Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Плевен,…7.....май….2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на…..ДЕСЕТИ…..МАРТ………….
през ДВЕ ХИЛЯДИ
и ДВАДЕСЕТА година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря....ВЕРГИНИЯ…..П.,…като…разгледа….
докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…110....…
по…описа…за…2020г,…за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивно
гражданско производство по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение
№2154/25.10.2019г. по гр.д.№133/2019г., Плевенският районен съд, Гражданско
отделение, VІІІ-ми гр.с-в е постановил следното:
Приел е за
установено в отношенията между страните, че В.В.В. ЕГН **********, с адрес в гр. Плевен дължи на „***“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „***“, *** София, сграда №***, сума в общ размер на 199,30 лева за незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер №*** за периода от 10.09.2016 г. до
09.01.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 41 ГПК до окончателното плащане на
сумата на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Отхвърлил е
предявения от ***“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „***“, *** София, сграда №*** срещу В.В.В. ЕГН **********, с адрес
в гр. Плевен иск с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. чл.342, ал.1, вр. ал.3,
вр. чл. 345, ал.1 от ТЗ с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 204,92 лв, представляваща незаплатени
лизингови вноски, от които: 9.38лв. по Договор за лизинг за мобилен номер ***/***
от дата 05.03.2015г. за периода от м.01/2017г. до м.02/2017г., и 195.54лв. по
Договор за лизинг за мобилен номер ***/*** от дата 09.07.2015г. за периода от
м.01/2017г. до м.06/2017г. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
Осъдил е В.В.В. ЕГН **********, с адрес
в гр. Плевен да заплати на „***“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „***“,
*** София, сграда №***, сумата от 88.47 лв.,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 4982 по описа за
2018 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Осъдил е В.В.В. ЕГН **********, с адрес в гр. Плевен да заплати на „***“ ЕАД ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. София, ж.к. „***“, *** София, сграда №***, сумата от 372,75 лв., представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Недоволни от
постановеното решение останали и двете страни, които обжалват същото.
Въззивният съд,
като провери оплакванията, изложени във въззивните жалби на страните,
констатира следното:
І. По въззивната жалба на“***“-ЕАД –София:
Въззивният
жалбоподател „***“, ЕАД с ЕИК-***, който е ищец в първоинстанцонното
производство, чрез пълномощника адв. В.Г. от САК обжалва съдебното решение, в
частта, в която е отхвърлен като неоснователен предявеният от него против
ответницата В.В.В., иск с цена 204,92 лв,
представляваща незаплатени лизингови вноски, от които: 9.38лв. по Договор за
лизинг за мобилен номер ***/*** от дата 05.03.2015г. за периода от м.01/2017г.
до м.02/2017г., и 195.54лв. по Договор за лизинг за мобилен номер ***/*** от
дата 09.07.2015г. за периода от м.01/2017г. до м.06/2017г.
Във въззивната
жалба се твърди, че в обжалваната част съдебното решение е неправилно и се
прави искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се
уважи изцяло исковата претенция. Излагат
се следните оплаквания: Неправилно съдът е приел, че потребителят е уведомен за
разваляне на договора поради неизпълнение, изразяващо се в незаплащането на две
месечни вноски- Падежът на лизинговите вноски е указан във фактурата за
изплащане на предоставените съобщителни услуги. След изтичане на срока за
плащане, изходящите обаждания се ограничават, а в последствие абонаментът се
деактивира. За прекратяване на договора, законът не изисква специална форма.
Неправилно съдът е приел, че не са били налице предпоставките за прекратяване
на договора за лизинг. Неизпълнението на абанота да плати е основание за
предсрочна изискуемост на лизинговите вноски за периода след м. януари 2017г.
Освен това, към момента на сезиране на съда, срокът на договора е изтекъл и е
налице неизпълнение на задължението от страна на потребителя В сключените
договори за лизинг се съдържа декларация от лизинголучателя, че при сключването
на договора е получил лизинговата вещ във вид, готов за употреба. Съдът не е
съобразил, че абонатът нито е заплатил лизинговите вноски, нито е върнал
полученото мобилно устройство.
Ответницата по
въззивната жалба В. В., чрез особения
представител адв. Е.Й. ***, е подала писмен отговор, в който е изразила
становище за неоснователност на същата. Заявява, че изводите на съда са
правилни и моли да бъде потвърдено
съдебното решение в обжалваната от
ищеца част. Посочва, че договорът за лизинг не е развален по надлежен
ред, поради което не са налице предпоставки за заплащане на претендираните
лизингови вноски.
Пред въззивната
инстанция не са представени нови доказателства.
Плевенският
окръжен съд, като провери решението в частта, обжалвана от „***“-ЕАД с оглед изложените оплаквания във въззивната
жалба и обсъди събраните доказателства, приема
следното:
Въззивната жалба на „***“-ЕАД със седалище и адрес на управление в
гр.София, Район “***“, *** София, сграда *** – ищец в първоинстанционното
произвоство по гр.д.№133/2019г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, срещу постановеното по делото
от VІІІ-ми гр.с-в съдебно Решение №2154/25.10.2019г,е
подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от
надлежна страна, при наличие на правен
интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА
Разгледана по същество
е ОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното
производство по гр.д.№133/2019г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, е образувано на
основание обективно съединени
искове, предявени от ищеца „***“-ЕАД (понастоящем въззивен жалбоподател) срещу
ответницата В.В.В. с постоянен адрес ***( понастоящем ответница по въззивната
жалба), както следва: Установителен иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК с
цена 199.30лв. за установяване съществуване на вземане за незаплатени
далекосъобщителни услуги, за които по ч.гр.д.№4982/2018г. е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК; Осъдителен иск с цена 204.92лв.- представляваща
стойността на незаплатени лизингови вноски.
В исковата молба се твърди следното: Ищецът е подал заявление по
реда на чл.410 ГПК за издаване на
заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда е
предявен настоящият иск. По повод договор за мобилни услуги от дата
15.04.2013г., сключен с мобилния оператор ответникът е абонат на дружеството
доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №*** и титуляр по предпочетения
мобилен номер ***/*** с избрана абонаментна програма *** 9.90лв. Като лоялен абонат на
оператора и при възползване от префенциални условия да ползва повече от една
услуга, абонатът-ответник е взела втори абонаментен план с предпочетен мобилен
номер ***/*** по програма *** 2500 64кbps 13,90лв.,
съгласно Договор за мобилни услуги от дата 05.03.2015г. с уговорен срок на
действие до 05.03.2017г. Във връзка с мобилен номер ***/*** е сключен и
лизингов договор, като абонатът е взел мобилно устройство марка *** модел *** ***
*** на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 4.69лв.
всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. На
05.03.2015г. във връзка с новиране на отношенията между страните е подписан
Сертификат за пакетни услуги ***, с който в обединена пакетна услуга са включени ползваните мобилни номера:
мобилен номер ***/***по програма *** 19,99лв и мобилен номер ***/*** по
програма *** 2500 64кbps 13,90лв., като за общата пакетна
услуга абонатът е получил отстъпка в размер на 10% от месечния абонамент при
фактуриране на потреблението. Отношенията по повод титулярния мобилен номер ***/***
са новирани посредством подписано между страните Допълнително споразумение от
дата 09.07.2015г., като абонатът е предпочел да ползва абонаментен план ***
25,99лв. с уговорен срок на действие до дата 09.07.2017г. Във връзка с мобилен
номер ***/*** е сключен и лизингов договор, като абонатът е взел мобилно
устройство марка *** модел ***
на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 32.59лв.
всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. С допълнително
споразумение от дата 23.06.2016г. отношенията по повод мобилен номер ***/*** са
новирани, като абонатът е предпочел да ползва абонаментен план *** 25,99лв. за
срок до 23.06.2018г. Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано
под клиентския номер на абоната №***. Съгласно чл.26 от Общите условия на
мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането
на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно на името на потребителя, като при сключване на индивидуален договор
всеки потребител страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която
ще му бъде издавана фактура и неполучаването на същата не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми“. За потребените от
абоната-ответник услуги за периода 10.09.2016 г. до 09.01.2017 г. *** е издал:
фактура №***/10.10.2016г. за отчетения период на потребление 10.09.2016-
09.10.2016г. е начислена за периода сума за плащане в размер на 103,90лв./с
ДДС/, от които: за мобилен номер ***/***: 11,58лв./без ДДС/ за пропорционален
месечен абонамент *** 2500 64кbps и 4,69лв. - дължима лизингова
вноска; за мобилен номер ***/***: 21,66лв./без ДДС/- за пропорционален месечен
абонамент *** 25,99лв.,1,25лв./без ДДС/ - допълнителен пакет SМS/ММS в мрежата на ***, 11,66лв./без
ДДС/ - допълнителни услуги мобилен интернет, 0,32лв./без ДДС/ - кратки текстови
съобщения (SМS), и 32,59лв. - дължима лизингова
вноска, като дължимата сума е платима в срок 25.10.2016г; фактура №***/10.11.2016г.
за отчетения период на потребление 10.10.2016- 09.11.2016г. е начислена за
периода сума за плащане в размер на 82,32лв./с ДДС/, от които: за мобилен номер
***/***: 11,58лв./без ДДС/ за пропорционален месечен абонамент *** 2500 64кbps, и 4,69лв. - дължима лизингова
вноска; за мобилен номер ***/***: 21,66лв./без ДДС/- за пропорционален месечен
абонамент *** 25,99лв., 1,25лв./без ДДС/ - допълнителен пакет SМS/ММS в мрежата на ***, 0,10лв./без
ДДС/ - гласова поща, 1,44лв./без ДДС/ - кратки текстови съобщения (SМS), и 32,59лв. - дължима лизингова
вноска, като дължимата сума е платима в срок 25.11.2016г. Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни
услуги на обща стойност 175,58лв., фактурирани за отчетни месеци 10/2016г. и
11/2016г. С Кредитно известие №***/10.12.2016г.
за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на
-13.56лв./с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване
на абонамента такси, от които -7,22лв./без ДДС/ за мобилен номер ***/*** и -
3,86лв./ без ДДС/ за мобилен номер ***/***, начислена е сума в размер на
0,20лв./без ДДС/ за гласова поща за мобилен номер ***/***, и са начислени
дължимите лизингови вноски в общ размер на 37,28лв., от които 4,69лв. за
мобилен номер ***/*** и 32,59лв. за мобилен номер ***/***, като е отразен
незаплатения баланс в размер на 175,58лв. за предходните отчетни периоди, при
което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 199,30лв. Неизпълнението
на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги
на стойност 199,30лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11
от всеки от процесиите договори за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл.
196, в от ОУ на мобилния оператор, ищецът е прекратил едностранно
индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и е издал по
абонатен номер №*** на дата 10.01.2017г. крайна фактура №***с начислена обща
сума за плащане в размер на 1034,52лв. В издадената крайна фактура е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер
на 630,30лв.; фактурирана е цената, дължима се за оставащите незаплатени
лизингови вноски, съгласно уговорените погасителни планове в размер на
630,30лв. и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните
отчетни периоди в размер на 199,30лв. сочи се, че датата на деактивация на
процесния абонамент е 30.11.2016г., като същата се генерира автоматично по
вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент. Твърди се, че абонатът е в неизпълнение на договора си,
като същият не е спазил крайните срокове за ползване на абонаментите ***
25,99лв. за мобилен номер ***/*** с уговорен срок на действие до 23.06.2018г, и
на абонамента *** 2500 64кbps 13,90лв за мобилен номер ***/***
с уговорен срок на действие до 05.03.2017г. Поради прекратяване на договорите
за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание
т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към всеки от лизинговите договори,
дължимите месечни вноски за предоставените на абоната мобилни устройства са
обявени за предсрочно изискуеми. Съгласно чл.3(2) от всеки от договорите за
лизинг, сключени към абонаментите за мобилни номера ***/*** и ***/***, „Месечните
лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя
съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на
лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно
сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите
условия на „***“ ЕАД“. При сключване на процесния договор е посочена
предпочетена дата на фактуриране на услугите 10-то число от месеца, като
падежът на лизинговите вноски е указания в месечните фактури срок за заплащане
на фактурираните услуги. Поради неизпълнението на абоната да заплати в
указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до
предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалните му абонаменти за
ползваните мобилни номера, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към
договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани
услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно
тези договори плащания“/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите
вноски, дължими след месец 01/2017г, когато е издадена крайната фактура №***/10.01.2017г.,
съгласно уговорения погасителен план, както следва: за устройство *** модел ***
*** 3G, взето във връзка с мобилен
номер ***/***, се претендира цената в размер на на 9.38лв. след месец 01/2017г,
като периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизингови вноски, е
от м.01/2017г. до м.02/2017г.; за устройство *** модел ***, взето във връзка с мобилен
номер ***/***, се претендира цена в размер на 195.54лв. след месец 01/2017г.,
като периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизигови вноски, е от
м.01/2017г. до м.06/2017г. Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа
на мобилния оператор „***“ ЕАД ответникът В.В.В. се е съгласил и е приел Общите
Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги. Съгласно чл. 49 от Общите
Условия, ищецът има право да получава в срок всички плащания, дължими от
потребителя в уговореното количество и на уговореното място, а според чл.71
„Потребителят е длъжен да заплаща определените от *** цени по начин и в срокове
за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Неплащането в
срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги
е обусловило правото на *** /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния
договор на ответника. Сочи се, че при неспазване на което и да е задължение по
част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое
от другите задължения на потребителя, *** има право незабавно да ограничи
предоставянето на
услугите, или при
условията на т. 196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Съгласно сключения
договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и
общите условия на доставчика на мобилни услуги, като към индивидуалния договор
се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към
него. В чл.20 от Общите условия е регламентирано,
че, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени,
съгласно действащата ценова листа на ***.
Ответницата В.В.
чрез особения представител адв. Е.Й. ***, в срока по чл.131 е подала писмен отговор на исковата молба,
в който е изразила становище за неоснователност на предявените искове.
Възразила е,че деактивацията е достатъчно основание да се приеме, че
начисляване и претенция за заплащане на услугите за периода до 09.01.2017г е
без каквото и да е основание. Осъдителнияи иск е неоснователен, тъй като не е
настъпила предсрочна изискуемост на лизинговите вноски, защото лизинговите
договори не са прекратени по предвидения в Общите условия ред. Твърди се, че съгл.чл.- 75 от ОУ операторът
има право при неспазване на което и да е от поетите задължения по договора да
прекрати предоставянето на услугата, или при условията на т.19б да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя, за което не са представени
никакви писмени доказателства.
По делото са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза.
Както беше посочено по-горе, съдът е отхвърлил предявеният от ищеца против
ответницата осъдителен иск за заплащане на сумата от 204.92лв., представляваща лизингови
вноски за две мобилни устройства.
Въззивният съд приема, че в отхвърлителната част постановеното
РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО и ДОПУСТИМО, но НЕПРАВИЛНО.
Във
въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта
на обжалваното решение. Съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд
не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе
относно правилността на обжалваното
решение, съдът съобрази следното:
Въз основа на събраните доказателства се установява
следното от фактическа страна:
Между ищеца( понастоящем въззивник) и ответницата(
понастоящем въззиваема), са сключени два лизингови договори, както следва:
- Лизингов договор от 05.03.2015 г., с който на В.В.
е предоставено на лизинг мобилно устройство марка *** модел *** *** 3G на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 4.69лв.
всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
- Лизингов договор от 09.07.2015 г., като абонатът
е получил мобилно устройство марка *** модел ***
на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 32.59лв.
всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Лизинговите вноски и по двата договора следва да се
изплащат ежемесечно заедно със
задълженията за съобщителни услуги, за което се издават ежемесечни фактури.
От заключението
на в.л. В.В., което не е оспорено от страните, се установява следното:
По лизингов договор
от 05.03.2015г. за *** модел *** *** 3Gс
телефонен номер ***, незаплатените лизингови вноски след претендирания период –
01.2017г., са две на обща стойност
9.38лв.
По договор за лизинг от 09.07.2015г. за мобилно
устройство марка *** модел *** , с телефонен номер ******,
незаплатените лизингови вноски след претендирания период 01.2017г., са на обща стойност
195.54лв.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
От писмените доказателства по делото е установено,
че между страните са сключени два броя договори за лизинг на мобилни
устройства, по силата на които
въззиваемата В.В. е получила за ползване за срок от две годни мобилни
устройства срещу задължението да изплаща
ежемесечни лизингови вноски от по
23 бр. вноски по всеки договор съгласно погасителен план.
Договорът за лизинг е двустранен и възмезден, като лизингодателят е задължен
да предаде на лизингополучателя за ползване лизинговата вещ, а последният да
заплаща лизингови вноски съгласно
погасителен план. Като всеки договор, и лизинговият подлежи на разваляне поради неизпълнение на договорното
задължение. Съдът посочва, че и за него важи общото правило за разваляне
съгласно чл.87,ал.1 от ЗЗД, съгласно което при наличие на неизпълнение,
изправната страна може да отправи до неизправната едностранно волеизявление за
разваляне на договора. В процесния случай съдът не установи преди заявяването
на исковата претенция, въззивникът като лизингодател да е отправил до
лизингополучателя едностранно изявление за разваляне. Като такова изявление
може да се приеме евентуално исковата
молба. Съдът обаче приема, че липсата на
надлежно разваляне на лизинговия договор е без значение за изхода на делото,
поради следното: Както беше посочено и двата лизингови договора ,са сключени
през 2015г. за срок от по две години всеки един. Следователно, срокът и на
двата е изтекъл през 2017г. Исковата
молба за присъждане на незаплатените лизингови вноски е предявена едва през
2019г. При положение, че срокът на
договорите е изтекъл, не се налага
изправната страна да отправя до неизправната изявление за тяхното разваляне.
От доказателствата по делото е установено, че ищецът като лизингодател е изпълнил задължението
си да предостави на лизингополучателя за ползване лизинговата вещ. ( По-точно лизинговите вещи,
тъй като договорите са два) Лизингополучателят обаче е изпълнил само частично
задължението си за плащане на лизинговите вноски, като считано от м. януари
2017г. е спрял плащанията. Срокът и на двата договори е изтекъл, а лизингополучателят В. В. нито е
върнала лизинговите вещи на лизингодателя, нито е заплатила тяхната цена.
Поради това с оглед исковата претенция следва да бъде осъдена да заплати
неиздължените лизингови вноски, които съгласно заключението на неоспоранета
експертиза са 9.38лв. – за *** модел ***
*** 3Gс телефонен номер ***, и 195.54лв. а за мобилно устройство марка *** модел *** , с телефонен номер ******. Общият размер на дължимите лизингови
вноски по двата договора за лизинг е 204.92лв., каквато е цената на предявения
осъдителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД.
Възраженията на ответницата по въззивната жалба,са
неоснователни по съображенията, изложени
от въззивния съд. – Сроковете и на двата лизингови договори са изтекли
преди предявяването на иска. Въззиваемата като лизингополучател е изпълнила частично задължението си за
плащане, поради което следва да бъде осъдена да заплати на лизингодателя
незаплатените лизингови вноски. Не се твърди и няма данни същата да е
върнала на лизингодателя получените на
лизинг мобилни устройства.
От изложеното е видно, че относно претенцията за заплащане на лизингови
вноски, въззивният съд достига до правен извод, който е напълно различен от
този на първоинстанционния. Поради това обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която е отхвърлен предявеният от ищеца против ответника
иск с правно основание чл.79,ал1 от ЗЗД и
цена 204.92лв. и вместо него да бъде постановено друго при условията на
чл.271 от ГПК, с което В.В.В., ЕГН-**********
бъде осъдена да заплати на „***“-ЕАД на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД сумата от
204.92лв., представляваща незаплатени лизингови вноски, от които: 9.38лв. по Договор за лизинг за
мобилен номер ***/*** от дата 05.03.2015г. за периода от м.01/2017г. до
м.02/2017г., и 195.54лв. по Договор за лизинг за мобилен номер ***/*** от дата
09.07.2015г. за периода от м.01/2017г. до м.06/2017г. ,
ІІ. По
въззивната жалба на В.В.:
Въззивната жалбоподателка В.В., която е ответница в
първоинстанционното производство, чрез особения представител адв. Е.Й. ***, е
подала насрещна въззивна жалба срещу
съдебното решение в частта, в която е уважен предявеният срещу нея от „***“-ЕАД, по реда на чл.422 от ГПК, установителен
иск с цена199.30лв., представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги.
В насрещната въззивна жалба се твърди, че в
обжалваната част, в която е уважен предявеният от ищеца против ответницата,
установителен иск по чл.422 от ГПК, решението е неправилно и се моли да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли иска.
Изтъква се, че позоваването на счетоводна експертиза, която е преповторила
данните по фактурите, не е достатъчно ,за да се приеме, че искът е основателен.
Ответникът по насрещната въззивна жалба „***“-ЕАД,
чрез пълномощника адв. В.Г. от САК, е подал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на
същата. Заявил е, че от събраните доказателства се установява основателността
на исковата претенция, а оплакванията на жалбоподателя са неоснователни.
Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.
Плевенският окръжен съд, като провери решението в
частта, обжалвана от В.В. чрез особения представител адв. Е.Й. ***, с оглед
изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди събраните доказателства,
приема следното:
Въззивната
жалба на В.В. – ответница в първоинстанционното произвоство по гр.д.№133/2019г.
по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по делото от VІІІ-ми
гр.с-в съдебно Решение №2154/25.10.2019г,е
подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от
надлежна страна, при наличие на правен
интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА
Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното производство по
гр.д.№133/2019г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е
образувано на основание обективно съединени искове, предявени от
ищеца „***“-ЕАД (понастоящем въззивен жалбоподател) срещу ответницата В.В.В. с
постоянен адрес ***( понастоящем ответница по въззивната жалба), както следва:
Установителен иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК с цена 199.30лв. за
установяване съществуване на вземане за незаплатени далекосъобщителни услуги,
за които по ч.гр.д.№4982/2018г. е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК; Осъдителен иск с цена 204.92лв.- представляваща стойността на незаплатени
лизингови вноски.
В
исковата молба се твърди следното: Ищецът
е подал заявление по реда на чл.410 ГПК
за издаване на заповед за изпълнение,
която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в
изпълнение указанията на съда е предявен настоящият иск. По повод договор за
мобилни услуги от дата 15.04.2013г., сключен с мобилния оператор ответникът е
абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №*** и
титуляр по предпочетения мобилен номер ***/*** с избрана абонаментна програма *** 9.90лв. Като лоялен абонат на оператора и при възползване от префенциални
условия да ползва повече от една услуга, абонатът-ответник е взела втори
абонаментен план с предпочетен мобилен номер ***/*** по програма *** 2500 64кbps 13,90лв., съгласно Договор за
мобилни услуги от дата 05.03.2015г. с уговорен срок на действие до 05.03.2017г.
Във връзка с мобилен номер ***/*** е сключен и лизингов договор, като абонатът
е взел мобилно устройство марка *** модел *** *** 3G на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 4.69лв. всяка,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. На 05.03.2015г. във
връзка с новиране на отношенията между страните е подписан Сертификат за
пакетни услуги ***, с който в обединена пакетна
услуга са включени ползваните мобилни номера: мобилен номер ***/***по
програма *** 19,99лв и мобилен номер ***/*** по програма *** 2500 64кbps 13,90лв., като за общата пакетна
услуга абонатът е получил отстъпка в размер на 10% от месечния абонамент при
фактуриране на потреблението. Отношенията по повод титулярния мобилен номер ***/***
са новирани посредством подписано между страните Допълнително споразумение от
дата 09.07.2015г., като абонатът е предпочел да ползва абонаментен план ***
25,99лв. с уговорен срок на действие до дата 09.07.2017г. Във връзка с мобилен
номер ***/*** е сключен и лизингов договор, като абонатът е взел мобилно
устройство марка *** модел *** на изплащане
посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 32.59лв. всяка, съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор. С допълнително споразумение от дата
23.06.2016г. отношенията по повод мобилен номер ***/*** са новирани, като
абонатът е предпочел да ползва абонаментен план *** 25,99лв. за срок до
23.06.2018г. Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано
под клиентския номер на абоната №***. Съгласно чл.26 от Общите условия на
мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането
на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно на името на потребителя, като при сключване на индивидуален договор
всеки потребител страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която
ще му бъде издавана фактура и неполучаването на същата не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми“. За потребените от
абоната-ответник услуги за периода 10.09.2016 г. до 09.01.2017 г. *** е издал:
фактура №***/10.10.2016г. за отчетения период на потребление 10.09.2016-
09.10.2016г. е начислена за периода сума за плащане в размер на 103,90лв./с
ДДС/, от които: за мобилен номер ***/***: 11,58лв./без ДДС/ за пропорционален
месечен абонамент *** 2500 64кbps и
4,69лв. - дължима лизингова вноска; за мобилен номер ***/***: 21,66лв./без
ДДС/- за пропорционален месечен абонамент *** 25,99лв.,1,25лв./без ДДС/ -
допълнителен пакет SМS/ММS в мрежата на ***, 11,66лв./без ДДС/ - допълнителни услуги мобилен
интернет, 0,32лв./без ДДС/ - кратки текстови съобщения (SМS), и 32,59лв. - дължима лизингова вноска, като
дължимата сума е платима в срок 25.10.2016г; фактура №***/10.11.2016г. за
отчетения период на потребление 10.10.2016- 09.11.2016г. е начислена за периода
сума за плащане в размер на 82,32лв./с ДДС/, от които: за мобилен номер ***/***:
11,58лв./без ДДС/ за пропорционален месечен абонамент *** 2500 64кbps, и 4,69лв. - дължима лизингова вноска; за мобилен номер ***/***:
21,66лв./без ДДС/- за пропорционален месечен абонамент *** 25,99лв.,
1,25лв./без ДДС/ - допълнителен пакет SМS/ММS в мрежата на ***, 0,10лв./без ДДС/ - гласова поща,
1,44лв./без ДДС/ - кратки текстови съобщения (SМS), и 32,59лв. - дължима лизингова вноска, като дължимата сума е платима в
срок 25.11.2016г. Абонатът е потребил и
не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 175,58лв., фактурирани за отчетни
месеци 10/2016г. и 11/2016г. С Кредитно
известие №***/10.12.2016г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана
сумата в размер на -13.56лв./с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално
начислени при сключване на абонамента такси, от които -7,22лв./без ДДС/ за
мобилен номер ***/*** и - 3,86лв./ без ДДС/ за мобилен номер ***/***, начислена
е сума в размер на 0,20лв./без ДДС/ за гласова поща за мобилен номер ***/***, и
са начислени дължимите лизингови вноски в общ размер на 37,28лв., от които
4,69лв. за мобилен номер ***/*** и 32,59лв. за мобилен номер ***/***, като е
отразен незаплатения баланс в размер на 175,58лв. за предходните отчетни
периоди, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на
199,30лв. Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 199,30лв., е ангажирало
договорната отговорност на абоната по т.11 от всеки от процесиите договори за
услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в от ОУ на мобилния оператор,
ищецът е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за
ползваните абонаменти и е издал по абонатен номер №*** на дата 10.01.2017г.
крайна фактура №***с начислена обща сума за плащане в размер на 1034,52лв. В
издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги в размер на 630,30лв.; фактурирана е цената,
дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорените
погасителни планове в размер на 630,30лв. и е включена сумата за потребените
мобилни услуги от предходните отчетни периоди в размер на 199,30лв. сочи се, че
датата на деактивация на процесния абонамент е 30.11.2016г., като същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент. Твърди се, че абонатът е в
неизпълнение на договора си, като същият не е спазил крайните срокове за
ползване на абонаментите *** 25,99лв. за мобилен номер ***/*** с уговорен срок
на действие до 23.06.2018г, и на абонамента *** 2500 64кbps 13,90лв за мобилен номер ***/*** с уговорен срок на действие до
05.03.2017г. Поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и
преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите
условия, приложени към всеки от лизинговите договори, дължимите месечни вноски
за предоставените на абоната мобилни устройства са обявени за предсрочно изискуеми.
Съгласно чл.3(2) от всеки от договорите за лизинг, сключени към абонаментите за
мобилни номера ***/*** и ***/***, „Месечните лизингови вноски се фактурират от
лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и
начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на
абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за
предоставяне на такива услуги и Общите условия на „***“ ЕАД“. При сключване на
процесния договор е посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 10-то
число от месеца, като падежът на лизинговите вноски е указания в месечните
фактури срок за заплащане на фактурираните услуги. Поради неизпълнението на
абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания,
довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалните му
абонаменти за ползваните мобилни номера, на основание чл.12, ал.2 от Общите
условия към договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани
услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно
тези договори плащания“/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите
вноски, дължими след месец 01/2017г, когато е издадена крайната фактура №***/10.01.2017г.,
съгласно уговорения погасителен план, както следва: за устройство *** модел ***
*** 3G, взето във връзка с мобилен номер ***/***, се
претендира цената в размер на на 9.38лв. след месец 01/2017г, като периодът, за
който са дължими предсрочно изискуемите лизингови вноски, е от м.01/2017г. до
м.02/2017г.; за устройство *** модел ***, взето във връзка с мобилен номер ***/***, се претендира цена в размер на
195.54лв. след месец 01/2017г., като периодът, за който са дължими предсрочно
изискуемите лизигови вноски, е от м.01/2017г. до м.06/2017г. Като абонат на
обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „***“ ЕАД ответникът
В.В.В. се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги.
Съгласно чл. 49 от Общите Условия, ищецът има право да получава в срок
всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на
уговореното място, а според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща
определените от *** цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от
тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването й“. Неплащането в срок на издадените от Оператора
на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на ***
/чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника. Сочи
се, че при неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи
условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения
на потребителя, *** има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите,
или при условията на т. 196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Съгласно сключения
договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и
общите условия на доставчика на мобилни услуги, като към индивидуалния договор
се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към
него. В чл.20 от Общите условия е
регламентирано, че, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и
специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на ***.
Ответницата В.В. чрез особения представител адв. Е.Й.
***, в срока по чл.131 е подала писмен
отговор на исковата молба, в който е изразила становище за неоснователност
на предявените искове. Възразила е,че деактивацията е достатъчно основание да
се приеме, че начисляване и претенция за заплащане на услугите за периода до
09.01.2017г е без каквото и да е основание. Осъдителнияи иск е неоснователен,
тъй като не е настъпила предсрочна изискуемост на лизинговите вноски, защото
лизинговите договори не са прекратени по предвидения в Общите условия ред. Твърди се, че съгл.чл.- 75 от ОУ операторът
има право при неспазване на което и да е от поетите задължения по договора да
прекрати предоставянето на услугата, или при условията на т.19б да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя, за което не са представени
никакви писмени доказателства.
По делото са събрани
писмени доказателства и е прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
Както беше посочено
по-горе, съдът е отхвърлил предявеният
от ищеца против ответницата осъдителен иск за заплащане на сумата от 204.92лв.,
представляваща лизингови вноски за две мобилни устройства.
Въззивният
съд приема, че в уважената част постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се
излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи
наличието на пороци, които да обуславят
нищожност или недопустимост на
съдебния акт.
За да се
произнесе относно правилността на обжалваното
решение, съдът съобрази следното:
Въз основа на събраните доказателства се установява
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д.№4982/2018г. по описа
на ПлРС, ГО, съдът е уважил изцяло подаденото заявление, като е издал Заповед
№3068/10.07.2018г. за изпълнение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредил
настоящата въззивница В.В.В. да заплати на
настоящия въззиваем „***“-ЕАД
следните суми:404.22лв. – главница, 57.59лв.-мораторна лихва, законна лихва,
считано от подаването на заявлението и разноски за заповедното производство.
Заповедта е връчена при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, поради което заповедният съд е указал на заявителя, че в 1-месечен срок
може да предяви установителен иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване
съществуването на вземането.
В указания срок, заявителят е предявил иск по
чл.422 от ГПК за част от вземането по заповедта, а именно сумата от 199.30лв. –
стойност на далекосъобщителни услуги,
въз основа на който е образувано първоинстанционното гр.д.№133/2019г. по
описа на ПлРС.
От съвкупната преценка на събраните доказателства
се установява следното:
Между ищеца( понастоящем въззиваем) и ответницата(
понастоящем въззивница), са сключени следните договори:
1.Договор за мобилни услуги №***/15.04.2013 г.
номер №*** и титуляр по предпочетения мобилен номер ***/***, от който се
установява, че е избрана абонаментна програма *** 9.90лв
със срок от 24 месеца.
2.Договор за
мобилни услуги от 05.03.2015 г., сключен между страните по делото, с който на
ответницата е предоставен абонаментен план с предпочетен мобилен номер ***/***
по програма *** 2500 64кbps с месечна такса в размер на 13,90лв.
3.Лизингов
договор от 05.03.2015 г., с който на ответника е предоставено на лизинг мобилно
устройство марка *** модел *** *** 3G на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 4.69лв. всяка,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
4. Сертификат за пакетни услуги ***, от 05.03.2015 г., с който в обединена пакетна услуга са включени ползваните
мобилни номера: мобилен номер ***/***по програма *** 19,99лв и мобилен номер ***/***
по програма *** 2500 64кbps
13,90лв.,
5.Допълнително споразумение от 09.07.2015г., с
който на ответника е предоставен абонаментен план *** с месечна такса от 25,99
лева
6. Лизингов договор от 09.07.2015 г., като абонатът
е взел мобилно устройство марка *** модел ***
на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 32.59лв.
всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
7. допълнително споразумение от 23.06.2016г., с
което на ответника е предоставен абонаментен план *** 25,99лв. за срок до
23.06.2018г.
На името на ответницата са издадени следните
фактури за плащане: Фактура № ***/10.10.2016 г. за отчетен период 10.09.2016 г.
и 09.10.2016 г. за сумата от 103,90 лева; фактура № ***/10.11.2016 г. за
отчетен период 10.10.2016 г. и 09.11.2016 г. за сумата от 82,32; лева; фактура
№ ***/10.12.2016 г. за извършена корекция по дълга от -13,56 лева; фактура № ***/10.01.2017
г. за отчетен период 10.12.2016 г. и 10.01.20167 г. за сумата от 1034,52 лева.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
изготвена от в.л. В.В. се установява следното: Дължимите суми за периода на
процесните фактури от 10.09.2016 г. до 09.01.2017 г., предоставени на мобилни
номера №****** и ****** от ищеца на ответника по делото са както следва: 1).
Фактура № ***/10.10.2016 г. за отчетен период от 10.09.2016г до 09.10.2016 г.
за следните услуги: разговори, данни,
съобщения и др. таксувани услуги в размер на 11,98 лева, месечни и еднократни
такси /абонаменти, допълнителни пакети, лизингови вноски/ в размер на 35,99
лева; за така предоставените услуги е добавено ДДС и получената сума е в размер
на 57,56 лева, към която е прибавена вноската по лизинга в размер на 37,28 лева
или общо 94,84 лева; 2). Фактура № ***/10.11.2016 г. за отчетен период от
10.10.2016г до 09.11.2016 г. за следните услуги: разговори, данни, съобщения и др. таксувани
услуги в размер на 1,54 лева, месечни и еднократни такси /абонаменти,
допълнителни пакети, лизингови вноски/ в размер на 35,99 лева; за така
предоставените услуги е добавено ДДС и получената сума е в размер на 45,04
лева, към която е прибавена вноската по лизинга в размер на 37,28 лева или общо
83,32 лева; 3). Фактура № ***/10.12.2016 г. за отчетен период от 10.11.2016г до
09.12.2016 г. за следните услуги:
разговори, данни, съобщения и др. таксувани услуги в размер на 0,20
лева, месечни и еднократни такси /абонаменти, допълнителни пакети, лизингови
вноски/ в размер на -11,50 лева; за така предоставените услуги е добавено ДДС и
получената сума е в размер на -13,56 лева, към която е прибавена вноската по
лизинга в размер на 37,28 лева или общо 23,72 лева; Дължимата сума за процесния
период е в размер на 199,30 лева за предоставените услуги за мобилни номера №***/***
и 0***/***.
При така установените фактически положения, съдът
формира следните прави изводи:
Искът по чл.422 от ГПК е допустим, като предявен в указания срок,
между надлежни страни, за установяване на задължение, за което е издадена
заповед за изпълнение.
От доказателствата по делото се установява, че
страните са обвързани от два договори
за далекосъобщителни услуги, за което са
предоставени два номера. Касае се за двустранни, възмездни договори, по силата
на които мобилният оператор е задължен да предоставя на абоната
далекосъобщителни услуги, а последният
да ги заплаща, като за дължимите суми ежемесечно се издават фактури. От доказателствата по делото се
установява, че след определен период, абонатът е престанал да заплаща задълженията си по издадените фактури, поради
което понастоящем задължението му
възлиза в размер на исковата сума от 199.30лв. Затова на основание чл.422 от ГПК следва да се признае за установено, че я дължи на мобилният оператор, който
се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
От изложеното е видно, че въззивният съд достига до
правен извод, който е идентичен с този на първоинстанционния, поради което в
тази част обжалваното решение следва да
бъде потвърдено като правилно.
Оплакванията, изразни в насрещната въззивна жалба
са неоснователни. Договорната обвързаност на страните и липса на изпълнение за плащане от страна на въззивната
жалбоподателка са установени със средствата на ГПК. Неоснователно е
оплакването, че заключението на счетоводната експертиза не е достатъчно за
установяване съществуването на вземането. – Съдът посочва, че съгласно правната
теория, неизпълнението на задължение е отрицателетн юридически факт, който е
достатъчно ищецът само да твърди в
процеса, а ответникът може да опровергае
твърдението чрез насрещно доказване. В
случая ответникът не е опровергал
твърденията на ищеца, а обратно – последният чрез заключението на
експертизата е доказал обстоятелствата,
съдържащи се в издадените от него фактури.
ІІІ.
Относно РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на въззивното производство,
ответницата по иска В.В. дължи на „***“-ЕАД, всички разноски за двете инстанции
в исковото производство.За заповедното производство разноските са присъдени н
първоинстанцонното решение и в тази част същото е потвърдено. В първата
инстанция, ищецът е направил разноски, както следва:75лв.-д.т.(л.54), 180лв. –
адв.възнаграждение(л.8),300лв.-възнаграждение за особен представител на
ответника(л.85) и 150лв.-депозит за вещо лице(л.106), или общо разноски в
размер на 705лв. Съгласно уважената част от исковата претенция в първа
инстанция, РС-Плевен е присъдил част от разноските в размер на 372.75лв. От
това следва, че след изхода на производството във въззивна инстанция,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати останалата част от разноските за
първа инстанция, а именно 332.25лв.(705.00лв.-372.75лв.=332.25лв.)В отговора на
насрещната жалба, „***“-ЕАД е претендрал разноски за въззивна инстанция, без да
представи списък за такива. Съдът установи рлазноски по вид и размер, както
следва:25лв.-д.т. за въззивно обжалване и 180лв.- адвокатско възнаграждение,или
общо 205лв.
Освен това В.В. следва да заплати по сметка на
ОС-Плевен д.т. от 25лв. за въззивно обжалване по насрещната въззивна жалба.
Съгласно чл.280,ал.3 във
вр. чл.69,ал.1,т.1 от ГПК настоящето
въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения,
Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав,
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ
№2154/25.10.2019г, постановено по гр.д.№133/2019г. по описа на Плевенски
районен съд, Гражданско отделение, В ЧАСТТА,
в която е отхвърлен предявеният от ищеца против
ответника иск с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД и цена 204.92лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В.В.В. (Б.),
ЕГН-**********, с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“-ЕАД със седалище и адрес на
управление в гр.София, Район“***“, ***
София, сграда ***, на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, СУМАТА от 204.92лв.(двеста и
четири лв. и 92ст), представляваща незаплатени лизингови вноски, от които:
9.38лв. по Договор за лизинг за мобилен номер ***/*** от дата 05.03.2015г. за
периода от м.01/2017г. до м.02/2017г., и 195.54лв. по Договор за лизинг за
мобилен номер ***/*** от дата 09.07.2015г. за периода от м.01/2017г. до
м.06/2017г.
ПОТВЪРЖДАВА
като правилно решението в останалата част.
ОСЪЖДА В.В.В. (Б.),
ЕГН-**********, с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски
окръжен съд ,сумата от 25.00лв.( двадесет и пет лв.) – държавна такса за
въззивно обжалване по насрещна въззивна жалба.
ОСЪЖДА В.В.В. (Б.),
ЕГН-**********, с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“-ЕАД със седалище и адрес на
управление в гр.София, Район“***“, ***
София, сграда ***, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, сумата от 332.25лв.( триста
тридесет и два лв. и 25ст) - останалата
част от разноските за първа инстанция.
ОСЪЖДА В.В.В. (Б.),
ЕГН-**********, с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“-ЕАД със седалище и адрес на
управление в гр.София, Район“***“, ***
София, сграда *** на основание чл.78,ал.1 от ГПК, сумата от 205.00лв.( двеста и
пет лв.) – разноски за въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: