О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в
в закрито заседание на 21.06.2019г,
в състав: Председател ДЕСПИНА
ГЕОРГИЕВА
Членове: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВА
ч.гр.д.№
1110/2019
по описа на ВОС, съобрази следното
Производството е по реда на чл.121 ГПК.
Образувано е по частната жалба вх.№
40545/5.06.2019 от ВОЕННО-МЕДИЦИНСКА АКАДЕМИЯ със седалище гр.София против
определението на ВРС от с.з. на 29.05.2019 по гр.д.№ 19194/2018, с което е оставено
без уважение възражението на ответната страна за изпращане на делото по
компетентност на Софийски РС.
Излагат се доводи, че ВМА София е единствената страна по спора с правно
основание чл.200 КТ, тъй като се явява юридическо лице , т.е. има самостоятелна
правосубектност, докато МБАЛ-Варна към ВМА-София няма такава и не следва да
участва самостоятелно в спора. Затова се позовава на разпоредбата на чл.105 ГПК, съгласно която делото следва да бъде изпратено на местно компетентния РС в
гр.София с оглед седалишето на ответната страна.
Ответната
страна по ч.жалба Е.П.Д., Е.Е.Д. и П.Е.Д., редовно уведомени, са депозирали
писмен отговор в законовия срок. Излагат становище за неоснователност на
жалбата, като се позовават на разпоредбата на чл.114 ГПК. Излагат още, че дори
към настоящия момент да не е изяснен въпросът за процесуалната правоспособност
на МБАЛ-Варна – дали се явява второстепенен разпоредител със бюджетни средства,
то предвид, че предметът на спора произтича от съществувалото трудово
правоотношение между починалата Виолета Д. *** към ВМА-София, то компетентният
да разгледа спора съд отново се явява Варненският.
Частната жалба е депозирана в срок и е допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна
по следните съображения :
РС е сезиран с
искова молба от наследниците на починалата при ПТП Виолета Д., за което е бил
съставен акт за трудова злополука по реда на КСО. Това определя правна
квалификация на иска по чл.200 КТ. От писмените доказателства по делото е
видно, че починала Виолета Д. е била в трудово правоотношение с МБАЛ-Варна към
ВМА-София за длъжността „рехабилитатор“ в Отделение за физикална
и рехабилитационна медицина в МБАЛ-Варна.
Следователно, от
значение за настоящия спор е неговият предмет – претендира се обезщетение от
непозволено увреждане в специалната хипотеза на чл.200 КТ за разлика от общата
на чл.45 ЗЗД. И в двата случая, обаче, законодателят е предвидил специални
хипотези като изключение от общото правило, въведено с нормата на чл.105 ГПК,
за определяне на местно компетентния съд : чл.114 ГПК указва, че по искове по
трудови дела /каквото е и настоящото/ работникът може да предяви иск срещу
работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. В
хипотезата на чл.115 ГПК при непозволеното увреждане–може да се предяви и по местоизвършването на деянието. Не на последно място,
нормата на чл.108 ГПК също дава такава възможност на ищеца да избере по-удобния
за него местно компетентен съд. Законодателят е въвел изключението, че при
спорове, възникнали от преки отношения с поделения или клонове на юридически
лица или държавни учреждения, същите могат да бъдат разгледани от съда по
местонахождението на клона/поделението или там, където е възникнало
правоотношението, от което произтича спорът.
Всички изложени
хипотези налагат извода, че в конкретния случай няма пречка делото да бъде
разглеждано от Варненски РС, като следва да се прецени доколко изобщо е
необходимо участието на ВМА-София като ответник по спора с оглед на това, че притезателното право за обезщетение произтича от трудово
правоотношение. По същото, дори работодателят да няма самостоятелна
правосубектност, с горепосочените разпоредби е създадена фикция за неговата
процесуална правоспособност. Освен това, следва да се прецени доколко е
приложима и хипотезата на чл.27 ал.1 ГПК спрямо първия ответник.
С оглед на горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение на Варненски
РС-ХХVс-в от с.з. на 29.05.2019 по гр.д.№ 19194/2018, с което е оставено без уважение възражението на ВОЕННО-МЕДИЦИНСКА
АКАДЕМИЯ-СОФИЯ за изпращане на делото по компетентност на Софийски РС на осн.чл.105 ГПК.
Определението може да
се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД с частна жалба в едноседмичен срок от
уведомяването на страните, на осн.чл.274 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: