Р
Е
Ш Е Н И Е № 760
гр.
Пловдив 25.05.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански
състав в закрито заседание на двадесети май две хиляди и шестнадесета година в
състав:
Председател: Елена
Арнаучкова
Членове:
Пламен Чакалов
Кирил Петров
като разгледа
докладваното от съдия Чакалов гр. д. № 822 по описа за 2016г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Обжалвано е разпределение, изготвено по изп. д. № 20148260400281 по
описа на Частен съдебен изпълнител Ангел Ангелаков с район на действие –
Окръжен съд Пловдив, за което е съставен протокол от 12.02.2016г.
Жалбоподателят „Обединена Българска банка“ АД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Света София“ № 5 е присъединен по право взискател по смисъла на
нормата на чл. 459 ГПК, тъй като изнесеният на публична продан имот е
ипотекиран в негова полза. Счита, че разпределението на постъпилите от проданта
суми е неправилно в частта, му с която се признава привилегия на вземането за
разноски на взискателите в размер на 900лв. и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ за
разликата над 3 736.89лв.
Първоначалните взискатели Г. и и В. Ч. считат жалбата жалбата за
недопустима като просрочена, а по същество я считат за неоснователна и молят
съд да я остави без уважение. П.Ч. не взема становище. Г.Ч. претендира
разноски.
Длъжникът „Рамина“ ООД , гр. Пловдив, ЕИК ********* не взема становище.
Съдебният изпълнител дава мотиви, в които изразява становище за недопустимост
на жалбата,на излага и доводи за нейната неоснователност.
Съдът като прецени доказателствата по делото и ги прецени с оглед
направените оплаквания в жалбата намери за установено следното:
По допустимостта на жалбата: Разпределението на постъпилата от
публичната продан сума е предявено на страните на 12.02.2016г. и срокът за
подаване на жалба против него изтича на 15.02.16г., който е бил присъствен ден.
Настоящата жалба е подадена по реда на чл. 62, ал.2, изречение първо от ГПК на
15.02.16г. Обстоятелството, че в представено удостоверение изх. №
538/24.02.16г. е посочено, че пратката по товарителницата, за изпращане на
жалбата е подадена в 17.56 часа, а в самата товарителница е отразен час: 16.06
ч. от една страна не опровергава подаването на жалбата в рамките на работното време,
а от друга страна съгласно установената съдебна практика (вж. Р. №
30/10.09.10г. по т. д. № 320/09г. на ВКС, ІІ т о.) когато жалбата се подава по
пощата последният ден на срока продължава до двадесет и четвъртия час.
Следователно жалбата не е просрочена и следва да се разгледа по същество.
Изпълнителното дело е образувано на 02.10.2014г. за събиране на
вземането на взискателите Ч. по изпълнителен лист издаден на 23.09.2014г. които
са представили договор за правна помощ от 29.04.14г. с платен адвокатски
хонорар в общ размер и за тримата взискатели от 4 460лв. (1 500лв.
платени от Г.Ч. и по 1 030лв. платени от П. и В. Ч.).
На 20.05.2015г. същите взискатели подават молба за образуване на
изпълнително дело по представени изпълнителни листове издадени на 07.05.15г.
срещу същия длъжник, като са представили договори за правна помощ, по които са
плати общо 900лв. адвокатски хонорар. Съдебният изпълнител е присъединил
вземанията по представените изпълнителни листове към настоящето изпълнително
дело и е признал привилегия на заплатените адвокатски хонорари по договорите от
12.05.15г. по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД, тъй като това са същите първоначални
взискатели с нови изпълнителни титули.
В отговора по жалбата В. и Г. Ч. твърдят, че не са подали молба за
присъединяване към изпълнителното дело, а за образуване на ново изпълнително
дело, както съдебният изпълнител служебно е извършил присъединяването.
Следователно, макар взискателите по представените изпълнителни листове да са
едни и същи правни субекти, то според постановките на т.6 от ТР № 2/26.06.15г.
постановено по тълк. д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС с подаването на молбата от
20.05.15г. Ч. имат качеството на присъединени взискатели по вземанията, за
които са издадени изпълнителните листове на 07.05.15г., и затова разноските за
адвокатско възнаграждение по договорите от 12.05.15г. не се ползуват с право на
предпочтително удовлетворение. В предл. пето от т.6 на цитираното Тълкувателно
решение и посочено, че присъединените взискатели ползват привилегия по чл. 136,
ал.1, т.1 от ЗЗД само за разноски по искове по чл. 134 и чл. 135 от ЗЗД, а
обсъжданите разноски не са такива. Следователно на тях не следва да бъде
призната привилегия по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД.
Другото възражение е за размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят твърди, че съдебният изпълнител неправилно е приложил забележка
1 към т. 26 от посочената Тарифа, защото основата на целия дълг при частично
събиране на вземане, каквото е процесното, трябва да включва вземанията на всички
взискатели – на НАП и Община Пловдив и събраната при публичната продан сума
следва да се отнесе към общото задължение по изпълнителното дело /сбор от вземанията
на първоначалните и присъединените взискатели плюс таксата, дължима върху
събраната сума/ като част към цяло.
Такъв начин за определяне на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ не намира
опора в
-стр. 3 от Решение по
гр. д. № 822/16г. на ПОС-
закона. От публичната
продан е постъпила сума в размер от 132 000лв. и дължимата такса по т.26
от посочената по – горе Тарифа във връзка със забележка 1 възлиза на 6 426лв.
Изложеното налага извода, че жалбата против разпределението е
основателна в частта, с която се признава вземане за разноски, представляваща
разноски за адвокатски хонорар в размер на 900 лв. платени по договори от
12.05.15г. и разпределенето следва да се отмени, като тази сума се прибави към
сумата заделена за ипотекарния кредитор от 95 779.70лв. или за „ОББ” АД следва да се запази сумата от 96 679.70лв.по
сметка на съдебния изпълнител, а в останалата част жалбата е неоснователна и
разпределението следва да се потвърди.
С оглед отхвърлената част от жалбата жалбоподателят дължи на Г.Ч.
132лв. разноски.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпределението изготвено по изп. д. № 20148260400281 по описа
на Частен съдебен изпълнител Ангел Ангелаков с район на действие – Окръжен съд
Пловдив, за което е съставен протокол от 12.02.2016г. в частта, с която се признава
право на предпочтително удовлетворение на първо място за разноски за адвокатски
хонорар над размера от 3 560 /три
хиляди петстотин е шестдесет/ лева.
УВЕЛИЧАВА размера на припадащата се ипотекарния кредитор „Обединена
Българска банка“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Света София“ № 5 сума от 95 779.70 /деветдесет и пет хиляди
седемстотин седемдесет и девет лева и седемдесет стотинки/ на 96 679.70
/деветдесет и шест хиляди шестстотин седемдесет и девет лева и седемдесет
стотинки/ по сметката на съдебния изпълнител.
ПОТВЪРЖДАВА разпределението в останалата част.
ОСЪЖДА „Обединена Българска банка“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Света София“ № 5 да заплати на Г.П.Ч., ЕГН ********** *** сумата от 132 /сто
тридесет и два/ лева разноски.
Решението може да бъде обжалвано в
едноседмичен срок от съобщаването му пред Пловдивския апелативен съд.
Председател:
Членове:1.
2.