№ 11403
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20221110134934 по описа за 2022 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове по
чл.432, ал.1 КЗ (отм.), вр. чл.45, вр. чл.52 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът М. Д. К. моли за осъждането на ответника ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ АД да й плати следните суми: на осн. чл.432, ал.1 КЗ, вр.
чл.45, вр. чл.52 ЗЗД – 10000,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди – болки и страдания и битови неудобства
в резултат на телесните й увреждания в резултат на ПТП от 4.1.2022 г. между
л.а. с рег. №******* и л.а. с рег. №********, за което ответникът е отговорен
като застраховател по договор за застраховка Гражданска отговорност със
собственика на л.а. с рег. №********, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба – 29.6.2022 г., до изплащане на сумата; на осн. чл.432, ал.1
КЗ, вр. чл.45 ЗЗД - 147,90 лв., представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди – за лечение и консумативи за лечение на телесните
повреди в резултат на ПТП от 4.1.2022 г., за което ответникът е отговорен като
застраховател по договор за застраховка Гражданска отговорност със
собственика на л.а. с рег. №********, с който виновно са причинени вредите,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 29.6.2022 г., до
изплащане на сумата; на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 316,67 лв. – обезщетение за
забава за плащане на сумата по чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45, вр. чл.52 ЗЗД /за
неимуществени вреди/ за периода 8.3.2022 – 29.6.2022 г. на осн. чл.86, ал.1
1
ЗЗД – 4,68 лв. – обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.432, ал.1
КЗ, вр. чл.45, вр. чл.52 ЗЗД /за имуществени вреди/ за периода 8.3.2022 –
29.6.2022 г.
Ответникът ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ АД оспорва твърденията на
ищеца с изключение на договора за застраховка Гражданска отговорност,
изцяло оспорва исковете и моли за отхвърлянето им,
Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и
в съвкупност приема за установено следното от фактическа страна.
От приетите по делото протокол за ПТП от 4.1.2022 г. /който е изготвен
от длъжностно лице в кръга на службата му по установения за това ред,
поради което представлява официален удостоверителен документ за
отразените с него факти, които са възприети и отразени от полицая/, САТЕ,
СМЕ и от показанията свидетеля М. Й. Т. /очевидец, причинител на
произшествието - водача на л.а. с рег. №********/ се установява, че на
4.1.2022 г. е настъпило твърдяното от ищеца ПТП, при което водачът на л.а. с
рег. №******** в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.25 от
ЗДвП, се движи с несъобразена скорост по Околовръстния път на столицата,
не успява да спре и се блъска в спрелия в задръстването от автомобилите пред
него л.а. с рег. №*******, предизвиква ПТП, телесни повреди, които са
наложили лечение и профилактика и свързаните за това разходи.
Не се спори по делото, че ответникът и собственикът на л.а. с рег.
№******** към момента на произшествието са обвързани от договор за
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите по отношение на
същия автомобил.
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че
след съобщения инцидент – ПТП от 4.21.2022 г., при първи медицински
преглед от 7.1.2022 г. са установени травмиране на меките тъкани на шията и
раменния пояс без видими морфологични изменения. При прегледа от
невролог от 7.1.2022 г. ищцата се е оплакала от болки в шията и дясното рамо.
Установена е умерено напрегната паравертебрална мускулатура около дясна
лопатка и трапецовидния мускул при пълен обем на движенията в дясната
раменна става. На пострадалата е поставена диагноза контузия на шията.
Вещото лице разяснява, че при такава травма на меки тъкани на подкожие
/ставно-връзков апарат и мускулатура/ в дълбочина може да липсват видими
2
морфологични признаци за травма /кръвонасядания, отоци и др./ и такива не
са регистрирани от съдебен лекар. Съобразно тези данни при подобно
травмиране се приема, че е причинено индиректно, без контакт с травмиращ
предмет от интериора на автомобила, от преразтягане на тъкани в засегнати
области на шията след инерционно движение. Последиците от подобна травма
– болки, които се усилват при движение на шията, отшумяват за около 2-3
седмици. Налична болева симтоматика след травма на шията с радиация на
болка към дясно рамо е по-характерна и честа в случай на засягане и на
неврни коренчете, излизащи от гръбначен стълб на това ниво, но такава
диагноза на пострадалата нее поставена при проведените прегледи. След
увреждането на шията е характерна постепенно усилваща се болка, водеща
временно до скованост и затруднени движения в шиен отдел на гръбначен
стълб, като усилването на болката след травмирането налага обездвижване и
медикаментозно обезболяване в първите дни след инцидента. По делото има
данни за предписано обезболяващо лечение на ищцата и носене на
имобилизираща яка. Вещото лице е на становище, че болката е отшумяла в
рамките на средно-статистическия период за това - 2-3 седмици след
инцидента, тъй като от медицинската документация не се намират данни за
по-продължителен период. Травмата възможно да се причини при индиректен
механизъм и е типична и характерна за съобщения от ищцата механизъм –
травма в автомобил, който е блъснат отзад. Вещото лице анализира и
представените от ищцата фискални документи за закупена от ищцата шина
яка, потребителска такса и визита от специалист, както и заплащането за
изготвяне на съдебно-медицинско удостоверение, които приема, че касаят
разходи във връзка с диагностиката и лечението на оплакванията от телесната
повреда след ПТП.
От показанията на свидетеля Кожухаров – баща на ищцата, се
установява, че в резултат на произшествието и получените от него травми
ищцата е носила дълго време медицинска яка, шина - за обездвижване на
шията, която е сваляла от врата си само когато спи. Имала е болки във врата и
рамото и гърба и е била стресирана от катастрофата. Започнала е да се
страхува се от пътуване с автомобил, дори и когато се вози. Дълго време е
избягвала да управлява автомобил, не имала желание да излиза от дома си,
сънувала кошмари, от болките във врата изпитвала затруднения да се навежда
и да си връзва обувките и за изпълнението на тази елементарна битова задача
3
се е нуждаела от помощта на близките си. Изпитвала неудобства и болки,
когато се опитвала да си завърти главата. Не можела и да лежи удобно.
Преживяла е шок, стрес и депресивни състояния.
От приетата по делото застрахователна претенция от 8.3.2022 г. се
установява, че ищцата е поканила ответника да й плати обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 26000,00 лв. и в
размер на 147,90 лв. – за претърпените имуществени вреди.
По делото не се събраха доказателства ответникът да е погасил за
задълженията си по чл.432, ал.1 КЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
При така установените факти съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно исковете по чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и по чл.52 ЗЗД.
Увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя по договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията по чл.380 - (чл.432,
ал.1 КЗ).
Ето защо, правото на обезщетение по този текст е обусловено от
доказването от страна на ищеца на договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и причинителя на вредите, действието му към
датата на произшествието, застрахователното събитие, произшествието,
деянието на застрахования при ответника в нарушение на правилата за
движение по пътищата, причинените неимуществени и имуществени вреди в
пряка и непосредствена причинна връзка с деянието на водача, като вината му
се предполага на осн. чл.45 ЗЗД. Ответникът носи тежестта да докаже
твърдените правоизключващи факти.
Разпоредбата на чл.45 ЗЗД гласи, че всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Във всички случай на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното. Съгласно чл.52
ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост от
съда по справедливост.
Ответникът е оспорил всички елементи на фактическия състав с
изключение на договора за застраховка Гражданска отговорност.
В случая ищецът доказа фактите в нейна доказателствена тежест,
4
ответникът - не. Твърденията на ищеца относно произшествието, деянието на
третото неучастващо по делото лице, причинените вреди и причинната връзка
между деянието и вредите се установяват от приетите по делото протокол за
ПТП от същата дата, скица към него, показанията на свидетеля М. Т. и
съдебно-автотехническата и съдебно медицинската експертизи, медицински
документи и фактури за извършени разходи.
Исковете са изцяло основателни. Искът за имуществените вреди се
доказа по размер с приетите по делото фискални бонове и приетата съдебно-
медицинска експертиза.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди на осн. чл.52 ЗЗД
следва да се определи по справедливост, който в случая се равнява на
претендираното обезщетение от 10000,00 лв. Това следва от претърпените от
ищцата физически болки и страдания, притесненията и физически и
психически дискомфорт и битови неудобства за продължително време.
Аргумент за определяне на този размер на обезщетението е и
обстоятелството, че е изминал дълъг период, от датата на претърпяване на
вредите до настоящия момент и предстоящото обезщетяване на вредите, в
който период паричните средства в значителна степен са се обезценили,
поради голямата инфлация.
Ето защо, главните искове следва да се уважат изцяло.
Относно исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Според чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законовата лихва от деня на
забавата. Ето защо, този иск е обусловен от доказването от страна на ищеца на
фактите по главните искове, периодите на забава и размерите на
обезщетенията за забава., както и - от ответника – възраженията срещу
главния иск или погасяването на обезщетението за забава.
В процесния случай ищецът доказа фактите по главните искове, доказа и
поканата до ответника по чл.497, ал.1, вр. чл.496, ал.1, вр. чл.106, ал.3 КЗ и
поставянето началото на срока по 496, ал.1 КЗ, който не може да бъде по-
дълъг от 3 месеца от поканата до ответника. В случая ищецът не е съобразил
това обстоятелство и претенцията му за начало на периода на забавата за
5
плащане на главните вземания съвпадат датата на поканата – 8.3.2022 г.,
вместо от 9.6.2022 г., от когато започва забавата на ответника. Ето защо,
исковете следва да се уважат частично – само за основателната част от
твърдения период на забавата на ответника – 9.6.2022 – 29.6.2022 г.
Съдът изчисли по реда на чл.162 ЗЗД, че размерът на законната лихва
върху главното вземане за посочения период е равен на 58,33 лв., съответно
0,86 лв., в които части исковете следва да се уважат, а за разликите до пълните
предявени размери – 316,67 лв., съответно 4,68 лв. – да се отхвърлят.
Относно направените по делото разноски:
Ответникът е задължен на осн. чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38 ЗА, вр. чл.7,
ал.2 от Наредба 1/2004 г. на ВАдвС на процесуалния представител на ищеца –
адв.Т. Р. П. от САК сумата от 1305,32 лв. - възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ за ищцата по настоящото дело да плати на ищеца
направените по делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете –
97,5 %.
Ответникът е задължен още на осн. чл.78, ал.6 ГПК да плати по сметка
на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД следните суми: 408,28 лв. – държавна
такса и 682,50 лв. – обезщетение за направените по делото разноски от
бюджета на съда, съразмерно на уважените части от исковете – 97,5 %.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК
********* и адрес в гр.София, бул.Витоша 89Б да плати на ищеца М. Д. К. с
ЕГН ********** и адрес в гр.София, ж.к.Л., *************** и съдебен
адрес в гр.София, ул.Г.С.Раковски 99, ет.13, офис 3 чрез адв.Т. П. следните
суми:
на осн. чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45, вр. чл.52 ЗЗД – 10000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки
и страдания и битови неудобства в резултат на телесните й увреждания в
резултат на ПТП от 4.1.2022 г. между л.а. с рег. №******* и л.а. с рег.
№********, за което ответникът е отговорен като застраховател по договор за
застраховка Гражданска отговорност със собственика на л.а. с рег. №********,
6
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 29.6.2022 г., до
изплащане на сумата;
на осн. чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД - 147,90 лв., представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди – за лечение и консумативи
за лечение на телесните повреди в резултат на ПТП от 4.1.2022 г., за което
ответникът е отговорен като застраховател по договор за застраховка
Гражданска отговорност със собственика на л.а. с рег. №********, с който
виновно са причинени вредите, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 29.6.2022 г., до изплащане на сумата;
на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 58,33 лв. – обезщетение за забава за плащане на
сумата по чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45, вр. чл.52 ЗЗД /за неимуществени вреди/ за
периода 9.6.2022 – 29.6.2022 г.
на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 0,86 лв. – обезщетение за забава за плащане на
сумата по чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45, вр. чл.52 ЗЗД /за имуществени вреди/ за
периода 9.6.2022 – 29.6.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ частично иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за лихви, дължими за
забавеното изпълнение на сумата по чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45, вр. чл.52 ЗЗД –
само за разликата от уважената част до пълния предявен размер от 316,67 лв.
и за периода 8.3.2022 – 8.6.2022 г., както и – частично иска по чл.86, ал.1 ЗЗД
за лихви, дължими за забавеното изпълнение на сумата по чл.432, ал.1 КЗ, вр.
чл.45 ЗЗД – само за разликата от уважената част до пълния предявен размер от
4,68 лв. и за периода 8.3.2022 – 8.6.2022 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38 ЗА, вр. чл.7 от Наредба
1/2004 на ВАдвС ответника ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК
********* и адрес в гр.София, бул.Витоша 89Б да плати на адв.Т. Р. П. с ЕГН
********** с адрес в гр.София, ул.Г.С.Раковски 99, ет.13, офис 3 сумата от
1305,32 лв., представляваща възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ за ищеца, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 ГПК ответника ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК ********* и адрес в гр.София, бул.Витоша 89Б
да плати по сметка на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД следните суми: 408,28
лв. – държавна такса и 682,50 лв. – обезщетение за направените по делото
разноски от бюджета на съда, съразмерно на уважените части от исковете.
7
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК –
с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8