Р Е Ш Е
Н И Е № 33
гр.Пловдив,
08.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 2344/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД гр.София, чрез адв.П.К. *** срещу решение №
2873/08.07.2019г. по гр.д. № 636/2019г. по описа на РС Пловдив, ХІV гр.с., с
което е признато за установено в
отношенията между страните Р.П.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София,
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, че сключеният между тях договор
за паричен заем № 3291963 от 07.08.2018 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Решението се обжалва изцяло.
Предявен е установителен иск от въззиваемия
Р.П.Н.
срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД гр.София с правна квалификация чл.26 ал.1 от ЗЗД,
чл.11 и чл.10а от ЗПК.
Жалбоподателят сочи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, като районният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.
11 ал. 1, т. 9 от ЗПК, като неправилно е тълкуван този член от закона. Сочи се,
че ЗПК сам посочва по какъв начин се прилага фиксираният лихвен процент и
заемодателят няма свобода да определя други начини за прилагането му когато той
е фиксиран, както е това в настоящия случай, тъй като това произтича от
законовите разпоредби. С оглед на това законът посочва каква е базата за
изчисление на лихвата и не е необходимо тя да бъде посочвана изрично в
договора. Сочи се, че в т. 4, § 1 от ДР на ЗПК има определение на фиксиран
лихвен процент и няма необходимост същото да се възпроизвежда в договора. Сочи
се, че условията за прилагане на лихвен процент не означават начин за
изчисляване на лихвата. Това са две различни неща и законът изисква да се
посочат условия, а не начин на пресмятане, като условията са посочени в
договора и доразвити в закона, като заемодателят няма как да заложи други
такива в договора, тоест изчисляването на главницата и лихвата е
законосъобразно. С оглед изложеното се моли да се отмени обжалваното решение и
да се отхвърлят изцяло предявените искове. Претендират се разноските по делото.
Подаден е отговор на въззивната
жалба от въззиваемия
Р.Н., чрез адв.С.П., в който се сочи, че решението е правилно и
законосъобразно. В подкрепа на неговите доводи се сочат решения на окръжни
съдилища. Иска се потвърждаване на решението. Претендират се разноски по
делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо
или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна
норма.
По делото
пред РС Пловдив е доказано, че между страните е сключен договор за паричен заем № 3291963 от
07.08.2018г. за сума
от 1000 лева. Кредита се погасявал на равни седмични вноски – 21 броя с по
51,75 лв. всяка от тях в продължение на 21 седмици, като датите на вноските по
седмици са изрично посочени от 15.08.2018г. до 02.01.2019г. Уговорен е фиксиран
годишен лихвен процент – 40 %. Лихвен процент на ден при отказ от договора –
0,11 %. Уговорена е обща дължима сума от заемателя при плащане в срок – 1086,75
лв. и ГПР 48,32 %.
РС Пловдив приема,
че договорът е недействителен поради противоречие с чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК, защото
не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. РС приема, че в договора е посочено, че лихвеният процент
е фиксиран - 40%. Липсвала обаче
разпоредба в
договора за условията за
прилагането му. Липсвало уточнение за базата,
върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита
или върху остатъчната главница. Т. е. не става ясно как е разпределян лихвеният
процент във времето - върху цялата дължима главница или е съобразно поетапното
й намаляване. Оттук не става ясно как е формирана възнаградителната лихва и
защо възлиза на посочения в справката размер.
По този довод на
съда основателно е възражението на жалбоподателя, че е ясна базата за изчисление на лихвата и не е
необходимо тя да бъде посочвана изрично в договора. Сочи се, че в т. 4, § 1 от ДР
на ЗПК има определение на фиксиран лихвен процент и няма необходимост същото да
се възпроизвежда в договора. В горната правна норма от ЗПК е посочено че лихвен
процент по кредита е е
лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се
прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Аналогично е решението дадено в
чл.3 б.“и“ от Директива
2008/48/ЕО наЕвропейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити - „лихвен процент" означава лихвеният процент,
изразен или като фиксиран, или като променлив процент, който се прилага на
годишна основа към сумата на усвоения кредит. Тоест в закона има ясно изразен начин на прилагане на
лихвения процент - на годишна
основа към сумата на усвоения кредит. Касае се до императивна правна норма и същата се
прилага към договора за кредит независимо дали същата е отразена в договора или
не /чл.9 от ЗЗД/. Тоест тук неяснота как се прилага ГЛП няма.
На второ място РС
Пловдив приема, че договорът е недействителен, защото никъде в договора не е
отбелязан и какъв е общият размер на дължимата за срока на договора
възнаградителната лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може
да се направи проверка при какви условия /начини/ е приложен лихвеният процент
и дали същият отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер от 40 %.
Видно от чл.10 б.“з“ и „и“ от Директива
2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити договорът за кредит следва да
посочва кратко и ясно размера,
броя и периодичността на дължимите погасителни вноски и, когато е уместно, реда
на разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването и правото на потребителя да получи при поискване и
безвъзмездно и по всяко време през целия срок на действие на договора за кредит
извлечение под формата на погасителен план. Като планът
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент.
По повод на
тълкуването на тази правна норма действие има Решение на съда на ЕС от
09.11.2016г. по преюдициално запитване, отправено на основание член 267
ДФЕС от Okresný súd Dunajská Streda (Районен съд, Дунайска
Стреда, Словакия). Според това решение член 10,
параграф 2, букви з и и от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в
смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата
чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен
план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази
главница. Тези разпоредби, тълкувани във връзка с член 22, параграф 1
от тази директива, не допускат държавата членка да предвижда такова изискване в
националната си правна уредба. Тоест и тук нарушение на ЗПК няма, а изводите на
РС Пловдив са в противоречие с практиката на съда на ЕС, която е задължителна
за съда по силата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Независимо от това
обаче решението е правилно, но по други правни съображения. Недействителността
на процесния договор за потребителски кредит е налице поради липсата на яснота
за размера на лихвения процент по него. В договора се сочи фиксиран годишен
лихвен процент – 40 %. Лихвен процент на ден при отказ от договора – 0,11 %.
Кредита се погасява на равни седмични вноски – 21 броя с по 51,75 лв. всяка от
тях в продължение на 21 седмици. При това логично е и както изрично се сочи в
жалбата от жалбоподателя при общ размер на кредита 1000 лева и обща дължима
сума от заемателя при плащане в срок – 1086,75 лв, то ясно е че лихвата в лева
е разликата между двете суми, а именно 86,75 лв. за 21 седмици. При тази лихва
от 86,75лв. обаче ГЛП на годишна база за 21 седмици е 21,539964 %, а не 40 %
както се сочи в договора. От друга страна посоченият лихвен процент на ден при
отказ от договора – 0,11 %. е равен на 40 % на годишна база. При това положение
по договора не е ясно какъв е дължимия ГЛП 21,54 %, колкото е приложен при
срочно плащане на всички вноски или 40 % колкото е записано по договора. Неясно
е и защо при отказ от договора в хипотезата на чл.29 от ЗПК е посочен лихвен
процент от 0,11%, което е равно на 40 % на годишна база. По силата на чл.29 от ЗПК потребителят има право,
без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже
от сключения договор за потребителски кредит в срок 14 дни от сключване на договора. Не е
ясно защо кредитора прилага ГЛП различен от уговорения, дали защото иска да
заобиколи нормата на чл.29 от ЗПК или защото иска да подведе кредитополучателя
за размера на дължимия ГЛП, в случай на забава при плащането, но и в двата
случая размера на ГЛП не е ясно обявен на длъжника и договорът е недействителен
на основание чл.22 от ЗПК във вр. с
чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК. На това основание решението следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото право на
разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. В полза на въззиваемата
страна следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Дължат се 400 лв. за
реално платен адвокатски хонорар на адв.С.П. /л.19 от гр.д. №2050/2019г. на ОС
Пловдив.
Мотивиран
така съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2873/08.07.2019г. по гр.д. № 636/2019г.
по описа на РС Пловдив, ХІV гр.с.
ОСЪЖДА Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46 да заплати на Р.П.Н., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 400 лева за разноски по делото за
адвокатски хонорар за въззивната инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.