски хонорар/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6