Р Е Ш Е Н И
Е № 260102
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 09. 04. 2021 г.
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от 02. 04. 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря КАТЯ
МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ
т. дело № 82 по описа на ПАС за 2021 г., установи следното:
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Същото е започнало по повод подадена от Д.Н.Д., ЕГН **********,*** въззивна жалба против постановеното по т. дело №
197/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд на 14.10.2020 г. решение №
260075 в частите, с които е решено следното:
-
ОТХВЪРЛЯ се предявения от Д.Н.Д., ЕГН **********,*** против З. „Д.Ж.и З.“ АД, *** иск за осъждане на дружеството на
основание чл. 432 от КЗ да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания от контузии получени в резултат на ПТП настъпило на
19.11.2018 г. в гр. П. по вина на И. П. П., ЕГН **********, управлявал лек автомобил марка „М.
****“, рег. № ** **** ** за разликата между
претендираните 55 000 лв. и присъдените от ПОС 2 500 лв.
-
ОТХВЪРЛЯ се иска на Д.Н.Д., ЕГН **********,*** против З. „Д.Ж.и З.“ АД, *** за заплащане на обезщетение за имуществени вреди настъпили в резултат на
ПТП настъпило на 19.11.2018 г. в гр. П.
по вина на И. П. П., ЕГН **********,
управлявал лек автомобил марка „М. ****“, рег. № ** **** ** и
представляващи заплатена от ищцата потребителска такса в размер на 11, 60 лв., ведно със законната лихва върху посочената
сума, претендирана от 19.11.2018 г. до окончателното плащане.
-
ОСЪЖДА
Д.Н.Д., ЕГН **********,*** да заплати на З. „Д.Ж.и З.“ АД, *** деловодни разноски съобразно отхвърлената
част от исковете в размер на 2 261 лв.
В
жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението,
поискана е отмяната му и постановяване на друго уважаващо иска в пълния размер.
Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.
Съдът след като се запозна са акта предмет
на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:
На 14.03.2019 г. в ПОС е
постъпила изходяща от Д.Н.Д., ЕГН **********,*** искова молба против „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК *********, гр. С..
В обстоятелствената част на
същата се говори, че на 19.11.2018 г. в гр. П. около 22 , 00 ч. И. П. П.и
управлявал МПС, марка
„М.“, модел ****, рег. № ** **** **. По време на същото той нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДП, защото излизайки от полски на
асфалтов път не се съобразил с наличието на земна маса по гумите, изгубил
контрол върху автомобила и се ударил в крайпътно дърво. Твърди се, че
ищцата пътувала на
предната дясна седелка на автомобила с поставен предпазен колан. След като се свестила от удара тя усетила, че лицетото
й е в кръв следствие порезни рани по същото локализирани около носа и челото й
получени от удара на главата й в предното стъкло и счупване на същото. Усетила
и силни болки в десния крак.
Това наложило да бъде откарана в
УМБАЛ „С.Г.“, гр. П., където й бил извършен преглед-кръвни изследвания,
ехографско изследване на корем, рентген на череп, таз, гръден кош, бял дроб,
подбедрица и колянна става. Била и поставена диагноза contusion genis sin et cruris sin, contusion pelvis,
contusion focies et copitis. За същите й било предписано лечение с аналгетици, покой и контролен
преглед.
Споменава се, че след няколко дни
състоянието на ищцата рязко се влошило, като тя получила силен оток на дяната
подбедрица, затруднения при движения, изтръпване и болки.
В тази връзка се споменава за
направени преглед и рентгенография в МБАЛ „С.К.“. Установила се нуждата от
оперативно лечение за отстраняване на обемна формация/хематом/ с размери 4/6
см. В дясна подбедрица.
Операцията била направена на 13.12.2018
г. За същата била заплатена потребителска такса от 11, 60 лв.
След същата на ищцата се наложило
да поддържа щадящ крака режим, да ненатоварва същия, да не извършва резки
движения, да не стои дълго права. Това наложило семейството да й помага за ежедневно
обслужване, тоалет, преобличане. Освен болки в оперирания крак тя изпитвала
неудобство и притеснение с оглед на това, че е млада жена и от останалите по
лицето й белези. Наред с това се сочи, че за дълъг период от време тя щяла да е
с намалена работоспособност, следвало да приема разреждащи кръвта вещества,
които били вредни и т.н. Споменава се и също за поставяне на гипс в период от
43 дни, а и че и до сега ищцата не била напълно възстановена, имала подутина в
областта на нараняването, използвала бастун.
Всичко изложено се свързва с
необходимост от обезщетяване на претърпените от ищцата имуществени и
неимуществени вреди.
В тази
връзка се споменава, че за управлявания от виновния водач И. П. автомобил марка „М.“, модел ****, рег.
№ ** **** ** имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в
застрахователна полица № BG **/***********,
валидна към датата на ПТП.
С
молба по чл. 380 от КЗ ищцата предявила пред ответника претенция за изплащане
на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди. Той обаче
отказал.
Така
изложеното се свързва с пораждането на правен интерес дължимото обезщетение да
се претендира по съдебен ред.
В тази
връзка е отправено искане за осъждане на ответното застрахователно дружество да
заплати обезщетение в размер на 55 000 лв. за претърпените неимуществени
вреди и такова в размер на 11, 60 лв. за имуществени вреди, ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба.
Ответникът „Д.Б.Ж.З.“е подал отговор, в който се изразява становище за неоснователност
на исковете.
В тази
връзка на първо место се изразява становище за липса на противоправно поведение
от страна на водача на автомобил марка
„М.“, модел ****, рег. № ** **** **.
Излагат
се доводи за липса на причинна връзка между претендираните увреждания и
произшествието и се оспорва тежестта на същите. Навеждат се доводи за прекомерност
на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като се излагат и съображения,
че за настъпване на уврежданията е допринесла и ищцата, която е пътувала без
предпазен колан и е отказала хоспитализация въпреки информираността, че е
възможно настъпването на усложнения от травмите.
Наред
с това ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение с лицето управлявало автомобил марка „М.“, модел ****, рег.
№ ** **** **.
ДИМ и
отговор на същата не са подавани.
Така съдът след събиране на поисканите
от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет
на обжалване.
Със същото след анализ на
събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за
ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищцата
имуществени и неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са
налице.
В тази връзка е посочено, че причина
за настъпване на произшествието е поведението на водача на автомобила, който не се е съобразил с
пътните и атмосферни условия, което водело до заключение за наличие на противоправно поведение от негова страна и
вина. Прието е също, че в
резултат на настъпилото произшествие на ищцата са били причинени контузия на
лицето и главата, порезни рани в областта на челото и носа, контузия на лявата
колянна става и лявата подбедрица.По отношение описаните в исковата молба травми в
дясната подбедрица и
появил се хематом на същата е прието, че те не са в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП и поведението на виновния за него водач. На тази база е изключена
причинно следствената връзка и между ПТП-то и оперативната интервенция описана
от ищцата.
Този извод е дал основание да се
отхвърли изцяло претенцията за имуществени вреди.
По отношение на неимуществените
такива съдът е приел, че общият размер за справедливото им обезщетяване за
получените следствие на катастрофата вреди е равен на 5 000 лв. Съответно
е разгледана и възражението за съпричиняване и е прието, че такова е налице с
оглед на факта, че ищцата е пътувала без колан, отказала е хоспитализация и е извършвала самолечение
след това.
На тази база процента
съпричиняване е определен на 50 и е присъдено обезщетение в размер на
2 500 лв.
Недоволна
от постановеното решение в отхвърлителната му част е останала ищцата е подала
жалбата станала причина за започване на настоящето въззивно производство.
В нея се излагат доводи за неправилност
на решението, свързани с неправилна интерпретация на доказателствения материал
с оглед извода за липсата на причинна връзка между претендираните увреждания на десния крак и
ПТП-то. Излагат се доводи за това как следва да бъде определен размера на
обезщетението с оглед правилата на чл. 52 от ЗЗД и затова, че имуществените
вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането вследствие настъпилото
ПТП. Оспорват се и констатациите за наличие на съпричиняване и определения
размер на същото.
С оглед
разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и
допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с
оглед посоченото в жалбата.
По повод на
тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно
(нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от
ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен
вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е
постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в
случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата
компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на
българските съдилища.
В случая
нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.
По
отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл.
270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне
въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск.
Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е.
във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на
предпоставки за разрешаване на спора по същество.
В случая за
липса на право на иск в патримониума на ишцата от изложената фактическа
обстановка не може и да се говори.
Съдът е
сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази
законова разпоредба е казано, че увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.
380.
В чл. 380
от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е
казано, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг
от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката
или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се
предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред
съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение.
Анализът на
горните текстове води до извод, че допустимостта на искова претенция по чл.
432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да е упражнил правото си по
чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да няма плащане на
обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият обезщетение да не е доволен от
размера му.
В случая от
представените по делото доказателства е безспорно, че ищцата е предявила
претенциите си за обезщетение пред ответното дружество с молба постъпила в
същото на 21.01.2019 г.
По повод н
същата на 11.02.2019 г. последното е заявило, че към момента не били налице
основания за изплащане на обезщетение с оглед на това, че наличните
доказателства не били достатъчни.
От така изложеното следва извод, че за ищцата
е налице интерес да претендира по съдебен ред изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди.
Във връзка
със същото видно от данните по делото разгледаният от първоинстанционния съд
иск е с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и предмет на преценка са били
факти и обстоятелства от значение за искове от този тип. Решението не е
постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на ГПК/чл. 115, ал.2/ не е
следвало да разглежда настоящия правен спор.
Казаното от своя страна сочи, че ПАС съобразно
разпоредбите на чл. 271 от ГПК следва да реши спора по същество, като потвърди
или измени изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази
преценка той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност
на съдебното решение.
От
съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на исковите
претенции на първо место е обусловена от наличието на застрахователно
правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност” между извършителят на
деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата
на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от КЗ обект на застраховане по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено,
че застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други
участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В
т.1 сред подлежащите на покриване вреди е посочено, че са неимуществените и
имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това от
своя страна води до извод, че отговорността на застрахователното дружество при
наличие на сключен договор за застраховка гражданска отговорност е обусловена и
от установяването на отговорност на застрахованото лице за причинено от него
увреждане. Тя при непозволеното увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и
сл. от ЗЗД.
Според
нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
Според чл.
51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Това
предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща наличието
на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат, което да е пряка и
непосредствена последица от увреждането.
От
описаното съдържание на решението на ПОС, фактът, че същото се обжалва само от ищцата
в отхвърлителната му част следва извод, че то е влязло в сила в частта
присъждаща неимуществени вреди от 2 500 лв. Това от своя страна води до извод,
че вече е налице СПН по въпросите за наличието на противоправно и виновно поведение
от водача на автомобила марка
„М.“, модел ****, рег. № ** **** **, че следствие на същото ищцата е претърпяла вредите,
за които е присъдено обезщетението и те са пряка и непосредствена последица от
произшествието и че този водач е бил застраховано лице по смисъла на КЗ към
момента на произшествието, т.е. налице са предпоставките на чл. 432 от КЗ за
ангажиране отговорността на застрахователя за виновното и противоправното му поведение.
Реално спорът пред ПАС с оглед изложеното в самата жалба е пренесен
по въпроса дали следствие на ПТП-то ищцата е получила увреждания на десния
крайник довели до хирургична интервенция, които също следва да бъдат
обезщетени, по въпроса за размера на дължимото следствие получените травми
обезщетение и по въпроса е или не е налице съпричиняване и ако е налице такова
какъв е приноса на ищцата за настъпилите увреждания.
От представената по делото
медицинска документация и показанията на разпитания по делото свидетел следва
извод, че непосредствено след произшествието ищцата е посетила спешно отделение
на УМБАЛ „С.Г.“, гр. П.. От съставения в тази връзка лист за преглед на пациент
/стр. 24 от делото на ПОС/ е видно, че тя е отишла там поради това , че
следствие на ПТП –то си е ударила главата в предното стъкло, получила прорезни
малки рани в областта на лицето и травма в областта на ЛЯВОТО коляно. Във
връзка с прегледа са направени кръвни изследвания, рентгенография на череп,
таз, лява коленна става и бял дроб, ултразвук на корем. Извършен е преглед от специалисти
по ортопедия и неврохирургия. Съответно
в листа за преглед е отбелязано установяването на прорезни рани по лицето и
липсата на костни счупвания. Отбелязан е
и отказ на ищцата да бъде хоспитализирана въпреки уведомяването й, че
следствие на травмите са възможни усложнения. В този лист са посочени момента
на постъпване на ищцата за прегледите извършени по- горе/19.11.2018 г. в 22,07
ч. и момента на напускането на болничното заведение на дата 19.11.2018 г. в 23,
50 ч. М листовете за преглед съставени от съответните специалисти са отбелязани
установените от тях контузии изписани с латинските им названия и препоръчаната
терапия.
Наред с медицинската документация
от 19.11.208 г. с ИМ са представени и медицински документи от 06.12.2018 г. и
от 14.12.2018 г.
С тези от 06.12.2018 г. се удостоверява,
че ищцата е посетила отново УМБАЛ „С.Г.“, гр. П. на споменатата дата в 14, 52
ч. От съставения лист за преглед е видно, че същата е имала оплаквания за болка
и оток по предна повърхност на дясна подбедрица с неясна генеза. Съответно
извършена е рентгенография на дясната подбедрица и са направени консултации с
ортопед и съдов хирург.
Документът от 14.12.2018 г. е
епикриза издадена от МБАЛ „С.К.“, гр. П. удостоверяваща извършване на
оперативна интервенция на 13.12.2018 г. във връзка с установен хематом в
дясната подбедрица.
Ищцата видно от съдържанието на
исковата молба свързва всички тези травми с ПТП-то станало на 19.11.2018 г. В
подкрепа на това си твърдение е ангажирала и гласни доказателства. Разпитаният
свидетел е водачът причинил ПТП-то. В показанията си той пресъздава действията,
които е предприел при управление на МПС-то преди настъпване на произшествието.
Излага и данни за получените от ищцата увреждания и начина на възстановяването
й.
Съдът реално не притежава нужните
знания за формиране на извод за наличие на причинно следствена връзка между произшествието
и травмите и логично е назначил комплексна АТЕ и СМЕ. Същата след анализ на изложената
от свидетеля информация и споменатата медицинска документация е определила
механизма на ПТП-то и скоростта на движение на автомобила при настъпването му.
На база същите е достигнато до извод, че при удара тялото на Д.Д. се е отправило напред и наляво, при
което долният ляв крайник е контактувал с част от интериора на автомобила с таблото и/или
средната конзола от салона на автомобила, а главата й достигнала предното
обзорно стъкло. Това и
медицинските документи споменати по- горе са довели експертите до заключение,
че получените от ищцата травми
в резултат на настъпилото произшествие се изразяват в контузия на лицето и главата, порезни рани в областта на челото и
носа, контузия на лявата колянна става и лявата подбедрица наложили поставяне на тутурна
шина.
Досежно увреждането на десния
крак и по- точно на подбедрицата на същия вещите лица в експертизата си
завяват, че е невъзможно след ПТП- то ищцата да е нямала оплаквания за болки в този крак и същите да се появят след 17 дни. Посочено
е, че тази 17 дневна разлика създава предпоставки да се приеме, че травмите на
десния крак с друг произход или заболяване. На тази база е направено и
заключение, че емболията и тромбозата на дясната феморална и поплитеална
артерия не може със сигурност да се свърже с произшествието.
Съдът напълно споделя този извод,
като това си становище извежда от факта, че при посещение на спешното отделение
на 19.11.2018 г. оплаквания за десния крак не е имало, а и не са правени снимки
и прегледи на същия. Това становище на съда се затвърждава и от факта, че
разпитаният по делото свидетел през цялото време говори за един травмиран крак,
гипсиране на същия за 10 дена /явно се заблуждава от шинирането му/ и т.н. В
случая е без значение, че този свидетел сочи, че това е оперирания крак при
условие, че това обстоятелство се опровергава от медицинската документация по
делото.
Така изложеното води до извод, че
ищцата не следва да бъде обезщетявана за претърпени от нея имуществени и
неимуществени вреди от увреждането на десния крак, т.е. този иск подлежи на отхвърляне.
В чл. 52 от ЗЗД е казано, че
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това
съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г. сочи, че размерът му зависи от вътрешното
убеждение на решаващия съдебен орган, което следва да е изградено на база
събрания по делото доказателствен материал установяващ характера на увреждането
начина, по който то се е отразило на духовното и психично състояние на
увреденото лице и разбира се икономическата обстановка в страната. При преценка
за отразяване на същото върху физическото състояние следва да се има предвид и
периода, за който последното е било влошено.
От заключението
направено в споменатата по-горе експертиза е видно, че от медицинска гледна
точка Д. е изпитвала от травмите в причинна връзка
с катастрофата умерени
до незначителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно в хода
на оздравителния процес са стихвали до пълното им изчезване след неговото
приключване.
Те констатират и че към
момента на завеждане на исковата молба, пострадалата е напълно излекувана.
В показанията си
разпитания по делото свидетел основно говори за изживяванията на ищцата и
възстановяването й от претърпяната операция на десни крак. Та обаче видно от
казаното по- горе не е свързана с катастрофата.
В показанията по
отношение на травмите свързани със самата катастрофа и възстановяването от
същите се говори за гипс/шина/ държана 10 дни и за това, че раните по лицето не
били добре почистени, което наложило свидетелят да отстранява от същите
стъкла. Говори се и за остатъчни белези по лицето.
Това съобразено с
ниския до умерен интензитет на болките за съда води до заключение, че размерът
на дължимото обезщетение следва да е 5 000 лв.
Преди обаче да се
приеме дали ответникът да бъде осъден да заплати същите ПАС дължи становище и
по направеното възражение за съпричиняване. Това
е така, защото наличието му според чл. 51, ал.2 от ЗЗД е основание да се намали
дължимото обезщетение. Изводите за такова следва да се направят на база
съпоставка между действията на деликвента и пострадалия към момента на
произшествието и преценка с оглед на същата дали то би настъпило независимо от поведението на пострадалия. Следва
да се преценява и това дали с поведението си пострадалият не е допринесъл за
усложняване на вече получените увреждания и е влошил състоянието си.
Ответникът свързва наличието на съпричиняване с това, че ищцата не е имала
поставен обезопасителен колан и с това, че същата е отказала хоспитализация, с
което е допринесла за твърдените усложнения в травмите й.
По повод колана следва да се има предвид, че съгласно чл. 137а, ал.1 от ЗДП
водачът и пътниците са длъжни, когато МПС-то е
в движение да го използват.
В ал. 2 от ЗДП са описани лицата освободени от това задължение, но по
делото доказателства, че ищцата е от този кръг не са представени.
Разпитаният по
делото свидетел твърди в показанията си, че ищцата е имала поставен колан, но
съдът не счита за нужно да кредитира същите по причина, че според експертите
при поставен такъв и ниската скорост на движение при сблъсъка в дървото не е
имало как ищцата да удари главата си в стъклото.
От друга страна за
лошото почистване на раните и белезите за ПАС и комплексната експертиза е
допринесло и обстоятелството, че ищцата е отказала хоспитализация и адекватни медицински
грижи. Тя дори не е счела за нужно да посети лечебно заведение за повторното им
почистване и обработване, а се е оставила в ръцете на лице с немедицинско
образование.
Това води до извод,
че с поведението си ищцата безспорно е допринесла за настъпването на
подлежащите на обезщетяване увреждания. При условие, че не би се достигнало да
удар в стъклото и не биха се получили усложнения при наличие на постоянно
медицинско наблюдение за съда размерът на същото е 50 %.
Това сочи, че искът
следва да се уважи в размер на 2 500 лв., а в останала си част да се
отхвърли.
В изложения по-
горе смисъл е и становището на ПОС и решението му в обжалваната му част следва
да се потвърди, а жалбоподателката ще се осъди да заплати на възиваемто
дружество юрисконсултско възнаграждение от 300 лв. с оглед чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от това съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
постановеното по
т. дело № 197/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд на 14.10.2020 г.
решение № 260075 в частите, с които е решено следното:
-
ОТХВЪРЛЯ се предявения от Д.Н.Д., ЕГН **********,*** против З. „Д.Ж.и З.“ АД, *** иск за осъждане на дружеството на
основание чл. 432 от КЗ да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания от контузии получени в резултат на ПТП настъпило на
19.11.2018 г. в гр. П. по вина на И. П. П., ЕГН **********, управлявал лек автомобил марка „М.
****“, рег. № ** **** ** за разликата между
претендираните 55 000 лв. и присъдените от ПОС 2 500 лв.
-
ОТХВЪРЛЯ се иска на Д.Н.Д., ЕГН **********,***
против З. „Д.Ж.и З.“ АД, *** за
заплащане на
обезщетение за имуществени
вреди настъпили в резултат на ПТП настъпило на 19.11.2018 г. в гр. П. по вина на И. П. П., ЕГН **********, управлявал лек автомобил марка „М.
****“, рег. № ** **** ** и представляващи заплатена от ищцата потребителска
такса в размер на 11, 60 лв., ведно със
законната лихва върху посочената сума, претендирана от 19.11.2018 г. до
окончателното плащане.
-
ОСЪЖДА
Д.Н.Д., ЕГН **********,*** да заплати на З. „Д.Ж.и З.“ АД, *** деловодни разноски съобразно отхвърлената
част от исковете в размер на 2 261 лв.
ОСЪЖДА Д.Н.Д., ЕГН **********,*** да
заплати на З. „Д.Ж.и З.“ АД, *** сумата от 300 лв. юрисконслутско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението може
да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.