№ 19591
гр. София, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110107006 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, ал. 2 от
Семейния кодекс /СК/.
Образувано е по искова молба на О. Б. Г., ЕГН ********** срещу Е. К.
М., ЕГН **********, която се поддържа и в съдебно заседание. Предявени са
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК за
предоставяне на родителски права, определяне местоживеенето на детето,
определяне на режим на лични отношения и определяне на издръжка за дете,
както и иск с правна квалификация чл. 127а, ал. 2 СК.
В исковата молба са изложени твърдения, че запознанството между
страните датира от повече от десет години, като не са сключвали граждански
брак. В резултат на съвместното им съжителство се родило общото им дете
Виктор Е. М., ЕГН **********. Страните са във фактическа раздяла от
значителен период от време. Ищцата живее в жилище, собственост на
нейните родители, а ответникът – в жилището на своята майка. Детето
Виктор прекарва времето от понеделник до петък при своя баща, а през
празничните и почивни дни – при своята майка. Това решение било
обусловено от обстоятелството, че ищцата работи в „Аджибадем Сити
Клиник Университетска многопрофилна болница за активно лечение“ ЕООД
на длъжност „старша медицинска сестра“. Моли родителските права спрямо
детето Виктор да й бъдат предоставени за упражняването, местоживеенето на
1
детето да бъде определено при майката, да бъде определен режим на лични
отношения на бащата с детето, като предлага такъв, бащата да заплаща
месечна издръжка на детето в размер на 400 лева, считано от датата на
образуване на настоящото производство. Моли също да бъде заместено
съгласието на бащата за пътуване на детето до всички страни – членове на
Европейския съюз, Република Турция, Република Сърбия, Република Северна
Македония и Конфедерация Швейцария за срок до навършване на 18 –
годишна възраст на детето, както и за издаване на необходимите лични
документи /лична карта, международен паспорт и други необходими/ на
детето относно пътуването му в чужбина. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Оспорва
изложените в исковата молба обстоятелства. Моли да бъдат отхвърлени
исковете за предоставяне на родителските права, определяне на
местоживеене, режим на контакти и издръжка, като бъде утвърдено
състоянието, в което се намират отношенията им вече 4 години. Моли да бъде
определено съвместно упражняване на родителските права върху детето
Виктор, алтернативно, същите да бъдат предоставени за упражняване на
бащата, при когото детето да живее, да бъде определен режим на лични
отношения, като предлага такъв, както и майката да бъде осъдена да заплаща
месечна издръжка на детето в размер на 450.00 лева. Претендира и издръжка
за минал период, а именно по 300 лева месечно, считано от 20.03.2022г. до
датата на завеждане на насрещната молба. Заявява, че е съгласен детето да
пътува в чужбина както с майка си, така и с него, във времето, когато детето е
със съответния родител. Претендира да бъде заместено съгласието на майката
детето да пътува с баща си в чужбина.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова
молба. Оспорва изцяло изложените обстоятелства.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните прие за установено следното:
Страните са родители на детето Виктор Е. М., ЕГН **********.
Ищцата работи в „Аджибадем Сити Клиник Университетска
многопрофилна болница за активно лечение“ ЕООД, като за 2022г. е
получила доходи от трудови правоотношения в общ размер от 46178.86 лева.
Ответникът работи в „Колпойнт Ню Юръп“ ЕАД на длъжност „телеагент“ и
2
реализира месечен доход в размер на 2731.85 лева.
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото е изготвен социален
доклад от ДСП – Сердика. Видно от проведеното социално проучване,
двамата родители споделят, че по време на фактическото си съжителство
грижите по възпитанието и отглеждането на детето са полагани от страна на
двамата родители, както и твърдят, че след фактическата им раздяла, която е
настъпила преди около 7 години, грижите за Виктор отново се поделят
помежду им. Майката разказва, че първоначално детето е останало да живее с
нея, а бащата е поддържал пълноценен контакт със сина си и през 2020г. е
получила предложение за повишение в работата, вследствие на което се е
наложило Виктор през работната седмица да остава при баща си, а уикендите
да бъде с нея. Бащата споделя, че от около 4 години детето пребивава при
него от неделя вечер до петък вечер, а съботно – неделни дни Виктор е при
майка си, както и същият твърди, че по време на платените годишни отпуски
на майката детето отново е при нея. Майката потвърждава информацията. И
двамата родители желаят да упражняват родителските права спрямо детето,
като заявяват, че при необходимост от контакт помежду им се стараят да
поддържат спокойни взаимоотношения, касаещи развитието на детето. При
проведения разговор с детето Виктор, същото споделя, че живее и при
двамата си родители, като през по – голямата част от седмицата пребивава в
дома на баща си. Детето разказва, че и в двете жилища се чувства спокоен и
желае начинът му на живот да продължи, както до сега. Малолетният Виктор
споделя, че когато е в дома на единия си родител, поддържа честа връзка с
другия и не е възпрепятстван от тяхна страна. Детето разказва, че и с двамата
си родители обича да прекарва време, да се разхождат поотделно и да гледат
филми. Към момента основните грижи за детето през делничните дни се
полагат от страна на бащата, който твърди, че при необходимост получава
активна помощ и подкрепа от страна на своята майка, а през съботно –
неделни дни и когато майката не е трудово ангажирана, грижите за детето се
полагат от нея. Майката заявява, че при необходимост разчита на сестра си в
отглеждането на детето. По данни на двамата родители, детето е в добро
общо здравословно състояние. Майката живее в апартамент, собственост на
баща й. Хигиенно – битовите условия са добри, детето ползва обща стая с
майка си и спи с нея на едно легло. По данни на майката, предстои жилището
да се ремонтира. Бащата живее в жилище, собственост на неговата майка.
3
Хигиенно – битовите условия са много добри, детето ползва обща стая с баща
си и спи с него на едно легло. Детето разполага с лични вещи и на двете
места. Бащата живее със своята майка. По данни на майката, същата заема
длъжността „старша медицинска сестра“ в „Аджибадем Сити Клиник“, като
работи на два трудови договора. Работните й смени са редовни от 07.30ч. до
15.30ч. Заявява, че получава доходи в размер на около 3500 – 3800 нето. По
данни на бащата, същият работи он-лайн и изпълнява длъжността „телеагент“
към „ТЕЛЪС Интернешънъл“, с работно време от неделя до четвъртък от
08.30ч. до 17.00 ч. Заявява, че получава бруто около 2 300 лева. През учебната
2022/2023г. Виктор е завършил успешно 4-ти клас на 54 СУ „Иван Рилски“.
Бащата споделя, че той е придружавал основно детето от и до учебното
заведение, както и в предходен период до детската градина. През свободно си
време Виктор обича да играе с приятел или на телефона си. По време на
срещите с родителите Виктор присъствал и в двете жилища. Установено е, че
детето е емоционално привързано и към двамата си родители.
В хода на съдебното производство е изготвена съдебно – психологична
експертиза, видно от заключението на която и двамата родители са осигурили
добри условия за живот и отглеждане на детето в психологически план. И
двамата родители умеят да общуват свободно и автентично с детето си. Няма
данни животът и здравето на детето да са застрашени от поведението на
някой от родителите. Детето е привързано и към двамата си родители. Детето
е стеснително като темперамент и има склонност да проявява тревожност в
различни ситуации. Не са налице личностни характеристики у родителите,
които да повлияват негативно върху детето и неговото развитие. Детето има
изградена близка емоционална връзка и с майка си, и с баща си. Детето има
положително отношение към всеки от родителите си. То е привързано и към
двамата, без да може да се твърди, че към някого привързаността е „повече“
или „по- малко“. Детето има формирано подходящо и съответно на
нормативното отношение към разширения семеен кръг. Родителите на Виктор
са личности без психопатологични тенденции и особености, с добра степен на
емоционална устойчивост и самоконтрол. И двамата родители имат
положително влияние върху детето. Детето признава като авторитетна фигура
за себе си и двамата си родители. Раздялата на Виктор с който и да е родител
ще бъде травматична за него. И двамата родители притежават необходимия
родителски капацитет, за да се грижат за детето си. И двамата родители
4
притежават в достатъчна степен посочените качества – пълноценност,
прогнозируемост и сигурност.
От показанията на св. Недялка Б. Г. се установява, че отношенията
между майката и детето са напълно нормални. Страните не живеят заедно от
5 – 6 години. След раздялата детето останало да живее при майката. В
момента детето е няколко дена при единия родител и няколко дни при другия
родител. И двамата се грижат за детето. Този режим на детето е почти всяка
седмица с малки изключения. Ищцата живее със сестра си в един имот, която
й помага в грижите за детето, понякога и неговата баба, както и по – големият
му брат. Докато детето е при майка си, всички разходи за храна, учебни
материали, компютър и такива неща се заплащат от майката. Преди година
или две Виктор искал да пътува на море в Гърция заедно с майка си, но
бащата отказал да даде бележка за въпросното пътуване. Детето не останало
изключително очаровано и отишло на море в България. Детето иска да стои
повече при майка си. Когато е в дома на майка си, вечер преди лягане детето
се къпе, мият се зъбите, научен е да си подрежда дрехите. По няколко пъти
детето трябва да се подсеща за хигиенните навици. Детето е при майка си от
петък вечер до неделя вечер, а през останалото време е при баща си. Това
било по учебно време. Последните две седмици детето било при майка си,
тъй като ответникът го нямало.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.
Г. като обективни и непротиворечиви както помежду си, така и с останалите
доказателства по делото, като не кредитира същите в частта им относно
обстоятелствата, за които няма лични впечатления.
Видно от показанията на св. Пламен Павлинов Милов, страните не
живеят заедно от около 4 – 5 години. От много време детето живее при баща
си. През събота и неделя детето е при майка си. Бащата води и взема детето
от училище, разхожда го в парка. Бащата разполага с добри условия за
отглеждане на детето. Ответникът живее с майка си в този апартамент.
Съдът кредитира показанията на св. Милов като обективни и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
При обясненията по реда на чл. 176 ГПК ответникът заявява, че детето
живяло с него съвместно до месец юни 2023г. и този период обхваща
последната учебна година. Знае само фамилното име на класния ръководител
5
на детето – г-жа Цанова. Чувал се два пъти с нея, веднъж на родителска среща
и веднъж, когато станал инцидент, при който детето било паднало и се
ожулило. Детето изучава човекът и общество, човекът и природата, история,
музика, физическо възпитание, технологии и предприемачество. Има достъп
само до електронния дневник, където не се качват оценките.
В хода на съдебното производство са изслушани страните по реда на чл.
59, ал. 6 СК.
Ищцата заявява, че на детето не се отразява добре по – дългия престой
при бащата съобразно подготовката за училище и според нея неправилната
среда. Моли тя да упражнява родителските права, защото по – добре са
стиковани в момента за училището и изграждането на навиците.
Ответникът заявява, че не е съгласен с ученето на детето, защото
миналата година оценките му били отлични, а тази година оценките са му
доста по – ниски.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
По иска с правна квалификация чл.127, ал. 2 СК
Родителите са длъжни да полагат в пълен обем грижите по възпитание
и отглеждане на своето дете по начин, осигуряващ и гарантиращ неговите
потребности както в битов и социален план, така и по отношение на
интелектуалното развитие в посока изграждане и формиране на детето като
личност. От фактите по делото се установи, че родителите на малолетния
Виктор са във фактическа раздяла от около седем години.
Съдът следва да изходи от родителските качества, възможностите за
полагане на грижи и умение за възпитание, подпомагане и стимулиране на
придобиването на личностни, социални, трудови и образователни умения и
качества у детето, моралните и човешките качества на всеки от родителите,
техния социален статус, доходи, имущество, битови условия, възрастта и пола
на детето, отношенията между родител и дете, възможността да се ползва
помощта на близки и роднини при отглеждането и др. При определяне на
мерки относно грижата за детето, най-важният критерий за това на кого от
двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските
права, е интересът на детето, а именно осигуряването на правилното му
6
физическо и духовно развитие и социалното му формиране. Настоящият
съдебен състав, като взе предвид изложеното, събраните по делото писмени и
гласни доказателства, изготвения социален доклад и съдебнопсихологична
експертиза и най-вече съобрази интереса на детето, счита, че упражняването
на родителските права по отношение на него следва да бъде предоставено на
бащата, при когото детето да живее и който да полага непосредствени грижи
по отглеждането и възпитанието му. Съдът счита, въз основа на събраните по
делото доказателства, че бащата притежава необходимите качества на
родител и може адекватно да упражнява родителските права и задължения,
както и да осигури и гарантира потребностите на детето, каквито грижи е
полагал след фактическата раздяла на страните през последните четири
години. По делото безспорно се установи, че от неделя вечер до петък вечер
Виктор е в дома на своя баща, като за времето от петък вечер до неделя вечер
е при своята майка. Детето живее в дома на своя баща, той го води и взема от
и в училище, в подкрепа на което са показанията на св. Милов. Посоченият
извод не означава, че майката не притежава необходимия родителски
капацитет и възможности за полагане на грижи за Виктор. От заключението
на изготвената и приета съдебно – психологична експертиза е видно, че
детето е привързано и към двамата си родители, признава като авторитетна
фигура и двамата си родители, като и двамата родители притежават
необходимия родителски капацитет, за да се грижат за детето си. При
определянето на мерките относно родителските права съдът съобрази и
изразеното и споделеното от детето в хода на социалното проучване, а
именно, че през по – голяма част от седмицата пребивава при своя баща и
желае начинът му на живот да продължи, както до сега.
С оглед предоставяне родителските права и определяне
местоживеенето на детето при неговия баща, на майката следва да се
определи подходящ режим на лични контакти с него. Съобразявайки
доказателствата по делото, възрастта и пола на детето, необходимостта да
поддържа връзка и с неотглеждащия родител и като взе предвид преди всичко
интереса на детето и споделеното от него при изготвянето на социалния
доклад, съдът намира, че на майката следва да бъде определен следният
режим на лични отношения с детето Виктор: майката има право да вижда и
взема при себе си детето всяка първа, трета и пета седмица от месеца за
времето от 17.00 часа в петък, а ако детето посещава учебно заведение, след
7
приключване на занятията, до 20.00 часа в неделя, с преспиване; Коледни
празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 часа на 24 декември до
20.00 часа на 26 декември; Новогодишни празници – всяка четна година за
времето от 10.00 часа на 30 декември до 20.00 часа на 01 януари на
следващата календарна година; Великденски празници – всяка нечетна
година за времето от 10.00 часа на Разпети петък до 20.00 часа в понеделник
след Великден /Светли понеделник/, както и 30 /тридесет/ дни през лятото по
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. При
осъществяване на посочения режим на лични отношения майката следва да
взема и връща детето от и в дома на бащата.
Ищецът по насрещната искова молба е предявил иск за заплащане на
месечна издръжка на детето в размер на 450.00 лева, както и иск с правно
основание чл. 149 СК за заплащане на издръжка в размер на 300.00 лева за
минал период, считано от 20.03.2022г. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал.
1 СК, размерът на издръжката се определя от доходите на лицето, което я
дължи. Задължението за издръжка представлява първостепенен ангажимент и
на двамата родители за осигуряването на физическото, здравословно и
психическо състояние на детето, на подходяща социална и културна среда, на
образование и всестранно развитие. В настоящия случай детето е на 11 –
годишна възраст, посещава учебно заведение. Майката работи като старша
медицинска сестра в Аджибадем Сити Клиник Университетска
многопрофилна болница за активно лечение ЕООД, като в хода на социалното
проучване същата заявява, че работи по два трудови договора и получава
доходи в размер на около 3 500 – 3800 лева нето. С оглед обстоятелството, че
родителските права се предоставят за упражняване на бащата, респ. същият
ще полага непосредствените и по – голямата част от грижите за Виктор, съдът
намира, че майката следва да участва във финансовата издръжка на детето в
по – голям размер. Предвид изложеното, съдът намира, че във възможностите
на майката е да заплаща месечна издръжка на сина си в размер на 400.00 лева,
считано от влизане в сила на решението в частта относно определеното
местоживеене на детето, като предявеният иск за разликата над 400.00 лева до
пълния предявен размер от 450.00 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. По отношение на предявеният иск с правно основание чл. 149
СК, съдът намира същият за основателен. По делото се установи категорично,
че Виктор пребивава в дома на майка си от петък вечер до неделя вечер, като
8
през по – голямата част от седмицата е при своя баща. Не се установи майката
да е участвала в издръжката на сина с пари или в натура. Видно от
показанията на св. Г., когато детето е при майка си, всички разходи за храна,
учебни материали, компютър се заплащали от майката, но не са представени и
ангажирани доказателства за това същата да е участвала в издръжката на
детето, когато то пребивава в дома на баща си, което, както се установи, е в
значително по – дълъг период в сравнение с този при майката. Предвид това,
съдът намира иска с правно основание чл. 149 СК за заплащане на издръжка в
размер на 300.00 лева за основателен.
По иска с правна квалификация чл. 127а, ал. 2 СК
Съгласно чл. 127а СК, спорът между родителите за пътувания на детето
им в чужбина и за издаването на необходимите лични документи за това се
решава от съда по настоящ адрес на детето. Съгласно разпоредбата на чл. 76,
т. 9 от ЗБЛД може да не се разреши напускането на страната на малолетни и
непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално
заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители,
настойници, попечители, като при разногласие между родителите спорът се
решава по реда на чл.127а от СК.
Ищцата е предявила иск за заместване съгласието на ответника за
пътуване на детето извън границите на Република България до всички страни
– членки на Европейския съюз, Република Сърбия, Република Северна
Македония, Република Турция и Конфедерация Швейцария.
В конкретния случай от показанията на св. Г. се установява, че преди
година – две Виктор искал да пътува с майка си в Гърция на море, като баща
му не дал необходимото съгласие. Детето не останало очаровано и отишло на
море в България. В хода на съдебното производство никоя от страните не е
представила необходимото съгласие в изискуемата форма за пътуване на
Виктор извън пределите на страната.
Съдът намира, че Виктор е във възраст, в която е в негов интерес да
пътува извън територията на Република България, да придобива впечатления
и от другите държави, като по този начин се разширява своя мироглед, а
пътуванията ще му се отразят благоприятно на възпитанието и развитието
като цяло. Съгласно чл. 35, ал. 1, изр. 1 от Конституцията на Република
България „всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се
9
придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели”, като
според чл. 35, ал. 1, изр. 2 КРБ „това право може да се ограничава само със
закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и
свободите на други граждани”. Правото на свободно движение в рамките на
държавите - членки на Европейския съюз е гарантирано и от чл. 3, § 2 от
Договора за Европейски съюз. Съдът не намира основания за ограничаване
правото на детето да напуска страната. Съгласно ТР 1/2016г. на ОСГК на ВКС
от 03.07.2017г., решението на съда следва да е в съответствие с най – добрия
интерес на детето, с участието на детето, при зачитане на неговото мнение и с
оглед специфичните му нужди. Когато родител се противопоставя на
пътуването на детето в чужбина, съдът трябва да подложи на преценка
действителните мотиви на този родител и дали те са свързани с интересите на
детето или произтичат от нагласите му към другия родител или от конфликти
между двамата. От доказателствата по делото се установи, че бащата не е дал
необходимото съгласие, без да е конкретизирана причината за това. Поради
това, съдът приема, че в настоящия случай волята на бащата за пътуване на
детето е поставена в зависимост от субективните му нагласи и отношение,
което безспорно не е в интерес на Виктор. Не се установява възможност за
поставяне на детето в риск, тъй като пътуването му е свързано до посещение
на държави, в които не са налице размирици и природни бедствия. Ищцата е
направила искане да бъде заместено съгласието на бащата за пътуване на
детето извън границите на страната за срок до навършване на пълнолетие на
детето. Съдът намира, че исканият срок е прекомерно дълъг, през което време
биха могли да настъпят събития от социално – икономически, политически,
природен или друг характер, които да поставят детето в риск. Отделно от
това, съгласно горепосоченото Тълкувателно решение, съдът не следва да
замества съгласието на бащата за пътувания на детето извън страната
изначално и окончателно. Предвид изложеното, съдът намира, че следва да
бъде заместено съгласието на ответника за пътуване на детето до
горепосочените държави за срок от три години, който да гарантира правото на
Виктор да се придвижва свободно, от една страна, и от друга страна, да бъде
защитен неговия интерес, без да бъдат поставяни в риск живота и здравето на
детето.
По тези съображения съдът намира, че следва да се постанови акт на
спорна съдебна администрация, който да замести липсващото съгласие на
10
бащата за пътуването на сина му Виктор извън страната до всички страни –
членки на Европейския съюз, Република Сърбия, Република Северна
Македония, Република Турция и Конфедерация Швейцария, придружаван от
своята майка, за срок от три години, по време, съвпадащо с определения й
режим на лични отношения с детето, както и да бъде заместено съгласието на
бащата за издаване на необходимите лични документи на детето /лична карта,
международен паспорт и др./ за пътуването му извън страната.
По отношение на предявения иск от ответника с правно основание чл.
127а, ал. 2 СК, доколкото не са конкретизирани страните и период на
пътуванията с оглед извършване на преценка дали същите са в интерес на
детето, то съдът намира същият за неоснователен. Не се доказа по делото
бащата да е организирал пътувания до конкретни държави, както и целта на
тези пътувания. Същият единствено е изразил претенция за заместващо
съгласие на майката, като не е представил и ангажирал доказателства в тази
посока.
Относно направените разноски по делото.
Претенция за присъждане направените по делото разноски не е
направена от никоя от страните. Разноски съдът не следва да присъжда,
същите остават за сметка на всяка от страните такива, каквито са направени,
тъй като производството представлява такова на спорна съдебна
администрация, имащо охранителен за интересите на детето характер,
независимо изхода на спора /Определение № 385/25.08.2015 г. по ч. гр. д.№
3423/2015 г. на ВКС - I Г.О./.
Ищцата дължи държавна такса върху присъдената издръжка за детето в
размер на 576.00 /петстотин седемдесет и шест/ лева на основание Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс /ТДТССГПК/ по сметка на Софийския районен съд.
Така мотивиран и на основание чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, ал. 2 от
Семейния кодекс, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете Виктор Е. М., ЕГН **********, на неговия баща Е. К. М.,
11
ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Виктор Е. М., ЕГН **********,
при неговия баща Е. К. М., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката О. Б. Г., ЕГН
********** с детето Виктор Е. М., ЕГН **********, както следва: майката
има право да вижда и взема при себе си детето всяка първа, трета и пета
седмица от месеца за времето от 17.00 часа в петък, а ако детето посещава
учебно заведение, след приключване на занятията, до 20.00 часа в неделя, с
преспиване; Коледни празници – всяка нечетна година за времето от 10.00
часа на 24 декември до 20.00 часа на 26 декември; Новогодишни празници –
всяка четна година за времето от 10.00 часа на 30 декември до 20.00 часа на
01 януари на следващата календарна година; Великденски празници – всяка
нечетна година за времето от 10.00 часа на Разпети петък до 20.00 часа в
понеделник след Великден /Светли понеделник/, както и 30 /тридесет/ дни
през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата,
като при осъществяване на посочения режим на лични отношения майката ще
взема и връща детето от и в дома на бащата.
ОСЪЖДА майката О. Б. Г., ЕГН **********, да заплаща на
малолетното си дете Виктор Е. М., ЕГН **********, чрез неговия баща и
законен представител Е. К. М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер
на 400.00 /четиристотин/ лева, считано от влизане на решението в сила в
частта относно местоживеенето на детето, до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяко забавено месечно изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за издръжка за разликата над 400.00 /четиристотин/ лева до пълния предявен
размер от 450.00 /четиристотин и петдесет/ лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК майката О. Б. Г., ЕГН **********
да заплати на малолетното си дете Виктор Е. М., ЕГН **********, чрез
неговия баща и законен представител Е. К. М., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 300.00 /триста/ лева за периода от 20.03.2022г. до
19.03.2023г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
12
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Е. К. М., ЕГН ********** срещу О. Б.
Г., ЕГН ********** с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, като
неоснователен.
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл.
76, т. 9 ЗБЛД, на Е. К. М., ЕГН **********, за издаване на необходимите
лични документи на детето му Виктор Е. М., ЕГН ********** /лична карта,
международен паспорт и др./ по реда на ЗБЛД, както и за пътувания на детето
Виктор Е. М., ЕГН ********** до всички страни – членки на Европейския
съюз, Република Сърбия, Република Северна Македония, Република Турция и
Конфедерация Швейцария, придружаван от своята майка О. Б. Г., ЕГН
**********, без ограничение на броя на пътуванията, тяхната
продължителност и времето, през което се осъществяват, за срок от три
години, по време, съвпадащо с определения режим на лични отношения на
майката с детето.
ОСЪЖДА О. Б. Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса върху присъдената издръжка в
размер 576.00 /петстотин седемдесет и шест/ лева, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13