Решение по дело №151/2018 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 120

 

гр. Тутракан, 30.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на трети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при  участието  на  секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 151/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.

1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1, чл. 79 ЗЗД от страна на ищеца „А. К. П. В.” ООД (правоприемник на А. С. В.” ООД), представлявано от  юрисконсулт К.Д. (л. 43), за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 89/07.02.2018 г. за изпълнение на парично вземане  въз основа на документ  по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 67/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан  (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца в качеството му на цесионер:

1.1. равностойността на заета сума (главница), дължима на основание чл.  240, ал. 1 от ЗЗД, по Договор за  заем CrediHome № 1161-10131222/09.08.2016 г. , сключен на 10.08.2019 г. между ответника и „Микро кредит” АД, в размер на 875 лв.;

1.2. възнаградителна лихва по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД върху главницата, за периода: 03.10.2016 г. - 20.02.2017 г., в размер на 74,81 лв.;

1.3. мораторна лихва върху сбора от сумите по т. 1.1. - 1.2., за периода:  04.10.2016 г. - 06.02.2018 г., в размер на 68,24 лв.;

1.4. възнаграждение за ползвани допълнителни услуги по пакет „Комфорт”, дължими на осн чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, по Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1161-10131222/09.08.2016 г., сключен на 10.08.2016 г. между ответника и „Микро кредит” АД, за периода: 03.10.2016  - 20.02.2017 г., възлизащо на  161,70 лв.;

1.5. равностойността на заплатена от ищеца за сметка на ответника застрахователна премия по договор за застраховка въз основа на който е издадена Застрахователна полица за застраховка „Защита” № МС320141161-10131222/10.08.2016 г. на „Уника Живот” АД, дължима на осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, въз основа на Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1161-10131222/09.08.2016 г., сключен на 10.08.2016 г. между ответника и „Микро кредит” АД, която възлиза на 381,15 лв.;

1.6. мораторна лихва върху сбора от сумите по т. 1.4. - 1.5. за периода:  04.10.2016 г. - 06.02.2018 г. в размер на 38,99 лв.;

1.7. законна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД върху сбора от сумите (по т. 1.1, 1.2, 1.4, 1.5) от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (07.02.2018 г до окончателното изплащане на задължението;

1.8. Твърди се, че на 09.08.2016 г. С.Г.Х. е сключил Договор за заем CrediHome № 1161-10131222/09.08.2016 г., с  „Микро Кредит“ АД, който договор дружеството му предоставило кредит.

1.9. Твърди се, че на 09.08.2016 г. С.Г.Х. е сключил Договор за допълнителни услуги  CrediHome № 1161-10131222/09.08.2016 г., към Договор за заем CrediHome № 1161-10131222/09.08.2016 г., съгласно който „Микро Кредит“ АД се е задължил да предостави на заемополучателят пакет от допълнителни услуги, описани подробно в Приложение № 1 към договора, което било предоставено на ответника при сключване на договора.

1.10. На 10.01.2017 г. бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) между „Микро Кредит” АД и ищеца.

1.11. Ищеца признава, че по договора за паричен заем С.Г.Х. извършил плащания в общ размер на 429,60 лв.

2. Ответникът С.Г.Х., не е подал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Съгласно Разписката към Съобщение от 26.04.2018 г., исковата молба е получена чрез Г. Х. - майка на 27.04.2018 г. и чрез адв. Н.Д. - Р. (упълномощена в заповедното производство), което налага извода, че едномесечният срок е изтекъл.

2.1. С възражението срещу заповедта за изпълнение е направено възражение, че задълженията са изплатени.

2.2. В с. з. адв. Д. възразява, че искът е заведен след преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

3. На 10.08.2016 г. сключен Договор за  заем CrediHome № 1161-10131222/09.08.2016 г.  между „Микро кредит” АД, в качеството му на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател. (л. 13). Със заетата сума – 1 100 лв., е рефинансиран друг кредит до размера от 439,45 лв., а останалата сума - 660,55 лв. получена от ответника, което е изрично посочено в договора. Към договора са приложени общи условия (ОУ).

4. На същата дата между същите страни е сключен Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №1161-10131222 от 09.08.2016 г (л. 22), към който е приложена Тарифа (л. 27). Представено е и Приложение №1 (л. 26).  

5. На същата дата от „Застрахователна компания Уника Живот” АД чрез ищеца, действащ в качеството му на застрахователен посредник, е издадена Застрахователна полица „Защита” за покрити рискове смърт, трайна пълна неработоспособност на кредитополучателя (л. 23). Застрахователната премия е заплатена от ищеца (л. 102).

6. На 16.01.2015 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (л. 28 и сл.) между „Микро кредит” АД, в качеството му на цедент и ищеца, в качеството му на цесионер. Видно от Приложение № 1 от договора (л. 37 - № 295) процесното вземане е прехвърлено с договора на цесионера. Цесионерът е упълномощен от цедента да уведоми длъжниците за цесията (л. 39).

7. На 19.01.2017 г. ответникът е уведомен от ищеца (като пълномощник на цедентите) за извършенaта цесия (л. 41, 42).

8. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ - л. 86 и сл.) и допълнителна такава (ДСИЕ - л. 104 и сл.), която е установила размера на вземанията.

 

 

От правна страна

 

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

9. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от воденето им, което налага разглеждането им по същество.

10. Относно спазването на срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК се установява, че указанията за предявяване на иск са съобщени на ищеца на 02.03.2018 г. Исковата молба е подадена в Пощенска станция - гр. Русе на „Български пощи” на 02.04.2018 г. (л. 76), поради което едномесечния срок е спазен съгл. чл. 62, ал. 2 от ГПК.  

 

II. Относно извършената цесия

 

11. Налице е валидно сключен договор за потребителски кредит между „Микро  кредит” АД, в качеството му на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател. Установено е, че кредитодателя е изпълнил задължението си за предоставяне на заетата сума, с което е изпълнен фактическия състав по сключването на реалната сделка.

12. В резултат на сключените договори за цесия на осн. чл. 99, ал. 2 от ЗЗД вземанията по процесният договор са преминали върху ищеца. Длъжникът е надлежно уведомен за извършената цесия чрез ищеца, в качеството му на пълномощник, поради което същата има действие спрямо него на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.

13. В чл. 21 от ОУ изрично е предвидена възможността кредитодателя да прехвърли правата си по договора на трето лице (л. 19).

 

III. Действителност на съглашенията с ответника 

 

14. Относно размера на възнаградителната лихвата в договора за кредит

14.1. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК е влязла в сила на 23.07.2014 г., като същата намира приложение и по отношение на процесният договор, сключен на 10.08.2016 г. Съблюдавайки тези показатели законодателят е приел, че годишният процент  на разходите (ГПР)[1] не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва.

14.2. Вещото лице е установил, че размерът на възнаградителната лихва по договора надвишава горепосочения размер, поради което уговорката за заплащане на лихва в частта, надвишаваща размера по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, е нищожна поради противоречие на закона - чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

14.3. В тази връзка погасяването на вземанията следва се извърши съгласно ДСИЕ (в която размерът на възнаградителната лихва е редуциран).

15. Относно договорената цена на допълнителните услуги по пакет „Комфорт”

15.1. Тези услуги са предмет на Договор за допълнителни услуги към заем  CrediHome № 1161-10131222/09.08.2016 г.  В последния договор е посочено, че ответникът ще ползва Пакет „Комфорт”, чиято цена ще бъде заплащана в рамките на 27 седмици по 7,70 лв., или общо 207,90 лв.

15.2. Тези срокове съвпадат със сроковете за погасяването на самият кредит.

15.3. Видовете услуги са определени в Приложение № 1 - Описание на допълнителните услуги, с което ответника заявява, че е запознат с подписването на Искане за допълнителни услуги (л. 21).

15.4. В обхвата на  пакет  „Комфорт” са включени следните услуги:

15.4.1. посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска;

15.4.2. „безплатно” внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка ***;

15.4.3. „безплатно” внасяне на вноските в офис на кредитодателя;

15.4.4. „безплатно” предоговаряне и разсрочване на заема;

15.4.5. без наказателна лихва за просрочие и закъснение до 15 дни;

15.4.6. СМС - известяване за направено плащане.

15.5. На първо място, предвиждането на плащания, свързани с кредит, които не са предвидени в самият договор за кредит противоречи на чл. 10, ал. 2 от ЗПК. В  тази връзка съдът намира, че клаузите, свързани с уговарянето на пакета са недействителни на осн. чл. 20, ал. 1 от ЗПК.

15.6. На следващо място предоговарянето и разсрочването на заема представлява дейност по управление на кредита, за която съгл. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни. Доколкото не може да бъде установена стойността на тази услуга съдът намира, че клаузите, свързани с уговарянето на целият пакет са недействителни и на осн. чл. 20, ал. 1 от ЗПК.

15.7. Отпадането на правото да претендира наказателна лихва от своя страна не представлява услуга, а скрит модалитет на договора с алеаторен характер. Тази договорка предвижда всъщност заплащането на възнаграждение, което да покрие риска на кредитодателя от просрочване на задължението на кредитополучателя.

15.8. Посредством включването на таксите по управление на кредита и скритото допълнително възнаграждение в отделен договор се цели заобикалянето на забраната по чл. 19, ал. 4 от ГПК, като се има предвид факта, че дължимите суми по пакета и договора за кредит реално се погасяват по един и същ погасителен план (броят на вноските и падежите са идентични). Аргумент за това е им факта, че цената на пакета услуги (207,90 лв.) надвишава почти двойно размера на уговорената възнаградителна лихва по договора за кредит (124,45 лв.). В тази връзка съдът намира, че клаузите, свързани с уговарянето на пакета, са нищожни и на осн. чл. 21, ал. 1 от ЗПК.

15.9. Характерът на предоставените „услуги” не позволява на кредитополучателя - потребител по никакъв начин да прецени икономическите последици от договарянето им. Както вече, бе отбелязано, в тях се включват задължения на кредитодателя за престиране на трудов резултат (вж. т. т. 15.4.1 и 15.4.3), електронна съобщителна услуга (вж. т. 15.4.6) за поемане на мандатни задължения (вж. т. 15.4.2), евентуална възможност за предоговаряне на условията по договора за кредит без поети ангажименти от кредитодателя (вж. т. 15.4.4) и евентуална възможност за спестяване на суми неустойка при просрочие, без обаче да отпадат останалите права на кредитодателя, свързани с неизпълнението (вж. т. 15.4.5). В  тази връзка съдът намира, че клаузите, свързани с уговарянето на пакета са неравноправни на осн. чл. 143, т. 18 от ЗЗП, което обуславя и нищожността на същите и на осн чл. 146, ал. 1 от ЗЗП (доколкото не са ангажирани доказателства те да са договорени индивидуално).               

 

IV. Заета сума

 

16. В резултат на сключеният договор за кредит е възникнало задължението на кредитополучателя по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД да върне сумата, съгласно инкорпорирания в договора погасителен план.

17. Падежът за връщане на всички вноски е настъпил.

V. Възнаградителна лихва

 

18. Възнаграждението по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД се дължи на кредитодателя срещу предоставената от него възможност кредитополучателя да ползва определена парична сума за определен период от време. Възнаградителната лихва е инкорпорирана в погасителните вноски, поради което изискуемостта и на това вземане също е настъпила (вж. т. 17)

 

VI.Равностойност на заплатена от ищеца за сметка на ответника застрахователна премия

 

19. Заплащането на премията по застраховка Защита Пакет „Премиум живот” от кредитодателя за сметка на кредитополучателя е уговорено в Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1161-10131222/09.08.2016 г. Сумата по застраховката следва да бъде издължена от кредитополучателя на 27 седмични вноски от по 18,15 лв.

20. От страна на „Застрахователна компания Уника Живот” АД е потвърдено заплащането на сумата, поради което е възникнало задължението за разсрочено възстановяване на сумата съгласно предвидения погасителен план.

21. Изискуемостта на всички вноски е настъпила. 

 

VII. Обезщетение за забава (мораторна лихва) по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД

 

22. Вноските за процесния период са падежирали, поради което на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение за забава върху размера на погасителните вноски по двата договора от датата следваща, падежа на всяка една  просрочена вноска.

 

VIII.Основателност на исковете

 

23. Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, при изчисляването на погасителният ефект следва да се съобрази:

23.1. нищожността на уговорката за заплащане на възнаградителна над петкратния размер на  законната лихва (вж. т. 14);

23.2. нищожността на Договор за допълнителни услуги към заем  CrediHome № 1161-10131222/09.08.2016 г. в частта на договорката за предоставяне на  допълнителните услуги по пакет „Комфорт” (вж. т. 15).

24. При това положение се налага извода, че при направените общо 6 погасителни вноски ответникът е надвнесъл 6 х 7,70 = 46,20 лв. (стойността на вноските за пакет „Комфорт”).

25. С тези сума съгл. предвидената поредност абз. 7 от Приложение 1 към Договор за допълнителни услуги към заем  CrediHome № 1161-10131222/09.08.2016 г. е заплатена изцяло седмата вноска по договора за кредит (39,42 лв. - главница и 5,92 лв. - възнаградителна лихва - л. 107) и с остатъка - 0,86 лв., е погасена част от застрахователната премия.

26. В тази връзка следва да бъде коригиран и размера на дължимата мораторна лихва.

26.1. Относно обезщетението за забава върху сбора от главницата и възнаградителната лихва ответникът е изпаднал в забава едва на датата, следваща  падежа на осмата вноска - 11.10.2016 г. В тази връзка изчисления размер на мораторната лихва следва да бъде редуциран с начислената лихва върху седмичната вноска за периода 04.10.2016 г. - 10.10.2016 г. т. е. със сумата от 0,09 лв.    

26.2. Относно обезщетението за забава върху равностойността на застрахователната премия ответникът е изпаднал в забава на датата, следваща  падежа на осмата вноска - 04.10.2016 г. но само за сумата от 17,29 лв. В тази връзка изчисления размер на мораторната лихва следва да бъде редуциран с начислената лихва върху сумата от 0,86  за периода 04.10.2016 г. - 10.10.2016 г., която възлиза на 0,00 лв.

 

27. В обобщение на гореизложеното съдът намира, че исковете следва да бъдат уважени до размерите следните размери:

27.1. заета сума: 875,05 лв. (ДСИЕ) - 39,42 лв. (вж. т. 25) = 835,63 лв.;

27.2. възнаградителна лихва: 74,74 лв. (ДСИЕ) - 5,92 лв. (вж. т. 25) = 68,82 лв.;

27.3. мораторна лихва върху сбора от сумата по предходните две точки за периода: 04.10.2016 г. - 06.02.2018 г.: 114,74 лв. (ДСИЕ) - 0,09 лв. (вж. т. 26.1) = 114,65 лв.; искът следва да бъде уважен само до предявения размер - 68,24 лв.;

27.4. застрахователна премия: 381,15 лв. (ДСИЕ) - 0,86 лв. (вж. т. 25) = 380,29 лв.;

27.5. мораторна лихва върху застрахователната премия: 44,58 лв. (ДСИЕ); искът следва да бъде уважен само до предявения размер - 38,99 лв.

 

Разноски

 

28. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъде присъден размера на разноските по делото и в двете му фази (заповедната и исковата), доколкото и двете касаят едно производство по арг. от чл. 422, ал. 1 от ГПК.

29. Дължимото юрисконсултско възнаграждение обаче следва да бъде определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК на 150 лв., от които:

29.1. за заповедната фаза на осн чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ  - 50 лв.;

29.2. за исковата фаза на осн чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ  - 150 лв.

30. Размерът на останалите разноски не подлежи на редукция.

31. В тази връзка общият размер на разноските възлиза на 800,00 лв., от които съобразно уважената част от исковете следва да бъде присъдена част в размер на   649,69 лв.

32. Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника С.Г.Х., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, че съществуват вземанията срещу него на ищеца „А. С. В.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********, в качеството му на цесионер, предмет на предмет на предмет на Заповед № 89/07.02.2018 г. за изпълнение на парично вземане  въз основа на документ  по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 67/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан , с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца в качеството му на цесионер: равностойността на заета сума (главница), по Договор за  заем CrediHome № 1161-10131222/09.08.2016 г. , сключен на 10.08.2019 г. между ответника и „Микро кредит” АД, в размер на 835,63 лв. (осемстотин тридесет и пет лева и шестдесет и три стотинки); възнаградителна лихва върху главницата, за периода: 03.10.2016 г. - 20.02.2017 г. в размер на 68,82 (шестдесет и осем лева и осемдесет и две стотинки); мораторна лихва върху сбора от сумите (заета сума и възнаградителна лихва) за периода:  04.10.2016 г. - 06.02.2018 г. в размер на 68,24 лв. (шестдесет и осем лева и двадесет и четири стотинки); законна лихва върху сбора от сумите от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (07.02.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението.

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за установяване на вземанията за заплащане на равностойността на заета сума, за разликата между уважения размер - 835,63 лв. и предявения такъв - 875 лв.; възнаградителна лихва, за разликата между уважения размер - 68,82 лв. и предявения такъв - 74,81 лв.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника С.Г.Х., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, че съществува вземането срещу него на ищеца „А. С. В.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********, в качеството му на цесионер, предмет на предмет на предмет на Заповед № 89/07.02.2018 г. за изпълнение на парично вземане  въз основа на документ  по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 67/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан , с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца в качеството му на цесионер: равностойността на заплатена от ищеца за сметка на ответника застрахователна премия (главница) по договор за застраховка въз основа на който е издадена Застрахователна полица за застраховка „Защита” № МС320141161-10131222/10.08.2016 г. на „Уника Живот” АД, която премия е дължима на осн чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, въз основа на Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1161-10131222/09.08.2016 г., сключен на 10.08.2016 г. между ответника и „Микро кредит” АД, която равностойност възлиза на 380,29 лв. (триста и осемдесет лева и двадесет и девет стотинки); мораторна лихва върху главницата за периода:  04.10.2016 г. - 06.02.2018 г. в размер на 38,99 лв. (тридесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки); законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (07.02.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за установяване на вземанията за заплащане на възнаграждение за ползвани допълнителни услуги по пакет „Комфорт” по Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1161-10131222/09.08.2016 г., сключен на 10.08.2016 г. между ответника и „Микро кредит” АД, за периода: 03.10.2016  - 20.02.2017 г., възлизащо на 161,70 лв.; мораторна лихва върху възнаграждението за периода:  04.10.2016 г. - 06.02.2018 г.;  равностойността на заплатена от ищеца за сметка на ответника застрахователна премия, за разликата между уважения размер - 380,29 лв. и предявения такъв - 381,15 лв.

 

ОСЪЖДА ответника С.Г.Х., с ЕГН **********, да заплати на ищеца „А. С. В.” ЕАД, с ЕИК *********, част от направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 649,69 лв. (шестстотин четиридесет и девет лева и шестдесет и девет стотинки).

           

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

ПРЕПИС от решението да се изпрати след влизането му в сила на заповедния съд.

                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: