Решение по дело №19/2022 на Военен съд - София

МОТИВИ ПО РЕШЕНИЕ № 5/01.06.2022 ГОДИНА ПО АНД №
19/2022 ГОДИНА ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ ВОЕНЕН СЪД.

Съставът на Софийския военен съд, като прецени събраните в
досъдебното и съдебното производства доказателства и доводите на страните,
намери за установено от фактическа и правна страна следното:
АНД №19/2022 година по описа на СВС е образувано с постановление
от 17.01.2022 година на старши лейтенант Христо Матев – военен прокурор
във ВОП - ххх, Военно-следствен участък – Плевен, с което обвиняемият
подполковник Д.А.Т. – РС „Военна полиция“ – ххх е предаден на съд за това,
че на 20.01.2021 година, в гр. ххх, в сградата на РС Военна полиция - ххх,
ет.1, в служебно помещение №108, в качеството си на началник отдел „ххх на
престъпления “ в РС Военна полиция – ххх , обидил лице, посочено в чл. 371
б.„а“ от НК – старши лейтенант П.С.Т., военен разследващ полицай в сектор
„ххх на престъпления“, отдел „ххх на престъпления“ на РС „Военна полиция“
– ххх, като казал нещо унизително за честта и достойнството му в негово
присъствие , обръщайки се срещу него с думите: „… не ми говори така бе
дришльо…, ти ли ще ми кажеш бе дришльо,…дришльо и у вас ли е така…“,
като и когато деянието е извършено от началник към подчинен -
престъпление по чл. 378 ал. 2 пр. 2 вр. ал. 1 пр. 1 вр. чл. 371 б. „а“ от НК и
досъдебното производство е внесено в СВС с предложение за освобождаване
на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78 а от НК.
Обвиняемият на длъжност началник отдел „ххх на престъпления“ в РС
„Военна полиция“ - ххх подполковник Д.А.Т. е роден на ххх година в гр. ххх,
българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан,
лична карта № ххх, издадена на ххх. от МВР – ххх, с постоянен адрес: гр. ххх,
ж.к. ххх и настоящ адрес: гр. ххх, ж.к. ххх, ххх, ЕГН **********. Висшето си
образование завършил през 2002 година в Софийски университет „Св.
Климент Охридски“, специалност право. През 2004 година бил назначен на
длъжност младши инспектор във Втори сектор „Оперативен“, отдел
„Криминален“, РСС-ВП и ВКР гр.ххх. През 2011 година бил освободен от
военна служба и започнал работа като юрисконсулт. Със Заповед на Директор
Служба “Военна полиция“ № ххх/28.09.2012 година обвиняемият
подполковник Т. отново бил приет на военна служба. През 2012 година бил
назначен на длъжност инспектор в Първи сектор, отдел „Разкриване на
престъпления“ в РС „Военна полиция“ - ххх. От 24.03.2014 година заел
длъжността началник отдел „ххх на престъпления“ в РС „Военна полиция“ –
ххх. Охарактеризиран е положително от началниците си - притежава
необходимите командно-организаторски качества, умее да степенува задачите
по-важност, изпълнява съзнателно и отговорно поставените му задачи и има
чувство за отговорност. При осъществяване на служебната си дейност
разпределя работата между подчинените си и следи за изпълнението на
1

дадените указания в срок, като осъществява контрол по отчитането на
резултатите от изпълнението им. Координира взаимодействието между
военните разследващи полицаи от отдела и органите на съдебната власт. По
време на службата си има редица поощрения, а е бил санкциониран с едно
дисциплинарно наказание „Забележка“. Същият е женен и е баща на две
деца.
Съдът установи следната фактическа и правна обстановка:
Със Заповед на директор Служба “Военна полиция“ № ххх/28.09.2012
година обвиняемият подполковник Т. бил приет на военна служба.
Обвиняемият подполковник Т. е военнослужещ по Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България и е на длъжност началник Отдел
„ххх на престъпления“ в РС „Военна полиция“ – ххх. По смисъла на ЗОВС на
РБ "пряк началник" е началник, на когото военнослужещите са подчинени по
йерархическата структура на военното формирование, отразена в неговия
щат, както и по йерархическата подчиненост между военните формирования,
а "непосредствен началник" е първият пряк началник на военнослужещия.
Същият се явява Началник на пострадалия.
Със Заповед на директор Служба “Военна полиция“ № ххх/09.08.2016
година пострадалият свидетел старши лейтенант Т. бил приет на военна
служба. Пострадалият свидетел старши лейтенант Т. е военнослужещ по
Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и е бил на
длъжност инспектор, военно разследващ полицай в Сектор „ххх“ на Отдел
„ххх на престъпления“. Свидетелят м-р В. е на длъжност началник сектор
“ххх“ в Отдел „ххх на престъпления“, на когото началник е обвиняемият
подполковник Т.. На пострадалия военнослужещ старши лейтенант Т.
непосредствен началник е м-р В., а пряк началник и на двамата е обвиняемият
подполковник Т..
Съгласно чл.371 б.“а“ от НК за престъпления по Глава 13 от НК носят
отговорност военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България.
На 20.01.2021 година двамата военнослужещи - началникът обвиняемия
подполковник Т. и подчиненият му пострадалия свидетел старши лейтенант
Т., били на работа и изпълнявали служебните си задължения в сградата на РС
„Военна полиция“ - ххх. Във връзка с администрирането на служебната
кореспонденция началникът подполковник Т. по телефона поискал обяснения
от подчинения си старши лейтенант Т., който обаче не докладвал
своевременно и началникът отишъл в кабинета му. Около 15.00 часа на тази
дата, на етаж 1, в кабинета им № 108, в сградата на РС „Военна полиция“ -
ххх, били пострадалият старши лейтенант Т., който вършил служебната си
работа и свидетелката военно разследващ полицай майор П. Т. П., която
имала рожден ден и при нея била военен полицай Т.И и двете разговаряли за
празника й. В този момент в кабинета влезнал подполковник Т.. Старши
лейтенант Т. отишъл до касата си и я отворил, а началникът му подполковник
2

Т. погледнал в нея и му заявил, че делата му не са подредени както трябва.
Старши лейтенант Т. му казал, че е подредил делата си както му е удобно на
него, но началникът му настоял, че делата следва да са подредени вертикално,
едното дело след другото дело и вързани с ластик за да не се губят
документи. За да не го дразни старши лейтенант Т. се съгласил с началника
си и се заел да преподрежда служебната си каса според изискванията му.
Подполковникът Т. устно му разпоредил в 17.00 часа да се яви при него и да
му докладва какво е направил с подреждането на делата в касата си. Старши
лейтенант Т. подредил делата в касата си, снимал ги с телефона си и малко
преди 17.00 часа отишъл в кабинет 101, на етаж 1-ви, в сградата на РС
„Военна полиция“ – ххх, където били непосредствения му началник майор П.
Д. В., рожденничката майор П. Т. П., подполковник Т. и други служители на
военна полиция. Старши лейтенант Т. помолил подполковник Т. малко по-
рано да провери касата му, тъй като искал да изпрати с колата си своя
колежка и да заведе кучето си на ветеринар, но началникът му отказал и му
заявил, че точно в 17.00 часа ще извърши проверка на касата му. В 17.00 часа
подполковникът Т. тръгнал към кабинет 108, а старши лейтенант Т. помолил
началника си майор В. да отиде с тях и да присъства на проверката. Тримата
влезли в кабинет 108, подполковникът Т. погледнал делата и заявил, че те
трябва да са поставени вертикално, а не хоризонтално, взел вертикални
пластмасови органайзъри и започнал да премества хоризонталните метални
рафтове на касата, но в този момент делата изпопадали на пода пред касата. В
този момент подполковникът Т. се обърнал към старши лейтенант Т. и му
заявил: „Какво ме гледаш така нагло?“. Старши лейтенантът Т. без ирония и
подигравка му казал, че гледа как се реди каса, и действително желаел
занапред по този начин да подрежда делата си за да не дразни началника си.
Ядосаният подполковник Т. бил клекнал пред касата при падналите на пода
дела, а старши лейтенант Т. и майор В. го наблюдавали. Запитал старши
лейтенант Т.: “Кой ти подрежда нещата в къщи?“ и дали по същия начин е
разхвърляно в дома му. Тогава старши лейтенант Т., който бил изключително
чувствителен на темата за семейството си, му отвърнал да не си позволява да
говори за семейството му, което ядосало още повече подполковник Т., който
се обърнал към него и дословно му заявил:“Не ми говори така бе, дришльо!“.
Свидетели очевидци на тази обида били пострадалия старши лейтенант Т.,
майор В. и майор П., която междувременно била влязла в кабинета си за да
вземе личните си вещи. Старши лейтенантът Т. бил стъписан, обиден и не
знаел какво да отговори. Майор В. възприел, че старши лейтенант Т. явно се
е обидил, а майор П., която също чула обидата видяла, че подполковникът Т.
е също ядосан. Хванала го за ръката, разтърсила го леко и му казала да се
успокои. Майор В. и подполковник Т. напуснали кабинет 108, а майор П.
като напускала кабинета си видяла, че старши лейтенант Т. изглеждал като
засегнат и обиден човек, бил зачервен и започнал да пише нещо на служебния
си компютър като й заявил, че е във връзка със случилото се. Майор В.
разговарял с началника си подполковник Т. да се изяснят за случая помежду
3

си, да се сдобрят и всичко да приключи само между тях двамата. За
случилото се пострадалият старши лейтенант Т. изготвил и депозирал на
21.01.2021 година докладна записка до Директора на РС „Военна полиция“-
ххх полковник Д.Ц..
По описания начин обвиняемият осъществил от обективна и субективна
страна състава на следното престъпление:
Обвиняемият на длъжност началник отдел „ххх на престъпления“ в РС
„Военна полиция“ - ххх подполковник Д.А.Т., е виновен в това, че
около 17.00 часа на 20.01.2021 година, в град ххх, в сградата на РС
„Военна полиция“- ххх, етаж 1, в служебното помещение № 108, като
началник на отдел „ххх на престъпления“ в РС „Военна полиция“ - ххх, в
качеството си на началник, казал нещо - „Не ми говори така бе, дришльо!“,
унизително за честта и достойнството на подчинения си старши лейтенант
П.С.Т., на длъжност инспектор военен разследващ полицай в отдел „ххх на
престъпления“ в сектор „ххх“ на РС „Военна полиция“ - ххх, в негово
присъствие, като обиденото лице е военнослужещ по Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България, посочен в чл. 371 буква "а" от
НПК – престъпление по чл. 378 ал. 2 пр. 2 вр. ал.1 алт. 1 вр. чл. 371 б. „а“ от
НК.
Гореизложената фактическа и правна обстановка се доказа от събраните
по досъдебното и съдебно производства гласни и писмени доказателства,
както следва:
Съдът прецени поотделно и в съвкупност гласните и писмени
доказателства и намира, че няма съществени противоречия в събраните
доказателствени материали. Съгласно чл.102 от НПК в наказателното
производство подлежат на доказване: 1.извършеното престъпление и
участието на обвиняемия в него; 2.характерът и размерът на вредите,
причинени с деянието; 3.другите обстоятелства, които имат значение за
отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и
имущественото му положение. Безспорно и категорично се установи
основния предмет на доказване – казаната от обвиняемия по адрес на
пострадалия обидна дума „дришльо“. За това свидетелстват очевидците
пострадалият свидетел о.р. ст. л-т Т., м-р В. и м-р П.. В обясненията си пред
съда самият обвиняем признава: „….Изправяйки се, се обърнах към него и му
казах, дословно казвам: „Няма да ми говориш така „дришльо!“. Ст. лейт. Т.
взе химикал и лист, седна на бюрото си и ме попита: „Как ме нарече, за да си
го запиша?“. Отговорих му, че ме е чул достатъчно добре.“
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на пострадалия, които
се подкрепят от свидетелските показания на двамата очевидци и
кореспондират с всички останали гласни и писмени материали по делото.
Свидетелят пострадалия Т. дословно заявява: „…В момента в който паднаха
делата, той се обърна към мен и каза: „Какво ме гледаш така нагло?“ Аз му
казах, че гледам как се реди касата.“, „..Но тогава реши да попита, кой ми
4

оправя в къщи, дали по същия начин е в къщи - не цитирам точно, просто
казвам духа на изреченията и изрази становище, че щом така ми е касата, така
ми е и в дома. Тогава му казах, да не си позволява да ми говори за
семейството, при което той се ядоса още повече, обърна се към мен и ми каза:
„Не ми говори така бе, дришльо“. „…Между другото в момента в който
изрече: „Не ми говори така бе дришльо“, веднага м-р В. скочи и му каза: „Не,
не, недей така“. Последните думи, които той изрече към мен бяха, че заради
такива каси се губят веществени доказателства и след това, той трябва да ме
оправя в прокуратурата. Като най-вероятно визира случай, който е към мой
колега. Но при мен не се е случвало макар, че признавам, касата ми е малко
по-разхвърляна.“ „…обидната квалификация „дришльо“. Под тази дума
„дришльо“ разбирам на първо място малко дете, хлапак, човек, който не може
да си върши правилно работата, не маже да се грижи сам за себе си, свързвам
го с човек, който се /извинявам се за израза/ се нааква, което е характерно за
бебетата. И общо-взето така е възприето в обществото, че когато на някой му
се каже дума с такава квалификация, се има предвид негативно отношение
към лицето. Най-вече го принизява.“ „Твърдя, че дословно думите бяха: „Не
ми говори така бе, дришльо“. „…На конкретната дата освен този израз не е
имало друго, като обръщение към мен.“ „…..Когато казах думите: „Ами
гледам как се подрежда касата“, уверявам съда и страните по делото, че това
не го казах с ирония към подп. Т.. Аз действително исках да видя, как се
подрежда касата, какво е неговото изискване, за да спазвам това изискване.“
Изложеното от пострадалия е безпротиворечиво и правдиво описание на
фактическите обстоятелства на деянието, а така също времето и мястото,
където е извършено и не пораждат никакво съмнение в съда, относно
достоверно изложените фактически обстоятелства. По своето естество
показанията на този очевидец съставляват пряко доказателство и допринасят
в пълна степен за изясняване на фактическата обстановка по делото. По
изложените съображения, съдът кредитира изцяло и безрезервно показанията
на пострадалия, които намира за правдиви и обективни.
Свидетелят м-р В. дава показания: „…Аз лично думата „дришльо“ при
случая го чух един-единствен път. Ако някой друг свидетел е чул тая дума
повече пъти, това са субективни възприятия. Аз лично твърдя, като свидетел,
че я чух един път тази дума. Свидетелят очевидец майор В. възприел, в
контекста на слушания от него цялостен диалог помежду обвиняемия и
пострадалия, употребената от първия реплика срещу втория – „ Какво гледаш
бе дришльо?!“….. , и у вас ли е така… “. Съдът възприе свидетелските му
показани, кредитира ги и същите подкрепят казаното от пострадалия.
Третият свидетел очевидец майор П. е възприела в контекста на чутия от
нея диалог между обвиняемия и пострадалия използвания израз като
обръщение към старши лейтенант Т. – „…ти ли ще ми кажеш бе дришльо…“.
„На израза: „У вас така ли е?“, доколкото си спомням Т. отговори нещо на
подп. Т. от сорта: „Не ми говори така“. И отговора на подп. Т. беше: „Ти ли
ще ми кажеш бе дришльо“. Съдът също кредитира и тези свидетелски
5

показания и по същество те безспорно доказват основното – казаната от
обвиняемия обидна дума „дришльо“ по адрес на пострадалия.
Cъбpaнитe нa съдeбнoто cлeдcтвиe дoĸaзaтeлcтва и мaтepиaлите,
събрани в xoдa нa дocъдeбнoтo пpoизвoдcтвo, пpиoбщeни ĸъм
дoĸaзaтeлcтвeнaтa cъвĸyпнocт пo нaдлeжния пpoцecyaлeн peд, ca в ocнoвните
си линии eдинни, eднoпocoчни, взaимoдoпълвaщи ce, нeпpoтивopeчиви,
oтнocими ĸъм пpeдмeтa нa дoĸaзвaнe пo дeлoтo, и coчaт имeннo ĸъм
възпpиeтитe oт cъда фaĸти, ĸoитo пo cъщecтвo нe ce ocпopвaт и oт cтpaнитe
пo дeлoтo. Πpи тaĸa ycтaнoвeнитe фaĸти cъдът приема, чe c едно свое дeяние
обвиняемият e ocъщecтвил oт oбeĸтивнa и cyбeĸтивнa cтpaнa cъcтaва нa
пpecтъплeниeто, за което беше признат за виновен от съда.
Установената фактическа обстановка в цялост се допълва и доказва и от
свидетелските показания на о.р. полк. Д.П.Ц., от 01.072019 г. до 14.06.2021 г.
директор на РС „Военна полиция“ – ххх, членовете на дисциплинарната
комисия свидетелите м-р Д.В., лейт. Т.Б. с председател подп. Д.Д..
Свидетелят подп. Т. дава показания относно отличната служебна
характеристика на обвиняемия.
Съдът възприе и обясненията на обвиняемия, който по същество
заявява:“…….Предприех действия по преместването им на разстояние едно
от друго, за да могат да се получат четири отделни рафта. Бях клекнал на
земята, като при преместването на един от рафтовете папките на ст. лейт. Т.
паднаха на земята. Обърнах се и започнах да ги подреждам при което видях,
че той стои със скръстени ръце в областа на гърдите, изправен над мен.
Попитах го, защо не ми помогне, получих отговора: „Нали ми каза да те
гледам“. Счетох за съвсем уместно да задам въпрос, седейки седнал на
земята, той изправен над мен, на ст. лейт. Т.: „Кой ти оправя стаята у вас?“.
Последва отговор от негова страна, цитирам дословно: „Абе айде, ако обичаш
да не се занимаваш със семейството ми“. Нямам представа защо е направил
асоциацията между моя въпрос и „семейството ми“, аз лично не виждам
такава“. „…..Изправяйки се, се обърнах към него и му казах, дословно казвам:
„Няма да ми говориш така „дришльо!“. Ст. лейт. Т. взе химикал и лист, седна
на бюрото си и ме попита: „Как ме нарече, за да си го запиша?“. Отговорих
му, че ме е чул достатъчно добре.“. Съдът преценява, че по същество
обвиняемият признава факта на казаната от него по адрес на пострадалия
дума „дришльо“. Същевременно съдът отхвърля обясненията му в частта им,
които сочат на неуставно и предизвикателно отношение на подчинения му
пострадал към него като началник и по-старши офицер. Те се опровергават от
свидетелските показания на пострадалия и на очевидците м-р В. и м.р П.,
които съдът в пълна степен кредитира. Въз основа на доказателствата съдът
преценява, че в никакъв случай пострадалият Т. не се е държал неуставно,
провокативно и арогантно към подполковник Т., за което свидетелства
очевидецът и негов началник м-р В..
От приетата за безспорно установена фактическа обстановка съдът
6

направи следните правни изводи:
Съгласно българския тълковен речник думата „дрисльо“ /“дришльо“/, в
прекия й смисъл, е лице, което има диария. В преносния смисъл на думата е
житейски незрял, некомпетентен човек. „Дрисня“ това е народната дума за
разстройство. „Дрисня“ - нещо гадно, некрасиво, съсипано, скапано или
просто тъпо. „Дришльо“ - малък нескопосник, който се насира в гащите си
при напрегнати ситуации. Общоизвестно е и няма нужда да се доказва, че
употребена в преносния й смисъл, тази дума е обидна за лицето, към което е
казана.
Обвиняемият на длъжност началник отдел „ххх на престъпления“ в РС
„Военна полиция“ - ххх подполковник Д.А.Т., около 17.00 часа на 20.01.2021
година, в град ххх, в сградата на РС „Военна полиция“- ххх, етаж 1, в
служебното помещение № 108, като началник на отдел „ххх на престъпления“
в РС „Военна полиция“- ххх, в качеството си на началник, казал нещо - „Не
ми говори така бе, дришльо!“, унизително за честта и достойнството на
подчинения си старши лейтенант П.С.Т., на длъжност инспектор военен
разследващ полицай в сектор „ххх на престъпления“ в отдел „ххх“ на РС
„Военна полиция“-ххх, в негово присъствие, като обиденото лице е
военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България, посочен в чл. 371 буква "а" от НПК – престъпление по чл. 378 ал. 2
пр. 2 вр. ал.1 алт. 1 вр. чл. 371 б. „а“ от НК.
От обективна страна, обвиняемият е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението - обидната дума е казана в присъствието на
пострадалия, който я възприел ясно. Думата обективно е обидна за честта и
достойнството на всеки гражданин. Безспорно е, че описаната дума засяга
най-лични чувства на всеки човек и накърняват неговото достойнство,
причинява душевна болка и дълбока обида. Деянието е извършено пред
колегите на пострадалия при форма на вината пряк умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 от НК. Обвиняемият е съзнавал всички признаци от обективната
страна на престъплението, че е казал обидната дума в присъствието на
пострадалия, че умишлено унизява честта и достойнството му. Той е разбирал
общественоопасния характер на това деяние, предвиждал е неговите
общественоопасни последици, искал е тяхното настъпване. За нанесената
обида разбрали и свидетелите очевидци на случилото се, които дават
категорични показания за казаната обидна дума „дришльо“ и свидетелстват и
за коренната промяна в психичното състояние на пострадалия. Обвиняемият е
наказателноотговорен субект - пълнолетен, разбиращ свойството и
значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си. В
обективно отношение, с извършеното от обвиняемия престъпно деяние, са
накърнени обществените отношения, свързани с честта и достойнството на
човека. Изпълнителното деяние на престъплението обида по чл.146 от НК, се
изразява в "казване" или "извършване" на нещо, унизително за честта или
7

достойнството на другиго в негово присъствие. Законът не уточнява, и не
ограничава обидното действие или бездействие, достатъчно е чрез него да се
унизява честта или достойнството на друго лице, и то да е казано или
извършено в негово присъствие, независимо от начина и формата на
казването или извършването. За съставомерността на обидата е без значение
дали казаното е истина или не, достатъчно е казаното да е унизително за
честта или достойнството на лицето, към което е насочено. От субективна
страна, е необходимо деецът да съзнава, че изречените от него думи или
извършените действия са обидни, унизителни за лицето, да съзнава, че те
могат да бъдат възприети от адресата, като пряко цели това, или му е
безразлично.Пострадалият е възприел пряко и непосредствено отправената
към него обидна дума.
По смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България Двуезична версия на документа: BG - EN
"Пряк началник" е началник, на когото военнослужещите са подчинени по
йерархическата структура на военното формирование, отразена в неговия
щат, както и по йерархическата подчиненост между военните формирования
и "Непосредствен началник" е първият пряк началник на военнослужещия.
Безспорно по делото е, че обвиняемият и пострадалият са военнослужещи
офицери,като обвиняемият подполковник Т. е началник на подчинения си
пострадалия старши лейтенант П.С.Т.. Съгласно чл.146 ал.1 от НК, който
каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в
негово присъствие, се наказва за обида с глоба от хиляда до три хиляди лева.
В този случай, съдът може да наложи и наказание обществено порицание.
Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата
от наказание. Съгласно чл.371 б.“а“ от НК за престъпления по глава 13
„Военни престъпления“ носят отговорност: б.“а“ военнослужещите по Закона
за отбраната и въоръжените сили на Република България. Съгласно чл.378 от
НК, който обиди или наклевети лице, посочено в чл. 371, б. "а" се наказва с
лишаване от свобода до една година и обществено порицание. Когато
деянието по предходната алинея е извършено от подчинен срещу началник, от
началник срещу подчинен, както и от военно длъжностно лице или на военно
длъжностно лице при или по повод изпълнение на задължение по военната
служба, наказанието е лишаване от свобода до три години и обществено
порицание.
В обвинителната си реч прокурорът изцяло поддържа постановлението
си от фактическа и правна страна. Събраните в съдебното следствие
доказателства напълно съвпадат с приетата от него фактическа обстановка и
правните му изводи. Прокурорът посочва, че и от обясненията на обвиняемия
в съдебно заседание по същество са признание за виновността му в
извършеното престъпление. Свидетелските показания на пострадалия старши
8

лейтенант Т., на двамата свидетели очевидци майор В. и майор П. и
обясненията на обвиняемия, доказват обидната квалификация „дришльо“.
Всички гласни и писмени доказателствени средства са единни,
непротиворечиви и доказват обвинението. Прокурорът посочва, че в случая
няма отегчаващи обстоятелства и пледира на обвиняемия да се наложи
минималното наказание, допустимо по закон и с глобата да му се наложи и
наказанието обществено порицание.
В защитната си реч адвокат Д. пледира, че обвинението на
прокуратурата не е доказано по безспорен и несъмнен начин. Посочва, че
двамата свидетели очевидци майор В. и майор П. са възприели думите на
обвиняемия по различен начин. В обвинението си прокуратурата е предала на
съд обвиняемия за негови три реплики, в които се съдържа думата
„дришльо“. В съдебното следствие безспорно се доказва, че обвиняемият
само един път е нарекъл пострадалия с думата „дришльо“. Това е
несъответствие между обстоятелствената част на постановлението и
диспозитива на обвинението, което е съществено процесуално нарушение.
Прокуратурата не е обосновала с какво думата „дришльо“ е обида.
Защитникът твърди, че тази дума е за това, че пострадалия е млад,
неподреден, и разхвърлян като личност, което влияе негативно на служебната
му работа. Прокуратурата не е изследвала въпроса дали в случая има
реторсия. С държанието си пострадалия се е държал недопустимо с оглед
военната йерархия и закони. Той е стоял със скръстени ръце, говорел е
присмехулно на „ти“ и на „бе“ на прекия си началник. Обвиняемият не е
имал умисъл да обиди подчинения си, а е целял да го обучава с оглед по-
големите от него и като възраст и като професионален опит. Пострадалият е
показал явно неуважение към началника си като неизпълнил своевременно
разпорежданията му. Защитника посочва, че обвиняемият е изряден и
перфекционист в работата си. Иска обвиняемия да бъде оправдан по
повдигнатото срещу него обвинение, тъй като деянието му не е извършено
умишлено, и от него няма никакви вредни последствия. Налице са и
условията на чл.9 ал.2 от НК.
Обвиняемият в своя защита се придържа към казаното от адвоката си и
иска от съда да бъде оправдан по обвинението срещу него. Посочва, че
казаното от него изречение, съдържащо думата „дришльо“, която
прокуратурата счита за обидна, е само едно единствено. Диспозитива на
обвинението сочи на съвкупност от три деяния, което обективно не отговаря
на истината и е порок в постановлението на прокуратурата. Иска от съда да
бъде оправдан.
Съдът обсъди обвинителната теза и по същество я възприе, поради
което призна обвиняемия за виновен в извършването на едно деяние, което
осъществява състава на престъплението, за което е предаден на съд.
Същевременно с оглед фактическата обстановка по делото и закона съдът
отхвърля обвинителната теза в частта й, че обвиняемия е извършил още две
деяния като още два пъти е нарекъл пострадалия „дришльо“. Съгласно чл.304
9

от НПК, съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че
деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или, че е извършено от
него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. С
постановлението си от 17.01.2022 година, старши лейтенант Христо Матев –
военен прокурор във ВОП - ххх, Военно-следствен участък – Плевен, е
предал на съд обвиняемия подполковник Д.А.Т. – РС „Военна полиция“ – ххх
за това, че на 20.01.2021 година в гр. ххх, в сградата на РС Военна полиция -
ххх, ет.1, в служебно помещение №108, в качеството си на началник отдел
„ххх на престъпления “ в РС Военна полиция – ххх , обидил лице, посочено в
чл. 371 б.„а“ от НК – старши лейтенант П.С.Т., военен разследващ полицай в
сектор „ххх на престъпления“, отдел „ххх на престъпления“ на РС „Военна
полиция“ – ххх, като казал нещо унизително за честта и достойнството му в
негово присъствие , обръщайки се срещу него с думите: „… не ми говори така
бе дришльо…, ти ли ще ми кажеш бе дришльо,…дришльо и у вас ли е
така…“, като и когато деянието е извършено от началник към подчинен -
престъпление по чл. 378 ал. 2 пр. 2 вр. ал. 1 пр. 1 вр. чл. 371 б. „а“ от НК и
досъдебното производство е внесено в съда с предложение за освобождаване
на обвиняемия от наказателна отговорност, с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78 а от НК. В обстоятелствената част на
постановлението прокурорът е посочил: „…..Тогава обвиняемият подп. Т.
употребил ясно изразът „…Дришльо…“ спрямо и по адрес на пострадалото
лице. Всичко това, проследено като хронология и развитие на събитията,
респективно наблюдавано, видяно и чуто от самия пострадал и двамата
очевидци на диалога между началник и подчинен с използвано обръщение
„…дришльо…“ срещу личността на старши лейтенанта, било схванато и
запомнено, както следва:
- самият пострадал възприел репликата към себе си, като „..не ми
говори така бе дришльо…“;
- свидетелят очевидец майор В. възприел, в контекста на слушания от
него цялостен диалог помежду обвиняемия и пострадалия, употребената от
първия реплика срещу втория – „…дришльо , и у вас ли е така… “;
- другият свидетел очевидец майор П. възприела в контекста на чутия от
нея диалог, протекъл между обвиняемото и пострадалото лице, използвания
израз като обръщение към старши лейтенант Т. – „…ти ли ще ми кажеш бе
дришльо…“.
По делото безспорно се доказа от свидетелските показания на
пострадалия и двамата свидетели очевидци, че обвиняемият само един път е
употребил думата „дришльо“. Това признава и самият обвиняем. Съдът
категорично приема, че второто и третото деяние не са извършени, поради
което призна обвиняемия за виновен, че е казал нещо - „Не ми говори така бе,
дришльо!“, унизително за честта и достойнството на подчинения си старши
лейтенант Т., и на основание чл.304 от НПК призна обвиняемия за невинен и
го оправдава в частта на обвинението да е обидил пострадалия и с думите
10

„..ти ли ще ми кажеш бе дришльо !?“ и „..дришльо и у вас ли е така !?“.
Съдът отхвърля обвинителната теза и в частта й, с която прокурорът
иска към глобата по чл.78а от НК, да се наложи на обвиняемия и наказание
обществено порицание, тъй като това противоречи на закона.
С оглед възприетата фактическа и правна обстановка, съдът прецени и
изцяло отхвърля защитната теза. Обвинението за три деяния, в три различни
фрази според субективното възприятие на пострадалия и двамата очевидци,
не е съществено процесуално нарушение. Обвиняемият беше оправдан за
второто и за третото си деяния и така формулираното обвинение, описано в
обстоятелствената част и диспозитива на постановлението, не е затруднило
правото му на защита. Поради изложената по-горе фактическа обстановка и
правни изводи, съдът отхвърля защитната теза, че обвиняемият е нямал
умисъл да обиди пострадалия и са налице и условията на чл.9 ал.2 от НК.Това
престъпление е от общ характер за разлика от престъплението по чл.146 ал.1
от НК. Конкретният случай е довел до неблагоприятни последици и
напрежение в колектива на военна полиция и дисциплинарни производства.
Изиграл е роля ст. л-т Т. окончателно да вземе решение да напусне службата
си. По преценка на съда, случаят не е малозначителен или незначителен. За
това престъпление законодателят не е предвидил института на „реторсия“
както е при престъпление по чл.146 ал.1 от НК, а и в случая старши лейтенант
Т. не е отвърнал с обида към обвиняемия.
Причина за извършване на престъплението е пренебрежително
отношение на обвиняемия към личността на пострадалия старши лейтенант
Т..
Смекчаващи отговорността обстоятелства са: чистото му съдебно
минало, младата му възраст, отличните му характеристични данни по служба,
семейното му положение.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.
Съгласно чл.36 ал.1 от НК наказанието се налага с цел да се поправи и
превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, да се
въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да
върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото. Съгласно чл.54 ал.1
от НК, съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за
извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част
на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
За престъплението по чл. 378 ал. 2 пр. 2 вр. ал.1 алт. 1 вр. чл. 371 б. „а“
от НК, законодателят е предвидил лишаване от свобода до 3 години и
обществено порицание.
Съгласно чл.78а от НК пълнолетно лице се освобождава от наказателна
отговорност от съда и му се налага наказание от хиляда до пет хиляди лева,
11

когато са налице едновременно следните условия: а) за престъплението се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко
наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или
друго по-леко наказание, когато е непредпазливо; б) деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на този раздел;в) причинените от престъплението
имуществени вреди са възстановени. Съдът, който налага глобата по ал. 1,
може да наложи и административно наказание лишаване от право да се
упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако
лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.Когато
за извършеното престъпление е предвидено само глоба, или глоба и друго по-
леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера
на тази глоба.
Съдът намери, че са налице основанията за прилагане на чл. 78а от НК
и следва обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, тъй като са налице едновременно
посочените предпоставки. От извършеното престъпление няма имуществени
вреди.
При определяне размера на глобата, съдът взе предвид чистото му
съдебно минало, отличните характеристични данни на обвиняемия и
съдействието му за разкриването на обективната истина по делото – като
смекчаващи обстоятелства и липсата на отегчаващи такива, поради което
следва да му бъде определена глоба в минималния размер, предвиден в
закона, а именно 1 000 /хиляда/ лева. Процесната противообществена проява,
предмет на разглеждане в настоящия наказателен процес, може да се приеме
като инцидентна в поведението на дееца.
Воден от изложените съображения, съдът призна обвиняемия за
виновен, че е осъществил от обективна и субективна страна престъплението,
в което е обвинен и на основание чл.78а от НК го освободи от наказателна
отговорност, като му наложи административно наказание "Глоба" в размер на
1000 /хиляда/ лева.
По делото няма веществени доказателства и няма съдебно-деловодни
разноски.
По тези мотиви съдът постанови решението си.

град ххх
09.09.2022 година

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

12

Номер на акта:	5
Дата:	1 юни 2022 г.
Съдия:	Полк.Ванко Димитров Ангелов

Дело:	20226100200019
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	20 януари 2022 г.

Решение по дело №19/2022 на Военен съд - София

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите