№ 297
гр. П., 12.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20225220200576 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
АНД № 576/22 г. е образувано по жалба от КР. К. БЛ. в качеството му на
управител на „А.-И. ***“ ЕООД с. К.Д.. Жалбата е адресирана до ЦУ на НАП гр.
София, като със същата се сигнализира за бездействието на АНО и се иска
съдействието за незабавно изпращане на материалите по извършената проверка на РС-
П.. В жалбата се сочи, че подаденото по-рано от жалбоподателя възражение относно
издадени НП № 492899-F519517/31.01.2020 г. и НП № 492901-F5119518/31.01.2020 г.
до ЦУ на НАП с копие до ТД на НАП- Пловдив следвало да се счита за жалба срещу
посочените НП. Сочи се още, че цитираното възражение било подадено на 18.11.2021
г. и с него се оспорвало връчването на наказателните постановления по реда на чл.58 от
ЗАНН. За това връчване жалбоподателят узнал на 15.11.2021 г. и затова подал
възражението си до ЦУ на НАП и ТД на НАП с очакването, че това възражение ще
бъде изпратено от тяхна страна до компетентния съд за разглеждане в указания от
чл.60 от ЗАНН 7-дневен срок. Тъй като при извършена от страна на жалбоподателя
проверка в деловодството на РС- П. станало ясно, че нямало образувано дело, подал
настоящата жалба до ЦУ на НАП, Директор ГДФК „Оперативни дейности“, за да бъдат
предприети горепосочените действия от негова страна.
В приложеното по АНП и цитирано по-горе възражение, се сочи, че управителят
на дружеството, стопанисващо проверявания от контролните органи обект, не е
присъствал на проверката и е разбрал за същата впоследствие. Твърди се, че
управителят на дружеството не е бил уведомен за издадените срещу дружеството две
НП (цитираните по-горе), независимо, че НАП разполагало с декларирани от него
седалище и адрес на управление на дружеството и актуален електронен адрес, както и
че НП не са му връчвани. Възражението приключва с искане за конкретен отговор.
1
Видно от приложените по АНП НП № 492899-F519517/31.01.2020 г. и НП №
492901-F5119518/31.01.2020 г., е че върху тях е отбелязано връчването им по реда на
чл.58 ал.2 от ЗАНН, тъй като при многократни опити да бъде намерен нарушителя на
посочения от него адрес, същият не е бил открит, а новият му адрес бил неизвестен.
Отбелязвана е дата на връчване на санкционните актове 16.09.2021 г. Отбелязването е
извършено от органа издал НП.
В съставените АУАН, въз основа на които са издадени двете НП, от посоченото
като упълномощено да представлява дружеството-нарушител лице, е посочен адрес по
чл.43 ал.1 от ЗАНН- гр. Пещера, ул. „Д-р Петър Цикалов“ № 41А, вх.Г, ет.1, като
същият е бил запознат с това, че ако не е открит на посочения от него адрес и новият
му адрес е неизвестен (променил е същия без да уведоми наказващия орган) НП ще се
считат за връчени на осн. чл.58 ал.2 от ЗАНН.
Видно от съставените Протоколи за извършени проверки в обект от 07.06.2021 г.
и 19.06.2021 г. (л.44-49 от делото), е че служителите от ГДФК към ЦУ на НАП, на
които е било възложено връчването на двете издадени НП, са посетили адрес в с. К.Д.,
ул. „Г.Д.“ №1 (адрес на седалище и адрес на управление на санкционираното
дружество- бел. моя) съответно на 07.06.2021 г. в интервала 11,30- 11,45 часа и на
19.06.2021 г. в интервала 18,00- 18,15 часа, като на адреса не бил открит управителя на
дружеството или друго представляващо го лице.
По АНП липсват доказателства за връчване на НП на адреса посочен от
нарушителя в АУАН за връчване.
При това положение не е спазена процедурата за надлежно връчване на НП и не
са били налице предпоставките на чл.58 ал.2 от ЗАНН за извършеното неприсъствено
връчване на двете НП. По АНП липсват данни относно това какво е становището на
АНО при тези данни във връзка с направеното от жалбоподателя възражение.
С оглед на всичко изложеното до тук, съдията докладчик намира, че
депозираната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, по следните
съображения.
Действително, както се посочи по-горе, не е налице надлежно връчване на двете
НП на санкционираното дружество, представлявано от управителя му К.Б. (настоящ
жалбоподател). Въпреки това обаче, от подадената жалба, а и от предхождащото я
възражение, от жалбоподателя се твърди, че той е узнал лично за издадените срещу
дружеството наказателни постановления на 15.11.2021 г. Съгласно разпоредбата на
чл.59 ал.2 от ЗАНН (действаща в редакцията й към онзи момент) срокът за обжалване е
7-дневен и в случая тече от момента на връчването (узнаването) на НП, като започва да
се изчислява от следващия ден, по арг. на чл.184 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН.
Управителят на санкционираното дружество е узнал за НП на 15.11.2021 г. и срокът за
2
обжалването им започва да тече от 16.11.2021 г. и изтича на 22.11.2021 г. (понеделник)
в края на работния ден.
Съгласно чл.59 ал.1 от ЗАНН НП подлежи на обжалване пред районния съд, в
района на който е извършено нарушението. В настоящия случай Районен съд гр. П..
Разпоредбата на чл.60 ал.1 от ЗАНН разписва че обжалването става чрез наказващия
орган. В случая това е началникът на Отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на
НАП.
Видно от жалбата на К.Б. (л.4-5 от делото) е че тя е адресирана до ЦУ на НАП
Директор ГДФК „Оперативни дейности“ гр. София. Тоест тя не е депозирана до
Районен съд П. и не чрез наказващия орган. На второ място никъде в жалбата не е
посочено, че с нея се обжалват издадените наказателни постановления. Видно от
петитума й е, че със същата се сигнализира директора на ГДФК „ОД“ към ЦУ на НАП
за Бездействие на данъчната администрация, както и искане от същия да разпореди
изпращане материалите по извършената адм. проверка на РС- П.. От всичко това няма
съмнение, че въпросната жалба не представлява въззивна такава против издадените НП
подадена до съда, още повече че нито редът, нито срокът за нейното подаване са
спазени от жалбоподателя.
Вярно е, че в цитираната жалба, се сочи, че подаденото преди нея по пощата на
18.11.2021 г. (л.18 от делото) възражение следвало да се счита за жалба срещу
постановленията. Видно обаче от самото възражение (л.10-12 от делото) е, че първо то
е депозирано отново до Директора на ГДФК „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП
гр. София с копие до Директора на ТД на НАП- Пловдив, а не до РС- П.. Второ- то е
подадено „относно“ издадените наказателни постановления, а не против същите. На
трето място от съдържанието на възражението става ясно, че се излагат твърдения за
това, че извършената в обекта на дружеството проверка и съставения от нея протокол е
станало в отсъствие на управителя на дружеството и че издадените против последното
НП не са съобщени на управителя, въпреки известните в НАП адрес на седалище и
управление и ел. адрес. Освен че не е посочено във възражението че се подава против
издадените НП, никъде в него не е формулирано конкретно искане до съда- било за
отмяна, било за изменение на издадените НП или друго такова. Най-малкото не е
посочено, че се иска от адресата да изпрати НП ведно с АНП на съответния съд за
произнасяне. В него единствено е поискан конкретен отговор във връзка с изложените
твърдения. Затова и видно от приложените материали към АНП и по-конкретно –
възлагане на проверка и доклад на служителя, на когото е възложено връчването на
НП, е че директорът на ГДФК е извършил проверка на тези твърдения, точно както е
било поискано от него с възражението. Затова и НП и АНП не са били изпратени в РС-
П., тъй като не е имало основания за това.
Поради всичко изложено съдията докладчик счита, че макар въпросното
3
възражение да е било подадено в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от активнолегитимирано
да обжалва санкционните актове лице, то същото не представлява жалба срещу НП,
нито е годно само по себе си да инициира обжалването им. Не може и направеното от
жалбоподателя изявление в препратената до съда жалба, да изправи тези нередовности,
нито пък съществува законова възможност за това. В противен случай би се стигнало
до разширително тълкуване на закона, което е недопустимо предвид строго формалния
административен процес.
Изложеното дава основание на съдията докладчик да приеме за безспорно, че
липсва годна жалба, отговаряща на изискванията на закона за иницииране на въззивно
производство пред съда по обжалване на НП, поради което намира подадената жалба,
респ. възражение, за недопустима/о.
Това налага съдът да прекрати съдебното производство, като остави без
разглеждане така депозираната жалба.
По изложените до тук съображения Районен съд- П. в настоящия състав, след
като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63г от ЗАНН,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ЖАЛБАТА на КР. К. БЛ. в качеството му на
управител на „А.-И. ***“ ЕООД с. К.Д..
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по АНД № 576/2022 г. по описа на РС-
П..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от
съобщаването му пред Административен съд- П..
Препис от разпореждането да се изпрати на жалбоподателя и АНО, за сведение.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4