Р Е
Ш Е Н И Е
№ 435 / 24.6.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и втори май, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия:
Георги Видев
при секретаря Я.В., като разгледа
докладваното от съдия Видев административно дело № 436 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е
образувано по жалба на М.Г.Д. против Ревизионен
акт № Р-16001318003474-091-001/27.12.2018 г., издаден от възложилия
ревизията началник сектор в ТД на НАП
Пловдив, както и от главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, с който на жалбоподателката
е начислен данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2012 г.
2 497,54 лв. ведно с прилежаща лихва 1 435,57, т.е. общо задължение в
размер на 3 933,11 лв.
Жалбоподателката претендира пълна отмяна
на обжалвания ревизионен акт. Излага съображения за постановяването му при
неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон. Поддържа жалбата си
чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание.
Ответникът – директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП – оспорва
жалбата чрез процесуалния му представител в подадени преди и след проведеното
съдебно заседание писмена молба и писмена защита. Счита обжалвания ревизионен
акт за правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на насрещната претенция на
жалбоподателя.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
На жалбоподателката е извършена ревизия за
установяване на задълженията ѝ за за здравно осигуряване и за данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2012 г. до
31.12.2012 г. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001318003474-020-001 / 15.06.2018 г., издадена от началник сектор при ТД на
НАП Пловдив, изменена с други две заповеди за изменение на ЗВР на същия орган
по приходите. От ревизиращите органи е бил съставен Ревизионен доклад №
Р-16001318003474-092-001 / 03.12.2018 г., срещу който жалбоподателката е подала
възражение в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Възражението не е прието за
основателно и ревизията е завършила с издаването на обжалвания ревизионен акт.
Определените задължения ревизираното лице
е обжалвало по административен ред. С Решение № 152/15.03.2019 г. директорът на
Дирекция "ОДОП" – Пловдив, е потвърдил ревизионния акт.
В хода на съдебното дирене от ответника е
представена и приета административната преписка по съставяне и оспорване на
ревизионния акт. Представени и приети като доказателства са и 1 бр. CD-R диск,
съдържащ справки от публичния регистър на електронни подписи.
Съдът като взе предвид констатациите в
обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото
доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна
легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките
на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата
отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално
допустима за разглеждане по същество.
В настоящото производство и съгласно чл.
160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на
ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му. След служебно извършена проверка съдът установи, че
обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощен орган, в
съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила в
срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и
съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.
В съдържанието на всички заповеди за
възлагането и изменението на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт, е
отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като
електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на
електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е
допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно
чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП, в
съответната редакция на закона към момента на издаване на документите)
електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически
свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство, но
според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП само квалифицираният електронен подпис има
значението на саморъчен подпис. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЕДЕП квалифициран
електронен подпис е този усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от
издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран
електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП и
удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа и
е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. Според чл.
28, ал. 1 от ЗЕДЕП доставчикът на удостоверителни услуги води електронен
регистър, в който публикува удостоверенията за електронен подпис, които
използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на
прекратените удостоверения. Последната разпоредба е доразвита в чл. 37, ал. 2
от Наредба за дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за
нейното прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни
услуги, според която регистърът съдържа: 1. удостоверенията за квалифициран
електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик на
удостоверителни услуги; 2. списък на издадените удостоверения за квалифициран
електронен подпис; 3. списък на прекратените удостоверения; 4. удостоверения за
време за представяне на електронен подпис, създаден за определен електронен
документ, в случаите, когато такива се издават от доставчика на удостоверителни
услуги; 5. информация по чл. 28, ал. 3 от ЗЕДЕП. Следователно публичния
електронен регистър на доставчика съдържа информация относно действащите и
прекратените удостоверения за квалифицираните електронни подписи, издадени от
същия.
В случая
от направената служебна справка на представения от ответната
администрация CD-R и в публичния регистър на електронните подписи е видно, че
лицата са имали валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаване
на съответния документ и изброените ЗВР, РД и РА са подписани с квалифициран
електронен подпис от лицата, които са посочени. Следователно, не се установяват
пороци, касаещи формалната законосъобразност и обоснованост на РА, както и
компетентността на издателите му. Съдът намира, че процедурата по издаване на
оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми
на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи неговата
законосъобразност в цялост.
Във връзка с проверката за правилното
приложение на материалноправните норми съдът намира следното:
В хода на ревизията е установено, че
жалбоподателката е физическо лице, което не е подавало ГДД за 2012 г. Тя има
съпруг – земеделски производител и две деца. За процесния период е реализирала
доходи от трудово правоотношение в размер на 6 485,67 лв., за което са
заплатени съответен данък и осигуровки.
В хода на ревизията от жалбоподателата е
изискано представянето на доказателства и обяснения с информация за източниците
и размера на получените доходи за 2012, както и данни за наличните парични
средства към 01.01.2012 г. и 31.12.2012
г. Жалбоподателката е представила нотариални актове и други документи. Посочила
е, че съвместно със съпруга си са закупили апартамент, за покупката на който са
помогнали техните родители. Посочва и представя доказателства за два получени
от нея потребителски заема. Декларирала е, че към 01.01.2012 г. е разполагала с
налични парични средства в брой общо в размер на 15 801,56 лв.,
включително 455,48 лв. доход от работна заплата, 5 346,08 лв. от
потребителски заем от Райфайзенбанк по договор от 16.11.2010 г. и заем от ОББ в
размер на 10 000 лв. Представила е декларации от баща си и от майката на
съпруга си, в която е декларирано, че през 2012 г. същите са подпомогнали
децата си с 15 000 лв. за покупка на апартамент.
Въз основа на така приетите за установени
данни е прието, че при изготвяне на
паричен поток за периода 01.01.2012г.-31.12.2012г., разходите извършени от
задълженото лице през периода значително превишават декларираните доходи/приходи
от него. Органите по приходите са приели, че към 01.01.2012 г. жалбоподателката
е разполагала с парични средства в брой в размер на 5 000 лв. Счели са, че
не е икономически обосновано и логично полученият заем от ОББ от 29.07.2008 г.
да е бил наличен към 01.01.2012 г. Не са признати и предоставените ѝ
парични средства от баща ѝ Г. В. Р.
в размер на 7 500 лв. Въз основа на това е прието за установено, че
жалбоподателката е е придобила доходи по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ за
2012 г. в размер на 24 975,37 лв., като на тази база ѝ е определен
дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 2 497,54 лв.
С оглед приложения от органа по приходите
ред за определяне на основата за облагане е необходимо да се отбележи следното:
Според разпоредбата на чл. 122, ал.1, т. 7
от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон
размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато
декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период.
Описаните по-горе данни обосновават
наличието на цитираната законова хипотеза.
Независимо от това обаче, органа по
приходите не е провел ревизионното производство по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и въпреки това, на практика е
определил данъчната основа по правилата възведени в чл. 122, ал. 2 от ДОПК. При
този начин на процедиране, на ревизираното лице не е било връчено уведомление
по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК и съответно не му е предоставена възможността
по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, да декларира имуществото си, вида и размера на
направените разходи, както и всички източници на доходи, приходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране и техния размер
с декларация по съответно утвърден образец.
В тази връзка следва да се констатира, че
реално почти всички процесуални действия, насочени към установяване на фактите
и обстоятелствата, свързани с определянето на задълженията за пряк данък на
жалбоподателката за отчетната 2012 г., са предприети и установени в
производство по извършване на данъчна проверка по реда на чл. 110, ал. 3 от ДОПК, според която „ Проверката е съвкупност от действия на органите по
приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство. С
проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение
за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. С проверка не се
установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на
проверяваното лице.“.
Указанието на закона е ясно – посредством
проверка, могат да се установяват отделни факти и обстоятелства от значение за
задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. Тоест проверката не
е алтернативно производство на ревизията и не може да го замести. Ето защо
например, процесуалния закон никъде не предвижда „присъединяване“ на
доказателства, като процесуално правен способ за тяхното събиране и преценка. В
случая, използвайки тази формулировка и предвидената в закона възможност за
извършване на данъчна проверка, органите по приходите са предприели по
отношение на жалбоподателката фактически осъществяване на ревизионно
производство.
В този смисъл, действията на органите по
приходите описани в предходния раздел на решението следва да бъдат
квалифицирани като грубо неспазване на процесуалните правила, пряко нарушаващи
правата и законно установените интереси на ревизираното лице.
Тук следва обаче, да се съобрази правилото
на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, според което, съдът решава делото по същество, като
може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната
част или да отхвърли жалбата.
При това положение, административния
въпрос следва да бъде разрешен по същество, като единствената последица от
противоправно осъщественото административно производство е, че в случая не
следва да бъде зачетена отнапред придадената с правилото на чл. 124, ал. 2 от
ДОАПК, материална доказателствена сила на констатациите съдържащи се в
оспорения ревизионен акт.
По отношение на установените за периода
разходи за покупка на недвижими имоти (апартамент и нива) в общ размер на
24235,00лв. спор по делото не се формира. Те са видни от представените
нотариални актове и отразените в тях данни.
Неправилно е становището на органите по
приходите, за липса на логика и икономическа обоснованост полученият от
жалбоподателката заем от ОББ от 29.07.2008 г. да е бил наличен към 01.01.2012
г. Преди всичко, заемът е получен в началото на световната банкова криза, при
която рязко и значително, включително в България, намалява доверието в
банковите институции. В тази връзка ноторно известен факт е и обстоятелството,
че след 2008 г. българските банки за известен период от време значително
утежниха и оскъпиха отпускането на кредити. Поради това е напълно логично и
обосновано жалбоподателката, на която през 2008 г. е бил отпуснат потребителски
заем в размер на 10 000 лв. да съхрани в брой тези средства с оглед планираното
закупуване на жилище през 2012 г.
По отношение на предоставянето на парично
дарение в размер на 7500 лв. от К. Д. за покупката на процесният апартамент,
същата в съдебно заседание, разпитана като свидетел заяви достатъчно подробни
данни относно начина и мястото на фактическо предаване на сумата, така щото да
няма съмнение, че парите са предадени, реално получени и използвани от
жалбоподателката в съответствие с дарствената цел. Свидетелката потвърди, че
жалбоподателката и съпругът ѝ са получили дарение за покупката на
апартамента и от нейните родители.
Констатираните доходи от пенсия в размер
на 217,95 лв., не изключва априори възможността Д. да помогне на сина си и
снаха си при покупката на жилище с неособено значимата сума от 7500,00лв., за
която тя заяви, че е резултат от спестяванията през целият й живот. Същите
обстоятелства са напълно относими и към
дарението на сумата от 7500,00 лв. от бащата на жалбоподателката Г.В. Р..
Предвид всичко гореизложено липсва
основание, за да се формира извод, че стойността на имуществото на лицето явно
съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от
него или пък, че направените от него разходи от лицето и от свързаните с него
лица по § 1, т. 3, буква „а“ от допълнителните разпоредби на ДОПК явно и
съществено превишават размера на декларираните получени средства по смисъла на
чл. 123, ал. 1 от ДОПК. Това ще рече, че възведената в последно цитирания
законов текст презумпция за наличието на подлежащ на облагане доход, не може да
бъде приложена.
Следователно оспореният ревизионен акт е
постановен при допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон. Приетото за установено данъчно задължение, не
се основа на несъмнено и еднозначно установени данни. Факти и обстоятелства,
които да водят до извода, че жалбоподателката е имала подлежащ на облагане
доход за 2012 г., който формира задължения за пряк данък в размер на
2 497,54 лв. не се ангажираха и в хода на настоящото съдебно производство.
Доказателствената тежест в тази насока бе за органа по приходите, като указания
в тази насока са дадени с определението за насрочване на делото.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
Отменя Ревизионен акт №
Р-16001318003474-091-001/27.12.2018 г., издаден от възложилия ревизията
началник сектор в ТД на НАП Пловдив,
както и от главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, с който на
М.Г.Д. против е начислен данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2012 г. 2 497,54 лв. ведно с
прилежаща лихва 1 435,57, т.е. общо задължение в размер на 3 933,11 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /П/
С
решение № 1382 от 28.01.2020 г. по адм. дело № 9363/2019 г. на ВАС - ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 435/24.06.2019 г. на Административен съд, гр. Пазарджик,
постановено по адм. дело № 436/2019 г.
Решението е окончателно.