Определение по дело №1110/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1858
Дата: 21 юни 2019 г.
Съдия: Деспина Георгиева Георгиева
Дело: 20193100501110
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                       

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в

в закрито заседание на 21.06.2019г, 

в състав: Председател   ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

           Членове:   ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

                                    ИВАНКА ДРИНГОВА

като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА

ч.гр.д.№ 1110/2019 по описа на ВОС, съобрази следното

 

Производството е по реда на чл.121 ГПК.

 

Образувано е по частната жалба вх.№ 40545/5.06.2019 от ВОЕННО-МЕДИЦИНСКА АКАДЕМИЯ със седалище гр.София против определението на ВРС от с.з. на 29.05.2019 по гр.д.№ 19194/2018, с което е оставено без уважение възражението на ответната страна за изпращане на делото по компетентност на Софийски РС.

Излагат се доводи, че ВМА София е единствената страна по спора с правно основание чл.200 КТ, тъй като се явява юридическо лице , т.е. има самостоятелна правосубектност, докато МБАЛ-Варна към ВМА-София няма такава и не следва да участва самостоятелно в спора. Затова се позовава на разпоредбата на чл.105 ГПК, съгласно която делото следва да бъде изпратено на местно компетентния РС в гр.София с оглед седалишето на ответната страна.

 

          Ответната страна по ч.жалба Е.П.Д., Е.Е.Д. и П.Е.Д.,  редовно уведомени, са депозирали писмен отговор в законовия срок. Излагат становище за неоснователност на жалбата, като се позовават на разпоредбата на чл.114 ГПК. Излагат още, че дори към настоящия момент да не е изяснен въпросът за процесуалната правоспособност на МБАЛ-Варна – дали се явява второстепенен разпоредител със бюджетни средства, то предвид, че предметът на спора произтича от съществувалото трудово правоотношение между починалата Виолета Д. *** към ВМА-София, то компетентният да разгледа спора съд отново се явява Варненският.

         

Частната жалба е депозирана в срок и е допустима.

          Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения :

РС е сезиран с искова молба от наследниците на починалата при ПТП Виолета Д., за което е бил съставен акт за трудова злополука по реда на КСО. Това определя правна квалификация на иска по чл.200 КТ. От писмените доказателства по делото е видно, че починала Виолета Д. е била в трудово правоотношение с МБАЛ-Варна към ВМА-София за длъжността „рехабилитатор“ в Отделение за физикална и рехабилитационна медицина в МБАЛ-Варна.

Следователно, от значение за настоящия спор е неговият предмет – претендира се обезщетение от непозволено увреждане в специалната хипотеза на чл.200 КТ за разлика от общата на чл.45 ЗЗД. И в двата случая, обаче, законодателят е предвидил специални хипотези като изключение от общото правило, въведено с нормата на чл.105 ГПК, за определяне на местно компетентния съд : чл.114 ГПК указва, че по искове по трудови дела /каквото е и настоящото/ работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. В хипотезата на чл.115 ГПК при непозволеното увреждане–може да се предяви и по местоизвършването на деянието. Не на последно място, нормата на чл.108 ГПК също дава такава възможност на ищеца да избере по-удобния за него местно компетентен съд. Законодателят е въвел изключението, че при спорове, възникнали от преки отношения с поделения или клонове на юридически лица или държавни учреждения, същите могат да бъдат разгледани от съда по местонахождението на клона/поделението или там, където е възникнало правоотношението, от което произтича спорът.

Всички изложени хипотези налагат извода, че в конкретния случай няма пречка делото да бъде разглеждано от Варненски РС, като следва да се прецени доколко изобщо е необходимо участието на ВМА-София като ответник по спора с оглед на това, че притезателното право за обезщетение произтича от трудово правоотношение. По същото, дори работодателят да няма самостоятелна правосубектност, с горепосочените разпоредби е създадена фикция за неговата процесуална правоспособност. Освен това, следва да се прецени доколко е приложима и хипотезата на чл.27 ал.1 ГПК спрямо първия ответник.

С оглед на горното, съдът

 

                             О П Р Е Д Е Л И 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение на Варненски РС-ХХVс-в от с.з. на 29.05.2019 по гр.д.№ 19194/2018, с което е оставено без уважение възражението на ВОЕННО-МЕДИЦИНСКА АКАДЕМИЯ-СОФИЯ за изпращане на делото по компетентност на Софийски РС на осн.чл.105 ГПК.

 

Определението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД с частна жалба в едноседмичен срок от уведомяването на страните, на осн.чл.274 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: