Определение по дело №718/2020 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 268
Дата: 24 юли 2020 г.
Съдия: Пламен Стоянов Георгиев
Дело: 20205640200718
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юли 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

   268                                       24.07.2020 г.                         град Хасково

         

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,

на двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета година,

в закрито заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Пламен Георгиев

 

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев

АНД № 718 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по АНД № 718 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания е образувано по жалба от Ж.П.Ф. *** срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия К, № 2413206, издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева. От описателната част на ел. фиш се достига до извод, че на жалбоподателя е ангажирана административнонаказателна отговорност за това, че на 10.06.2017 г. в 15:43 часа на ПП І – 5 км. 279+800 м., до разклон за град Пловдив в посока град Димитровград с товарен автомобил с посочен регистрационен номер  извършил нарушение за скорост, установено и заснето с техническо средство и квалифицирано по цитираните по – горе разпоредби от ЗДвП.

          Жалбата е подадена не чрез издателя на ел. фиш, а направо пред съда в случая РС – Бургас, като въз основа на нея е образувано НАХД № 2799/20 г. по описа на РС – Бургас, а с разпореждане от 21.07.2020 г. на съдията – докладчик по делото, приемайки, че компетентен да разгледа и да се произнесе в производството по подадената жалба е РС – Хасково е прекратил съдебното производство по НАХД № 2799/20 г. по описа на РС – Бургас и изпратил делото на РС – Хасково, станало основание за образуване на настоящото производство.

          Предвид изложеното, съдът намира за уместно най - напред да изтъкне принципното положение, че административното нарушение може да бъде осъществено, както чрез бездействие като не бъде предприето съответното разписано в закона поведение, така и чрез действие, какъвто се явява и настоящият случай - чрез извършване на действия в противоречие със следващите се по силата на закона. С оглед на това, компетентен по силата на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН е районният съд по място, където е следвало да бъде изпълнено дължимото действие в първата хипотеза, респ. мястото където се твърди, че е осъществено съответното действие, обосноваващо административнонаказателна отговорност –  управление на моторно превозно средство в нарушение на изискванията по чл. 21, ал. 2, вр. зла. 1 от ЗДвП. Този съд в конкретната хипотеза обаче е не РС – Хасково, а РС - Димитровград, където се намира мястото на извършване на визираното в ел. фиш нарушение – участъка от ПП І – 5, км. 279+800 м., до разклон за град Пловдив в посока град Димитровград, попадащ на територията на Община Димитровград.

          С оглед тези съображения,  Хасковският районен съд намира, че не е надлежно сезиран с подадената жалба срещу цитирания по – горе електронен фиш, предвид разпоредбата на чл. 59 от ЗАНН, поради което производството по АНД № 718 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г., образувано въз основа на нея ще следва да бъде прекратено. На това място се налага и уточнението, че местната подсъдност се определя на база твърденията в санкционния акт, в случая електронния фиш за място на извършване на нарушението, а така също, че следва да се прави разлика относно твърдения за датата и мястото на извършване на нарушението и тези за датата и мястото на тяхното установяване, които макар и технически да е възможно да съвпадат, коренно се различават една от друга по тяхната същност. В случая, макар да е посочил, че движението е осъществено на ПП І – 5 /Хасково – Димитровград/ издателя на ел. фиш се е ангажирал с твърдения относно обективен признак от състава на всяко административно нарушение, какъвто се явява мястото на неговото извършване, посочвайки конкретен участък от пътя, на който не просто е осъществено процесното движение, но управлението на МПС е станало в отклонение с въведените ограничения на скоростта на движение на превозното средство, тъй като именно в това се изразява описаното деяние. Макар да не е разполагал с материалите по преписката, съдията – докладчик е бил длъжен преди да прекрати съдебното производство по НАХД № 2799/2020 г. по описа на РС – Бургас да извърши дължимата проверка не само в аспекта, че делото не е подсъдно на този съд, но и в аспекта кой друг измежду съдилищата конкретно е компетентен да разгледа делото, съобразно изложеното по – горе и с оглед правилата за определяне на местна подсъдност. Доколкото изводът в първия аспект се споделя, но не и изводът, че компетентен е РС – Хасково, а трети различен орган на съдебната власт – РС – Димитровград, то в случая ще следва да бъде повдигнат спор за подсъдност между РС – Хасково и РС – Бургас, тъй като не би могло РС – Хасково, след като делото веднъж му е изпратено по подсъдност, на свой ред да прекрати съдебното производство и да изпрати на трети различен орган измежду съдилищата делото, а това следва да прецени ВКС.

          Отделно, макар да се намира в пряка връзка с поставения въпрос, следва да бъде отбелязано и това, че за разлика от родовата подсъдност, чието неспазване винаги е основание за отмяна на постановения от родово некомпетентния съд съдебен акт, нарушаването на правилата за местната подсъдност при разглеждане на делото не може да има всякога за последица отмяна на акта само на това основание. В този смисъл ВКС е застъпил принципната позиция, че нарушаването на правилата за местната подсъдност не всякога представлява основание за отмяна на съдебния акт, като за тази преценка е меродавно наличието или липсата на възражение – арг. решение № 280/52г. На І НО, решение № 32/56 на І НО, решение № 253/99г. на ВКС, ІІІ НО, което е приложимо НАХ делата.  Такова възражение в настоящата хипотеза не е формулирано по делото, но при произнасянето на етапа, на който се прави, такова не е и необходимо, а липсата му не дерогира правилата за местна подсъдност и на принципното решение по въпроса до кой момент може да се прави съответната преценка в тази насока.

          С оглед тези съображения,  Хасковският районен съд намира, че не е надлежно сезиран с подадената жалба срещу цитирания електронен фиш, предвид разпоредбата на чл. 59 от ЗАНН, поради което производството по АНД № 718 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г., образувано въз основа на нея ще следва да бъде прекратено, а делото – да се изпрати на Върховния касационен съд на РБ, който да разреши възникналия между Районен съд – Бургас и Районен съд – Хасково спор за подсъдност.       

          Мотивиран така, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

          ПРЕКРАТЯВА  производството по АНД № 718 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г.

          ПОВДИГА спор за подсъдност между Районен съд - Хасково и Районен съд - Бургас.

          ИЗПРАЩА делото на Върховния касационен съд на Република България по компетентност.

          Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                                              

 

                                                                                                               Съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.