РЕШЕНИЕ
№ 6072
гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20221110131906 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът /фирма/ твърди, че ответникът В. И. Л. е бил потребител на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в ..... Твърди, че за периода от
м.10.2018 г. до м.04.2021 г. е доставял в имота на ответника топлинна енергия, чиято цена
последният не е заплатил, поради което моли съда да признае за установено в отношенията
между страните, че ответникът му дължи следните суми: сумата от 1058,09 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.10.2018
г. до м.04.2021 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 18.02.2022 г. до окончателното й изплащане,
сумата от 146,92 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг
за периода от 15.09.2019 г. до 01.02.2022 г., сумата от 55,98 лв., представляваща цена на
извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от м.01.2019 г. до м.04.2021 г., ведно
със законна лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда - 18.02.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 10,07 лв.,
представляваща лихва за забава върху цената на извършената услуга "дялово
разпределение" за периода от 03.03.2019 г. до 01.02.2022 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 8501/2022 г. по
описа на СРС, 87 състав. Претендира разноски.
1
Ответникът В. И. Л. е депозирал в срок отговори на исковата молба, с който оспорва
предявените искове, като въвежда възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца /фирма/ счита исковете за основателни
и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ в тежест
на ищеца е да докаже, че е налице облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия между страните за процесния период по отношение на процесния имот /че
ответникът се явява потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди през
процесния период/, че е престирал топлинна енергия на ответника в претендирания обем,
както и дължимата цена за престираната топлинна енергия. В тежест на ответника е при
доказване на горните факти, да установи положителния факт на плащане.
Собственик на процесното жилище с клиентска партида с абонатен номер .... през
процесния период е бил В. И. Л., като това обстоятелство не се оспорва от ответника.
Ето защо, ответникът се явява пасивно легитимиран да отговаря по предявените
искове.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано
едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятия при
публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на
потребител на топлинна енергия за битови нужди. Понятието „потребител”, от своя страна,
има легално определение в закона. В § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция в периода
м. 11.2011 г. – 17.07.2012 г.) е посочено, че потребител е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. Следователно, за да бъде едно лице потребител на топлинна енергия за
битови нужди, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или
носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал,
обитавал имота, като ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила
партидата при ищеца за посочения имот.
С оглед гореизложеното и доколкото несъмнено се установи, че ответникът е бил
собственик на процесния имот по време на процесния период, съдът достигна до извод, че
предявеният иск се явява доказан в своето основание. А доколкото ответникът не оспорва
2
размера на претенцията, а и не установява плащане, то същата се явява основателна за
предявената сума в размер на 1058,09 лв.
Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение в размер на 55,98 лв. за периода от м.01.2019 г. до м.04.2021
г., които съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61, ал.1 Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването и на раздел 3-ти от Общите условия на договорите между /фирма/ и
търговец за извършване на услугата „дялово разпределение“ на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Задължението да се заплаща стойността на топлоенергията е задължение за
периодично плащане по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД - налице са парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт (договор за доставка на топлоенергия), чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, като не е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви (в този смисъл-ТР №3/2011 г. на ВКС-ОСГТК). Следователно
съгласно чл.111, б.”в”, пр.ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за процесните вземания за главница и лихва
е 3-годишният срок на погасителна давност. Съгласно чл.422, ал.2 ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, следователно от този момент настъпва и материално -
правната последица от предявяването на иска - прекъсването на давността съгласно чл.116,
б.„б.”, пр.І ЗЗД. Следователно, в настоящия случай давността е прекъсната, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в
съда – 18.02.2022 г.
Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД „давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо”. Съобразно клаузите на приложимите общи условия от 2016 г. /чл. 33 от
тях/ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 -
дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Поради това и съобразно
приетия срок на погасителната давност, както и с оглед сроковете на настъпване на
изискуемостта на вземанията на ищеца (с изтичане на 45 дни след срока, за който се
отнасят). Ето защо, с оглед сроковете на настъпване на изискуемостта на вземанията на
ищеца (с изтичане на 45 дни след срока, за който се отнасят), погасени по давност са
вземанията за периода м.10.2018 г. - м.12.2018 г. включително, тъй като тригодишната
погасителната давност за него е изтекла преди депозиране на исковата молба в съда. Тези
вземания се равняват на сумата от 137,50 лв.
Ето защо, искът следва да бъде уважен за сумата от 920,59 лв., а за разликата над
нея до пълния предявен размер от 1058,09 лв. същият следва да бъде отхвърлен, като
погасен по давност.
3
Вземанията на ищеца за такса за дялово разпределение не са погасени по давност.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Следователно погасени по давност са и лихвите за забава върху погасената по давност
главница за ползвана топлинна енергия, които се равняват на сумата от 33,27 лв.
Следователно искът се явява основателен за сумата в общ размер от 113,65 лв., а за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 146,92 лв. същият следва да бъде
отхвърлен, като погасен по давност.
По отношение на цената за услугата „дялово разпределение“ липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция за сумата в
размер на 10,07 лв. се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер от 75,42 лв.,
от които 25,42 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като
съобразно уважената част от исковите претенции ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца част от тези разноски, равняващи се на сумата от 64,69 лв.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса за
разглеждане на предявените искове (25,42 лв.) и за юрисконсултско възнаграждение (100
лв.) в общ размер от 125,42 лв., която съобразно уважената част от исковете следва да бъде
редуцирана до сумата от 107,58 лв., която ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и съобразно отхвърлената част от исковите
претенции, ответниците също имат право на разноски както за заповедното, така и за
настоящото исково производство, но доколкото такива не са поискани, а и няма данни да са
направени, то не следва да бъдат и присъждани.
Третото лице помагач няма право на разноски /чл. 78, ал. 10 от ГПК/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
4
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че В. И. Л., ЕГН **********, с адрес: ...., дължи на /фирма/, ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление .... сумата от 920,59 лв. - главница, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия в имот с абонатен № ...., находящ се на адрес: ...., за
периода от м.01.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 18.02.2022 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 113,65 лв., представляваща обезщетение за забава в
погасяването на главния дълг за периода от 15.09.2019 г. до 01.02.2022 г., както и сумата от
55,98 лв., представляваща цена на извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от
м.01.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 18.02.2022 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.дело № 8501/2022 г. по описа на СРС, 87 състав, като ОТХВЪРЛЯ
исковете в останалата част, като неоснователни и като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. И. Л., ЕГН **********, с адрес: ....,
да заплати на /фирма/, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: .... сумата от 64,69
лв. - разноски в заповедното производство, както и сумата от 107,58 лв. - разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ....., като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните и на третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5