№ 230
гр. Пазарджик, 19.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500257 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 и сл. вр. чл. 121 от ГПК.
Същото е образувано по повод на подадена частна жалба от адв.Ц.А. Ч.,
в качеството й на пълномощник на К. АТ. АТ., против Определение
№60/15.02.2022г., постановено по гр.д.№20205230100510/2020г. по описа на
РС- Панагюрище, с което е прекратено производството по гр.д.№510/2020г.
по описа на РС- Панагюрище, поради неподсъдност и същото е изпратено по
подсъдност на РС- С..
Твърди се, че обжалваното определение е незаконосъобразно.
Визира се, че ищецът е предявил иск за защита на правата си на страна
по договор за потребителски кредит , сключен с БПБ на 19.07.2997г., и като
„кредитополучател“ несъмнено има качеството на „Потребител“ по смисъла
на §13 от СР на ЗЗП. Това му право не се променя с цедирането на вземането
на ответника, нито с неговото принудително изпълнение.
Сочи се, че засилената защита на потребителя от общностното право,
като икономически по- слабата страна в договорите и стремежа за
подобряване достъпа му до правосъдие са намерили израз в чл.113 от ГПК с
въвеждането на императивното правило от потребителки спорове за защита
на индивидуални права да се разглеждат от „съда в чийто район се намира
настоящия адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес- по
постоянния“. При бездействие на страните по делото, спазването му може да
1
се преценява и служебно от съда до приключване на първото по делото
заседание- чл.119, ал.3 от ГПК.
Твърди се, че като не е съобразил делегирането с конкретния иск на
общата вестна подсъдност по чл.105 от ГПК, респ. по чл.108, ал.1 от ГПК,
съдът е нарушил закона.
Приема се, че ако съдът е имал съмнение или недостатъчно данни по
делото за настоящия или постоянния адрес на ищеца, съдът е следвало да
даде указания за това и едва при уточнение от негова страна да прекрати
производството по делото след възражението на ответника и да изпрати
делото на така определения съд.
Искането е да се отмени обжалваното определение и да се върне делото
с указания за продължаване на съдопроизводствените правила по него.
Към жалбата е приложено ксерокопие- заверено на лична карта на
жалбоподателят.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е подаден отговор на частната жалба от
другата страна- ответникът „Про Лего“ АД. В същият се излага становище в
насока, че подадената жалба е неоснователна, а постановеното определение е
правилно и законосъобразно. В този аспект се визира, че решаващата съдебна
инстанция правилно е приела, че ищецът в производството няма качеството
на „потребител“, т.к. порът по делото не е обвързан пряко с правата и
задълженията на ищцовата страна по Договор за потребителски кредит от
19.07.2007г., а само по отношение на изтекла погасителна давност в полза на
ищеца.
Визира се, че ищецът не се позовава на качеството си на потребител,
като засяганите и наведените от него съображения и факти са само и
единствено по отношение на материалноправния институт на погасителната
давност.
Искането е да се остави без уважение подадената частна жалба.
Съдът, след като разгледа частната жалба и се запозна с данните по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството пред РС- Панагюрище е образувано по повод на
подадена искова молба от адв.Ч., в качеството й на пълномощник на К. АТ.
АТ., с която е предявен иск, с правно основание по чл.439, ал.1 от ГПК.
2
Твърди се, че ищецът К. АТ. АТ. е кредитополучател по договор с
„Българска пощенска банка“ от 19.07.2007г., като е бил длъжен да върне
получения кредит, ведно с лихвите до 19.07.2012г.
Твърди се от страна на ищецът, че не изпълнил задължението си в срок,
поради което по заявление на ответника „Про Лего“ АД /легитимирало се
като цесионер на кредитодателя/ е образувано ч.гр.дело №670/2012г. по описа
на РС- Панагюрище. По това дело, на 29.09.2012г. е издадена Заповед за
изпълнение №485 от 29.12.2012г. за изпълнение на част от вземането, като на
22.11.2012г. е издаден изпълнителен лист за сумата от 6751,68лв.- главница
и 814,20лв.- разноски по заповедното производство.
Визира се, че от уговорения падеж за плащане на „главницата“ по
договора, в продължение на повече от 5 години, нито кредитодателят, нито
цесионерът са предприели действия за принудително изпълнение, като не са
извършвани и други действия по смисъла на чл.116 от ЗЗД, годни да
прекъснат погасителната давност.
Сочи се, че на 10.10.2016г., въз основа на изпълнителния лист е било
образувано изп.дело №20165230400023 по описа на ДСИ при РС-
Панагюрище, но първото валидно изпълнително действие по това
изпълнително дело е извършено едва на 17.10.2017 г., с молба с вх.№414 от
същата дата.
Искането на ищецът А. е да се постанови решение, с което да бъде
признато за установено, че същия не дължи на „Про Лего“ АД
изпълнение по изп.дело №20165230400023 по описа на ДСИ при РС-
Панагюрище за сумата от 7571,82лв., от които 6751,68лв.- главница по
договор за потребителски кредит от 19.07.2007 г. и 820,14 лв.- разноски по
ч.гр.дело №670 по описа на РС- Панагюрище за 2012г.
В законоустановения едномесечен срок, от страна на ответникът „Про
Лего“ АД е представен писмен отговор на исковата молба, в който сочат, че
предявеният иск е допустим, но напълно неоснователен. В него се изразяват
доводи в насока неоснователност на изложените твърдения в исковата молба
на ищеца.
Твърдят, че към момента на връчване на поканата за доброволно
изпълнение не е изминал предвидения в закона петгодишен давностен срок.
В отговорът е изложено становище, че местно компетентен да
3
разгледа спора по реда на чл.119 от ГПК е РС- С., тъй като ответниците
„Про Лего“ АД имат седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„К.Ф.“
№113А, ет.2, офис 19 и адрес за кореспонденция: гр.С., ул.„Три уши“ №8,
ет.4, Бизнес център Ивел, поради което считат, че делото следва да бъде
изпратено за разглеждане от този районен съд.
Искането е да се отхвърли изцяло като неоснователна и недоказана,
исковата претенция на К. АТ. АТ., с която се иска да бъде признато за
установено на основание чл.124, ал.1, предл.3 от ГПК, че по отношение на
„Про Лего“ АД, ищецът К. АТ. АТ. не дължи заплащане на сумата по
изп.дело №23/2016г. по описа на ДСИ при РС- Панагюрище в общ размер
на 7571,82лв., поради изтекла петгодишна погасителна давност.
С обжалваното Определение №60/15.02.2022г. по гр.д.№510/2020г. по
описа на РС- Панагюрище, първоинстанционният съд е уважил отвода за
местна неподсъдност на делото на сезирания съд, като е прекратил
производството по гр.д.№510/2020г. по описа на РС- Панагюрище, образувано
по искова молба на К. АТ. АТ., чрез адв.Ч., като неподсъдно, като след
влизане в сила на определението е разпоредено, делото да с изпрати по
подсъдност на РС- С..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирани
страна- ищец, в рамките на преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима
и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество е основателна и доказана и следва да бъде
уважена, респ. обжалваното определение отменено като неправилно и делото
върнато на първоинстанционният съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск.
Възражението на ответника за местна неподсъдност на делото на
сезирания съд по чл.119, ал.4 от ГПК, поради приложимост на общата местна
подсъдност по чл.105 ГПК е своевременно предявено в срока за отговор на
ИМ, но разгледано по същество е неоснователно и като такова следва да бъде
отхвърлено.
В конкретният казус, искът по чл.439 от ГПК е с предмет позоваване на
4
погасителна давност в полза на ищеца.
В случая, няма спор, че ищецът упражнява последваща защита на
правото си, извън заповедното производство, но въз основа на изпълнението,
основано именно на задължение по договора за финансова услуга. В това
правоотношение ищецът безспорно има качество потребител по см. на пар. 13
от ДР на ЗЗП. Съгласно цитираната разпоредба, „потребител“ е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и
всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Настоящият
състав не намира опора в извода на РС, че потребителската защита и в
частност благоприятната за потребителя специална местна подсъдност по
чл.113 от ГПК, ще намери приложение единствено когато е предявен иск,
произтичащ директно от правата в ЗЗП, т.е. че спора следва да произтича от
уредените изрично възможности с ЗЗП. Съставът приема, че потребител по
договор за финансова услуга, какъвто е очевидно настоящия ищец,
претендиращ защита срещу изпълнението основано на този договор,
независимо от избрания способ /чрез отрицателен установителен иск/, може
да се ползва от особената местна подсъдност. Аргумент съдът намира и в
това, че съгласно общите принципи на ЗЗП и общностни актове, е предвидена
засилена защита на правата на потребителите, вкл. по съдебен ред. Израз на
тези принципи е и нормата на пар.1 от ДР на ЗЗП /при противоречиви
разпоредби се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на
потребителите/. Поради това, с оглед качеството на ищеца и изложените в
молбата факти и обстоятелства, съставляващи основанието на иска, същият
води иска именно в качеството си на потребител на финансова услуга като
страна по сключен с кредитна институция договор за кредит по смисъла на
пар. 13, т.1 вр. с т.12 от ДР на ЗЗП.
Действително ответникът е цесионер на банката, конституиран в
изпълнителното производство, но прехвърлянето на вземането по договора за
кредит не променя основанието, респ. качеството на длъжника по него. В този
смисъл, релевантно за определяне на местната подсъдност е качеството на
ищеца на потребител на финансова услуга, от което произтича и правото на
избор на местна подсъдност по чл. 113 ГПК, упражнено с предявяване на иска
пред РС- Панагюрище, в чийто район се намира постоянният адрес на ищеца,
5
видно от приложеното извлечение от лична карта. В заключение, съдът
намира, че разпоредбата на чл.113 от ГПК не намира приложение само в
случаите, когато се касае за потребителски спорове по ЗЗП и/или такива
предявени срещу прекия доставчик на услугата. /арг. и в Определение
№607/23.11.2015г., постановено по ч.т.д. №2314/2015 г. по описа на ВКС,
Iт.о./. При липса на изрично посочени в чл.113 от ГПК ограничения,
разпоредбата намира приложение за всички спорове между потребителя и
доставчика, свързани със съществуващия между тях договор, включително и с
наличието или не на задължения по него. Независимо от характера на иска,
интереса на ищеца по същия е отричане на вземането на ответника, основано
на заповедта за незабавно изпълнение и договора за кредит. Поради това,
въззивният съд намира, че в случая са налице предпоставките на чл.113 от
ГПК и компетентен да разгледа спора по правилата на местната подсъдност е
РС- Панагюрище.
Предвид изложеното, обжалваното Определение №60/15.02.2022г. по
гр.д.№510/2020г. по описа на РС- Панагюрище следва да бъде отменено като
неправилно и делото следва да му бъде върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск.
Мотивиран от горното, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №60/15.02.2022г., постановено по гр.д.
№510/2022г. по описа на РС- Панагюрище, с което е прекратено
производството пред РС- Панагюрище, поради неподсъдност на делото на РС-
Панагюрище и същото след влизане в сила на определението да се изпрати по
компетентност за разглеждане от РС- С..
ВРЪЩА делото на РС- Панагюрище за продължаване на
съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7