Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
23.07.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 13439 по
описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 431873 от 18.06.2018г. по гр.д. № 73512/2017г. Софийски районен
съд, 77 състав осъдил „Д.С.-**“ ЕООД, ЕИК ******, да върне на „Р.С.“ ЕООД, ЕИК ******,
предоставените му в качеството му на лизингополучател по договор за лизинг от
05.12.2012г. и анекс № 1 от 05.11.2015г. недвижими имоти, находящи се в с.
Бистрица, Столична община, район „Панчарево“, а именно: поземлен имот с
идентификатор 04234.6928.228 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с. Бистрица, с площ по кадастрална скица от 671 кв. м, а по документ за
придобиване на собствеността от 625 кв. м, при граници на имота по кадастрална
скица: поземлени имоти с идентификатори 04234.6928.3407, 04234.6928.3452,
04234.6928.229 и 04234.6928.3453, който имот съгласно документа за собственост
представлява западната реална част от имот с планоснимачен № 9, целият с площ 1
250 кв. м, попадащ в парцел I, отреден за „Вилен комплекс за индивидуално
застрояване“ от квартал 1 по застроителния и регулационен план на гр. София,
местността „вилна зона „Калфин дол“, при граници на целия имот по документ за
собственост: М.К., П.К.и от две страни път, и при граници на реалната част:
улица, улица, дере и останалата част на имот с планоснимачен № 9, заедно е
построената в описания поземлен имот западна реална част от триетажна жилищна
сграда (тип близнак) с идентификатор 04234.6928.228.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Бистрица, със заснета застроена площ 133 кв. м,
състояща се от сутерен на кота –2.60 м, първи етаж на кота 0.00 м, включващ
дневна, кухненски бокс, спалня, кабинет, баня с тоалетна, тоалетна, тераса и
гараж, втори етаж на кота +2.80 м, включващ дневна, спалня, кухня, баня с
тоалетна, тоалетна и две тераси, и трети етаж на кота +5.60 м с тераса, поради
разваляне на договора едностранно от лизингодателя на 15.08.2016г., в резултат
неизпълнение от ответника на договорните му задължения. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 2 752.08 лв. –
разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Д.С.-**“ ЕООД,
който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Неправилно първостепенният съд приел, че ищецът надлежно е упражнил правото си
да развали договора с едностранно изявление, обективирано в писмо от
10.09.2015г. и уведомление от 27.07.2016г. със съдържанието, предвидено в чл.
87, ал. 1 ЗЗД. Тези два документа били с различно съдържание и от анализа им не
можело да се направи еднозначен и категоричен извод за отправяне на предупреждение
за разваляне на договора за лизинг. С писмото се давал срок за изпълнение, но
нямало изявление за разваляне, а с уведомлението за разваляне не се давал срок.
Освен това в двата документа бил цитиран различен дълг, като с уведомлението
вероятно се претендирали нови задължения. Същевременно развалянето с
уведомлението според текста му настъпвало незабавно и кредиторът не давал срок
за изпълнение. Поради това неправилен бил изводът на СРС, че двата документа
заедно удостоверяват изпълнението на процедурата по чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Не можело
да се приеме, че договорът за лизинг е развален, считано от получаване на
уведомлението на 15.08.2018г. Този извод се подкрепял и от поведението на
ищцовото дружество в месеците след изпращане на уведомлението, когато се
провеждали разговори и се обсъждали проекти на споразумение между страните.
Доказателство за това било електронното писмо от 23.11.2016г. с приложен проект
за споразумение, което било част от договора за лизинг. В нарушение на
процесуалните правила не било обсъдено и представеното от ответника писмено
доказателство – отговор на искова молба по т.д № 7026/2016г. на СГС, с който
ищецът по настоящото дело заявявал че счита, че страните са сключили договор за
продажба на изплащане със запазване на собствеността до момента на изплащане на
всички вноски. При това положение нямало как да е настъпило разваляне на
договор за финансов лизинг. Че разваляне на договора не е целено от ищеца се
установявало и от приетия протокол от заседание на УС на „Р.С.ис“ ЕАД, съгласно
който било взето решение в средата на м. 11.2016г. за регулиране на отношенията
между двете страни, което решение тепърва ще бъде съобщавано на ответника-лизингополучател.
От това следвало, че управляващият орган на юридическото лице на ищеца не бил
формирал изявление за разваляне на договора за лизинг, тъй като такова
намерение било материализирано месеци след твърдяното уведомление за разваляне,
и тъй като през м. 12.2016г. процесуален представител на ищеца с отговор по чл.
131 ГПК по друго дело бил заявил, че е налице предварителен договор за продажба
на изплащане. С оглед непреодолимото противоречие в тезите на ищеца, първоинстанционният
съд следвало да спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като висящите други две дела били категорично преюдициални за
настоящия спор. Отделно от това по т.д № 7026/2016г. на СГС ищецът на практика признал,
че ответникът е добросъвестен владелец на имота, при което последният щял да
има правата на такъв, вкл. право да задържи имота на основание чл. 72, ал. 3
ЗС, което право на задържане обаче щяло да се окаже неприложимо предвид
търсеното по настоящото дело връщане на имота. А всъщност по т.д № 7026/2016г.
на СГС ищецът щял да получи недвижимия имот, тъй като когато договорът между
страните бъде признат за нищожен, то дори търсената защита по настоящото дело
следвало да е недопустима, доколкото при прогласяване нищожността на договора
ищецът щял да получи имота си и нямал правен интерес от воденото на това дело. Поради
това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с
което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции, като
за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. Прави
евентуално възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение. Съображения излага в писмени бележки от 06.06.2019г.
Въззиваемата страна „Р.С.“ ЕООД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира
разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Съображения
излага в писмена защита от 04.06.2019г.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
С оглед фактическите твърдения в исковата молба, съдът е сезиран с иск
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да предаде
на ищеца държането на предоставените му в качеството му на лизингополучател по
договор за лизинг от 05.12.2012г., изменен с анекс № 1 от 05.11.2015г.,
недвижими имоти, находящи се в с. Бистрица, Столична община, подробно описани в
исковата молба, поради разваляне на договора едностранно от лизингодателя на
15.08.2016г. поради виновно неизпълнение от ответника на задълженията му по
договора за лизинг.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
е повдигнал въпрос за цената на иска, която според него трябвало да се определи
по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК – от данъчната оценка на имотите, чието
връщане се претендира. Поискал е освен това спиране на производството по делото
на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК, като е твърдял наличие на висящи спорове
между страните, които са преюдициални за настоящия – по т.д. № 7026/2016г. на
СГС твърдял нищожност на договора за лизинг поради несъществуване обекта на
договора, а по т.д. № 8859/2016г. на СГС претендирал извършени подобрения в имота,
които следва да му се заплатят. При уважаване на иска по това дело щял да има
право на задържане на вещта до заплащане на паричната равностойност на
подобренията. По съществото на спора е релевирал единствено възражение, че е невярно
твърдението договорът за лизинг да бил развален преди завеждане на исковата
молба в съда. Това било видно от електронно писмо от 23.11.2016г. до ответното
дружество с приложен проект за споразумение, целящ да прихване размера на
необходимите и полезни разноски срещу претендирани вземания на ответното
дружество спрямо ищцовото. Нямало как договорът за лизинг да е развален преди
повече от два месеца, и същевременно двете страни да обсъждат споразумение към
същия договор. В проведеното първо открито съдебно заседание в първата
инстанция процесуалният представител на ответника е заявил, че не оспорва
твърдението на ищеца, че ответното дружество не е заплащало дължимите лизингови
вноски в уговорения срок и размер, и този факт е отделен за безспорен по реда
на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав
намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата непреклудирани доводи е
правилно по следните съображения:
От фактическа страна: Не е било спорно и по делото се установява, че на
05.12.2012г. между „Р.С.ис“ ЕАД /лизингодател/, чиито универсален правоприемник
е ищецът „Р.С.“ ЕООД, и ответното дружество /лизингополучател/ е сключен
договор за лизинг, по силата на който лизингодателят предоставил на
лизингополучателя ползването на подробно описания в договора поземлен имот,
ведно с построената в него западна реална част от двуетажна жилищна
сграда-близнак, срещу възнаграждение - лизингови вноски, дължими в размера и
сроковете, посочени в раздел VІ от договора и Приложение № 1 към него – „Погасителен
план“. В чл. 3 страните уговорили, че лизинговият имот остава в собственост на
лизингодателя за целия срок на договора, като лизингополучателят има възможност
да придобие собствеността върху имота по време на действие на договора или след
изтичане на срока му при условие, че е заплатил дължимите лизингови вноски,
остатъчната стойност и другите дължими суми, както и при заплащане на всички
разноски по придобиване на собствеността, съгласно чл. 14.12 от договора. С чл.
27 от договора страните се съгласили, че лизинговият договор може да бъде
развален едностранно от лизингодателя при всеки от случаите на неизпълнение,
посочени в чл. 20 от договора, като при неизпълнение по чл. 20.4 /забава в
плащането на периодична лизингова вноска или плащането на авансова вноска/ уговорили,
че забавата следва да надвишава 30 дни от падежа. С чл. 27, ал. 2 страните се
съгласили, че при неизпълнение на задължение на лизингополучателя, което е
основание за разваляне на лизинговия договор, лизингодателят има право да
развали едностранно договора по вина на лизингополучателя с писмено изявление,
без да е необходимо да дава допълнителен срок за изпълнение.
Не се спори и от претия приемо-предавателен протокол се установява, че на
датата на сключване на договора лизинговият обект е предаден на
лизингополучателя.
Във връзка с допуснати от лизингополучателя закъснения и неплащане на
лизингови вноски и по негови молби са сключвани допълнителни споразумения от
15.05.2014г. и от 20.03.2015г., с които е отсрочвано изпълнението за задължения
за плащане на лизингови вноски.
С писмо от 10.09.2015г. лизингодателят поканил лизингополучателя в
1-месечен срок от получаване на писмото да заплати дължимите просрочени вноски
по договора, в общ размер 39 878.89 лв., като при неизпълнение лизингодателят
съгласно чл. 27 от договора ще предприеме действия за развалянето му.
На 05.11.2015г. е сключен анекс № 1 към договора, с чл. 1 от който
страните приели в отношенията помежду
си, че предадената за ползване сграда е триетажна. С чл. 2.2 от анекса страните
се съгласили относно остатъка от дълга за главница и лихви, както и че
неплатените от лизингополучателя суми по издадени фактури възлизат на
19 478.12 евро. Съгласно чл. 4, в периода 25.10.2015г. – 25.09.2016г.
лизингополучателят ще ползва гратисен период, през който ще заплаща само сумите
по чл. 5 от анекса. С чл. 5 лизингополучателят се задължил да погаси
неплатените към момента на сключване на анекса суми по издадени от
лизингодателя фактури в посочените в същата клауза размер и срокове. След
изтичане на гратисния период лизингополучателят се задължил да заплаща
лизингови вноски с главница, лихви и падежи съгласно Погасителен план
/Приложение № 1а/ към анекса. Според чл. 7, всички клаузи на договора за
лизинг, които противоречат на анекса, се считат отменени, а всички останали
клаузи остават в сила така, както са били уговорени.
С уведомление за разваляне изх. № 004/23/27.07.2016г., ищецът-правопремник
на лизингодателя уведомил ответника, че поради неплащане на дължимите към този
момент лизингови вноски за периода м. 01.2015г. - м. 10.2015г. в размер на 23 930 лв., разходи за
застраховки в размер на 183.08 лв., такса „Битови отпадъци“ в размер на 135.11
лв. и неустойка в размер на 834.18 лв., общ размер на задължението 25 082.37
лв., на основание чл. 27, ал. 2 от договора за лизинг разваля същия, считано от
датата на получаване на уведомлението. Поканил е ответника да върне имота в
30-дневен срок от получаване на уведомлението. Последното е получено от
управителя на ответното дружество на 15.08.2016г., видно от отбелязването на
гърба на уведомлението.
С покана от 23.09.2016 г., връчена на управителя на ответното дружество на
26.09.2016г., ищецът го поканил да върне лизинговия имот на 29.09.2016г.
Съгласно протокол от 29.09.2016г. на помощник-нотариус М.М., по заместване на
нотариус с рег. № 039 на НК, на посочената дата управителят на ответното
дружество Л.Н.отказала да предаде имота на представителите на ищеца.
Приет по делото е документ /л. 24 – 28 от делото на СРС/, подписан от двамата
законни представители на ищеца и други двама служители, в който се описва
хронологията на отношенията между страните по процесния договор, посочва се, че
управителят на ответника дълго време отказвал да подпише предизвестие за
прекратяване на договора и да освободи имота, като след няколко срещи и
преговори подписала предизвестие за прекратяване и представила външна оценка,
съгласно която претендира 50 000 евро за подобрения в имота. Предложението
на подалите документа лица е да се приемат подобренията, които са част от
къщата, на обща сума 23 904 лв. според направена оценка, а г-жа Н.да бъде
поканена да плати разликата между просрочената сума и приетите подобрения /от
1 178 лв./ и да освободи имота в срок до 30 дни. Искано е одобрение за
отразяване на актива /имота/ в баланса на ищцовото дружество на посочена
стойност и приемане на подобренията в имота на обща стойност 23 904 лв. В горната част на първа
страница от документа са положени подписи от три лица и е посочено „одобрено от
Комитета по проблемни кредити, 15.11.2016г.“.
Прието по делото е електронно писмо от 23.11.2016г. от ищцовото до
ответното дружество, с прикачен проект за споразумение /л. 7 – 11 от делото на
СРС/. Видно от проекта е, че същият касае уреждане на имуществените отношения
между страните във връзка с разваления договор за лизинг – определя се стойност
на извършените подобрения в имота /съгласно одобрената от КПК сума от
23 904 лв./ и се предвижда прихващане със задължения на лизингополучателя по
договора до развалянето му.
Във връзка с искането на ответника за спиране на производството по делото
до приключване на спора по т.д № 7026/2016г. на СГС и по т.д. № 8859/2016г. на
СГС с влезли в сила съдебни актове ответникът е представил копия от искови
молби и справки за движение на делата, както и отговор по чл. 131 ГПК, подаден
по т.д № 7026/2016г. на СГС, с който ищецът по настоящото и ответник по
посоченото дело, на стр. 15 като евентуален довод е развил съображения, че дори
да се приеме, че договорът за лизинг е нищожен /което не е така/,
претендираните суми не подлежат на връщане, тъй като договорът съдържал в себе
си елементите на валидна правна сделка – предварителен договор за продажба на
изплащане със запазване на собствеността.
От правна страна: Неоснователен
е поддържаният в жалбата довод за допуснато от първоинстанционния съд
процесуално нарушение, като не спрял производството по делото до приключване на
спора по т.д № 7026/2016г. на СГС и т.д. № 8859/2016г. на СГС с
влезли в сила съдебни актове. След
извършена служебно справка съдът констатира, че предмет на т.д № 7026/2016г. на СГС е само иск с правно основание чл. 55, ал.
1 ЗЗД, по който ответникът по настоящото дело претендира връщане на платените
по договора лизингови вноски в общ размер на 81 177.43 лв. като получени
без правно основание - въз основа на нищожен договор за лизинг. След като
действителността на процесния договор за лизинг е наведена само като
преюдициален въпрос за спора по иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а иск за
прогласяване нищожност на договора не е предявен, постановеното по това дело
решение няма да има сила на пресъдено нещо по този въпрос, а следователно
спорът по т.д № 7026/2016г. на СГС не е преюдициален за настоящия. Иск за
прогласяване нищожност на договора за лизинг не е предявен и по т.д. №
8859/2016г. на СГС, нито по това дело е заявено възражение за право на
задържане - видно от приетото във въззивното производство съдебно решение от
26.07.2018г., невлязло в сила, предмет на това дело са обективно евентуално
съединени искове за заплащане на извършени необходими и полезни разноски във
връзка с лизинговия имот, поради което и този спор не е преюдициален за
настоящия.
По делото се установи по
безспорен начин, че между страните е бил сключен валиден договор за лизинг, по
който ищецът-лизигодател е бил изправна страна, като е изпълнил задължението си
да предаде лизинговата вещ на ответника. За безспорно е прието обстоятелството,
че ответникът-лизингополучател не е изпълнявал точно - в срок и изцяло, задълженията
си по договора, като и след сключване на анекса към договора не е изпълнявал
задълженията си съгласно чл. 5 от същия. Така към 27.07.2016г., когато ищецът е
отправил волеизявлението си разваляне на договора, ответникът е бил неизправна
страна по договора. Поради това за ищеца-лизингодател е възникнало
потестативното право да развали договора поради виновното му неизпълнение от
лизингополучателя. Това право е упражнено в съответствие с уговореното в чл.
27, ал. 2 вр. ал. 1 от договора – към посочената дата лизингополучателят е бил
в просрочие за плащане на лизингови вноски за периода от м. 01.2015г. до м.
10.2015г. в размер на 23 930 лв. /факт, приет за безспорен/, което просрочие
е над 30 дни, а съгласно изричната уговорка в чл. 27, ал. 2 от договора кредиторът
не е бил длъжен да дава на длъжника допълнителен срок за изпълнение. Поради
това с получаване на изявлението от управителя на ответника на 15.08.2016г.
договорът за лизинг е развален, като предвид характера на престациите по
договора /за продължително и за периодично изпълнение/, развалянето има
действие занапред – чл. 88, ал. 1 ЗЗД. След разваляне на договора ответникът
дължи връщане на лизинговата вещ на ищеца, тъй като е отпаднало основанието да
я държи. Не се твърди ответникът да е направил това нито в срока по чл. 27, ал.
3 от договора, в дадения му с получената на 26.09.2016г. покана срок или след
това. Поради това предявеният иск за връщане на лизинговата вещ е основателен и
следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 133 вр. чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичане на срока за отговор се
преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на
съществуващи и известни му към този момент факти относно възникването, съществуването
или погасяването на спорното право. Това означава, че в срока за отговор на
исковата молба ответникът е длъжен да изчерпи и всички свои възражения, като в
доклада си по делото съдът е длъжен да посочи обстоятелствата, от които
претендираните права произтичат и съответните въведени от страните възражения. По
силата на концентрационното начало страната не може да поправи пред въззивната
инстанция пропуските, дължащи се на проявена от нея процесуална небрежност в първоинстанционното
производство, освен в хипотезата на нарушаване на съдопроизводствените правила
или на особени непредвидени обстоятелства, поставили страната в невъзможност
своевременно да упражни процесуалните си права в обема, който й е гарантиран от
законодателя. В този смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана напр. в решение
№ 281/24.01.2019г. по т.д. № 675/2018г., ІІ ТО и цитираните в него множество
други решения.
В случая в срока за отговор ответникът е
релевирал единствено възражение, че договорът за лизинг не е развален до
завеждане на исковата молба в съда, като се е позовал на електронно писмо с
прикачен проект за споразумение към договора. Това възражение е неоснователно,
тъй като видно от обсъдения по-горе проект за споразумение, същият цели да
уреди доброволно и извънсъдебно финансовите отношения между страните във връзка
с разваления договор за лизинг, като се постигне съгласие относно стойността на
извършените в лизинговия имот подобрения и се извърши прихващане с вземанията
на лизингодателя за неплатени лизингови вноски и други задължения до
развалянето на договора. Друг извод не следва от представения документ от
15.11.2016г., за който се твърди да е протокол от заседание на УС на „Р.С.ис“
ЕАД. С този документ само е дадено одобрение от Комитет по проблемни кредити за
отразяване на имота като актив в баланса на ищеца в посочения в документа
размер и за приемане на подобренията в посочения размер, в съответствие с което
одобрение е изготвен и проектът за споразумение.
Доводите в жалбата във
връзка с обстоятелството, че не била спазена „процедурата“ по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като ищецът не предоставил на ответника допълнителен срок за изпълнение,
са преклудирани и не следва да се обсъждат. За пълнота, а и с оглед приетото от
въззивния съд, че договорът е развален с получаване на 15.08.2016г. на
уведомлението за разваляне в съответствие с уговореното в чл. 27, ал. 2 от
договора следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, установяваща предпоставки за
едностранно прекратяване на двустранни договори при виновно неизпълнение, е
диспозитивна, и страните по договора са свободни и могат да се отклонят от нея,
ако уговорят други условия и начин на разваляне на сключения между тях договор.
Посочената норма е приложима само дотолкова, доколкото в особената част
на ЗЗД или в друг специален закон не са предвидени
императивни правила за разваляне на конкретния вид договор, и доколкото
страните не са уговорили други условия и начин за разваляне на договора. При
отсъствие на императивни разпоредби относно развалянето на договор за лизинг,
страните са свободни сами да определят условията, при които настъпва разваляне
на същия с едностранно волеизявление на изправната до неизправната страна, в т.ч.
и да предвидят, че изявлението за разваляне може да бъде отправено и поражда
действие след изтичането на предварително определен от тях срок след настъпване
падежа на изпълнението, без да е необходимо даването на допълнителен срок за
изпълнение – в този смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана в решение №
251/07.01.2013г. по т.д. № 1002/2011г., ІІ ТО, решение № 113/31.07.2015г. по т.д.
№ 929/2014г., І ТО, решение № 47/31.03.2011г. по т.д. № 706/2010г., ІІ ТО, решение
№ 37/22.03.2011г. по гр.д. № 920/2009г., ІV ГО и др.
Такъв е и настоящият случай
– с чл. 27, ал. 2 вр. ал. 1 от договора за лизинг страните са постигнали
съгласие за това, че при забава за плащане на лизингова вноска с повече 30 дни,
лизингодателят има право да развали договора поради виновно неизпълнение на
задълженията на лизингополучателя, без да е необходимо да дава допълнителен
срок за изпълнение. Поради това, с достигане на уведомлението за разваляне на
договора до ответника на 15.08.2016г., договорът за лизинг е развален, а
ответникът дължи връщане на лизинговата вещ на ищеца.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските за въззивното производство: При този изход,
разноски за настоящата инстанция се следват на въззииваемия. Доказано
направените са в размер на 5 640 лв. – адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС,
което е заплатено, видно от представените фактура и авизо за получен банков
превод. Съобразно обжалваемия интерес от 18 801.98 лв., минималното
възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. § 2а от ДР на Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 1 312.87
лв. с вкл. ДДС. Пред настоящата инстанция делото не е било усложнено от
фактическа и/или от правна страна, поради което възражението на въззивника за
прекомерност по смисъла на 78, ал. 5 ГПК е основателно, а възнаграждението
следва да бъде намалено на 1 500 лв..
Делото е търговско – предмет на правния спор е връщане на
облигационно основание на вещ, предоставена по договор за лизинг - абсолютна търговска сделка по
смисъла на чл. 286, ал. 2 вр. чл. 1, ал. 1, т. 15 ТЗ. Цената на иска е под 20 000 лв.,
поради което и съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото въззивно решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 431873 от 18.06.2018г., постановено по гр.д. № 73512/2017г. на
Софийски районен съд, 77 състав.
ОСЪЖДА „Д.С.-**“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Р.С.“ ЕООД, ЕИК ******, на
основание чл. 78 ГПК сумата 1 500
лв. /хиляда и петстотин лева/,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.