Р е ш е н и е
№ 580/11.11.2011г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, ІІІ-ти състав, в
открито съдебно заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и единадесета
година, в състав:
Председател:
Васко Нанев
при секретаря Д.Г., като разгледа докладваното от съдия Нанев
административно дело № 613 по описа на съда за
Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ.
Делото е образувано по жалба на А.К.Г. ***, против
заповед № ДК-02-ЮЦР-138/14.04.2011 год. на началника на РДНСК - Южен централен
район. С обжалваната заповед е наредено на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ
премахването на незаконен строеж „вилна сграда”, находящ се в държавен горски
фонд, отдел 289 „к” по ЛУП на местност „Слънчева поляна” (защитена местност),
язовир „Широка поляна”, землище на гр. Батак, общ. Батак с извършител А.К.Г..
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, тъй като е постановена в нарушение на материалния закон и
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се
също, че сградата, находяща се в поземлен имот 000529, местност „Слънчева
поляна”, в землището на гр. Батак със застроена площ от 32 кв.м е построена
през 1986 год. и за същата няма издадени строителни книжа. Според жалбоподателя
административният орган не се е съобразил с направеното от адресата на
заповедта възражение във връзка със съставения на 09.12.2011 год. констативен
акт, че същата е търпим строеж по смисъла на §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
Жалбоподателят счита, че в настоящия случай е налице отрицателна по отношение
на правомощието да се разпореди премахване на незаконен строеж материалноправна
предпоставка на търпимост на строежа по смисъла на §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Тъй
като вилната сграда е изградена през 1986 год., т.е. преди 07.04.1987 год.,
разположена е извън строителните граници на населените места и ситуирането й в
имота е адекватно на действалите по време на извършването на строежа правила и
нормативи, същата се явява търпима. Иска се от съда да обяви
незаконосъобразността на оспорения акт и да го отмени.
Административният орган оспорва чрез процесуалния си
представител жалбата като моли същата да бъде отхвърлена с решението на съда.
Съдът, като взе предвид обжалвания административен
акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
С констативен акт № 245-13/09.12.2010 год. /л.19/,
съставен от служители на РДНСК – ЮЦР, в отсъствието на жалбоподателя, е
констатирано, че в землището на язовир „Широка поляна”, отдел 289 „к” е
изпълнена вилна сграда с размери 12х4 метра, с кота стряха +
По делото е изслушано заключение на вещото лице по
назначената с определение на съда съдебно-техническа експертиза. В
заключителната част вещото лице е намерило, че провереният обект, собственост
на А.К.Г., не е идентичен с този, описан в констативен акт № 245-13/09.12.2010
год. и съответно с този, описан в обжалваната заповед. В
констативно-съобразителната част вещото лице е посочило, че сградата на А.К.Г. е записана като фургон в ревизионните книги на
ДГС „Широка поляна”. Същата представлява строеж като е използвана самоносеща
конструкция от фургони и е трайно свързана с терена посредством стоманени
профили и бетонови фундаменти. Сградата е покрита с дървена конструкция и
гладка поцинкована ламарина. Фасадите са облицовани с дървена ламперия.
Застроената площ е
На уточняващ въпрос в съдебно заседание вещото лице е
заявило, че строежът, описан в констативния акт и в заповедта не е идентичен с
този, който е собственост на жалбоподателя. В констативния акт се описва строеж
с дължина
Разпитаният по делото св. Л. твърди, че жалбоподателят
има фургон около язовир „Широка поляна”, „облечен с ламперия”. Дава показания,
че е бил в Чехия и се е върнал от Прага през 1986 год. и същата година е
помогнал на жалбоподателя да поставят фургона. Има метални конструкции, на
които фургонът стои, и е изградена малка циментова стъпка, която държи
вертикалното желязо.
Съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
заповедта на началника на РДНСК лице, в законоустановения срок. Заповедта е
съобщена на 29.06.2011 год. /л.44/, а жалбата е постъпила в деловодството на
административния орган на 12.07.2011 год.
Разгледана по същество същата се явява основателна.
Производството по издаване на индивидуални
административни актове се осъществява с оглед да се установи обективната истина
по случая, за да може същият да се реши в съответствие с нея. От принципа за
истинност следва да се ръководят всички участници в административното
производство, но това важи с особено голяма сила за водещия производството
административен орган. Този извод следва от общия смисъл на правилото на чл. 35
от АПК, а именно индивидуалният административен акт се издава след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако
такива са дадени, съответно направени. Административният орган не е изследвал
подробно и точно всички факти и обстоятелства. На първо място в заповедта е
наредено премахването на незаконен строеж „вилна сграда”, която е с размери
12х4, покрита с двускатен покрив. Вещото лице дава заключение, че сградата,
предмет на оспорената заповед, не е сградата, собственост на жалбоподателя,
отразена с посочен от същото идентификатор в кадастралната карта. Освен това, в
хода на административното производство, началникът на РДНСК не е изследвал дали
за сградата на адресата на заповедта – жалбоподател в настоящето съдебно
производство - е приложим параграф 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Административният
орган не е изследвал годината на построяване на сградата, тъй като от
показанията на разпитания свидетел са налице данни, че същата е построена преди
07.04.1987 год. Поради това административният акт е незаконосъобразен и поради
липса на форма – чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Фактическите основания са
фактическите констатации, които е направил административният орган и въз основа
на какви доказателства. От тяхното уточняване произтича правото на органа да
постанови съответния акт, като разпореди конкретно задължение. При
несъответствието на фактическите основания с обективната действителност актът
подлежи на отмяна като
незаконосъобразен. С оглед събраните по
делото гласни доказателства, че сградата на жалбоподателя е била построена през
1986 год. административният орган е бил длъжен да уточни кога е построена
сградата, собственост на оспорващия и да провери възможно ли е нейното
премахване с оглед допустимия, съгласно §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, режим на
търпимост. Евентуалната търпимост на строежа има отношение към премахването му,
тъй като ако е търпим не следва да се премахва.
С оглед гореизложеното Административен съд –
Пазарджик, ІІІ състав, намира, че са налице отменителните основания на чл. 146,
т.3 и т.4 от АПК, поради което оспореният административен акт следва да бъде
отменен.
Предвид на
факта, че процесуалният представител на жалбпоподателя е поискал
заплащане на разноски, такива следва да бъдат присъдени по реда на чл.143, ал.1 от АПК, с оглед на което съдът
намира, че РДНСК-ЮЦР гр. Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия
сумата от 10 лева д.такса, 200 лева възнаграждение за вещо лице и 150 лева
адвокатски хонорар или общо 360 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2,
предл.2 от АПК, Административен съд-Пазарджик, ІІІ състав
Р Е Ш И:
отМЕНЯ заповед № ДК-02-ЮЦР-138/14.04.2011 год. на началника
на РДНСК - Южен централен район, с която е наредено да бъде премахнат незаконен
строеж „вилна сграда”, находящ се в ДГФ, отдел
289 ”к” по ЛУП на местност „Слънчева поляна” (защитена местност), язовир
„Широка поляна”, землище на гр. Батак с извършител А.К.Г. ***.
ОСЪЖДА РДНСК – ЮЦР гр. Пловдив да заплати на А.К.Г. ***, сумата
от 360/триста и шестдесет/ лева, представляваща разноски по производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му.
Съдия: