№ 171
гр. Пазарджик , 20.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесети август,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илиана Г. Димитрова Васева
Членове:Албена Г. Палова
Коста Ст. Стоянов
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500528 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. С определение №
260180/13.04.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 152/2021 г. Пловдивският
апелативен съд е отменил определение № 260277/27.01.2021 г., постановено
по в.ч.гр.д. № 86/2021 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд и е върнал
делото на друг състав на същия съд за ново разглеждане, като е дал указания
по приложение на процесуалния и материалния закон.
Частните жалбоподатели Д.Л. П., Р. Л.. П. и Л.. ИВ. КР., представлявани от
адв. Н.П. от АК-Смолян, твърдят, че с определение № 2163/02.11.2020 год. на
PC-Пазарджик, въпреки издадено и влязло в сила определение №
623/22.11.2020 г. на Районен съд Пещера, с което се допуска събиране на
сочените от частните жалбоподатели доказателства и се приемат за съвместно
разглеждане с първоначалния иск по гр.д. № 1297/2018 г. предявените от
същите като ответници по това дело насрещни искове по чл.124 от ГПК и
чл.537,ал 2 от ГПК, Пазарджишкият районен съд заличил тези насрещни
искове и отказал да се произнася по тях.
Отново в нарушение на материалния закон, въпреки приетия от
Пещерския районен съд окончателен доклад, обективиран в протокол от
26.05.2020 год. и влязъл в сила, в нарушение на материалния закон - чл.146
ГПК РС - Пазарджик недопустимо е изменил вече приетия за окончателен
доклад по съществото на спора на 26.05.2020 год., като с него е заличил
предявените насрещни искове. В мотивите на това определение самият PC-
Пазарджик от една страна сочел, че щом определението е влязло в сила, то
същото не може да се коригира, а от друга страна бил изменил вече влязлото
в сила определение № 623/22.11.2019 г. на Пещерския районен съд. Освен
това от една страна PC-Пазарджик сочел, че окончателен доклад по делото
бил направен в открито съдебно заседание на 26.05.2020 год. при
1
разглеждането на делото от Пещерският районен съд, а от друга страна се
позовавал на протоколно определение на В.ския районен съд, с което бил
изготвен проект за доклад, но този проект не бил обявен за окончателен,
поради което неоснователно ПРС бил приел, че определението на В.ския
районен съд било влязло в сила.
В тази връзка ПРС бил приел, че след като в открито съдебно заседание
на 10.09.2020 год. състав на В.ския районен съд бил оставил без разглеждане
като недопустим предявения от Р.П. и Л.К. срещу Е.В. положителен
установителен иск за признаване за установено, че ищците са собственици на
16/23 ид.ч. от имота, това било равнозначно на прекратяване на
производството в тази част и след като това определение не било обжалвано и
било влязло в сила, докладът на Пещерския районен съд от 26.05.2020 год.
следвало да се „коригира“ като от него се заличи частта за предявения
насрещен иск.
Тези изводи на съда били неправилни, на първо място, защото
откритото съдебно заседание на В.ския районен съд, на който се позовавал
PC-Пазарджик, не било от 10.09.2020 год., а било от 10.09.2019 год., а освен
това определението нямало как да влезе в сила, тъй като в същото съдебно
заседание съдията докладчик И.Н.П. се е отвела от разглеждането на делото.
Освен това проектът за доклад, който бил обективиран в протокола от
проведеното на 09.09.2019 год. от В.ският районен съд съдебно заседание, не
бил приет за окончателен. Освен това частните жалбоподатели развиват
съображения за неправилност на мотивите на съдията-докладчик от ВРС, с
които е приел предявените насрещни искове за недопустими. Според
жалбоподателките след като съдията-докладчик се е отвел от разглеждането
на делото, всички негови действия следвало да се считат за неизвършени, тъй
като този състав бил незаконен. Според жалбоподателките след като на
09.09.2019 год. съдията И.П. се е отвела, протоколните определения,
постановени от нея, били волеизявления на незаконен съдебен състав, поради
което PC-Пазарджик недопустимо приемал, че определението за отказ да
бъде приет за съвместно разглеждане насрещният положителен
установителен иск е влязло в сила.
След като било влязло в сила постановеното от Пещерския районен съд
Определение 623/22.11.2020 г. и определението от проведеното на 26.05.2020
год. по гр.д.№ 145 7/2019 год. съдебно заседание, с което съдът приел за
разглеждане обективно и субективно съединени отрицателен установителен
иск за собственост на недвижим имот с правна квалификация чл.124, ал.1
ГПК, предявен от Е.Т. В. от гр.В. против Д. Л.. ИВ., Р. Л.. П. и Л.. ИВ. КР. и
насрещен положителен установителен иск за собственост на недвижим имот с
правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК и чл.537, ал.2 ГПК предявен от Р. Л..
П. и Л.. ИВ. КР. против Е.Т. В. за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищците са собственици по отношение на Е.Т. В. на общо
2
16/23 ид.ч. от имотите, предмет на първоначалния иск, в производството пред
Пещерския районен съд били извършени редица процесуални действия по
събиране на доказателства както по първоначалния, така и по насрещния иск
като изслушване на свидетели, изслушване на СТЕ, провеждане на съдебно
заседание на 14.09.2020 год., назначаване на тройна СТЕ, насрочване на друго
съдебно заседание на 11.11.2020 год. и др. След тези действия ответниците на
основание чл.22, ал.1 ГПК са поискали отвод съдията-докладчик, а по-късно
и на останалите членове на състава на Пещерския районен съд, поради което
спорът между страните е бил изпратен за разрешаване от Районен съд
Пазарджик. Именно поради това действията на Пещерския районен съд,
извършени във връзка с приемането и разглеждането на насрещния иск, не
можели да бъдат заличени. Жалбоподателите се позовават на съдебна
практика и считат, че докладът по делото е от особено значение за
постановяване на правилно и съобразено с обективната фактическа
действителност решение по материалноправния спор, поради което считат, че
заличавайки в доклада частта за предявения насрещен иск, Пазарджишкият
районен съд не само е нарушил основните принципи на правото, но и лишил
страните от правото им да защитят правата си по заведения от тях насрещен
иск. Правен интерес от предявяване на положителен установителен иск бил
иск налице независимо от възможността да се предяви осъдителен иск, тъй
като съдът не можел да решава вместо страните как да защитават свои
накърнени права.
Искането е Определение № 2163/02.11.2020 год. на РС- Пазарджик,
постановено по гр.д. № 2729/2020 год. да бъде отменено в частта, с която се
заличава в окончателният доклад, направен в открито съдебно заседание на
26.05.2020 год. при разглеждането на делото от Пещерският районен съд
относно предявения насрещен положителен установителен иск за собственост
на недвижим имот с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК и чл.537, ал.2
ГПК, предявен от Р. Л.. П. и Л.. ИВ. КР. против Е.Т. В. за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищците са собственици по
отношение на Е.Т. В. на общо 16/23 ид.ч. от ПИ с идентификатор №
10450.502.309 по КККР на гр.В., одобрени със Заповед № РД-18-
1214/06.06.2018 год. на ИД на АГКК, адрес на имота: гр.В., ул. “В.Г.“ № 37, с
площ по скица от 153 кв.м., а по предходен документ от 142.00 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план 3112, кв...., парцел IX,
при граници и съседи-поземлени имоти с идентификатори: 10450.502.307,
10450.502.3021, 10450.502.310 и 10450.502.3026, който имот съответства по
предходен документ за собственост на УПИ - IX-3112, кв.... по плана на гр.В.,
одобрен със Заповед № 300-4-41/11.05.2002 год., образуван от УПИ-ІІІ-
1037,1037а, целият с площ от 380.00 кв.м., кв.... по обезсиления план на гр.В.
от 1966 год. и за отмяна на Нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка № ..., том 1,
дело № 230 от 10.04.1992 год. на В.ския районен съд.
3
Постъпили са и допълнителни молби от Р. Л.. П. и Л.. ИВ. КР., с които
частните жалбоподателки искат Пазарджишкият окръжен съд да задължи
съдията-докладчик от Пазарджишкия районен съд да се отведе от
разглеждането на гр.д. № 2729/2020 год. С изложени пространни оплаквания
от действията на съдия М.М..
В законния срок не е постъпил писмен отговор.
Окръжният съд след като се запозна с частната жалба и останалите
допълнителни молби, постъпили по делото, докато е висящо пред
Пазарджишкия окръжен съд, като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за
установено следното:
Производството по спора е образувано въз основа на искова молба с
предявен от Е.Т. В. отрицателен установителен иск за собственост на
недвижим имот, находящ се в гр. В. срещу ответници Д.Л. П., Р. Л.. П. и Л..
ИВ. КР.. Първоначално искът е бил предявен пред PC - В. и по него е
образувано гр.д. № 1292/2018 г. по описа на този съд. В срока за отговор
ответниците П. и К. са предявили насрещен положителен установителен иск
за собственост по отношение на 16/23 ид.ч. от процесния имот. Делото е
докладвано в открито съдебно заседание на 10.09.2019 г., в което е
постановено определение, че насрещният иск не се приема за разглеждане
като недопустим поради наличие на идентитет между него и първоначалния
иск и по-конкретно, че положителният установителен иск за 16/23 ид.ч. от
процесния имот попада изцяло в предмета на доказване в спора по
първоначалния отрицателния установителен иск за целия имот, поради което
и насрещният иск няма да бъде отделен и образуван в самостоятелно
производство на основание чл. 211 ал. 2 изр. 2 от ГПК. ВРС е указал на
страните, че това определение подлежи на обжалване.
В мотивите на своето определение № 260180/13.04.2021 г., постановено
по ч.гр.д. № 152/2021 г., Пловдивският апелативен съд е посочил, че са
налице данни срещу това определение да е депозирана частна жалба, която не
е разгледана, поради което е приел, че определението на ВРС, с което
насрещният иск не е приет за съвместно разглеждане с първоначалния, не е
влязло в сила. Копие от тази частна жалба е изпратено с писмо изх.№
100/15.03.2021 г. на Председателя на В.ския районен съд и е приложено на
лист 251-252 от гр.д. № 2729/2020 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
До момента липсват данни тази частна жалба да е администрирана от който и
да било от съдилищата, разглеждащи спора.
В края на съдебното заседание пред ВРС от ответниците по
първоначалния иск е поискан и е приет от съда отвод на основание чл. 22 ал.
1 т. 6 от ГПК. Поради предходни и последващи отводи на всички съдии от
4
състава на PC - В. и на основание чл. 23 ал. 3 от ГПК делото е изпратено за
разглеждане от PC - Пещера с Определение от 04.11.2019 г., постановено по
ч.гр.д. № 767/2019 г. на ОС - Пазарджик.
В PC - Пещера делото е образувано под № 1457/2019 г. С разпореждане
в закрито с.з. на 08.11.2019 г. PC - Пещера е оставил без движение насрещната
искова молба за внасяне на ДТ. След внасянето й с определение № 623,
постановено в закрито съдебно заседание на 22.11.2019 г., насрещният иск е
приет за съвместно разглеждане с първоначалния. В открито съдебно
заседание на 26.05.2020 г. е изготвен доклад по чл. 146 от ГПК както по
първоначалния, така и по насрещния иск, събрани са гласни доказателства
/СТЕ и свидетели/ и делото е отложено за събиране на други доказателства. В
закрито заседание на 12.06.2020 г. по искане на страните са приети
представените по делото писмени доказателства, поставена е допълнителна
задача на СТЕ, допълнен е докладът по делото относно разпределянето на
доказателствената тежест по първоначалния иск. В открито съдебно заседание
на 14.09.2020 г. е прието допълнителното заключение на СТЕ, разпитани са
свидетели, назначена е разширена /тройна/ СТЕ, делото е отложено за
11.11.2020 г. С молба от 25.09.2020 г. ответниците по първоначалния иск са
поискали отвод на съдията-докладчик и на всички съдии от състава на PC -
Пещера, по отношение на които считат, че са налице основания по чл. 22 ал. 1
т. 6 от ГПК. Отводът е приет на посоченото основание и с определение № 260
042 от закрито с.з. на 25.09.2020 г. съдията-докладчик се е отвел от
разглеждането на делото, а с определение № 260 045 от същата дата другият
съдия от състава на PC – Пещера също се е отвел. На основание чл. 23 ал. 3 от
ГПК делото е изпратено за разглеждане от PC - Пазарджик с определение от
06.10.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 669/2020 г. по описа на Пазарджишкия
окръжен съд.
В PC - Пазарджик делото е образувано под № 2729/2020 г.. С
определение № 2163, постановено в закрито съдебно заседание на 02.11.2020
г., PC - Пазарджик е приел, че доклад на делото не следва да бъде изготвян,
тъй като окончателен доклад на делото е направен от PC - Пещера в
откритото съдебно заседание на 26.05.2020 г. Съдията-докладчик е счел, че
тъй като с този доклад е приет за съвместно разглеждане с първоначалния и
предявеният от ответниците насрещен положителен установителен иск, който
не е бил приет от PC - В. с протоколно определение от открито съдебно
заседание, проведено на 10.09.2019 г. по гр.д. № 1292/2018 г. по описа на PC -
В., което според Пазарджишкия районен съд не е било обжалвано и е
стабилизирано, то неправилно PC - Пещера е докладвал делото и по
отношение на този иск като попадащ в предмета на спора, поради което този
му доклад следва да се измени, като от него се заличи частта относно приетия
от PC - Пещера насрещен положителен установителен иск за собственост.
В тази му част определение № 2163 на PC - Пазарджик е било
5
обжалвано от ответниците /само две от които ищци по насрещния иск/ пред
ОС - Пазарджик.
След връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на
Пазарджишкия окръжен съд по отношение на частната жалба, предявена от
Р.П. и Л.К., настоящият съдебен състав прие, че с оглед мотивите на
определението на РС-Пазарджик, предмет на обжалване в настоящото
производство, в които съдът приема, че е налице прекратяване на
производството по насрещния иск и липсата на произнасяне с диспозитив в
този смисъл, е налице очевидна фактическа грешка, която следва да бъде
отстранена с постановяване на изричен прекратителен диспозитив относно
насрещния иск. По повод на това е постановено определение №
1328/16.07.2021 г. по гр.д.№ 2729/2020 г. по описа на Пазарджишкия районен
съд, с което производството по предявения от ответниците насрещен
положителен установителен иск за собственост е прекратено. С
отстраняването на фактическата грешка окончателно е разчистен спорът дали
е налице валиден, подлежащ на обжалване акт, който да бъде разгледан по
същество в настоящото производство.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните
съображения:
На първо място следва да се посочи, че изводът на районния съд, че
определението на ВРС, с което насрещният положителен установителен иск
не е бил приет за съвместно разглеждане, наред с първоначалния, поради
недопустимост, е влязло в сила, е неоснователно. Както беше посочено по-
горе, в кориците на делото се намира частна жалба против това определение,
депозирана от ищците по насрещния иск в законния срок, която обаче не е
била администрирана и съответно не е била разгледана и спорът не е бил
разрешен с влязъл в сила съдебен акт от горната инстанция. Това означава, че
към момента на постановяване на определение № 623, постановено в закрито
съдебно заседание на 22.11.2019 г. по гр.д. № 1457/2019 г. по описа на
Пещерския районен съд, с което насрещният иск е бил приет за съвместно
разглеждане, представлява допустим съдебен акт. Към настоящия момент
обаче производството по насрещния иск е прекратено с определение №
2163/02.11.2020 год., неразделна част от което е определение №
1328/16.07.2021 г. по гр.д.№ 2729/2020 г. по описа на Пазарджишкия районен
съд.
Определението е правилно като краен резултат, но по мотиви, различни
от изложените от Пазарджишкия районен съд.
6
В ТР № 8/2012 на ОСГТК на ВКС се приема, че при отрицателния
установителен иск ищецът отрича изобщо правото на ответника, поради което
последният трябва да изчерпи в същия процес всички основания, на които то
е могло да се породи, като с влизане на решението, с което отрицателният
установителен иск е уважен, правото на ответника да се позове в следващ
процес на незаявените основания се преклудира (определение №
330/05.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2108/2016 г. на IV г. о. на ВКС). Когато е
уважен отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от
ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено
правопораждащо основание, а с оглед всички възможни негови основания.
При отхвърляне на иска се признава правото на собственост на ответника
върху заявеното с исковата молба право.
В правната теория и практиката на съдилищата се приема, че да се
отхвърли отрицателен установителен иск е равнозначно на това да се уважи
положителен установителен иск относно същото право, предявен от
ответника по отрицателния установителен иск, тъй като отхвърлянето на
отрицателен установителен иск за конкретно посочено право формира сила на
пресъдено нещо между страните по делото, че именно ответникът по този иск
е носител на правото. След като отхвърлянето на отрицателния установителен
иск за собственост формира сила на пресъдено нещо между страните по
спора, че ответникът по този иск е носител на отричаното от ищеца вещно
право, то липсва правен интерес и е недопустимо ответник по предявен
отрицателен установителен иск за собственост да предяви положителен
установителен иск за собственост за същото право между същите страни.
В случая в образуваното производство по предявения отрицателен
установителен иск за собственост гр. д. № 2729/2020 г. ищцата Е.Б. отрича
изобщо правото на собственост на ответниците Д.Л. П., Р. Л.. П. и Л.. ИВ. КР.,
които от своя страна са длъжни да изчерпят всички свои основания, на които
правото им на собственост върху процесния имот е могло да се породи както
за целия имот, така и за по-малка част от него, Последващо заявяване на
право на собственост на каквито и да било основания за претендираната по-
малка част в размер на 16/23 ид.ч. води до недопустимост на предявения по-
късно насрещен положителен установителен иск за собственост, тъй като
претендираната по-малка част се включва в цялото, за което е предявен
първоначалният отрицателен установителен иск и отричайки правата на
ответниците върху целия имот, следва да се приеме, че ищцата отрича
техните права и за частта от 16/23 ид.ч. Ако в рамките на реализиране
правото си на защита по отрицателния установителен иск ответниците успеят
да докажат, че са собственици на 16/23 ид.ч., отрицателният установителен
иск ще бъде уважен само за размера, до който ответниците не са могли да
докажат правото си на собственост и по този начин техните права ще бъдат
признати до размера на 16/23 ид.ч. Поради това следва да се приеме, че в
конкретния случай е налице идентитет между отрицателния установителен
7
иск и положителния установителен иск за собственост досежно защитаваното
с тях субективно материално право, което прави по-късно предявеният иск – в
отделно производство или по реда на чл. 211 ГПК, недопустим. /В този
смисъл - решение № 68/18.06.2019 г. по гр. д. № 3931/2018 г. на II г. о. на ВКС
и посочените в него решение № 530/05.07.2010 г. по гр. д. № 1560/2009 г. на I
г. о. на ВКС определение № 330/05.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2108/2016 г. на IV
г. о. на ВКС, решение № 32/10.03.2016 г. по гр. д. № 4741/2015 г. на II г. о. на
ВКС/.
По изложените съображения частната жалба на Р.П. и Л.К. се явява
неоснователна, а определение № 2163/02.11.2020 год., неразделна част от
което е определение № 1328/16.07.2021 г. по гр.д.№ 2729/2020 г. по описа на
Пазарджишкия районен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Що се отнася до искането Пазарджишкият окръжен съд да задължи
съдията-докладчик от Пазарджишкия районен съд да се отведе от
разглеждането на делото, следва да се посочи, отводът е личен акт и
преценката се прави лично от съдията, към който е отправено искането за
отвод. Въззвиният съд не разполага с правомощия на дава указания или да
задължава съдия от друг съд да предприеме определени действия във връзка с
отвод, поискан от страна по дело, по което той е докладчик.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2163/02.11.2020 год. в частта, с
която се заличава в окончателният доклад, направен в открито съдебно
заседание на 26.05.2020 год. при разглеждането на делото от Пещерският
районен съд относно предявения насрещен положителен установителен иск за
собственост, както и определение № 1328/16.07.2021 г. по гр.д.№ 2729/2020 г.
по описа на Пазарджишкия районен съд като неразделна част от определение
№ 2163/02.11.2020 год.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8