РЕШЕНИЕ
№ 2457
гр. Пловдив, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20225330101406 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Ай Ти Еф Груп“ АД, срещу И. С. Л.,
с която се предявяват обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1
ЗЗД и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1000 лева -
главница, дължима по договор за кредит № ** г., сумата от 233 лева –
възнаградителна лихва за периода от 29.08.2019 г. до 28.08.2020 г., и сумата
от 119,72 лева – обезщетение за забава от 29.08.2020 г. до 04.11.2021 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 05.11.2021 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 9529/10.11.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17583/2021 г.
на Районен съд Пловдив, XХII гр. с-в.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 28.08.2019 г. между страните е
сключен договор за кредит № **, по силата на който на ответницата била
предоставена сумата в размер на 1000 лева, като последната се задължила да
върне на двадесет вноски в срок до 28.08.2020 г. Била договорена и
възнаградителна лихва в размер на 233 лева за периода 28.08.2019 г. –
28.08.2020 г. В изпълнение на договорено, ищецът превел на ответницата
договорената сума. След получаване на сумата, последната не изпълнила
задълженията си по договора, като не погасила нито една месечна вноска.
Последната падежирала вноска била настъпила на 28.08.2020 г., поради което
се претендира забава, считано от 29.08.2020 г. Доколкото ответницата не
изпълнила задължението по сключения договор, ищецът депозирал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което
било образувано ч. гр. д. № 17583/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив и
била издадена заповед. Срещу последната ответницата възразила, поради
1
което се обуславя наличие на правен интерес от исковата претенция.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от
ответница И. С. Л., с който се възразява за недопустимост на предявената
искова претенция. Посочва се, че между същите страни, по отношение на
процесния договор за кредит е постановено Решение № 70/05.03.2022 г. по гр.
д. № 850/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което същият е обявен за
недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Доколкото е налице идентитет
между двете производства, моли настоящото да бъде прекратено. Претендира
разноски.
С протоколно определение от 10.06.2022 г., постановено по делото,
производството е прекратено на основание чл. 232 ГПК в частта, с която се
претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 233 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода 29.09.2020 г. – 28.08.2020 г., и сумата в
размер на 119,72 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
29.08.2020 г. – 04.11.2021 г.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът от фактическа и правна страна
установява следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № 9529/10.11.2021 г.
по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 17583/ 2021 г. на Районен
съд Пловдив, XXII гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца
следните суми: 1000 лева, представляваща дължима главница по договор за
кредит № *** г., сключен между страните, 233 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода 29.09.2020 г. – 28.08.2020 г., и сумата в
размер на 119,72 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
29.08.2020 г. – 04.11.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението в съда – 05.11.2021 г., до окончателното
изплащане на сумата. В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от
ответника, , поради което на основание чл. 415 ал.1 ГПК са дадени указания
на ищеца в едномесечен срок от връчването да предяви иск за установяване
на вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради
което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Както бе посочено, с протоколно определение от 10.06.2022 г.,
постановено по делото, производството е прекратено на основание чл. 232
ГПК в частта, с която се претендира да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер
на 233 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 29.09.2020 г. –
28.08.2020 г., и сумата в размер на 119,72 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода 29.08.2020 г. – 04.11.2021 г. В посоченото определение
съдът е пропуснал да обезсили издадената заповед за изпълнение на парично
задължение № 9529/10.11.2021 г. по чл. 410 от ГПК в посочената част, поради
което посоченото действие следва да бъде извършено с настоящото съдебно
решение.
С договор за потребителски кредит № ** г., сключен между страните
/л.8-9/, в полза на ответника е отпуснат финансов ресурс в размер на 1000
лева, който е следвало да бъде издължен на 12 погасителни вноски в срок до
28.08.2020 г.
По делото е постъпил заверен препис на Решение № 710/05.03.2022 г.,
постановено по гр. д. № 850/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, в сила
от 11.04.2022 г. /л.43 – 45/, по силата на което е обявен за недействителен на
2
основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, сключеният между страните
договор за потребителски кредит № **г.
Доколкото се констатира, че в процесният договор се явява
недействителен, което е признато с влязло в сила решение, ползващо се със
сила на пресъдено нещо, на основание чл. 23 ЗПК следва потребителят да
върне единствено чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и други
разходи. Следва да се посочи, че цитираният текст не съставлява
самостоятелен иск, който следва да бъде предявен в отделно производство, а
по- скоро е предвидена последица от прогласяването на недействителността
на правоотношението, по която съдът следва да се произнесе в същото
производство. В тази връзка, то законодателят е предвидил, че длъжникът ще
следва да върне само чистата стойност на получения финансов ресурс,
доколкото в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване на
длъжника /така Решение № 260570 от 18.12.2020 г. по в. гр. д. № 1603/2020
г. на Окръжен съд Пловдив, Решение № 260498 от 08.12.2020 г. по в. гр. д. №
2513/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, Решение № 260464 от 03.12.2020 г.
по в. гр. д. № 2151 / 2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, Решение № 260416 от
23.11.2020 г. по в. гр. д. № 2269 / 2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, и др./. От
приетото по делото платежно нареждане от 28.09.2019 г. /л.22/, се установява,
че главницата в размер на 1000 лева по сключения договор за кредит е
преведена на ответника. Поради изложеното и предявения иск с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД за заплащане на главницата
по договор за потребителски кредит № ** г. се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
В тази връзка неоснователно се явява възражението на ответника, че
настоящото производство е недопустимо, при условията на евентуалност
предявеният иск се явява неоснователен, доколкото от страна на ответника е
депозирана искова молба за обявяване на процесния договор за
недействителен. Според настоящия съдебен състав предметът на
производството, по което е постановено Решение № 710/05.03.2022 г.,
постановено по гр. д. № 850/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, е
различен от този в настоящото производство, поради което не са налице
основанията за прекратяване на производството на основание чл. 299, ал.2
ГПК. Постановеното решение от другия съдебен състав, както бе посочено, на
основание чл. 299, ал.1 ГПК се ползва със сила на пресъдено нещо досежно
предмета на правния спор, която бе зачетена от настоящия съд.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 4 ГПК, то се
поражда право на разноски в полза и на двете страни.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски в общ
размер на 1050 лева. Съразмерно на непрекратената част от производството, в
полза на същия следва да се присъди сумата в размер на 776,21 лева.
В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и
разноските в заповедното производство, тъй като на основание т.12 от ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с
осъдителен диспозитив. Съразмерно на непрекратената част от
производството, такива следва да се присъдят в размер на 552,96 лева.
Ответникът е представи доказателства за извършени разноски в размер
на 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Съразмерно на
прекратената част от производството в негова полза следва да се присъди
сумата в размер на 78,22 лева. В заповедното производство са представени
доказателства за извършени разноски в размер на 400 лева, като съразмерно
3
на прекратената част от производството в полза на ответника се дължи сумата
в размер на 104,30 лева.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.
С. Л., ЕГН: **********, дължи на „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК: *********, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, 23 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер
на 1000 лева /хиляда лева/, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № **г., сключен между страните, ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 05.11.2021 г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена Заповед № 9529/10.11.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17583/2021 г. на Районен съд
Пловдив, XХII гр. с-в.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 9529/10.11.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17583/2021 г. на Районен съд
Пловдив, XХII гр. с-в, В ЧАСТТА, с която е разпоредено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 233 лева /двеста тридесет и три лева/,
представляваща възнаградителна лихва за периода 29.09.2020 г. – 28.08.2020
г., и сумата в размер на 119,72 лева /сто и деветнадесет лева и седемдесет и
две стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 29.08.2020 г.
– 04.11.2021 г., поради оттегляне на исковите претенции в производството по
чл. 422, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. С. Л., ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК: *********, сумата в размер на
776,21 лева /седемстотин седемдесет и шест лева и двадесет и една стотинки/,
представляваща разноски в исковото производство, и сумата в размер на
552,96 лева /петстотин петдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляваща разноски по ч.гр.д. № 17583/2021 г. на Районен съд Пловдив,
XХII гр. с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК:
*********, ДА ЗАПЛАТИ на И. С. Л., ЕГН: **********, сумата в размер на
78,22 лева /седемдесет и осем лева и двадесет и две стотинки/,
представляваща разноски в исковото производство, и сумата в размер на
104,30 лева /сто и четири лева и тридесет стотинки/, представляваща
разноски по ч.гр.д. № 17583/2021 г. на Районен съд Пловдив, XХII гр. с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото, ведно с
изисканото за послужване ч.гр.д. № 17583/2021 г. на Районен съд Пловдив,
XХII гр. с-в, да се върнат поради отпадане на необходимостта от
последното.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/________________
4