Решение по дело №1373/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2368
Дата: 27 октомври 2022 г.
Съдия: Димана Георгиева Кирязова Вълкова
Дело: 20222120101373
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2368
гр. Бургас, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120101373 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявения от „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД против М. М. М. иск за приемане за установено, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 179,28 лв. – главница, представляваща 1/6 част от 1 075,67 лв., която сума
представлява общата стойност на доставена, отведена и пречистена вода през периода
04.12.2018 г. - 03.08.2021 г. съгласно фактури, издадени през периода 25.01.2019 г. –
25.08.2021 г., сумата от 22,19 лв., представляваща 1/6 част от сумата от 133,12 лв. – сборно
обезщетение за забавено плащане върху главниците по отделните фактури, дължимо за
периода 25.02.2019 г. – 29.09.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, които вземания са част от предмета на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6947/2021 г. по описа на БРС. Претендира се и
осъждане на ответницата да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото
производство, както и разноските, които са присъдени със заповедта за изпълнение. В
исковата молба се твърди, че ответницата е единият от тримата съсобственици на
водоснабден от ищеца имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Б***, ж.к.
**********, със заведена партида в базата данни с абонатен № ********. Твърди се също
така, че ответницата е била длъжна да плаща ежемесечно задълженията си към дружеството,
но не е платила задълженията по процесните фактури. На следващо място се твърди, че
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за процесните суми, издадена по ч.гр.д. №
6947/2021 г. на БРС, препис от която е бил връчен на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, което е наложило предявяване на настоящия установителен иск, съобразно дадените от
съда указания. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който
поддържа иска, ангажирани са доказателства.
1

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
Първоначално е бил предявен установителен иск и по отношение на Й. М. М. и П. М.
М., но с Определение № 1408/09.03.2020 г. производството по делото е прекратено в тази му
част.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответницата, в който искът е оспорен като недоказан по основание и по
размер. Твърди се, че представените от ищеца фактури не доказван извършването на
доставката на потребеното количество вода за процесния период, тъй като те не са
подписани от ответницата, изхождат от ищеца и удостоверяват изгодни за него факти,
поради което не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. Моли се искът да бъде
отхвърлен като недоказан. Особеният представител на ответницата се явява в съдебно
заседание, поддържа отговора, не представя доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 6947/2021 г. по описа на РС-Бургас, по същото е
издадена Заповед № 2662/05.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, с която е разпоредено длъжниците Й. М. М., М. М. М. и П. М. М. да заплатят разделно
на кредитора „Водоснабдяване и канализация” ЕАД сумите от 1 075,67 лв. – главница за
ползвани ВиК услуги през периода 04.12.2018 г. – 03.08.2021 г., за водоснабден имот,
находящ се в гр. Б****, ж.к. ***********, с абонатен № ********, съгласно фактури,
издадени през периода 25.01.2019 г. – 25.08.2021 г., и 133,12 лв. – обезщетение за забава за
периода 25.02.2019 г. – 29.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 04.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 75 лв. –
разноски по делото, като е посочено, че Й. М. като собственик на 2/3 ид.ч. от имота дължи
717,11 лв. от главницата, 88,74 лв. от мораторната лихва и 50 лв. от разноските, а останалите
двама длъжници дължат по 179,28 лв. от главницата, по 22,19 лв. от мораторната лихва и по
12,50 лв. от разноските. Преписи от заповедта за изпълнение са били връчени лично на Й. М.
М. и на П. М. М., като те не са подали възражения и по отношение на тях заповедта е влязла
в сила, а на длъжника М. М. М. заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради
което с определение от 07.02.2022 г. съдът е указал на заявителя, че в 1-месечен срок от
връчване на разпореждането може да предяви установителен иск относно вземанията си
срещу този длъжник, в резултат на което е предявен настоящия иск.
По делото е представено удостоверение за наследници на М. П. М., починал на
******* г., от което е видно, че негови наследници по закон са Й. М. М. - съпруга, М. М. М.
– дъщеря и П. М. М. - син.
Представено е и заявление до „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД от 02.11.2016 г.,
с което Й. М. М. е поискала да бъде вписана като титуляр по партида с № ******,
първоначално заведена на името на М. П. М..
Представено е и копие на декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с която Й. М. е декларирала,
че тя, М. М. М. и П. М. М. са собственици (чрез покупка-продажба и по наследство) на
жилище, находящо се в гр. Б****, ж.к. ***********, при квоти 2/3 ид.ч. за Й. М. и по 1/6
ид.ч. за М. М. М. и П. М. М..
С оглед на горните доказателства и тъй като в отговора на ответницата не е оспорено
качеството й на съсобственик на имота, в който са били доставени ВиК услугите, чиято
стойност се претендира, съдът намира за установено, че тя, в качеството й на наследник на
М. П. М., е собственик на 1/6 ид.ч. идеална част от недвижим имот, находящ се в гр.
2
Б******, ж.к. *********** и като такава е абонат на ищцовото дружество. Поради това
същата дължи заплащане на 1/6 от дължимите суми за доставените от ищеца в този имот
ВиК услуги.
По делото са представени копия на 31 фактури, издадени за горепосочения имот през
периода 25.01.2019 г. – 25.08.2021 г., в които са фактурирани общо 348 куб.м. вода за
периода 04.12.2018 г. - 03.08.2021 г., като задълженията по тези фактури са на обща
стойност 1 075,67 лв.
Видно от изготвената съдебно-техническа експертиза, имотът, за който са начислени
процесните суми, се намира във водоснабдена от „ВиК“ ЕАД сграда, като в него е монтиран
един измервателен уред – битов водомер за студена вода, находящ се в сервизното
помещение – баня с тоалетна, който е въведен в базата данни на „ВиК“ ЕАД с виртуален №
***********, вписан е в карнет № ****** и се отчита електронно чрез мобилно устройство
и електронен карнет, като при този начин на отчитане няма възможност за поставяне на
подпис от клиента и такъв не се изисква. Посочено е също така, че водоснабденият имот е
въведен в базата данни на ищеца с абонатен № ******* на името на абоната Й. М. М..
Вещото лице е посочило, че към датата на огледа (20.09.2022 г.) показанието на водомера е
908 куб.м., като отразените в системата на ВиК ЕАД показания на водомера са
последователни и във възходящ ред. Според вещото лице общото количество вода,
преминало през измервателното устройство в имота през периода 04.12.2018 г. - 03.08.2021
г., е 362,99 куб.м. на обща стойност 1 075,67 лв., от които 353 куб.м. отчетени по водомер и
9,99 куб.м. начислени „от разпределение“, като са спазени реда и размера за начисляване на
количествата вода „от разпределение“, а отчетеното количество вода е фактурирано по
определените от КЕВР цени.
При така ангажираните от страните доказателства, съдът намира, че предявеният иск
е основателен и доказан по следните съображения:
В случая се доказа, че ответницата е собственик на 1/6 ид.ч. от имота, в който са били
доставени процесните ВиК услуги.
Установи се също така, че през периода 04.12.2018 г. - 03.08.2021 г. в процесния имот
са били доставени ВиК услуги на обща стойност 1 075,67 лв., поради което ответницата
дължи заплащането на 1/6 част от тази сума, а именно 179,28 лв. Фактът на потреблението
на тези услуги се установи от ангажираната по делото експертиза, поради което съдът
намира за неоснователно направеното в отговора на ответницата възражение в тази насока.
С оглед на горното и при липсата на твърдения и доказателства ответницата да е
заплатила на ищеца процесната главница, съдът намира, че предявеният установителен иск в
частта относно главницата е основателен и доказан.
Предвид дължимостта на главницата и липсата на извършено от ответнцата
доброволно плащане, съдът намира, че тя дължи и лихва за забава върху отделните
вземания, считано от изпадането й в забава до претендираната в заявлението дата, като по
изчисления на съда сборната мораторна лихва, дължима от ответницата за съответната й
идеална част, възлиза на 22,19 лв. Поради това предявеният иск се явява основателен и
доказан и в частта относно претендираната от ищеца мораторна лихва.
На осн. чл. 86 от ГПК ответницата дължи и законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 04.10.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Предвид горното, съдът намира, че предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК
е основателен и доказан в пълен размер и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответницата следва да заплати на ищеца и направените от него съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, които са в размер от 625 лв. (вкл. 100 лв. –
3
юрисконсултско възнаграждение), както и припадащата й се част от разноските в
заповедното производство – 12,50 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. М. М., ЕГН **********, от гр.
Б*****, ж.к. ***********, че същата дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК:
********, със седалище и адрес на управление гр. Б******, кв. ************,
представлявано от Г. Й. Т., в качеството й на потребител за имот, находящ се в гр. Б*****,
ж.к. *************, сумата от 179,28 лв. (сто седемдесет и девет лв. и двадесет и осем ст.) –
главница, представляваща 1/6 част от общата сума от 1 075,67 лв., дължима за доставена,
отведена и пречистена вода в имота през периода 04.12.2018 г. - 03.08.2021 г. съгласно
фактури, издадени през периода 25.01.2019 г. – 25.08.2021 г., сумата от 22,19 лв. (двадесет и
два лв. и деветнадесет ст.), представляваща 1/6 част от сумата от 133,12 лв. – сборно
обезщетение за забавено плащане върху главниците по отделните фактури, дължимо за
периода 25.02.2019 г. – 29.09.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
04.10.2021 г. до окончателното й изплащане, които вземания са част от предмета на Заповед
№ 2662/05.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 6947/2021 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН **********, от гр. Б*****, ж.к. ***********, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление
гр. Б*****, кв. *************, представлявано от Г. Й. Т., сумата от 625,00 лв. (шестстотин
двадесет и пет лв.), представляваща направените от ищеца разноски в настоящото
производство, както и сумата от 12,50 лв. (дванадесет лв. и петдесет ст.), представляваща 1/6
част от направените от него разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4